Чак пък психическо заболяване...
- Публикувана: 20 ноем. 2018, 19:00 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2018, 14:40 ч.
Племенничката ми не ме познава...
Братята и сестрите не са близки по дифолт.Даже в половината случаи нямат добри взаимоотношения.Това,че носите една кръв и сте живели в една къща не ви прави автоматично близки.Явно и разликата ви е голяма и тя се е изнесла още като сте били дете.Не вярвам,че тепърва ще установите близки отношения,но не пречи да опитате.
Може би все пак ще си съставя план за действие в който айде, нали съм по-малката, отново ще преглътна гордостта си. Ако и след това не стане нищо... ще помоля родителите ми да оправят всичко по наследството и ще приема, че съм сама.
И още нещо - сестрите и братята, за разлика от приятелите, не си ги избираме, не сме длъжни да ги харесваме или обичаме, само може да ги подкрепим ако те имат нужда.
То е помежду другото, но това е единственото нещо, което би било повод да общуваме - а ако не се сближим по принцип, със сигурност няма да искам да общуваме изобщо. Просто съм се нагледала на роднини, които стане ли време за наследства, веднага ти цъфват на вратата и се оказва, че много те обичат...
А за родителите ни, моля се Бог да им наспори още много години.
Начинът по който е написан поста, заглавието и отговорите на авторката ми подсказва, че и Buba_7857 не е много емоционално привързана към сестра си и дори не иска близост с нея, а само племенницата да я познава, а то няма как да стане, ако през годините не са поддържани някакви отношения, някаква емоционална близост не е имало и т.н. Вероятно става въпрос само за отношения, които предполагат някакви отношения - кой кого да поздравява, на кого да ходи на гости и как да се разпредели наследството. Не се ангажирам с това доколко и кой има вина за това, но и авторката трябва да погледне в себе си защо се е получило така и ако тя самата е искала по друг начин да се развият нещата е можела през годините да направи нещо по въпроса - да се обажда на сестра си, да показва близост, да я пита как е, но действително да се интересува от нея, а тя пък от своя страна може би е щяла да "подаде ръка" на новите отношения. Учудващо е, че дори са в един град, а са като непознати. Мога да споделя опит с моята сестра, с която винаги сме били конкурентки - на близка възраст сме и тя малко или много не е подкрепяла моето виждане за нещата, моя начин на живот и т.н., но въпреки това не сме прекъснали връзка. Години след това замина в чужбина и отношенията ни минаха на поздравителни картички два-три пъти годишно, но аз не престанах да й пиша и да поддържам контакти, така че в моето сърце тя е моята мила и обичана сестра. За нея не гарантирам как е, но отвръща на имейлите и картичките. С племенника ми пак по моя инициатива поддържам близки отношения, които отдавна не минават през сестра ми. Така че - близки отношения не са невъзможни - опитайте!
Може би все пак ще си съставя план за действие в който айде, нали съм по-малката, отново ще преглътна гордостта си. Ако и след това не стане нищо... ще помоля родителите ми да оправят всичко по наследството и ще приема, че съм сама.
Това е и причината често да се стига да конфликти и дори физическа разправа между наследници, които не се обичат особено - родителите правят някакви дарения, приписвания, завещания евентуално, но с това нарушават правото на запазена част и ощетеното дете има право на компенсация по съдебен ред.
Това не е вярно - българското законодателство е много стриктно по отношение на запазената част от наследството на всеки преживял пряк наследник (каквито са деца и съпруг/съпруга), така че възможностите на родителите да въздействат чрез желание са много малки - каквото и извън запазените части да напишат в предполагаемо завещание, то може да бъде оспорено чрез съда.
Скрит текст:
При нас сме решили нещата просто - имоти се купуват на мое име или на децата, парите също са по нашите сметки. И не смятам, че ощетяваме по някакъв начин другите деца - те отдавна са излезли от нашия живот и не искат да общуват нито с баща си, нито с негови роднини, въпреки настойчивите опити. Отказаха да дойдат да се видят дори когато беше буквално на прага на смъртта. Не смятам, че им дължим нещо.
Параход, написаното от теб ми е много полезно. Аз имам баща по документи. Година наред съм казвала, че не му искам нищо от имотите, но напоследък си мисля, че ще постъпя според закона. Все пак това ще е една мнооого малко компенсация, защото нито грижи е полагал за мен, нито нищо. Просто не съществувам за него.
Параход, написаното от теб ми е много полезно. Аз имам баща по документи. Година наред съм казвала, че не му искам нищо от имотите, но напоследък си мисля, че ще постъпя според закона. Все пак това ще е една мнооого малко компенсация, защото нито грижи е полагал за мен, нито нищо. Просто не съществувам за него.
Това не е вярно - българското законодателство е много стриктно по отношение на запазената част от наследството на всеки преживял пряк наследник (каквито са деца и съпруг/съпруга), така че възможностите на родителите да въздействат чрез желание са много малки - каквото и извън запазените части да напишат в предполагаемо завещание, то може да бъде оспорено чрез съда.
Дори не мога да си представя, че две сестри ще се отчуждят до степен да не искат дори да се чуят, без сериозна основателна причина ....
Има в мивалото ви нещо недоизказано, недонаправено, нещо, което е оставило много ...остра следа в голямата сестра, за да държи дори детето си далеч от леля му.Просто не е нормално описаното.....
И възможностите са две:Или авторката знае/подозира причината, но няма "очи" да я напише (което си е нейно право, разбира се), или наистина не подозира къде точно е стъпила накриво, за да се дистанцира до такава степен сестра й.
Никак не е задължително две сестри да преливат от любов една към друга.Но да са от един град, а да не се виждат поне за празници, РД на децата си, понякога на кафе или на гости.....за да са толкова студени една към друга, има сериозна причина.
А дали авторката е готова да "дълбае" , за да стигне до края , тя си знае....
Има в мивалото ви нещо недоизказано, недонаправено, нещо, което е оставило много ...остра следа в голямата сестра, за да държи дори детето си далеч от леля му.Просто не е нормално описаното.....
И възможностите са две:Или авторката знае/подозира причината, но няма "очи" да я напише (което си е нейно право, разбира се), или наистина не подозира къде точно е стъпила накриво, за да се дистанцира до такава степен сестра й.
Никак не е задължително две сестри да преливат от любов една към друга.Но да са от един град, а да не се виждат поне за празници, РД на децата си, понякога на кафе или на гости.....за да са толкова студени една към друга, има сериозна причина.
А дали авторката е готова да "дълбае" , за да стигне до края , тя си знае....
С тях също се вижда 1-2 пъти годишно, но... поне се вижда. Може би защото са й полезни с разни неща (пари, да гледат малката, ремонти), докато аз явно не мога да предложа нищо такова и не съм интересна.
Значи да си доидем на думата вече,то не беше предполагаемо наследство-да ми препишат ли,
ама да е по-скоро,че не се знае..ама и на нея ще трябва да има,ама на нея и ремонти,и пари..
и дъщеря и гледат...Супер злобничко(меко казано)ми звучиш.
През тези моменти в които я гледат родителите ти, ти като толкова страдаща
за племенницата си,неможеше ли да отидеш и да прекараш време с нея?
Или е по-лесно да гледаш в канчето на кака си и да се оплакваш и искаш съвети,
без дори да обясниш дори и колко ви е разликата в год.и на коя планета живееш ти,
вашите и семейството на сестра ти.
Аз пък обожавам сестра си,и дай Боже никога да нямам финансовата необходимост
да се замисля как ще ги делим тези имоти някога.В момента съм склонна всичко на
света да и подаря,нищо неискам да застава между нас(само тези си сегашните около 300 км)