Каква е историята ви за издигане и развитие в кариерата ви?

Напълно подкрепям казаното от Джон Сняг и разбирам за какво говори. Аз също, както вече писах, чак 3 г. след като завърших висшето си образование, започнах работа по специалността си. Преди това работех каквото ми падне, вкл. нискоквалифициран труд. Това според мен не е срамно или поне не е по-срамно от това да чакаш да си намериш желаната работа, до който момент да те издържат родители/мъж/гадже. През цялото това време аз непрекъснато търсех работа по специалността си, но според мен в държавната администрация голяма част от свободните позиции се замат от хора с връзки, а в частния сектор пък искат хора с опит. Но макар и след 3 г. намерих това което търсех.

Изобщо не е толкова трудно....Да, искат опит. Насочваш се към професия, ако нямаш знания или опит, търсиш стаж, ако трябва неплатен. Така научаваш това, което е нужно. Междувременно може да работиш нещо, за да се издържаш. След стажа си подготвяш документите и кандитатстваш, има голям шанс да те вземат, особено в големия град. Не знам защосе оплакват хора, които не са се борили достатъчно.
Говоря за София. Знам какъв е проблемът в малките населени места.

Аз имам няколко стажа зад гърба си (два в България и един в чужбина) и те не представляват особен интерес от страна на работодателите. Зависи за каква позиция кандидатстваш и най-вече да е близка или същата като позицията, за която кандидатстваш. Иначе е просто запълване на CV. 

За мен стажът и предходният опит винаги са представлявали интерес, дори и да не са в същата сфера. По тях съм преценявала дали човекът е деен, инициативен, дали обича да учи и има интереси.
Последно наемах преди 2 години, млади хора за не много висока позиция, това го гледах специално.

Може да споделите с какво "око" се гледа на хора с разнообразен стаж,защото вие сте от другата страна, също и на хора с дългогодишен стаж в една или две фирми.Какви са предимствата и недостатъците за тези хора при търсене на работа?
Малко се отклоняваме от темата,но може да  бъде полезно.

Ох, трудно е. Аз не съм HR, търсила съм хора за мои проекти или за мои подчинени. Работоата е по-скоро административен тип, но с мноооого общуване с хора, с ненормирано работни време. Винаги съм търсила повече хора проактивни и динамични, които да се научат за 1-2 месеца, отколкото някой, който ще твърди, че има опит, но реално ще е туткав, мързелив и незаинтересован.
Но в разховори с мои познати често съм чувала - ама тя е работила като сервотьорка, за какво ти е. Ами на 24 г., следвала и с 2 стажа по месец по специалността като какво да е работило момичето, като изпълнителен директор ли!??!? Пък и има опит с хора.
Тоест, моето мнение е меродавно за мен си. Но ми се струва, че при едно балансиране на CV може да се намери място за всеки опит, представен подходящо в контекст.

Конкретно за дългия и за разнообразния стаж, може би зависи от сферата на дейност и от самия човек. Сега милениълите (родени след 80 г.) са много динамични, за тях е присъщо да се местят. Значи за някой на 37-38 г. с опит само на едно място лесно ще помисля, че е неинициативен. Ако през това време няма курсове, хобита, квалификации, тренинги описани - значи не е за мен.
От друга страна някой на 45 г. стоял същото време в същата фирма може да означава сговорчив, търпелив и спокоен човек, на когото може да се разчита.

В моя бранш има фирми, в които ако си издържал 2 години, значи си човек-желязо! Такъв го взимам веднага. А от друга напуснал след 2-3 г. ще питам сериозно защо - не само него, но и колеги от същата фирма и техни клиенти.

Явно затова когато през последните години когато търсех работа, работодателите много се впечатляваха от това, че съм работила осем години в една и съща фирма. Според тях това е страшно много време и една от интервюиращите ми сподели, че идват млади хора със стаж пет месеца тук, три месеца там... Каза, че изобщо не може да се разчита на такива хора.
Аз лично смятам, че като нямаш работа, се хващаш някъде и междувременно търсиш нещо по-добро. Не бих виснала на врата на никого да ме издържа, бил той мъж, родител или дете. А и така се трупа опит.

Мен след такъв стаж ме оставиха на работа на трудов договор.
Винаги има смисъл...
Особено в случаите, когато е в уважавана фирма, ок е за сиви-то ти.
По-добре от това да не пише нищо. А и се учат нови неща.

При мен беше повече с цел да натрупам опит, за да кандидатствам за по-желана позиция на друго място. За оставане и дума не можеше да става, тъй като аз самата не бих работила дългосрочно в тези фирми.

Според мен е добре да се започне работа възможно най-скоро, гледа се с добро око. При студенти, освен ако не са учили медицина или друга по-сериозна специалност, която яде много от времето, изглежда несериозно да не са заработвали нещо докато учат. Мое мнение, де.

Хехе, зависи от специалността. Аз учих Българска филология и имахме лекции и упражнения всеки ден, от сутрин до вечер. Не бих казала, че предметите са леки, а материалът е много. Колегите, които работеха тогава, приключиха с образованието си по-късно.
Затова всеки преценява. Да, иначе е хубаво да започнеш работа скоро след университета.

И при мен беше така с филологията. Тя също не може да се учи задочно изобщо. Жертваш или оценките, или работата.

Бях редовно обучение, и работех на пълен работен ден (не първата година). Правят се компромиси, прекъснах за година, но на 25 бях с диплома, години стаж по желаната професия, на добра позиция, и живота си течеше. На тази възраст мои колеги тепърва започваха борбата с трудовия пазар, и по никакъв начин не бяха конкуренция на такива като мен.
Признавам, при мен роля изигра и факта, че все някак трябваше да се издържам, не е като да имах много варианти - нямаше как да не работя, а специалността ми я имаше само редовна форма. Но това не променя резултата...

Не случайно поясних "специалност, която не яде много от времето".

Аз съм с 2 свободни професии, едната от които ми глътна страшно много години образование и специализации. Не мога да кажа, че имам кариера, защото работя за себе си и комбинирам и двете.
Не очаквам някой да ме назначи някъде, защото съм с ТЕЛК решение и такива ни избягват. А пък в Бюрото по труда моля ви се, смешна работа. То трябва да си доплащаш, за да работиш техните длъжности.