Племенничката ми не ме познава...

  • 6 119
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
С по-голямата ми сестра сме отчуждени - не знам защо, но не иска да общува с мен.
Аз винаги съм я издигала на пиадестал, но сякаш за нея съм някаква конкуренция (въпреки че майка ни винаги по равно ни е третирала). През годините много започна да ме засяга че вече не ме търси, че като я питам да се видим ми казва "добре" и дотам си остава... дори за рождения ми ден не пише във фейсбук, камо ли да се обади.

Тя има дъщеричка на 9г., последно я видях, като беше на 2. Тоест, не ме познава изобщо. Кофти ми е, защото е семейство. Някой ден ще останем сами на този свят и няма да имаме никакви отношения, само някаква студена делба на наследство - тази мисъл ми е отвратителна...

# 1
  • Мнения: 9 196
Щом не иска да те вижда с години, със сигурност си има причини за това. Не е възможно да не се допускала някакви теории "защо", да не си обсъждала с родителите си това?

# 2
  • Мнения: 16
Ами обсъждала съм - те са я питали, тя не е давала конкретна причина. Нямала време покрай малката, предполагала че сигурно и аз съм нямала време, бла бла... С тях също се вижда 1-2 пъти годишно, но... поне се вижда. Може би защото са й полезни с разни неща (пари, да гледат малката, ремонти), докато аз явно не мога да предложа нищо такова и не съм интересна.

Със сигурно в нейните очи съм направила нещо, за да си го "заслужа", но не иска да се видим, за да ми каже какво. Изобщо, нулев интерес. Не знае какво работя, дали си имам приятел, дали нещо ме мъчи... все неща, които като малка си мислех, че ще мога да споделя с голямата си кака.

# 3
  • Мнения: 4 518
Ох много тъжно Sad. Имам две сестри и не мога и не искам да си представям да не сме в добри отношения. Говорете с нея. Ако я трябва я притиснете малко за да каже какъв е проблемът и да се изясните. Малко са нещата, които да заслужават това наказание.

# 4
  • пак там
  • Мнения: 2 894
Подозирам, че на сестра Ви просто й е писнало от Вас. От какво - трябва Вие да си знаете. Не виждам причина да пишете тук, освен да очаквате тя да види и да й домъчнее. Което си е чисто изнудване.

Иначе щяхте да пишете "какво да направя, за да ми обърне внимание?", а не "тя защо не ми обръща внимание, аз нищо не съм й направила!".

Извинете, ако съм прозвучала грубо.

# 5
  • Мнения: 9 196
Аз също подозирам някакви генерални различия и несъвместимости, защото не мога да си представя, да прекъсна комуникация със сестра си, просто ей така.

Наистина, може нищо да не си и направила пряко, но да има неща неприемливи за нея - начина ти на живот, среда, професия, хоби, партньор. Прекалено обсебващо отношение, досадно, нетактично.

Без да се установи причината, трудно ще се подобрят нещата.

# 6
  • София
  • Мнения: 8 355
Нещо сериозно се е случило, за да не иска нито да ви вижда, нито да ви чува. Предложете среща за конкретен ден и час, а не принципно да се уговаряте.

# 7
  • Мнения: X
Насила хубост не става. Щом сестра ти не желае да контактува с теб няма начин как да и повлияеш. Гледай си твоя живот и се примири, че сестра ти явно няма проблем да прави каквото си иска с нейния без да те включва в него.

# 8
  • София
  • Мнения: 8 378


Като порастне племенницата, може да я потърсиш. Може с нея да станете близки.

# 9
  • Мнения: 104
Не си виждала племенницата си от 6 години? Освен да живее в Австралия, аз не виждам рационално обяснение. Това е повече от ненормално. Изплюй камъчето.

# 10
  • Мнения: 16
Подозирам, че на сестра Ви просто й е писнало от Вас. От какво - трябва Вие да си знаете. Не виждам причина да пишете тук, освен да очаквате тя да види и да й домъчнее. Което си е чисто изнудване.

Иначе щяхте да пишете "какво да направя, за да ми обърне внимание?", а не "тя защо не ми обръща внимание, аз нищо не съм й направила!".

Извинете, ако съм прозвучала грубо.

Не е грубо, разбирам го. Ако някой може да ми каже какво да направя за да ми обърне внимание - ще се радвам. Просто на който и познат да съм споделяла, само получавам свиване на рамене. Не знам дали й е писнало от мен... може. Но последно си общуваше с мен активно, когато бях 8ми клас. Бях още дете - чак пък толкова да й писна...

Аз също подозирам някакви генерални различия и несъвместимости, защото не мога да си представя, да прекъсна комуникация със сестра си, просто ей така.

Наистина, може нищо да не си и направила пряко, но да има неща неприемливи за нея - начина ти на живот, среда, професия, хоби, партньор. Прекалено обсебващо отношение, досадно, нетактично.

Без да се установи причината, трудно ще се подобрят нещата.

Както казах и по-горе, през по-голямата част от общуването ми с нея бях дете - може би наистина съм й била ненужна. Тя не знае нищо за начина ми на живот от гимназията насам, че да го счита за неприемлив. А и той не е някакъв скандален - аз съм си доста обикновен човек...

Като бях ядосан тийнедйжър си казах "Ами хубаво, щом не ме иска - и аз не я искам!" и си мълчах и си врях тихо, но сега виждам как животът се изнизва и ми се струва адски тъпо да не се зачитаме. И все си мисля как някой ден ще се съберем по някакъв повод и това момиче няма да знае тая леличка коя е...

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 7 810
Колко години ви е разликата?
Ти на колко си била когато тя се е изнесла от дома на родителите ви?

# 12
  • Мнения: 3 619
Да не би да чакаш само тя да идва да те вижда? Ти поемаш ли инициатива? Конкретна, не общо. Например, обадила ли си се да и кажеш, “може ли да дойда този уикенд да видя племенницата си? В колко часа би било удобно?”

# 13
  • Мнения: 2 020
Колко е разликата във възрастта ви? На моите деца е 10 г. Година след като се роди сина ми, аз се разболях - тежка депресия. Съпругът ми също почти не се вясваше в къщи и започнах едни постоянни скандали. Тази отвратителна семейна обстановка продължи години. След време дъщеря ми, по-голяма, обвини брат си за това- той бил виновен аз да се разболея. С детското си съзнание не можеше да допусне, че баща й беше основната причина.
  Сега децата ми не са отчуждени, но и не поддържат някаква връзка. Когато кажа на сина си да се обади и пита нещо кака си - той ми отговаря: Срам ме е. Когато предлагах дъщеря ми и зет ми да вземат сина, когато ходят някъде - на екскурзия, на кино ... - зет ми веднага с охота се съгласява, дъщеря ми само мълчи. И 10-тина години, откакто не живее при нас, не го е взимала, водила, никъде.
  Та от моя опит гледна точка - и при вас нищо съществено не се е случило. Просто годините си казват думата, сестрави е отрасла като само дете и никога не е имала нужда от вас. Може би е по- саможив човек. Може би детската ревност все още я държи. Може все още да мисли, че сте й отнели майка, внимание, че сте я изместили от сърцето на родителите ви ... и ред други подобни неща.
  Така, че не го преживявайте. Но ако искате - пробвайте да й пишете във фейса. Питайте. Може самата тя да не се е замисляла.

# 14
  • Мнения: 5 096
Понякога има едни такива хора,с които просто не ти върви комуникацията,не е нужно да са ти направили нещо.Живота те връхлита и тези хора остават на заден план.Това не значи,че ако утре имаш нужда от помощ,ще ти обърне гръб.

Общи условия

Активация на акаунт