Така като чета той топки няма отдавна!
Какво да дава на маминката да му пази - парите или топките си 
Защо сте такива черногледи, може просто да ги дава на свекървата да му ги събира. Гледайте по-оптимистично.
- Публикувана: 4 дек. 2018, 10:10 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2018, 17:06 ч.
Семейни проблеми
Чета и неуспях да се стърпя.Ние кажем,че може би е такъв,тя казва не е.Ние кажем онакъв,авторката пак казва не е.Каквото и да се напише все не е вярно.Голямо упорство.Добре не е.Как е тогава.Аз вече се обърках.Хем се оплакваш,хем казваш,че не е така.Нищо лично не влагам,просто не мога да вдяна.
А на господина топките явно вече са в космоса.
А на господина топките явно вече са в космоса.
От мой личен опит и от наблюдения върху други хора мога да каже едно - там където се намеси цялото роднинско войнство да помага на дЯцата, положението става катастрофално и много често неспасяемо.
Преди много години ни се наложи да сменим жилището с бившия ми и уж за временно отидохме при родителите. На тях им хареса, защото детето си у дома. На зет като мед още повече, защото има кой да бере гайлето. На моите напъни да се отделим срещах яростен отпор и от него и от моите родители. Стигало се е до там, майка ми да се разправя, защо притискам златния да се изнесем. И така две години в които бившия се направи на ударен, че трябва да участваме и в сметките и в храната. Родителското тяло започна да се вкисва от този факт и недоволството протичаше по следната хоризонтала - баща ми дудне на майка ми, тя на мен, аз се разправям с него, а той казваше "Искам да ми го кажат те". Но нито те, нито той искаха да приключим това съжителство. Накрая ударих по масата и се изнесохме скоропостижно, но твърде късно за влошените ни отношения.
Със настоящия съм приела тактиката "всеки в дома си". Преди дни имахме проблем с ел. инсталацията и останахме без ток. На въпроса му, ако не успеем да отстраним повредата къде ще ходим в "наще" или "ваще", отговора ми беше ясен и категоричен "на хотел".
Преди много години ни се наложи да сменим жилището с бившия ми и уж за временно отидохме при родителите. На тях им хареса, защото детето си у дома. На зет като мед още повече, защото има кой да бере гайлето. На моите напъни да се отделим срещах яростен отпор и от него и от моите родители. Стигало се е до там, майка ми да се разправя, защо притискам златния да се изнесем. И така две години в които бившия се направи на ударен, че трябва да участваме и в сметките и в храната. Родителското тяло започна да се вкисва от този факт и недоволството протичаше по следната хоризонтала - баща ми дудне на майка ми, тя на мен, аз се разправям с него, а той казваше "Искам да ми го кажат те". Но нито те, нито той искаха да приключим това съжителство. Накрая ударих по масата и се изнесохме скоропостижно, но твърде късно за влошените ни отношения.
Със настоящия съм приела тактиката "всеки в дома си". Преди дни имахме проблем с ел. инсталацията и останахме без ток. На въпроса му, ако не успеем да отстраним повредата къде ще ходим в "наще" или "ваще", отговора ми беше ясен и категоричен "на хотел".
То толкова години и без да се прослява се разбира - дочут разговор, хавлиени чорапи на сърчица в колата, изпаднал от джоба Флажил и брошура за Трихомоназата, странна мания към закупуване на уреди, които правят плочки на корема за 2 дена от телешопа ... и така.
Няма човек, тъстове ли ще са, свекъри ли..да ме накарат да направя нещо, което не искам. Пък и с тиган в ръка/ това в кръга на шегата/.
Вината на тъстовете е само, че са търпяли толкова дълго. Що, те си знаят.
Вината на тъстовете е само, че са търпяли толкова дълго. Що, те си знаят.
Авиа-та, и аз го направих това, бяхме отишли при нашите заради ремонт, ми не бе, не стана - изнесохме се на хотел навръх Великден. Шоу беше! Още си го спомням с кеф!
Не знам изобщо как ми хрумна тази тъпоумна идея, беше в някакъв период на разбирателство и всемирна любов. Да, да, ама не!
Моя позната беше в подобна ситуация. Купуват си апартамент и решават да поживеят временно с нейните родители. Като условието тук е, че става въпрос за няколко месеца, докато трае ремонтът. Аналогична ситуация - родителите ѝ не дават и дума да стане младите да напазаруват храна, да платят сметка или каквото и да е. Зетят се гледа като писано яйце.
Хубавото при тях е, че ремонтът приключи в срок, те се изнесоха и пак са си самостоятелни.
Предполагам тук се е объркала ситуацията при авторката - ако в началото нейните родители са били "ама как ще вземем пари за сметки, те са ни деца", в един момент им е натежало и са взели да мрънкат на нея, а тя на него.
Хубавото при тях е, че ремонтът приключи в срок, те се изнесоха и пак са си самостоятелни.
Предполагам тук се е объркала ситуацията при авторката - ако в началото нейните родители са били "ама как ще вземем пари за сметки, те са ни деца", в един момент им е натежало и са взели да мрънкат на нея, а тя на него.
И аз така го чувствам...като страшен и обезличаващ. Парирам всякакви опити за подобни инициативи още в зародиш. Уважавам и обичам родителите си, но след една възраст в интерес на всички е всяка жаба да си знае гьола. Защото ако продължавам да се държа за полата им, освен, че не говори добре за мен, не говори добре и за тях, че не са съумели да отгледат човек, който да може да се справя сам и да гради семейство с друг. И тук не говоря за форсмажорни обстоятелства недай се Боже.
Avia-na, никога не съм била в подобна ситуация, но точно това ми е представата за много страшен живот - съжителство с роднини. Много добре си го описала.
Чета и неуспях да се стърпя.Ние кажем,че може би е такъв,тя казва не е.Ние кажем онакъв,авторката пак казва не е.Каквото и да се напише все не е вярно.Голямо упорство.Добре не е.Как е тогава.Аз вече се обърках.Хем се оплакваш,хем казваш,че не е така.Нищо лично не влагам,просто не мога да вдяна.
А на господина топките явно вече са в космоса.
А на господина топките явно вече са в космоса.
Чета и неуспях да се стърпя.Ние кажем,че може би е такъв,тя казва не е.Ние кажем онакъв,авторката пак казва не е.Каквото и да се напише все не е вярно.Голямо упорство.Добре не е.Как е тогава.Аз вече се обърках.Хем се оплакваш,хем казваш,че не е така.Нищо лично не влагам,просто не мога да вдяна.
А на господина топките явно вече са в космоса.
А на господина топките явно вече са в космоса.
Ако бях на теб,честно ти казвам,щях да го зачешя веднага.Защо,как,къде с кой,какво.Нямаше да чакам и секунда да му отправя някои въпроси,но ти си знаеш най-добре.Успех.
Бих добавила и появата на желание да се обезкосмява от-до. Поне така беше при моя екс 
То толкова години и без да се прослява се разбира - дочут разговор, хавлиени чорапи на сърчица в колата, изпаднал от джоба Флажил и брошура за Трихомоназата, странна мания към закупуване на уреди, които правят плочки на корема за 2 дена от телешопа ... и така.
Да, да и това съм чувала, как се чуди горката, защо вървял, все едно се е изпуснал в гащите мъжа и, пък той се омазал с някакъв депилатоар и му се възпалило всичко там отдолу. Чак после и светна, защо са били тези пионерски стъпки в обезкосмяването, месеци минаха.
