Обикновена разсеяност или ADD?

една приятелка пуска алармата на телефона. след 5 мин. се чува сигнал и детето се ориентира, че половината време е изтекло.
нейното дете бързо се научи, моето беше потресено от подобни методи и известно време отказваше да се виждаме, защото го беше страх да не му вкара и на него подобна аларма  
но, децата са различни  


това е най-трудното, особено, ако наистина са само 10 мин. и следва нещо важно...
аз гледам да планирам повече от 10мин., за да не се налага да се стресирам, но уви не всичко може да се планира...

добрата новина е, че децата се научват все някога и не е до живот този проблем.

Диагноза може да постави единствено психиатър, те работят със стандартизирани тестове, които показват количествено колко точно е разсеяно детето (дали е по-разсеяно от 99% от децата примерно).

От описаното на мен не ми звучи като да има АD/HD (обикновено вървят заедно). Щом се справя с учене на чужд език - почти сигурно не е това. Децата с ADHD имат трудности в училище, дават впечатление да са по-агресивни от другите, като цяло имат трудности в учебна среда, а и със социализацията.

Струва ми се, че сте я записали на прекалено много неща, дете на тази възраст не може да преценява какво иска, родителят решава, макар че щом ходите на Монтесори, може би имате друго виждане по този въпрос Във всеки случай нищо от описанието не ме навежда на мисълта за ADD. Ако се притеснявате - идете на психиатър, те са виждали деца, които наистина са с ADHD (аз също съм виждал и имам представа за какво иде реч) и обикновено могат лесно да направят разликата. На база четене на симптоми в интернет - няма как неспециалист да разбере.

Всички учители, от всички възможни занимания хвалят детето, а ти си се вкарала във филма, че има ADD, защото на 5 годишното ти дете се облича бавно и си сменя интереса. Мисля че имаш спешна нужда от почивка от форума и четене на статии в интернет Вкарала си се в някакъв филм, силно подплатен с родителска амбиция детето да се развива добре. Между другото това, че детето иска да ходи на нещо, не означава,че трябва да посещава абсолютно всички възможни занимания. Тялото и мозъка също имат нужда от неструктурирана пасивна почивка и натрупването на твърде много занимания в някакъв момент ще доведе до обратния нежелан ефект.

Подкрепям горното мнение.
Остави детето на мира.
Май има нещо вярно, че като имаме едно дете, се фокусираме твърде много в него.
И аз бях така, между другото.
Сега правилото е - едно занимание, на което ходиш сам/а. Това е.

Ах, каква си гадна и си ощетяваш децата! Сега няма да са успешни и да станат CEO на колонията на Марс...и виртуози на арфа.

Бих премахнала поне половината активности в тази възрастова група и съкратила престоите в градина/кръжоци/занимални и прекарвала повече време с детето в нейно темпо.

Такава диагноза лесно се поставя от специалист психиатър, но първо й дайте шанс да отдъхне и почине. Тя е само на 4 и след цял ден в градината няма смисъл от още занимания и концентрирани занимания.

 Предполагам, че и на вас като възрастен ако ви се наложи да сте концентрирана, внимаваща, изпълняваща и успяваща по 10+ часа на ден ще ви свършат силите бързо и само диагнозата ще ви оправи стресираното тяло и ум.

Това с десетте минути е бошлаф работа. Мъжът ми (40+, доста образован и успешен човек) и детето ми (четвърти клас) още не могат да си организират времето като хората.
Та с бебешор на 4 не бих и опитвала дори Хубаво са ти казали: намали активностите и остави време за "волна програма".

Ох, то е на 4! Децата на 4 тепърва сформират понятия за време. Значи, ако ти си мислиш "денонощието има 24 часа, 8 часа сън, 8 часа градина, и остават 8 часа, които да напълним със занимания", мозъкът на детето ти не мисли така.
По скоро е "искам, искам, искам, искам"
И "оооо, писна ми, уморен съм, тъпотия"
Ти, като родител си тази, която следи за баланса на искам и мога, а особено детето просто да почива.
Като преподавател с малко опит с деца, на втората седмица почвам да забелязвам претоварените. Записали го на 5 занимания и то не може да си събере акъла за нито едно. Естествено!

Авторката 'що се скъта?!

Аз също си мисля, че заниманията на детето са прекалено много. То няма нужда от тях, при положение че ходи на детска градина. Да не говорим, че в трета група децата вече започват доста целенасочено да се занимават с помагала. В българското училище в момента синът ми работи по едно помагало ''Приятели - опознавателна книжка по бълг.език''. Предполагам, че същото или подобни помагала се използват и в детските градини в България.

Аз съм фен на извънкласните дейности, но с мярка и от определена възраст. За съжаление на 4 години синът ми по необходимост ходеше на логопед, на кинезитерапия и на плуване + детската градина. Доста се уморяваше и ако тези занимания не бяха задължителни заради здравословното му състояние, на нищо допълнително нямаше да ходи. На тази възраст бих оставила само някакви физически занимания - синът ми ходеше на тенис, но той беше в рамките на градината, просто веднъж в седмицата го вземах в 17:00 ч. вместо в 16:00 ч.

А пък самото дете да натиска....?! Вярно, че децата са различни, но на 4-5 години не мисля, че детето е достигнало развитие, при което съвсем съзнателно иска да полага допълнителни усилия. По-естествено ми се вижда да иска да играе със себеподобните в парка, отколкото да седи пред статива и да рисува.

Ако толкова имаш желание да се занимава целенасочено, купи някаква помагала за възрастта (дори на английски, ако искаш) и я занимавай у дома. Това не уморява толкова, в смисъл поне детето не пътува и се намира в спокойна среда без шумове и движение около себе си и можете да се занимавате през почивните дни, когато детето не е на градина. В интернет има стотици сайтове с идеи за рязане, лепене, оцветяване, учене на букви и цифри.

А аз да попитам, без да се заяждам: как успявате да я водите на толкова неща? Струва ми се, че един човек от семейството трябва да се занимава само с това - да я води, чака и взима от съответното място.

Аз пък съм изненадана как Монтесори се предлага едва ли не като вид урок. А то идеята му е детето цял ден да е потопено в тази среда, не да хвъркне за час и после друго.

Бих махнала английския или поне най-неудобния урок. Рисуването ако е в събота - може, но си мисля, че "да ходи на рисуване" е най-сигурният начин това дете в по-късна възраст да загуби всякакво желание да рисува и изобщо да не получи ползи. По принцип всички деца рисуват - на тази възраст просто може да го прави у дома.

има и такива....
детето има едно приятелче, което е точно така.
ама не ходи по занимания следобед, а майката се занимава с него: рисуване (бабата е художничка), ръчно творчество, дърводелстване (чук, пирони, сглобява, майстори още от малък), после почна да шие, бабата го научи да плете  , лепене, апликации 
кой знае още какво прави, той умора няма. НО майката е навсякъде и много бързо поставя граници и ограничава, ако види, че нещо му идва повече. детето самó не може и до сега да си слага граници.

Струва ми се, че заниманията у дома са друго. Там режимът е по-свободен - детето прави каквото иска и в момент, когато му е кеф. Когато не е у дома, дори при приятни занимания, които детето харесва (като рисуване, танци, спорт), има правила, дисциплина и някаква установена последователност на случващото се. Дори самото спазване на ритъм е уморяващо за малките. И не само за тях.

Затова предлагам занимания у дома.

  В недостига на сън, прекаленета заетост и липса на време за отбляване и почивка виждам големите проблематични точки. Дете на 4 трябва да спи между 11-13 часа на денонощие.

Нищо му няма на това детенце,освен че е прекалено ангажирано със занимания. Пробвайте да спрете с всички тези активности и детето ще влезе в нормален ритъм.

Защото освен разсеяното-нежелаещо-да-се-облича дете има и 3-месечно бебе и не ѝ остава много време за писане, но пък чете.

Чета и странични източници и съм напълно наясно с важността на "свободната игра" на тази възраст, както и желателния ѝ превес над организираните занятия. Виждам, че и тук това е един от основните мотиви и съм съгласна с тази теза. Съгласна съм и с предположението, че увеличаването на съня може да доведе до положителни резултати.

По въпроса със заниманията, ние въобще не сме някакви свръхамбициозни родители и честно казано, животът ни, особено пък вече и с малко бебе, би бил по-лесен ако не трябва да правим гимнастики с таткото и бабата за водене и прибиране от странични занимания. За добро или лошо, детето е от този тип:


Ако щете вярвайте, на 3 години се запали по тези танци, на които деца под 5 години не приемат по принцип. Година и половина упорства в желанието си да ги посещава и накрая се съгласиха да я пробват. Явно обаче си има някаква страст, заложба ли е, вътрешна мотивация ли е, знам ли, защото действително е най-малката в школата, а се справя абсолютно наравно с останалите, като изключим въпросното разсейване в края на урока.
С английския пък се е вкарала тотално във филма - у дома се играе на английски постоянно - къде с плюшките, къде с мен, абсолютно по собствена инициатива всеки божи ден си пуска CD-тата от програмата и пее и танцува с тях, играе интерактивните дисплей игри и т.н. Непрекъснато ме разпитва за разни думи и изрази, които още не са учили.
Междувременно, с рисуването се наложи да спрем поради независещи от нас обстоятелства и ето вчера пак ни пита кога ще ходи отново.
Обаче да се подготви за лягане, да се облече за излизане, да си прибере играчките...нещата стоят по коренно различен начин. Никакъв интерес, никакво постоянство, никаква концентрация. Ако си мислите, че не сме пробвали различни подходи - лъжете се. Даже и това с алармата на часовника сме опитвали. Другата теза, която допускам е, че това е някаква игра на надмощие с нас...Ако е така, тогава пак съм в чуденка как да постъпя. Иначе, ако трябва да сме максимално точни, тя е на 4 г и 10 м. почти, т.е. по-близо е до 5 отколкото до 4.

Редактирам се, защото видях малко късно въпроса как успяваме да я водим на занимания - ами живеем в неголям провинциален град, в ЦГЧ, където се провеждат въпросните занятия. Редуваме се с ММ и едната баба. В града ни се предлагат множество активности и поради сравнително достъпната цена и улеснената логистика немалко деца отрано тръгват на странични занимания по интереси. Даже сега като се замисля, почти всички наборчета на моето, с които съм запозната по-добре посещават нещо извън градината. Най-вървежни са спортовете, в частност тенис и плуване, английският език и сравнително наскоро появилата се в града ни “ментална аритметика”. Интересно наблюдение, което мога да споделя в тази връзка е, че в групата по английски имаме едно момченце на 4,5 г., което в деня на занятието, преди самото занятие, ходи още на детска, някаква занималня родееща се с Монтесори и математика. Т.е. на него английският му е третото (!) “извънкласно” занимание за деня и пак като дойде време да се обуват и обличат да си ходят е по-адекватен от моята блейка.