Да де, то оттам тръгват драмите - токсичната комбинация, когато едното от децата хем е по-мързеливо, хем е тарикат, хем е дотирано. Като минат години, това му става модела на живота и си го отстоява.
- Публикувана: 29 ноем. 2018, 18:58 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2018, 20:23 ч.
Второ дете
Нашите са си живи и здрави, но решиха да си уредят нещата предварително, за да не се караме после за имоти. Въпреки, че са разведени, имаха общ имот, решили са на кого какво и само питаха дали сме съгласни с решението им. Мисля, че така е много по-лесно и по-удобно. Майка ми си купи друг имот и там двамата с брат ми сме съсобственици. Ако нещо стане, просто го продаваме и си делим парите. Но са сигурни в нас, че няма да ги оставим на улицата, че колко случаи има родителите да дадат всичко и после се чудят кой път да хванат. Имаше период когато с брат ми бяхме в лоши отношения, поради други причини, но напоследък отношенията значително се затоплиха. И аз съм първо дете и всичките надежди и мечти бяха съсредоточени върху мен, а за брат ми казваха, какво да го направим, като не му се учи, то всички не могат да бъдат висшисти. Това не му пречи да си има успешен живот и добри доходи. Добре е човек да има брат или сестра, в момента свекърът ми е болен и ако мъжът ми и сестра му не си поделяха грижите, просто нямаше да издържат.
Аз като преживяла период на "провалена дъщеря" направо настръхвам, ако цялата гордост и очаквания бяха само за мен. В смисъл - всички родители имат някакви очаквания към децата, но животът не е предсказуем, всичко се случва. С повече от едно дете даваш повече шанс за развитие, а и по-малко депресия. След развода и прокарването на нови пътища, ако бях единствено дете, знаейки, че съм разочаровала родителите си, депресията щеше да е по-тежка. И за мен, и за тях.
Да, вероятно някои ще кажат, че нямат изисквания към детето, важното е да е щастливо, ако ще да е хипи, което не изкарва и стотинка, няма деца, ходи с дрипи и дреме в библиотеката и се мисли за велико. Ама реално не е баш така, всеки родител има очаквания.
А всяко дете си има различни данни - насила хубост не става. Та ако имаш едно дете и то е провал...ами гадно си е.
Да, вероятно някои ще кажат, че нямат изисквания към детето, важното е да е щастливо, ако ще да е хипи, което не изкарва и стотинка, няма деца, ходи с дрипи и дреме в библиотеката и се мисли за велико. Ама реално не е баш така, всеки родител има очаквания.
А всяко дете си има различни данни - насила хубост не става. Та ако имаш едно дете и то е провал...ами гадно си е.
Всъщност и аз имам период провалена дъщеря. Започнах висше, зарязах го, заведения, гаджета, чужбина... Абе щуротии.
Брат ми завърши Лесото, уж щеше архитект да става, ама и това не стана.
Всеки ден го мисля това! Дали пък не го глезя прекалено малкия. Дали пък не тикам прекалено голямата...
Брат ми завърши Лесото, уж щеше архитект да става, ама и това не стана.
Всеки ден го мисля това! Дали пък не го глезя прекалено малкия. Дали пък не тикам прекалено голямата...
Ах, пак е имало метла, някой пак се е почувствал силно засегнат )))
Това е нормално, има изследвания за честотата на явлението, има си и обяснения. Въпросът е дали родителите имат капацитет това да не се отрази на другите деца. Като слушам и от познати, и тук във форума - обикновено деленето е много явно.
При моите приятели се получава не защото едното дете е некадърно, а другото успешно. А защото родителите си имат фаворит от децата. И съответно едното дете бива мачкано за сметка на другото.
Това е нормално, има изследвания за честотата на явлението, има си и обяснения. Въпросът е дали родителите имат капацитет това да не се отрази на другите деца. Като слушам и от познати, и тук във форума - обикновено деленето е много явно.
Именно, ако някой ти величае всеки успех, ама и гледа под лупа всеки провал - ами няма да имаш много нормален живот. Няма да имаш нормалното човешко право да си отработиш някои грешки в тишина и лично пространство.
Фаворит се случва при наличие на 2 деца, защото обикновено едното изпъква - нормално е, хората са различни, а и родителите имат различни ценности. Някои ще си обичат повече по-красивото дете, други по-умното, или според пола. Други ще подкрепят по-мързеливото или по-болнавото, а някои пък - по-оправното.
Въпросът е, че родителят има право да обича различно, но вече да лишава от ресурс или да спира пътя - това вече е токсично, примерно да откажеш следване.
Бройката деца определено влияе на динамиката. Винаги има проблеми, но при едно дете са специфични и за мен неприемливи.
Фаворит се случва при наличие на 2 деца, защото обикновено едното изпъква - нормално е, хората са различни, а и родителите имат различни ценности. Някои ще си обичат повече по-красивото дете, други по-умното, или според пола. Други ще подкрепят по-мързеливото или по-болнавото, а някои пък - по-оправното.
Въпросът е, че родителят има право да обича различно, но вече да лишава от ресурс или да спира пътя - това вече е токсично, примерно да откажеш следване.
Бройката деца определено влияе на динамиката. Винаги има проблеми, но при едно дете са специфични и за мен неприемливи.
При моите приятели се получава не защото едното дете е некадърно, а другото успешно. А защото родителите си имат фаворит от децата. И съответно едното дете бива мачкано за сметка на другото.
Свидетел съм на подобно нещо. Цял живот родителите драпат за едното дете, обсипват го с внимание и го глезят. Другото е по-борбено и работливо, но уви се справя само. Гадно е и последиците са доста жестоки. Да оставим имотите на страна, психическата травма е по-голяма.
Това, че мога да обичам различно децата си ме притеснява. Не мога да си представя как ще обичам и друго същество освен първото ми дете. Надявам се да не направя грешката да ги деля.
Абе каква травма, ако детето е оправно и си живее живота? След 20 годишна възраст колко да се гледа кого фаворизират родителите - ти си самостоятелен човек и по принцип няма какво да чакаш на родители. Нито да гледаш кого какво и как. На мен моите родители не ми помагат и никога не са го правили. Резултата е, че с всичко мога да се оправя сама и никой не смее да ми прави забележки за нищо. А случаите, в които родителската помощ не е съвсем безкористна, а се очаква нещо насреща, не са малко.
Абе каква травма, ако детето е оправно и си живее живота? След 20 годишна възраст колко да се гледа кого фаворизират родителите - ти си самостоятелен човек и по принцип няма какво да чакаш на родители. Нито да гледаш кого какво и как. На мен моите родители не ми помагат и никога не са го правили. Резултата е, че с всичко мога да се оправя сама и никой не смее да ми прави забележки за нищо. А случаите, в които родителската помощ не е съвсем безкористна, а се очаква нещо насреща, не са малко.
Остава. Не ми се изпада в подробности, но сякаш този човек не знае какво е да те обичат. Разбира се, че ще се справи с живота. Никой не може да ме обеди, че липсата на внимание от страна на родителите е безобидно нещо. Особено, когато си наблюдавал как го даряват на друг. Говоря най-вече за детството.
Не знам, аз отдавна не мисля за някакви отношения от детството си. А и да е пострадал човек, трябва да си го остави зад гърба, особено ако не е нещо действително трагично, което да те преследва. Животът невинаги е справедлив. Да ровиш в детските си травми и като голям - за съжаление само ти губиш. Ако наистина родителите ти обсипват с блага брат ти или сестра ти - нищо не можеш да промениш. Стягаш се и си живееш така че ти да си добре и толкоз.