Неапол (Кампания) и Бари (Пуля) – Красивата Южна Италия – 3

Здравейте, имам два въпроса. Ще пътуваме с Wizz air. Започнах да попълвам формата и отбелязах, че ще имаме документ за ваксина. Но никъде не ми иска да го прикача. Бях чела за такова прикачване с полети на Ryanair. Различават ли се изискванията на двете авиокомпании или аз нещо не правя както трябва?
И още един въпрос, който поставих и в другата тема - някой има ли представа дали все още съществува практиката за безплатни музеи в Италия през първата неделя на всеки месец?

Аз мога да отговоря на първия въпрос, защото пътувахме с Уиз миналата седмица. При чекирането нищо не се прикача, но на летището минавате през гишето за багаж, дори и да сте само с ръчен, и там показвате сертификата и plf. При нас бяха сменили самолета с по-малък и ни пуснаха и нови бордни карти.

Раян са го направили за улеснение и по-бърза проверка, Уиз не са.
От март миналата година няма безплатна първа неделя в месеца за музеите.

След успешното завръщане на родна земя, да споделя и аз за пътуването
За 3 пълни дена почти успяхме да изпълним програмата, която си бях поставила. Само Матера остана за съжаление неразгледана, но другите две туристки бяха много изморени от ходене и не посмях да издевателствам над тях

Пристигнахме сряда следобяд с такси от Букинг, както вече писах, не знам защо не се появява тази опция при всички (моят профил е ниво Genius 1, ако е възможно това да е причината). Поразходихме се малко из Бари вечерта.
На следващия ден разгледахме Локоротондо и Алберобело (снимките и обясненията на момичетата от темата помогнаха много). Естествено имаше драма с транспорта. Нашата организация беше бая разхвърляна, но в крайна сметка проблемът не беше в нея.
Отидохме ние до кафето/сладкарницата, което е точно пред спирката на рейсовете, играещи ролята на влак. За автобусът за Алберобело в 8 ч. нямаше вече билети, съответно си купихме за този от 10 ч., за отиване и връщане. Тези за на връщане бяха с час за конкретен автобус - от 14:10 ако не се лъжа. Жената (говореше английски - истинска рядкост) каза, че ще спре точно пред кафенето.
Спряха 2 автобуса без табели. Цялата тълпа се беше строила отстрани и хората се чудеха на кой от двата да се качат. Встрани от тълпата имаше група от служители на Феровие дел Суд Ест, които даваха разнопосочни отговори на туристите къде да се качат за Алберобело и народа постоянно се мъкнеше напред назад да се ослушва и чуди. В крайна сметка се оказа, че единият рейс е до Алберобело, а другият е до Мартина Франка. Това ние го разбрахме, чак след като в първия вече отново не бяха останали места Натоварихме се в този за М. Франка.
Предварително ще кажа, че шофьорите на автобусите не продават билети. Включително и градските в Бари.
Пътувайки и разгледжайки спирките, видяхме че автобусът, една спирка след Алберобело, спира и на Локоротондо, което по принцип ни беше в плановете. Осени ни чудесната идея да отидем първо направо до Локоротондо и от там обратно за една спирка до Алберобело.
Когато рейсът спря на Алберобело, отидох до шофьора и на италиано-английски попитах може ли да доплатим за една спирка до Локоротондо. Човекът ме разбра, но тъй като явно му се стори сложно да ми обяснява какво може и какво не може, махна примирено с ръка да сядаме и да се возим.
Спря рейсът в Локоротондо, стовари ни на една необозначена спирка, на една нищо и никаква уличка. Попитах шофьора дали за наобратно е от другата страна на улицата - потвърди. Там имаше една мижава табела с надпис FSE и нщо повече - нито име на спирка, нито закъде пътува рейса, какво остава за някакво разписание. Автомат за билети няма и кафене, в което да ги продават също не. :р
Разгледахме Локоротондо (малко, но много приятно), хапнахме и се отправихме към споменатата спирка. След като бяхме проверили разписанието (на сайта им има 3 спирки за Локоротондо, ние избрахме само Lokorotondo без добавки и беше вярната) и автобусът закъсняваше вече 10 мин., започнахме да се чудим, дали сме на правилното място. Живо пиле няма в тези градчета, няма кого да попиташ. Все пак пристигна. Качих се и питах дали може да си купим билети до Алберобело. Шофьорът каза, че не продава, но трябва да си купим. Аз се огледах и питах откъде да си купим. Комуникацията протича на моя трагичен италиански отново. Човекът се поизнерви, че не можем да се разберем, но отново ни махна да се качваме. Вътре се опита да ми обясни нещо, но аз не го разбрах. Една жена, която седеше най-отпред в рейса, говореше съвсем мъничко английси и се намеси да помогне. Разбрахме, че трябва да си купим билети като слезем. Дали имаше предвид за спирката, която той ни повози.... На слизане от рейса в Алберобело пак ни посочи за билети бензиностанция Eni, за която от темата вече знаех. Там един младеж и една девойка, които със сигурност продават десетки билети на ден, две думи на кръст на английски не можеха да вържат и едвам, едвам се разбрахме, че на тези билети няма час за конкретен автобус (аз очаквах да има, след като на първоначалните ни билети имахме час). Обзе ме лошо предчувствие. Поне ни показаха един лепнат лист отстрани на вратата за персонала с разписанието на рейсовете за връщане.
Разгледахме Алберобело. Трулите са интересни, но всичко е сергии. Все пак си заслужава да се види. Доволни се запътихме към спирката за автобуса в 17:10. Следващият в 20 ч. беше последния. Бяхме на спирката 30-40 мин. по-рано с мисълта да не останем последни и да не можем да се качим. До времето на пристигането му беше митинг. Няма да описвам драмата с блъсканицата, но с 2 думи - не успяхме да се качим и сигурно едно 20 човека останахме нещастни на спирката. Все пак дочух, че едни италианки, които също не успяха да се качат, се разправят с шофьора през навалицата и го питат за влак. Той им посочи нещо нанякъде и те тръгнаха. Ведна се засилихме след тях. Не ми се рискуваше да не можем да се качим и в последния рейс.
Момичетата бяха супер любезни и отзивчиви, говореха английски. Казаха, че ще търсят гарата за да хванат влака. Питах може ли да вървим с тях и така се отправихме заедно с навигацията към влака. Гарата е съвсем близо. Самата тя е затворена, но има автомати за билети, кото си работят. Изненадах се, че изведнъж се оказа, че има влак до Бари, но хич не ми и хрумна, че той е за връзката с рейс от Пуниняно. Момичетата казаха, че няма нужда да си купуваме билет за влака, а може с този от рейса. Влакът беше в 18 ч. и постепено цялата изостанала от автобуса ни група дойде на гарата. Натоварихме се благополучно и кой знае къде щяхме да се стоварим, ако в Путиняно момичетата не ни намериха и не ни казаха, че трябва да слизаме за да се прехвърлим на другия рейс. Там шофьорът нещо се засуети около билетите ни, но в крайна сметка махна да се качваме по познатата вече схема. Този рейс минаваше по по-различен маршрут, през центъра на самите градчета, през Кастелана Гроте и направихме интересна обиколка. ;р


На следващия ден, вече с влак и без никакво напрежение, разгледахме Полиняно а маре и Монополи. И двете ми харесаха много, но особено Полиняно. Имаха духа на морски курортчета.
На гарата, на таблата за заминаващите влакове, никъде няма Полиняно или Монополи като дестинация, тъй като не са крайни спирки по маршрута на влаковете. Съответно като си купиш билета от машина, никъде не пише на кой коловоз си. Ние просто отидохме до първия перон, който ни беше най-близо и питахме разпределителите, които слизат от влака на всяка гара, дали е за Полиняно влака. Предполагам, че ако си купи човек билета от гише, там ти казват къде да чакаш.
След като се прибрахме директно отидохме на разходка в стария град на Бари.

Трети и последен цял ден прекарахме в Бари - на плаж и по магазините. За мен беше пропилян ден, но какво да се прави.
Да кажа последно, че търсих палж, където можеш да си наемеш чадър. Единственият, който отговаряше на това условие (не че има много избор) беше Lido San Francesco. Много дълга пясъчна ивица, поне 3 спирки на рейса има по нея. Ние пътувахме с рейс 53 от площад Aldo Moro (площада пред гарата) и слязохме на спирка Str. San Girolamo. Тя на практика е втората спирка покрай плажа, на която спира рейса. Там минава и рейс 22. Спирките са зле обозначени, автобусът вътре няма табло или говорилел, където да се съобщава къде сте. За сметка на това има доста местни хора облечени като за плаж, които също го ползват и служат за ориентир. Като стигнете плажа, както сте с лице към морето вляво има заведение и помещение, където дават под наем, чадъри и шезлонги. Чадърът е по 2 евро и шезлонгите пак по толкова. Плащаш и момчетата ти ги носят към плажа и ги монтират. Вдясно на същия пясъчен плаж пък има душове и тоалетна.
Отсртани на всяка пясъчна част има и платен плаж, който е направен с плочник и с готови, поставени на място шезлонги и чадъри.

Това е от мен накратко, надявам се да съм била поне малко полезна, както на мен ми бяха полезни разказите от темата.

Здравейте, понеже отдавна чета в темата и разказите са ми полезни, да споделя началото на моя. Днес пристигнахме в Неапол. На летището в София имаше много хора, но беше организирано и минахме всички проверки за по-малко от половин час. Повечето хора бяха с хартиени бордни карти, върху които след проверка на ваксинационен сертификат или тест, както и формата на локация, ти поставят печат, че е проверено. Видях, че имаше хора с дигитални бордни карти и те бяха минали. Вече всички знаят, но да повторя - независимо дали имате чекиран багаж, задължително се преминава през гишето за чекира е.
На летището в Неапол се пригответе за много чакане. Работят само две гишета, гледат само личните карти, но става много бавно.
Бяхме поръчали такси от местото за настаняване, нощуваме в историческия център и не виждам засега много мръсотия. Не се чувстваме и застрашени. Неапол много ми харесва. Отвсякъде профучават моторчета и малки колички, но в същото време цари едно неописуемо спокойствие. А уличната храна е уникална. Тръгнахме за пица, но пътьом опитахме толкова неща, че тя остана за утре. Приятни пътешествия желая на всички!

Само да кажа, че за общуване с местните по сложни въпроси може да се ползва приложението Google translate. Има вариант да говорите в телефона на избрания от вас език (български, английски), а телефонът да говори на италиански, примерно. Полезно е. Аз някои по-дълги надписи си ги превеждах така с четене, че не ми се пишеше. През английски е по-точен преводът, както обикновено.

За Полиняно и Монополи се ходи с влака за Лече. И ние го разбрахме впоследствие.
Но там е приказка в сравнение с линията за Алберобелло.

И ние имахме проблем с връщането от Алберобело. Принципно имахме идея да ходим и до Мартина Франка, но детето беше се вкиснало, а в заведението, където седнахме да хапнем, мнооооого се забавиха с поръчката ни, та се отказахме и решихме директно да се прибираме към Бари. В приложението Omio видяхме, че има 3 оставащи автобуса - и трите с прекачване. Искахме да хванем автобуса около 18 ч. (не се сещам точния час), като след това трябваше да има около 19 ч. и около 20:15 ч. Влязох аз в бензиностанцията, човекът думичка не разбираше на английски, показа ми нещо на въпросното разписание отстрани и аз останах с впечатление, че ми показва, че има автобус чак към 20 ч. Излязох и пратих мъжа ми, който го питал 20 ч. дали е часът на пристигане в Бари, онзи му казал уверено Si и мъжът ми взел билетите. Познайте - отвисяхме се като прани гащи 2 часа и половина да чакаме автобуса, вбесих се, че не отидохме през това време до Мартина Франка, пътувахме с някакъв селски автобус, който влиза къде ли не (поне беше директен), пристигнахме в Бари късно, за да сядаме тепърва по заведения с малко дете.
В тази връзка - внимавайте с Omio. Половин час по-рано ни го похвалиха двойка българи, които бяха минали първо през Мартина Франка и Локоротондо и бяха попретупали Алберобело и които уж тръгнаха с нас към спирката да хващат същия автобус около 18 ч., но се отбиха някъде да хапнат набързо, и вероятно под влияние на нашия разказ за Алберобело са решили да останат още малко да го разгледат все пак, разчитайки на последния автобус според Omio, който всъщност не фигурираше в разписанието на бензиностанцията. Та не знам тези хора дали и как са успели да се върнат същата вечер в Бари или са имали непланирана нощувка в Алберобело.
Другият ни напрегнат момент с транспорта беше на връщане от Остуни - беше неделя, имаше по един автобус на час от старата част до ЖП гарата, уж съобразен с разписанието на влака, но автобусът закъсня близо половин час и ни остави на гарата буквално 5 минути преди идването на влака, като трябваше всички хора тепърва да се редим на двата автомата за билети. Успяхме, но се напрегнахме доста.

За билетите за влак се регистрирах в trenitalia и купувах доста билети през телефона, докато бяхме на Комо миналата седмица. На север ни един път никъде не ни провериха билетите във влака (всеки ден пътувахме), явно разчитат на съвестта на хората. В Пулия и Сицилия – по няколко пъти проверки.
И още за регионалните билети - купените през нет не трябва да се валидират и важат в следващите 4 часа, но не и за по-ранен влак.

MondoCara,благодаря за уточненията само не разбрах от разказа ви допадна ли ви дестинацията?Бихте ли споделили цените как са по заведенията?Храната?

Здравейте! Ние със съпруга ми бяхме до Бари миналата седмица, като имахме само 48 часа между двата полета. Въпреки това успяхме да видим всичко планирано и много ни хареса. Единият ден бяхме до Алберобело и искам да споделя моя опит от пътуването, тъй като може да е полезен за други. Спирката на автобуса се намира зад гарата, като се минава през подлеза за коловозите. Кафето, от което купих билетите е променено и изглежда така:

Момичето на касата говореше английски и ми каза, че билетите до Алберобело са без фиксиран час. Купих двупосочни, което беше много удобно. Хванахме автобуса в 10 ч. и пристигнахме към 11 и нещо. На връщане малко трудно намерихме спирката, но се ориентирахме по чакащите, хванахме автобуса в 14.25 ч. Като се върнахме в Бари, отидохме на плаж.
На следващия ден сутринта отидохме до Полиняно а маре. Хванахме влака в 8,37 ч. На гарата имаше информация и момичето говореше английски и отново стана лесно. Обясни ми, че влакът е до Fasano, тръгва от 1-ви коловоз и не го пише на светлинното табло, а само на едно хартиено, долу. Отново купих двупосочни билети от гишето, които се валидират на автоматите преди качване. На връщане влакът от Полиняно беше с крайна дестинация Barletta, аз очаквах да е Бари. Това е накратко, но пиша от телефона и ми е трудно, ако имате въпроси, ще отговоря с удоволствие.

Таксиметровият шофьор, който ни взе от летището, ни говореше така през преводача на Гугъл - от италиански на български. Някои доста смешни неща преведе програмата, които съм сигурна, че той не каза. Но въпреки това е вариант, ако наистина се налага. В Ютюб има полезни клипчета също, точно с въпроси за билети, пътуване и т.н. Няма да е излишно и числата до 100 да се знаят. Но се оправя човек.

И на мен ми направи впечатление същото - с влак се пътува лесно, а с рейс е леко рисковано. По мое мнение е добре да се избира за прибиране малко по-ранен автобус. Повечето хора се насочват към тези в 17-18 ч. и ако не умеете да се блъскате, има опасност да останете отвън.

миленка_д, вероятно и в двете кафета се продават билети за автобуса. Това, от което ние купихме, беше това от снимките на Розова маслинка.

macapisa, хареса ми дестинацията, но не мисля че бих повторила. Не и с отправна точка Бари. Бих отишла около Неапол следващия път.
Градчетата са малки, красиви и типични, но честно казано след като си видял няколко, няма какво по-различно да разгледаш.
Не е скъпо. Поне не и сравнено с други европейски градове. За транспорта да не говорим.
Сядали сме в среден клас заведения и цените им са изненадващо нормални. Пиците вървят средно по около 6 евро. Салатите и те така. Долу-горе най-скъпите ястия да са били около 12 евро. В Бари ние няколко пъти ядохме в Pizzeria Enzo e Ciro Bari. Препоръча ни го една италианка, която попитахме. Непрекъснато местни влизаха там да си купуват на място пица за вкъщи.
Аз очаквах да имат доста места с морска храна, но основните им предложения са пици и пасти. Като улична храна видях само от пържената им полента и сандвичи. Като чета тук, а и една приятелка ми е разказвала за Неапол, там на крак можеш да си купиш всякакви морски дарове. В Бари нямаше или поне ние не засякохме.

Заведение, където имаше и морски специалитети и много ми хареса, беше в Монополи - Trattoria La Locanda dei Mercanti. Препоръчвам го. И обслужването им беше много добро - бързо, говореха английски, любезни... Не беше скъпо. Тяхното меню го снимах:

MondoCane, аз първо влязох в другото кафе от снимките в темата и ми казаха, че не продават билети, а да продължа още 50 метра по улицата и купих от следващата кафетерия. Затова и я снимах, за да я покажа. Това беше на 21.07.
Иначе цифрите наистина не е лошо да се знаят, поне до 20, защото като чакаш поръчка за храна извикват по номера. Аз съжалявам, че не ги научих поне тях.

Да, нека има визуална информация, друго си е.

За числата - и не във всички магазини на касата се изписва каква ти е сумата, за да я видиш, а те ти я съобщават на италиански.

Матера съжалявам, че не я видях. И замък има. Може би при следващо пътуване от летището директно към нея ще отидем, ще спим, ще я разгледаме и към Неапол. Дано не ни затворят пак до следващото лято. Ще видим

MondoCane, вашата тратория в Монополи ни беше фаворит, обаче казаха, че отварят в 13 часа за обяда, а другарчето зарева, че й се пие ледена биричка на секундата, затова забегнахме надолу към площада...
Понеже предния път в началото на юли бяхме за две нощувки, Матера ни убягна, затуй в събота се надявам да идем за три пълни дни ++, че връщането ни го смениха на 23:30, този път с уиз.
Аз съм от хората, дето искат да повторят, даже монета хвърлях в Монополи за първи път в живота. Но всички сме различни – в неделя се върнахме от Комо, безумно красиво е, подредено, организирано, обаче циганийките на Пулия (и Сицилия) ме зоват по-силно. Фен съм на Истанбул, южни Средиземномория и малко арабски свят даже. За малко обаче.
Сега в плановете ни са Матера, Лече и пак морските градчета с малко плаж.
За пет седмици направихме три уикенда в Италия от страх, че ще спрат кранчето, че за цялата тази зима една Малта само успяхме плюс Мадрид напролет, но и това беше късмет голям.
Дано всички имаме свободата да правим това, което ни е на сърце.

***Инак за преводача е нормално да е смешно през български, затова съм си въвела основен език английски и през него превеждам, щото от профи гледна точка знам, че там са най-точни преводите. И за Турция много ползвам гугъл през английски. Но за целта трябва добре да го говорите инглезе-то...

Ние също си изкарахме много хубаво в Пулия, но и аз не съм някак си много впечатлена. Бари определено не е уау, въпреки че старата част е симпатична. Изобщо не бях впечатлена от храната. Сутрин не успявахме да намерим почти нищо различно от кроасани и други сладки неща, на обяд често ни се налагаше да ядем някакъв вид сандвич (панино, фокача и т. н.), ако изтървяхме точния час и хванехме сиестата, ядох спагети уж с морски дарове, в които имаше единствено миди, недобре приготвено ризото, ризото в заведение, което се оказа, че е притоплено ризото от магазина в тарелка, дебела пица, каквато не харесвам... От обслужването също не съм впечатлена - освен че масово не знаят 5 елементарни думи на английски, имаше и откровено грубо отношение на места - в Алберобело в магазинчето за сувенири до катедралата детето поиска от онези играчки за правене на сапунени балони, купихме му и то започна да прави балони пред магазина, при което продавачката откровено ни изгони, при положение че междувременно мъжът ми разглеждаше вътре и щеше да купи и други неща, в Полиняно в заведението с притопленото ризото се опитаха да ни излъжат със сметката, в няколко заведение се случваше в края на работното време преди сиестата, виждайки че заведението е пълно с клиенти, да седнем, да чакаме по 10-ина минути и сервитьорът да ни вижда, но да не идва нито да ни обслужи, нито да каже, че са приключили с приемането на поръчките. За следващ път, живот и здраве, имам идея да ходим директно към Лече и плажовете около него. На Бари мисля, че му отделихме достатъчно време. Пак казвам - изкарахме си много добре, но доста неща ме подразниха. Може би съм станала по-претенциозна, откакто сме с дете, знам ли