Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?

По-добре да са ориентирани от малки, не като в България - тапии на кг, знания плачевни.

В Швейцария, кантон Тичино/Тесин, прогимназията (между началното училище и гимназия) е 4 години. Първите две години (наши 6 и 7 клас) са еднакви за всички, но после разделят децата на ниво А и ниво Б. За ниво А трябва средните оценки по математика и немски да се поддържат над 4.75 по шестобалната и учат с малко по-богата програма. Само с ниво А после се продължава в гимназия, с Б в професионално училище. Има много противници на тази система, повечето родители я намират за стресираща и ограничаваща. Аз също и не е модел, от който бих черпила примери. Но това не ме спря да преместя сина ми от Италия в Швейцария. Италианската система се води по-развита и добра като цяло, но когато опряхме до конкретно сравнение на действителни училища и управата им, спря да има значение как е "като цяло" и нещата се обърнаха.

има ли полза от това, да учиш професионална гимназия (примерно за готвач)  и след това да отидеш да учиш в Университета (примерно филилогия)? И за кой е ползата, ако има? Това са излишни разходи за държавата. Единствена полза мога да видя, ако някой ученик късно е разбрал, че ще учи висше образование, и да му се даде този шанс. А този проблем се решава по-лесно с ранно професионално ориентиране.
[/quote]

Продължаването на образованието в университет следва да е лично решение, а не ограничение на системата. Има ученици, които в по-ранните си години не са ориентирани или нямат мотивация, не защото са глупави, а поради различни причини: от проблеми в семейството, липса на концентрация, тормоз от съученици, излизат от семейства с нисък образователен и социален статус, а този тип семейства не знаят как да си мотивират и бутат децата, и др., но на по-късен етап да се появи мотивация за постигане на успех. Има такива, които могат да изостават и да се адаптират по-бавно, но също в по-горните класове да напреднат, да си повишат успеха и да си променят плановете за живота. Да не говорим, че има деца, които от стрес се провалят на изпитите, а не защото нямат качества.

Един млад човек се променя доста между 14 и 18 години и търпи развитие и не следва интересите му да са статични. Тези, които нямат качества и мотивация, така или иначе не продължават в университет.

Та, да, има полза да учиш за готвач и после да решиш да учиш филология - не знам защо смяташ, че някой, който учи в ТОХ, няма данни за филолог. Просто развива различни умения, в различни етапи от живота си.

По тази логика трябва да се направи и ограничение за всички, които са в езикови гимназии да продължат с филология или хуманитарни науки, всички от математическите - в ИТ и финанси (защо един математик да учи филология?) и всички от природонаучните - медицина. Но около себе си имам примери на хора, завършили математически гимназии и отишли в хуманитарна специалност или хора от паралелка с биология и химия - към икономически, както и хуманитарни - избрали ИТ или икономически специалности.  Само че, ако някой има подобна идея за "елитните" паралелки", родителите ще скочат веднага, че не е редно. А да не говорим колко висшисти работят по-нискоквалифицирана работа, защото по някаква причина не са се реализирали по специалността си. Та и в тези случаи това са излишни разходи за държавата, нали?

Една система трябва да предлага гъвкавост, защото нито пазарът на труда е статичен, нито развитието на икономиката на една държава. Какво се случва, ако учиш за готвач, но утре тази професия хипотетично се роботизира и нямат нужда повече от теб като специалист? Този, който е учил за готвач няма право да има други интереси, няма право да се развива, да сменя професионалното поприще? И остава на социални помощи при безработица, защото системата му е казала, че трябва да бъде готвач цял живот и не става за нищо друго? Извинявам се, но вече не живеем във времето на социализма, където работиш едно и също нещо, на едно и също място до пенсиониране. В днешно време хората непрекъснато сменят сфери на дейност, записват допълнителни квалификации, учат наново, защото никой не гарантира, че с една професия или един набор от умения имаш сигурна работа за цял живот.  

Отклонихме се от темата, но трябваше да отговоря на коментара.

И при нас имаше ПТУ и СПТУ, стига да е по преценка на детето и семейството му, а не на разни психолози или комисии, професионалното образование има сввое място.Не всеки има капацитет да учи  до край, а и вярвам, с приравнителни изпити или отначало всеки може да коригира пропуски,някъде учат  без възрастови ограничения.Навлиза и  у нас.
Ама всички да са равни  е лозунг от миналото.Не са равни.

Моралка, мерси за линка. Да ти кажа честно, не бях чувала за такива гимназии. Явно не са разпостранени, но щом е гимназия и има абитур, няма пречка за университет.

 Напротив, Чек. Професионалните гимназии са доста разпространени. Ето ти списък с професионалните гимназии в Райнланд на сайта на IHK (Индустриалната и търговска камара). Доколкото знам си близо до Дюселдорф и Кьолн. И в двата града има по 8 професионални гимназии според този списък.

https://www.ihk-krefeld.de/de/sites/dual-studieren/berufliche-gymnasien.html

В момента се пека на този огън 😅
Последните 3 класа от гимназията и търсене на университет. В началото на 2019г. започват всички отворени врати във висшите учебни заведения.

Харесва ми средното образование във Франция. Престижно е да си силен ученик, няма "зубъри" или тем подобни отрицателни названия към отличниците. Напротив, тези деца се мотивират от учителите.
Тук има традиции запазени от времето на Наполеон, които никога не остаряват. Например изпитът по философия на матурата, въведен през 1808 😆.
Традиции, престиж това се внушава на учениците, които искат да учат. Разбира се, всеки сам си преценя дали ще продължи в университер и висше училище. Или ще продължи към професионалното образование, което е по-лесно и много по-краткотрайно, но също може да осигури достоен начин да се прехранваш.
Някой деца наистина нямат избор поради слаб успех. Но според мен това са деца тотално изтървани.
По-бедните ученици имат право на помощи.

Продължаването на образованието в университет следва да е лично решение, а не ограничение на системата. Има ученици, които в по-ранните си години не са ориентирани или нямат мотивация, не защото са глупави, а поради различни причини: от проблеми в семейството, липса на концентрация, тормоз от съученици, излизат от семейства с нисък образователен и социален статус, а този тип семейства не знаят как да си мотивират и бутат децата, и др., но на по-късен етап да се появи мотивация за постигане на успех. Има такива, които могат да изостават и да се адаптират по-бавно, но също в по-горните класове да напреднат, да си повишат успеха и да си променят плановете за живота. Да не говорим, че има деца, които от стрес се провалят на изпитите, а не защото нямат качества.

Един млад човек се променя доста между 14 и 18 години и търпи развитие и не следва интересите му да са статични. Тези, които нямат качества и мотивация, така или иначе не продължават в университет.

Та, да, има полза да учиш за готвач и после да решиш да учиш филология - не знам защо смяташ, че някой, който учи в ТОХ, няма данни за филолог. Просто развива различни умения, в различни етапи от живота си.

По тази логика трябва да се направи и ограничение за всички, които са в езикови гимназии да продължат с филология или хуманитарни науки, всички от математическите - в ИТ и финанси (защо един математик да учи филология?) и всички от природонаучните - медицина. Но около себе си имам примери на хора, завършили математически гимназии и отишли в хуманитарна специалност или хора от паралелка с биология и химия - към икономически, както и хуманитарни - избрали ИТ или икономически специалности.  Само че, ако някой има подобна идея за "елитните" паралелки", родителите ще скочат веднага, че не е редно. А да не говорим колко висшисти работят по-нискоквалифицирана работа, защото по някаква причина не са се реализирали по специалността си. Та и в тези случаи това са излишни разходи за държавата, нали?

Една система трябва да предлага гъвкавост, защото нито пазарът на труда е статичен, нито развитието на икономиката на една държава. Какво се случва, ако учиш за готвач, но утре тази професия хипотетично се роботизира и нямат нужда повече от теб като специалист? Този, който е учил за готвач няма право да има други интереси, няма право да се развива, да сменя професионалното поприще? И остава на социални помощи при безработица, защото системата му е казала, че трябва да бъде готвач цял живот и не става за нищо друго? Извинявам се, но вече не живеем във времето на социализма, където работиш едно и също нещо, на едно и също място до пенсиониране. В днешно време хората непрекъснато сменят сфери на дейност, записват допълнителни квалификации, учат наново, защото никой не гарантира, че с една професия или един набор от умения имаш сигурна работа за цял живот.  

Отклонихме се от темата, но трябваше да отговоря на коментара.


[/quote]
 Искаме да няма ограничения и всеки да си учи каквото си иска, да, съгласна съм, но не за сметка на държавата.  Да си учи, но да си заплаща сам. Германците, затова са го въвели това нещо, за да може избралия да учи за готвач, после да заминава и да работи именно като готвач. Що се отнася до ориентирането, трябва да им се помага на младежите, да се ориентират.

Висшето образование в България така или иначе е недофинансирано и студентите плащат такси и за държавна поръчка, които за нашия стандарт никак не са ниски. Та не виждам защо трябва хората да са ограничени в това да учат висше образование, ако в крайна сметка са си взели матурата, независимо от вида на училището. Вярно, твърди се, че всеки може да стане студент в България напоследък, но въпреки това ние нямаме по-висок процент студенти от развитите държави. Проблемът в образованието според мене е субсидирането на брой студенти, което пречи на тесния изход от системата. Широкият вход принципно не е проблем. Спомням си, че преди години, когато беше изключително трудно за момичета и за подлежащи на военна служба да станат студенти, отслужилите влизаха много лесно в някои специалности, защото си имаха квота. Ами много от тях станахо много добри студенти, че и прекрасни професионалисти после, нищо че бяха влезли с тройка. А имахме влезли с отлични оценки, които после почти не се мярваха на лекции и упражнения. Та мотивацията може да се появи и по-късно, може и да се загуби.

Образованието в България е задължително до 16 години и до 10 клас се учи общообразователно. След това 2 години се профилира или насочва в професия. Тези 2 години са безплатни също. Държавата финансира това. Затова трябва да е важно какво ще се учи през последните две години. Ако на някой му хрумне в 12 клас вместо готвач, да стане филолог, трябва да си финансира сам подготовката за кандидатстване във филология.

Висше образование не се записва само и единствено на 18, а и не само то, следва да е достъпно за всички възрасти. В Англия масово хората не спират да учат, да се квалифицират, преквалифицират, да ходят по курсове през целия си живот. Страшно много случаи има на хора в 20-те и 30-те си години, които се връщат да си държат наново матурите от средното, за да могат после да продължат да учат още и масово си работят и учат едновременно. Съответно колежи, университети предлагат всякакви гъвкави, почасови, дистанционни, вечерни курсове, курсове обвързани с практики, за да могат и майките, и работещите, и социално слабите, всеки който пожелае да може да учи. В Бг завършваш каквото завършиш след средното и в момента, в който се задомиш, родиш дете и започнеш работа, за средностатистическия човек става почти невъзможно да запише да учи отново и да смени сфера. И хората тук учат за всичко, за професия продавачка, която се спряга в темата, хората пак учат поне customer service, което не е фиктивен тридневен курс, провеждат се и една камара вътрешни обучения, (продължаващи в годините, не само при постъпване на работа) всичко в зависимост от спецификата на работата и смятам, че това е и една от причините обслужването да е на по-високо ниво отколкото в Бг.   

Подготовката за кандидатстване така или иначе много хора си я финансират сами и не разчитат само на училищното образование - факт е, че много ученици в МГ ходят на уроци по математика, много ученици в хуманитарни гимназии - на такива по български и литература, въпреки профилите. Да не говорим, че има ученици от райони, в които няма особен избор, има ученици в неравностойно положение, които точно в този момент не могат да учат в друго населено място. Те трябва да имат достъп и до висше образование, ако се появи мотивация и си изкарат приемните изпити.
Профилирането има доста плюсове, има и минуси. Един от най-добрите български лингвисти в момента, световно признат учен, е завършил ПМГ. И други подобни примери мога да дам.
dejie, все повече хора в България се преквалифицират и в зряла възраст. Много хора познавам, които завиха по напълно нов път и на 30-35+ записаха съвсем различна от предишната специалност и с  голямо удоволствие работят на новото поприще. Това, че работодателите в България не предлагат обучение, е друг въпрос. Хората не са спрели да се преквалифицират и доквалифицират, доста гъвкави сме българите, че и любознателни, въпреки съществуващото обратно мнение.

Масовото ходене на частни уроци като в България по математика, БЕЛ и английски език май никъде го няма по света, поне в Швеция няма такава практика.

  В азиатските страни доколкото знам ни бият в това отношение. Скоро в някакъв филм една млада южно корейска двойка се представи като частни учители и разказваше, че е нормално да се посещава частна школа.

И кой не е приет в университет сега,над 800 свободни места след трето класиране беше обявил софийския университет.То няма деца да попълнят плана.