Със ззетя нямаш в какво да се надскачаш, докато снахичката, савсем основателно, иска да си създаде собствено "гнездо", в което да се живее по нейн тертип, разбира се, различен от този, в който е живяло " милото" до този момент.
- Публикувана: 23 ноем. 2018, 17:17 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2018, 12:07 ч.
С какво ви дразнят свекървите - тема 102
Да си създава каквото иска гнездо. Ако иска приют за хамстери да направи. Обаче, зетят само да е посмял с нещо да накриви шапката на милото ми момиченце, ще го утрепя на място.
Иве и аз разсъждавах така навремето, че е важна любовта и да се подкрепяме дори и с малко, но установявам, че като свърши любовта и тази първоначалната тръпка сиромашията не би ме греела. Аз бачкам яко, работя в малка фирма като съдружник и давам пари а семейството, не от наще, а моите си. Просто той е просто момче и с простички разбирания , но сега го прозрях и ми се отвориха очите. Няма да стане мъж с размах , успял и авторитетен. Истината е , че бях заслепена от секса , тва е
Ти също си незряла. Не си се отделила от майка си и баща си, поставяш мъжа си в неизгодна позиция спрямо тях и теб/заедно/ и в същото време се дразниш на неговото с неговите родители.
Много го обичам, но той не е за мен просто и нямаме никакви допирни точки, пълни противоположности. Не гледаме в една посока, нямаме общи планове, цели. Аз съм витална, амбициозна и гореща, а той студен, лутащ се, безхарактерен. Всички ми казваха, че не в за мен, но бях заслепена от неговия ***. Това ще да е било, няма какво друго и сега си патя.
ако е такава ситуацията - разбирам те. И аз съм дейна и амбициозна, не трая мижитурки у лентяи и посредствени. Бяма да сте ок заедно. Аз избрах за себе си по-динамичния от по-улегналия и осигурен. Ако трябва да дам определение - ритъм на живот и темперамент. Ако са ви различни , не става
Иве и аз разсъждавах така навремето, че е важна любовта и да се подкрепяме дори и с малко, но установявам, че като свърши любовта и тази първоначалната тръпка сиромашията не би ме греела. Аз бачкам яко, работя в малка фирма като съдружник и давам пари а семейството, не от наще, а моите си. Просто той е просто момче и с простички разбирания , но сега го прозрях и ми се отвориха очите. Няма да стане мъж с размах , успял и авторитетен. Истината е , че бях заслепена от секса , тва е
Ти също си незряла. Не си се отделила от майка си и баща си, поставяш мъжа си в неизгодна позиция спрямо тях и теб/заедно/ и в същото време се дразниш на неговото с неговите родители.
В мненията по-назад никое не отчита факта, че ти имаш собствен печеливш бизнес. Щом твоите родители са бизнесмени, е нормално и ти да имаш предприемачески дух.
След като родих, у нас толкова се бяха изострили отношенията, че бях готова да се разведем. 1 година и нещо ни трябваше и на двамата, за да се адаптираме към ревовете, болестите на хлапето...
Мога да дам 2 съвета:
1. Дай си толеранс от 12-14 месеца, преди да тръгнеш да се развеждаш. На мен толкова ми трябваха, за да превъзмогна стреса, хормоните, яд дори, безсъние и всичко.
2. Опитай някак в хода на разговор - ти лично или чрез трето лице, да видиш дали твоят мъж няма да иска да подхване собствен бизнес.
Дори да не е много оправен, има една категория клиенти, които търсят именно такъв тип майстори или с каквото се занимава. Бизнесът ще му отвори очите, промени мирогледа, и темперамента.
Или някакъв съпътстващ бизнес на твоя? Разнос, счетоводство, ..., с каквото се занимаваш.
Моите родители имат близки приятели горе-долу в твоето положение. 40 години по-късно жената е управителката, а мъжът е нещо като офис-мениджър. И са отлично семейство, с преди години са мислели за развод.
А децата - те израстват много от болестите си. И аз мислех, че е дошъл краят на света с астмата на единия, сърцето на другия, сега малкият е с епилепсия ... но не е така. Търпение му е майката, много проблеми ще останах зад гърба ти
След като родих, у нас толкова се бяха изострили отношенията, че бях готова да се разведем. 1 година и нещо ни трябваше и на двамата, за да се адаптираме към ревовете, болестите на хлапето...
Мога да дам 2 съвета:
1. Дай си толеранс от 12-14 месеца, преди да тръгнеш да се развеждаш. На мен толкова ми трябваха, за да превъзмогна стреса, хормоните, яд дори, безсъние и всичко.
2. Опитай някак в хода на разговор - ти лично или чрез трето лице, да видиш дали твоят мъж няма да иска да подхване собствен бизнес.
Дори да не е много оправен, има една категория клиенти, които търсят именно такъв тип майстори или с каквото се занимава. Бизнесът ще му отвори очите, промени мирогледа, и темперамента.
Или някакъв съпътстващ бизнес на твоя? Разнос, счетоводство, ..., с каквото се занимаваш.
Моите родители имат близки приятели горе-долу в твоето положение. 40 години по-късно жената е управителката, а мъжът е нещо като офис-мениджър. И са отлично семейство, с преди години са мислели за развод.
А децата - те израстват много от болестите си. И аз мислех, че е дошъл краят на света с астмата на единия, сърцето на другия, сега малкият е с епилепсия ... но не е така. Търпение му е майката, много проблеми ще останах зад гърба ти
Много благодаря за съвета!! Интелигентен и на място!
В мненията по-назад никое не отчита факта, че ти имаш собствен печеливш бизнес. Щом твоите родители са бизнесмени, е нормално и ти да имаш предприемачески дух.
След като родих, у нас толкова се бяха изострили отношенията, че бях готова да се разведем. 1 година и нещо ни трябваше и на двамата, за да се адаптираме към ревовете, болестите на хлапето...
Мога да дам 2 съвета:
1. Дай си толеранс от 12-14 месеца, преди да тръгнеш да се развеждаш. На мен толкова ми трябваха, за да превъзмогна стреса, хормоните, яд дори, безсъние и всичко.
2. Опитай някак в хода на разговор - ти лично или чрез трето лице, да видиш дали твоят мъж няма да иска да подхване собствен бизнес.
Дори да не е много оправен, има една категория клиенти, които търсят именно такъв тип майстори или с каквото се занимава. Бизнесът ще му отвори очите, промени мирогледа, и темперамента.
Или някакъв съпътстващ бизнес на твоя? Разнос, счетоводство, ..., с каквото се занимаваш.
Моите родители имат близки приятели горе-долу в твоето положение. 40 години по-късно жената е управителката, а мъжът е нещо като офис-мениджър. И са отлично семейство, с преди години са мислели за развод.
А децата - те израстват много от болестите си. И аз мислех, че е дошъл краят на света с астмата на единия, сърцето на другия, сега малкият е с епилепсия ... но не е така. Търпение му е майката, много проблеми ще останах зад гърба ти
След като родих, у нас толкова се бяха изострили отношенията, че бях готова да се разведем. 1 година и нещо ни трябваше и на двамата, за да се адаптираме към ревовете, болестите на хлапето...
Мога да дам 2 съвета:
1. Дай си толеранс от 12-14 месеца, преди да тръгнеш да се развеждаш. На мен толкова ми трябваха, за да превъзмогна стреса, хормоните, яд дори, безсъние и всичко.
2. Опитай някак в хода на разговор - ти лично или чрез трето лице, да видиш дали твоят мъж няма да иска да подхване собствен бизнес.
Дори да не е много оправен, има една категория клиенти, които търсят именно такъв тип майстори или с каквото се занимава. Бизнесът ще му отвори очите, промени мирогледа, и темперамента.
Или някакъв съпътстващ бизнес на твоя? Разнос, счетоводство, ..., с каквото се занимаваш.
Моите родители имат близки приятели горе-долу в твоето положение. 40 години по-късно жената е управителката, а мъжът е нещо като офис-мениджър. И са отлично семейство, с преди години са мислели за развод.
А децата - те израстват много от болестите си. И аз мислех, че е дошъл краят на света с астмата на единия, сърцето на другия, сега малкият е с епилепсия ... но не е така. Търпение му е майката, много проблеми ще останах зад гърба ти
Хм, Популе сигурно е избрала подобен диван за снахата. Или тя май се страхуваше, че снахата е насадила синчето на такъв диван. 
Голяма забава беше тази тема