Каква е историята ви за издигане и развитие в кариерата ви?

  • 7 760
  • 75
  •   1
Отговори
8 дек. 2018, 20:55 ч.
  • Мнения: 576
Независимо каква е работата ви,професията  ви ,това с което се занимавате.Как се развихте,какво предприехте,какви решения взехте,какви бяха качествата които ви помогнаха,уменията които ви помогнаха,хората които ви помогнаха,курсовете които записахте?
Интуицията ли ви водеше по пътя или добре обмислени решения?
Споделете своя опит.

Последна редакция: сб, 05 яну 2019, 10:03 от Редактор*

# 1 8 дек. 2018, 22:40 ч.
  • Мнения: 10 993
И аз искам да знам.

# 2 8 дек. 2018, 23:55 ч.
  • Мнения: 11 344
Успехът според мен е умението да грабнеш появилата се възможност. Образно казано да захапеш докато се разхвърчи перушина, кацналата на рамото ти синя птичка на щастието.  Mr. Green

# 3 9 дек. 2018, 01:46 ч.
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Планиране, и използване на отворили се възможности. Понякога се получаваше, понякога не, започвах от начало няколко пъти... Пътя към успеха (личен, професионален, всякакъв) не е права с ясни обозначения Wink

Иначе: още от гимназията фокуса беше на бъдещата ми професия, не трябва да се изпуска целта (дългосрочна или краткосрочна) от поглед, ако ще се учи препоръчвам изкарването на утвърдени програми (които ти дават титла, не само листче хартия), и наличието на ментор дава много тласък.

Последна редакция: нд, 09 дек 2018, 01:53 от InaV

# 4 9 дек. 2018, 13:06 ч.
  • София
  • Мнения: 4 548
При мен беше така: уча това за което ме бива и ми е интересно; добър съвет от родител за допълнителна специалност, свързана с основната. Започнах работа по въпросната допълнителна специалност в момента, в който се отвори възможност. С течение на времето там нещата се влошиха откъм обстановка и почнах да търся друга работа. Моментът добре го бях преценила, защото бях по майчинство и имах достатъчно време за преориентиране. Намерих си по-добра работа по основната специалност и доптлнително си търся нещо на хонорар по втората.

# 5 15 дек. 2018, 12:28 ч.
  • Мнения: 2 268
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

# 6 15 дек. 2018, 19:17 ч.
  • Мнения: 576
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 12:28
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.

# 7 15 дек. 2018, 19:54 ч.
  • Мнения: 2 268
Цитат на: (Sladurka) в сб, 15 дек 2018, 19:17
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 12:28
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.
С филологическо образование съм.

# 8 19 дек. 2018, 22:01 ч.
  • Мнения: 1 918
И аз съм с филологическо образование, но далеч от подобна работа.
Знаех, че искам да работя в търговията. Това търсех и кандидатствах с месеци по обяви, обаче, нали нямам опит и никой не ми се и обади за интервю.
В последствие приятелка ми съдейства да стана търговски представител във фирмата, в която работи. Първи урок - отказвай съдействие за работа, освен ако не е належащо..
Беше ужасно, - много шофиране, много зор, 400лв заплата. Няколко месеца издържах. Тъкмо реших да напусна и вече с актуализираното CV кандидатствах по няколко обяви от международни, доста популярни фирми. Е, обадиха ми се и от двете. Избрах и започнах работа вече 1г. 6мес. И да сменя фирмата, искам отново да съм търговски представител.. Поне за момента. Simple Smile
Редакция: На 25г съм.

# 9 20 дек. 2018, 14:37 ч.
  • Мнения: X
Е как 400 лв заплата...сигурно е имало бонуси за постигнати резултати. Осигурявали са те на минимална работна заплата и другото са ти го давали като бонус.

# 10 20 дек. 2018, 15:35 ч.
  • Мнения: 2 268
400 лв. заплата е нищо. Това не е нормална сума за издръжката дори на един човек. Това е мизерия меко казано.

# 11 21 дек. 2018, 00:48 ч.
  • Мнения: 1 918
Бях на % от оборота. Имаше и някакви бонуси, но продуктите помня, че бях в ценови клас далеч от северозапада и беше мноого тегаво. Накрая на месеца взимах толкова. 400 до 450. После се оказа, че и други шмекерии са направили, ама нали бях неопитна и не знаех къде се намирам. Например в трудовата ми книжка пише съвсем друга позиция, която дори не знам какво означава. Помня, че само мрънках да ми пратят най-накрая договора ми, щото ме пуснаха да си работя ей-така. Без дори да са сигурни, че имам книжка. В един момент се зачудих как изобщо карам кола пълна със стока за хиляди левове, без никакъв документ, че съм служител. Тъпо от моя страна да се занимавам с такива хора, но бях невежа :d. А и вече бях готова да работя за без пари, за да натрупам пустия опит и някой да ме вземе насериозно.

# 12 30 дек. 2018, 18:49 ч.
  • Мнения: 18
Много труд, следване на амбициите, които са ми коствали доста безсънни нощи, вяра, упоритост и изключване на опция за отказване и предаване.

# 13 4 ян. 2019, 10:07 ч.
  • София
  • Мнения: 1 434
При мен така се стече животът, че учих едно, а в годините работих 3 коренно различни професии.
Сега, CV - то ми изглежда зле! Никой не търси пенкелер. Имам си добре платена работа, но не я понасям и съм на кръстопът и в чудене кое да развивам или да се преквалифицирам...отново. Само заплащането не ме удовлетворява в един момент. Притеснявам се обаче, че минах 40 г. и това също се оказва от значение при кандидатстване за работа. Ако можех да се върна назад, щях да избера едно поприще, което да надграждам.

# 14 4 ян. 2019, 12:07 ч.
  • Мнения: 576
Цитат на: Franie в пт, 04 яну 2019, 10:07
При мен така се стече животът, че учих едно, а в годините работих 3 коренно различни професии.
Сега, CV - то ми изглежда зле! Никой не търси пенкелер. Имам си добре платена работа, но не я понасям и съм на кръстопът и в чудене кое да развивам или да се преквалифицирам...отново. Само заплащането не ме удовлетворява в един момент. Притеснявам се обаче, че минах 40 г. и това също се оказва от значение при кандидатстване за работа. Ако можех да се върна назад, щях да избера едно поприще, което да надграждам.

Проблемът е , че с времето приоритетите се променят.В един момент е била важна заплатата,в друг работното време.Затова сега заплата не ви удовлетворява,други неща са ви важни.А освен това самите ние се променяме като хора,личности...и изборите които правим са различни.Така че не се обвинявайте.

# 15 5 ян. 2019, 10:25 ч.
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 704
Знаех какво искам да работя, съвсем различно от образованието което имам и търсех само такива обяви по които да кандидатствам. Междувременно трябваше да се издържам и работех в кол центрове, толкова търсех работата която искам че в един момент вече кандидатствах и за други позиции във фирми, които имат и отдел занимаващ се с моята желана дейност.
Така един ден, сигурно след 30+ интервюта, отидох на поредното интервю за позиция Х. И още със сядането на масата им казах, че не съм там за позицията Х. Интервюиращите се ококориха и смразиха. Съвсем спокойно им обясних, че тази среща е единственият начин да им кажа че искам да работя на позицията У и ако те имат интерес към мен като кадър да ме имат предвид. Седмица по късно вече бях назначена на желаното от мен място.

# 16 5 ян. 2019, 11:23 ч.
  • Мнения: 540
Говоря 2 чужди езика свободно, което винаги много ми е помагало. Особено при намирането на първата ми работа. Завърших специалност в университета, която много харесвам и учих с голямо удоволствие. Междувременно през цялото си следване работих, за да се издържам, като натрупах ценен опит в мултинационални компании и екипи. Към днешна дата не работа по тази си специалност, но за секунда не съжалявам, че я завърших.

За четирите години в университета и натрупания опит в работата, ми се избистри какво искам да правя дългосрочно и как бих могла да развивам себе си в тази сфера в бъдеще, вършейки това, което умея добре и ми харесва. След университета родих рано двете си деца и докато бях по майчинство с второто дете, записах магистратура в посоката, в която исках да се развивам. Знаех, че няма как да не успея, беше въпрос на време. Учих, работих от къщи и гледах 2 деца в продължение на 2 години. Изобщо не беше лесно.
След това започнах да търся работа. Трябваше да преглътна добрата си заплата до момента и да се върна отначало със заплащането. След около 15 интервюта, попаднах в компания, която ме нае без опит в областта , но видяха другите ми качества. Инвестираха в мен и това много бързо се възвърна в резултати и печалба за тази компания. Завързах полезни контакти, което ме доведе в настоящата ми работа, където съм вече втора година.
Чувствам се щастлива от това, което върша. Отне ми 5 години - от решението до настоящия момент.

Изводът ми е - никога не е късно, с ясна цел и конкретни стъпки, всичко се постига. Обучението не трябва да спира в университета, учи се постоянно. Иначе центрофугата на конкуренцията те изплюва някъде в периферията, а от там тръгва голямата неудовлетвореност.

# 17 5 ян. 2019, 11:38 ч.
  • Мнения: 10 210
Цитат на: Franie в пт, 04 яну 2019, 10:07
При мен така се стече животът, че учих едно, а в годините работих 3 коренно различни професии.
Сега, CV - то ми изглежда зле! Никой не търси пенкелер. Имам си добре платена работа, но не я понасям и съм на кръстопът и в чудене кое да развивам или да се преквалифицирам...отново. Само заплащането не ме удовлетворява в един момент. Притеснявам се обаче, че минах 40 г. и това също се оказва от значение при кандидатстване за работа. Ако можех да се върна назад, щях да избера едно поприще, което да надграждам.
Това не винаги е така. Смесените компетенции също се търсят и заплащат високо. Но е по-трудно да се намерят такива позиции, съгласна съм, тъй като често пъти са на по-високо ниво от тесен специалист. Работила съм точно на такива в няколко организации.

# 18 5 ян. 2019, 14:08 ч.
  • Мнения: 18 144
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 19:54
Цитат на: (Sladurka) в сб, 15 дек 2018, 19:17
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 12:28
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.
С филологическо образование съм.

извинявай за глупавия въпрос, но щом си с филология,  сугурно знаеш  поне един чужд език? като преводач  не си ли се пробвал, чувал съм че там има добри пари.

образованието е важно, но не е решващо. Днес всеки може да  си купия тапия. Много по-важно е да имаш занаят. ако владееш добре езици или те бива с компютъра все ще си намериш нещо, дори да не си завършил/а

От друга страна хора с образование, но без умение, могат да се издигнат само или с връзки или с много труд и старание.

# 19 5 ян. 2019, 14:23 ч.
  • Мнения: 11 091
Не зная дали е кариера - не е нещо супер доходно, нито заемам важен пост. Но пък по качество на това, което правя, съм в топ 10 в България в своята тясна област; и никога не съм си позволявала морални компромиси, което именно считам за най-голямото си постижение. Така че може и за такава да мине.

Късметът и точният момент са от изключително значение, макар да са често подценявани. Без тях личните качества и усилия са нищо. Аз започвах в първата половина на 90-те, а риба се лови в мътна вода Simple Smile Имаше много малко квалифицирани и (едновременно) нахъсени хора в сферата, а нужда от повече - така че беше сравнително лесно с бачкане и натрупване на опит и знания да докажеш името си. Сега не е така. Но например за IT и engineering кариера - моментът е днес.

Никога не са ми тежали усилията, не се уморявам от работа, а само от тъпотии и политика на работното място (затова и никога не проявих интерес към мениджърски постове). В първите 1-2 години се е случвало да спя само събота и неделя, тъй като и работех, и учех, и купонясвах все пак. Докъм 30 години имах неизчерпаемо количество енергия и често си беше направо "залудо работи", още повече, че нямах семейство и деца тогава.  

Образованието в областта не ми беше много полезно в практиката, но пък постоянното самообразоване беше и все още е много важно.
Бъдещето на професията ми в дългосрочен план е неясно, но това не бива да изкушава човек да свали професионалния си стандарт. Все още събирам смелост да помисля за преквалификация, отдавна не съм на 18-20 Simple Smile

# 20 5 ян. 2019, 16:35 ч.
  • Мнения: 452
Нямам история ... висше образование с две магистратури и 4 езика. Стаж две години в Кремиковци, после 7 години във фармацията и от ноември 2016 съм в държавната администрация. Дълго драпах да вляза там, защото исках със спокойствие да си гледам децата и семейството. Не чакам да стана шеф. Искам си спокойствието, отпуската, да мога да си взема болничен като ми се налага. И най важното да си получавам парите навреме.

Последна редакция: сб, 05 яну 2019, 18:05 от ralitsa_bv

# 21 5 ян. 2019, 16:40 ч.
  • Мнения: 383
много полезна тема.
Аз така съм затънала в това отношение,че няма на къде повече.
Завърших психология в България, имам стаж само като сервитьорка,аниматор,промоутър...абе нищо от което да стане кариера.
Сега живея в САЩ.В САЩ имам стаж като сервитьорка и сега работя в кол центъра на хотел с кофти заплата,но за СВ-то. Доста от обявите искат  опит в customer service...Иначе работата е приятна,лесна,колегите супер,но парите....
 Тази психология си приравних дипломата ,но магистър тук е адски скъпо и се отказах да уча...и незнам..чакам синята причка да ми кацне на рамото Grinning

# 22 5 ян. 2019, 18:14 ч.
  • Мнения: 775
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 19:54
Цитат на: (Sladurka) в сб, 15 дек 2018, 19:17
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 12:28
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.
С филологическо образование съм.
И аз съм с такова образование, нямам 30, но работя от 2013, тоест имам около 5 години трудов стаж. С това образование може да си преподавател, редактор, коректор, копирайтър, да работиш в админисрация...Търсят се такива хора. Наистина ми става тъжно, когато някой колега пише, че специалността е без перспектива.

# 23 5 ян. 2019, 18:39 ч.
  • София
  • Мнения: 385
Цитат на: Unforgotten`feeling`f в сб, 05 яну 2019, 18:14
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 19:54
Цитат на: (Sladurka) в сб, 15 дек 2018, 19:17
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 12:28
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.
С филологическо образование съм.
И аз съм с такова образование, нямам 30, но работя от 2013, тоест имам около 5 години трудов стаж. С това образование може да си преподавател, редактор, коректор, копирайтър, да работиш в админисрация...Търсят се такива хора. Наистина ми става тъжно, когато някой колега пише, че специалността е без перспектива.

Аз съм с юридическо образование, правоспособност и сертификати на ниво С2 за 3 чужди езика. Работя на трудови договори от януари 2010 г., т.е. сега стават точно 9 години без дупка в стажа и съм на 29. Юристи се търсят много по-малко от филолози, на мен лично езиците са ми помагали и в правни, и в не-юридически работи, и в настоящата ми работа, която е на ниво middle management в чужда фирма и нищо не е на български. Била съм на платени стажове в 3 европейски държави освен БГ. Проблемът не ти е в образованието, а в мотивацията. Ако езиците от филологията ти се отдават, можеш да направиш много пари, правейки това, което ти харесва Simple Smile

# 24 5 ян. 2019, 19:35 ч.
  • Мнения: 775
AllegraA,
Съгласна съм с теб.

Според мен Auspicious прости не е изяснила за себе си какво иска да прави, каква е силната й страна, а може би се колебае. Има търсене за хора с филологическо образование.
За себе си ще кажа, че съм започнала със заплата 400 лв. в началото, че съм била и на неплатен стаж в телевизия, за който се налагаше да ставам в 5 сутринта. Постепенно изследвах възможностите за реализация с моето образование, самообучавах се и донякъде се преквалифицирах, по-скоро надградих знанията си и ги съобразих с търсенето в момента. Отново се занимавам с креативна работа и писане, но не е свързано 1:1 с образованието ми.
Висшето образование ти дава знания и обща култура, от теб зависи как ще надградиш и ще се бориш, за да приложиш знанията си на практика. Винаги се налага да учиш нови неща, почти всичко се променя с бързи обороти - език, маркетинг, реклама, всичко! Не може да учиш нещо и да очакваш, че като излезеш с диплома, хората ще се избият за теб. Нужни са усилия.
Всяка работа досега съм си я откривала сама, без връзки. Истината е, че има търсене на кадри и то на гъвкави, бързи, готови да научават нови неща личности. Вявам, че и Auspicious ще намери своето призвание, важно е просто да разбере какво наистина иска да прави...

# 25 5 ян. 2019, 19:45 ч.
  • Мнения: 339
Много хубава тема, която много ме забавлява, анализирайки професионалния си път до момента.
Като дете ходех на уроци по музика и смея да кажа, че имах доста добри заложби, но родителското тяло си каза думата и ме прати да уча средно обарование икономика. Харесваше ми и едното и другото, но като дойде време за университета попаднах на коренно противоположна /хуманитарна/специалност, много актуална за времето си, но към която никога не съм се стремяла, съответно и не съм се готвила с уроци за приемни изпити и т.н. И тъй като нашите нямаха кой знае колко пари, за да ме издържат, трябваше са работя. Така следването не ми беше приоритет, беше ми интересно, но не гонех някакви високи резултати или познания. И за да се приключи по-бързо дори сливах 2 г. в 1.
След като завърших започнах да си търся работа по специалността, но нещо не ми се получаваше. Затова записах допълнителен курс и усвоих и 1 занаят. И в него бях сред най-добрите, избраха ме да продължа 2-ро ниво.
Късметът ми излезе едва 3 г. след като завърших университета, когато спечелих конкурс за длъжност по основната си специалност /от висшето образование/ и сега продължавам да работя по нея - повече от 10 г. Самата работа си я харесвам, отивам с желание на работа, вкъщи си чета някакви неща, свързани с работата му, непрекъснато се интересувам от нивите неща. Както се казва хобито ми стана работа. В същото време заплатата ми е доста добра, работното време си го определям аз /от мен се иска само резултат/. И за да не е прекалено захаросана историята ще кажа, че не знам дали всичко това може да компенсира интригите, мръсотиите между колегите, липсата на правила в колектива и т.н. Както се казва обаче атаката е най-добрата защита. Така и аз след 1-вата, 2-рата година ослушване, усвоих доста техники на нападение. Това обаче в известна степен е доста ограбващо. Докато човек прави мърсотии той не се усеща, а чак като започне да си прави някакви равносметки, но все пак трябва да се оцелява.
Много често се питам дали това е правилния път и все се успокоявам, че ако се уморя или разколебая никога нама да остана на улицата, защото имам още 3 професии и владея 3 чужди езика.

# 26 5 ян. 2019, 19:46 ч.
  • Мнения: 2 268
Аз говоря свободно английски  език и сега това вече не е нещо особено... Единствената ми мотивация е да съм в чужбина в международна среда и определено не искам да се занимавам с писане или нещо тясно свързано с образованието ми. Имам такова образование, защото избрах нещо, в което съм добра. И преводи съм правила, и на стажове съм била няколко пъти, но дотам. Уча се бързо и бих могла да правя различни неща, още повече, че където и да почна ще трябва да мина обучение като нов кадър. Имам дипломи и сертификати, в интернет има и много безплатни курсове. Най-вече ме спъват условията за  кандидатстване, тъй като изискват поне 1-2 години стаж в определена област. Примерно, ако искам да работя в държавната администрация няма как да отговарям на първоначалните условия за кандидатстване.  Езиците сами по себе си не са много перспективни. Виж сега език + финанси или бизнес е нещо друго.

# 27 5 ян. 2019, 19:52 ч.
  • Мнения: 18 144
към днешно време човек който знае езици може да направи сериозни пари. Във всички сериозни професии - преводач, редактор, компютърен специалист, дори диспечери на летище -  английският вече е задължителен, а често и немският. Да знаеш и руски или полски е голяма препоръка, руският език се говори от 140 милиона души.
днес не мога да си представя компютърен разработчик, който не знае английски?  Ако ще правите международни проекти - а нямам как да израснете в работата без да правите големи проекти - също трябва да владеете език.
На практика не можете да станете ръководител дори на малък отдел, ако не знаете поне един един език. Дори най-забутаните началници знаят руски или френски, а за по-кадърните - английският е просто задължителен.
В този смисъл ако човек има мотивация и знае добре поне един  чужд език, не би трябвало да е проблем да си намери работа

Разбира се не е без значение къде живееш - в някой от големите градове - София, Варна, Бургас, Пловдив - или по-малките градчета; както и докъде ти стигат връзките. Но все пак владеенето на езици е голям бонус за всеки млад човек, дори да няма тапия за висше образование Grinning

# 28 5 ян. 2019, 19:57 ч.
  • Мнения: 775
Цитат на: Auspicious в сб, 05 яну 2019, 19:46
Аз говоря свободно английски  език и сега това вече не е нещо особено... Единствената ми мотивация е да съм в чужбина в международна среда и определено не искам да се занимавам с писане или нещо тясно свързано с образованието ми. Имам такова образование, защото избрах нещо, в което съм добра. И преводи съм правила, и на стажове съм била няколко пъти, но дотам. Уча се бързо и бих могла да правя различни неща, още повече, че където и да почна ще трябва да мина обучение като нов кадър. Имам дипломи и сертификати, в интернет има и много безплатни курсове. Най-вече ме спъват условията за  кандидатстване, тъй като изискват поне 1-2 години стаж в определена област. Примерно, ако искам да работя в държавната администрация няма как да отговарям на първоначалните условия за кандидатстване.  Езиците сами по себе си не са много перспективни. Виж сега език + финанси или бизнес е нещо друго.

От кой град си? Кои са професиите, които ти допадат? Може да ми пишеш на лично Simple Smile

# 29 5 ян. 2019, 21:01 ч.
  • Мнения: 116
Развих се, чрез: академично образование, създадени контакти, дисциплина, най-вече имах късмета да не попадна в клопката на егото и да си помисля, че съм хванал господ за шлифера. Така имах трезва преценка за собственото си развитие и достигнах почти до максималното постижимо за мене в България. Не е далече времето, в което ще решавам дали кариеризма е достатъчен мотив за емиграция...
Уменията, които ценя в колегите си са: характер (мил, съпричастен, колективен играч), дисциплина, практическа и теоретична подготовка, личностно развитие.

# 30 5 ян. 2019, 22:36 ч.
  • Мнения: 1 876
Страхотна тема за жени, които могат да се намерят и развият някакъв бизнес заедно например! И не само - можем да се окуражим взаимно в трудни моменти и да си помогнем.
Аз не мога да кажа дали имам кариера, но съм тръгнала по една дълга пътека в дигиталния маркетинг и това започна още в средното. От почти две години специализирам в копирайтинг и контент стратегия, от година и половина съм на свободна практика, а за да стигна до там работех основна работа и допълнително по още 3-4 часа всеки ден в продължение на поне една година. Колко статии и наръчници съм изчела и на английски...
Едит: случайно намерих първите си клиенти онлайн, и до ден-днешен сме заедно. Голяма късметлийка съм и те с мен. След това по няколко поръчки странично годишно и натрупах портфолио. Сега - работя, но не е официално обявено, с друга голяма компания, която е набрала голяма скорост и се разраства извън България. Но имаме голям проблем с недостиг на кадри в различни направления - проджект мениджъри, копирайтъри...
Сега съм на етап, на който мисля за своя личен бранд, купила съм си хостинг и домейн и искам да вдигна сайт. Целта ми е да се маркетирам на чуждестранни пазари, защото в България имам достатъчно клиенти и много работа. Единствено ми се иска да печеля малко повече и да ми остава повече време, за да си подобря английския.
Освен това следвам магистратура по предприемачество, имам няколко бизнес идеи със социална, здравна и еко насоченост. Все нещо от тях може да се валидира  и продължи с бизнес план.
Работя от вкъщи и това е едновременно най-голямото предимство, но понякога и минус, оставам далеч от реалната бизнес обстановка и може да се окаже, че сме на голяма дистанция. За целта комуникирам достатъчно често с колеги и клиенти, правим преглед на минали събития и проблеми, планираме и действаме.
Понякога ме болят ръцете от писане и това е другият недостатък, усещам напрежение и в рамото, и в ръцете. Затова фитнес, плуване, масаж и така се опитвам да разпускам (да живей Мултиспорт!).

# 31 6 ян. 2019, 10:06 ч.
  • Мнения: 4 611
Цитат на: Unforgotten`feeling`f в сб, 05 яну 2019, 18:14
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 19:54
Цитат на: (Sladurka) в сб, 15 дек 2018, 19:17
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 12:28
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.
С филологическо образование съм.
И аз съм с такова образование, нямам 30, но работя от 2013, тоест имам около 5 години трудов стаж. С това образование може да си преподавател, редактор, коректор, копирайтър, да работиш в админисрация...Търсят се такива хора. Наистина ми става тъжно, когато някой колега пише, че специалността е без перспектива.
Имам познат с филология и като се оплака, че не иска да е учител, му предложих някое от гореизброените. Той пък се сопна и каза, че всичко било с връзки. Вярно ли е?

# 32 6 ян. 2019, 11:15 ч.
  • Мнения: 775
Цитат на: Уейв в нд, 06 яну 2019, 10:06
Цитат на: Unforgotten`feeling`f в сб, 05 яну 2019, 18:14
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 19:54
Цитат на: (Sladurka) в сб, 15 дек 2018, 19:17
Цитат на: Auspicious в сб, 15 дек 2018, 12:28
Хубава тема, ще се радвам да прочета още такива истории!
При мен лично няма никаква кариера и направо ми става лошо като си помисля, че наближавам 30-те, а нямам и 2 години трудов стаж черно на бяло. Може би образованието ми изигра лоша шега и трябваше да уча нещо по-практично и търсещо се на пазара на труда, но пък и не мога да си представя да уча и да работя нещо, към което нямам никакъв интерес и не ми се отдава.

Може да споделиш какво е образованието ти.Може някой  да те насочи и да ти помогне ако може.
С филологическо образование съм.
И аз съм с такова образование, нямам 30, но работя от 2013, тоест имам около 5 години трудов стаж. С това образование може да си преподавател, редактор, коректор, копирайтър, да работиш в админисрация...Търсят се такива хора. Наистина ми става тъжно, когато някой колега пише, че специалността е без перспектива.
Имам познат с филология и като се оплака, че не иска да е учител, му предложих някое от гореизброените. Той пък се сопна и каза, че всичко било с връзки. Вярно ли е?

Не е вярно. Всяка работа съм си я намирала сама, а нямам връзки. Дошла съм от малък град в София, ходила съм си по интервюта, посещавала съм курсове и съм била упорита. Много е лесно да се оправдаваш, че са нужни връзки, но истината е друга...

# 33 6 ян. 2019, 11:23 ч.
  • Мнения: 4 611
Ами, ние много сме спорили по тоя въпрос, казвала съм му, че не навсякъде е така, а той без дори да се е опитал ми вика - всичко е с връзки, ти как я мислиш тая работа, че е толкова лесно ли?
Така както той представя нещата изглежда сякаш е супер трудно и непостижимо чак. Пък се чудя реалността каква е. За българска филология става въпрос, обаче.

# 34 6 ян. 2019, 11:56 ч.
  • Мнения: 2 268
Всичко е относително. За държавната администрация знам, че е с връзки и там е трудно да пробиеш. За частни фирми/компании е по-лесно. Поне това е моят опит. Аз също съм от малък град и всички работи досега съм си ги намирала сама, но пък и не са били кой знае какви позиции. Примерно за работа в посолства филологическото образование не се цени много. Искат езици, но само с тях не е достатъчно, а човек инвестирал 4 години във филологическа степен може да не може да си позволи да доучва друга специалност, все пак отнема време, ресурси, пари. Пък и да изкараш друга специалност, няма да имаш опит и се въртим в кръг.  Да не подценяваме и дозата "късмет" -- да се окажеш на подходящото място в подходящия момент.

Последна редакция: нд, 06 яну 2019, 12:04 от Auspicious

# 35 6 ян. 2019, 12:50 ч.
  • Мнения: 18 144
човек стига да има желание ще намери работа. Някои работи са по-нископлатени от други, но вече под 560 лева на практика няма работа.
Ама всеки на 30 години, който е завършил университет иска вече да се лупне на директорското бюро , да започне поне от 800 лева, и да започне да издава заповеди.  Ако му кажеш, че може да бъде хигиенист на половин смяна и да работи на две места и да взима 1000 лева, ще каже "аз не се мърлям".Всички станаха доктори в бели престилки. Ако му кажеш че може да е статист във филм и за два часа работа да вземе 50 лева ще каже "много малко". Ако кажеш на някой, че може да е учител - почва да се оплаква от голямото натоварване и ниските заплати. А глад за учители има голям.
Вярно е, че една минимална заплата е много малко, но ако и нея но получаваш е съвсем нищо. Човек понякога трябва да си надвие на егото. ОСвен това ако си дълго време на едно място след време има бонуси, увелечения на заплати и т.н.

# 36 6 ян. 2019, 13:07 ч.
  • Мнения: 2 268
Много ми е интересно като почнат да се пишат мнения от рода на "ти не можеш да изкарваш еди колко си пари, щото си еди какъв си". Не, тук не говорим за директорски позиции, а за съвсем обикновени такива. За минималната работна заплата от 560лв, чисто ще вземеш 434лв. Ти на 434лв би ли могъл да се издържаш сам на квартира в София? Прост пример. Естествено, че като си инвестирал във висше образование най-малкото няма да искаш да започваш на позиции, които изискват средно образование. За какво си си губил времето и парите да инвестираш в нещо, което няма да ти върне инвестицията?

# 37 6 ян. 2019, 13:19 ч.
  • Мнения: 18 144
ами много хора въобще не ги назначават ако нямат висше - не че висшето струва нещо само по себе си. Доста хора си купиха висше с пари. Но то е атестат за да те назначат на работа.
България е страната в която най-много 30-35годишни хора живеят със семействата си. Подразбира се, че те ги подпомагат, докато започнат да израстват в карирерата. Не познавам човек, който първата година да не е бил на минимална заплата. Ако не се лъжа дори големите фирми изискват поне 6 месеца през които си на временен договор и не може да получаваш повече от минималната. Това е тяхната гаранция, че няма да напуснеш.
пак казвам парите са малко, но са по-добре от НИЩО.
освен това в момента един началник-отдел взима към 800-900 лева, така че това са точно директорски пари. Този който започва работа започва на минимална, а този който е бил няколко години взима малко 600. Говорим за масовия случай,не за изключенията. Не говоря тук за големи босове на разни части компании, които могат и 10 000 да си раздават. разни банкови служители, юристи, програмисти могат и по- 5000 да взимат - това са изключения.

Последна редакция: нд, 06 яну 2019, 13:25 от Джон Сняг

# 38 6 ян. 2019, 13:55 ч.
  • Мнения: 576
Цитат на: Джон Сняг в нд, 06 яну 2019, 12:50
човек стига да има желание ще намери работа. Някои работи са по-нископлатени от други, но вече под 560 лева на практика няма работа.
Ама всеки на 30 години, който е завършил университет иска вече да се лупне на директорското бюро , да започне поне от 800 лева, и да започне да издава заповеди.  Ако му кажеш, че може да бъде хигиенист на половин смяна и да работи на две места и да взима 1000 лева, ще каже "аз не се мърлям".Всички станаха доктори в бели престилки. Ако му кажеш че може да е статист във филм и за два часа работа да вземе 50 лева ще каже "много малко". Ако кажеш на някой, че може да е учител - почва да се оплаква от голямото натоварване и ниските заплати. А глад за учители има голям.
Вярно е, че една минимална заплата е много малко, но ако и нея но получаваш е съвсем нищо. Човек понякога трябва да си надвие на егото. ОСвен това ако си дълго време на едно място след време има бонуси, увелечения на заплати и т.н.

Нека темата да бъде конструктивна- какво направихте в кариерата си и как го постигнахте, а не в стил хейтърство и вие колко сте малоумни и мързеливи.

# 39 6 ян. 2019, 14:20 ч.
  • Мнения: 540
Ако говорим за София, Пловдив, Бургас или Варна, човек с филологическо образование започва на минимум 600лв нето в някой кол център, за позиция само с английски, всеки допълнителен език качва с поне 100 отгоре. И моята първа специалност е филология - немска. Вървях по тоя път няколко години.

В големите сървис центрове може да се ориентира човек какво може още да научи, да придобие допълнителна квалификация (project management, техническа), доста често за сметка на компанията, в която работи.
Вътрешна смяна на 1, втора, трета позиция, отнема няколко години, да. После смяна на компанията. Кое е непостижимото?

Само последната си работа започнах след препоръка от човек, с когото съм работила, но не съм познавала по друг начин освен служебно. Всичко останало - през jobs.bg. Има агенции, директни обяви от работодатели. Та дори и Инстаграма си да отворя вече ме бият в челото обяви за работа.

За българска филология - редактор в новинарски сайт, също поне 600 лв нето. Учител - от началото на годината са с актуализирани заплати (мисля, че 900 лв беше стартовата) + доста годишен отпуск + други привилегии като държавен служител.

Не знам за какви връзки става въпрос...подобни изказвания ми приличат на оправдание пред себе си.

# 40 6 ян. 2019, 15:24 ч.
  • Мнения: 339
Цитат на: Джон Сняг в нд, 06 яну 2019, 12:50
човек стига да има желание ще намери работа. Някои работи са по-нископлатени от други, но вече под 560 лева на практика няма работа.
Ама всеки на 30 години, който е завършил университет иска вече да се лупне на директорското бюро , да започне поне от 800 лева, и да започне да издава заповеди.  Ако му кажеш, че може да бъде хигиенист на половин смяна и да работи на две места и да взима 1000 лева, ще каже "аз не се мърлям".Всички станаха доктори в бели престилки. Ако му кажеш че може да е статист във филм и за два часа работа да вземе 50 лева ще каже "много малко". Ако кажеш на някой, че може да е учител - почва да се оплаква от голямото натоварване и ниските заплати. А глад за учители има голям.
Вярно е, че една минимална заплата е много малко, но ако и нея но получаваш е съвсем нищо. Човек понякога трябва да си надвие на егото. ОСвен това ако си дълго време на едно място след време има бонуси, увелечения на заплати и т.н.
Абсолютно съм съгласна с горното.
В допълнение искам само да отбележа, че много често някои хора имат завишена оценка за способностите си и съответно очакване за по-високо заплащане. И веднага ще дам пример. Преди 2 г. маникюристката ми замина в чужбина и от тогава съм в търсене на нова. Ако щете ми вярвайте, но за това време намерих само 1 читава, която обаче винаги закъснява за часовете си поне с 15-20 мин. /това също е непрофесионално/. И това е за Сифия. Представям си как е в по-малките градове. Миналата седмица една приятелка ми се оплака, че е ходила на фризьор и са я окепазили точно за празниците. Чувала съм какви ли не случаи с лекари, зъболекари, счетоводители, адвокати и т.н. Мога и още конкретни примери да дам, но няма да разводнявам темата с частни случаи.
Идеята ми е, че понякога си казваме, че за дадена позиция назначават хора с връзки или че определена фирма “експлоатира” работниците си, но то е явно защото не можем да се видим от страни как изглеждаме и дали сме достатъчно квалифицирани и полезни. за да иска работодателя да ни задържи.

# 41 6 ян. 2019, 16:26 ч.
  • Мнения: 266
Цитат на: Мравчето в нд, 06 яну 2019, 14:20
Ако говорим за София, Пловдив, Бургас или Варна, човек с филологическо образование започва на минимум 600лв нето в някой кол център, за позиция само с английски, всеки допълнителен език качва с поне 100 отгоре. И моята първа специалност е филология - немска. Вървях по тоя път няколко години.

В големите сървис центрове може да се ориентира човек какво може още да научи, да придобие допълнителна квалификация (project management, техническа), доста често за сметка на компанията, в която работи.
Вътрешна смяна на 1, втора, трета позиция, отнема няколко години, да. После смяна на компанията. Кое е непостижимото?

Само последната си работа започнах след препоръка от човек, с когото съм работила, но не съм познавала по друг начин освен служебно. Всичко останало - през jobs.bg. Има агенции, директни обяви от работодатели. Та дори и Инстаграма си да отворя вече ме бият в челото обяви за работа.

За българска филология - редактор в новинарски сайт, също поне 600 лв нето. Учител - от началото на годината са с актуализирани заплати (мисля, че 900 лв беше стартовата) + доста годишен отпуск + други привилегии като държавен служител.

Не знам за какви връзки става въпрос...подобни изказвания ми приличат на оправдание пред себе си.
Учителите не са държавни служители.

# 42 6 ян. 2019, 17:29 ч.
  • Мнения: 775
В София се намират апартаменти под наем, където можеш да имаш самостоятелна стая и да плащаш около 300 лева. Допълнително има възможности за много административни длъжности + фрийланс работа, с която да си изкарваш още пари, допълнително към заплатата.
Идеята е, че някои хора се отказват трудно и предпочитат да обвиняват обстоятелствата. Адски е трудно да се реализираш добре, но е възможно, ако си много борбен и се развиваш постоянно.

# 43 6 ян. 2019, 22:36 ч.
  • Мнения: 4 808
Аз не направих кариера, но работя нещо, което ми харесва и засега съм доволна. На 49 съм и понякога се замислям докога ще мога да работя тази работа, защото е основно за млади хора, но предвиждам наесен да запиша магистратура в съвсем друга област, за да имам резервен вариант. Защото чувам от познати, че като минеш 50-те и особено преди пенсия е доста трудно. Но аз всъщност не работя и по специалността си от университета. Исках да раста, да съм на по-висока длъжност, успях да го постигна по едно време, но издържах само четири месеца. Бяха най-кошмарните в живота ми, привидно фирмата беше читава, но не случих на шеф. Сега това не ми е вече толкова важно, държа си на почивките и отпуските и на фиксираното работно време, също и на нелошото заплащане. Периодично получавам предложения за работа от други фирми, доказала съм се, че съм добра, но засега не ми се рискува, харесвам си фирмата и условията. Но и винаги съм готова да се преквалифицирам ако се наложи.
Сещам се за един приятел на сина ми, счетоводител, който след завършване на университета работи осем месеца без заплащане и даже май си плащаше и осигуровките, само за да натрупа опит, защото никой не го искаше на работа без такъв. За младите хора без опит е трудно, но който е упорит, винаги успява.

# 44 7 ян. 2019, 15:09 ч.
  • Мнения: 576
Браво,аз си мислех че на 41 ми е късно да уча,искам да повиша квалификацията си,но ето вие сте пример ,  че не е късно никога.Да с възрастта проблемите стават други,когато са малки децата пък проблемите са други и така..при жените не е лесно,при мъжете е по друго-при мен раждането ми коства доста от професионалния път който си предствавях че ще имам.Затова сега мисля за  други варианти.

# 45 7 ян. 2019, 16:41 ч.
  • Мнения: 7 987

Цитат на: (Sladurka) в пн, 07 яну 2019, 15:09
Браво,аз си мислех че на 41 ми е късно да уча,искам да повиша квалификацията си,но ето вие сте пример ,  че не е късно никога.Да с възрастта проблемите стават други,когато са малки децата пък проблемите са други и така..при жените не е лесно,при мъжете е по друго-при мен раждането ми коства доста от професионалния път който си предствавях че ще имам.Затова сега мисля за  други варианти.

Никога не е късно. Бих ти препоръчала да започнеш с правописа.

# 46 7 ян. 2019, 17:37 ч.
  • София
  • Мнения: 2 428
Правописът в чудесен! Само пунктуацията има нужда от припомняне Simple Smile

Никога не е късно, а и напоследък все повече хора над “обичайната” възраст се връщат в университетите - заради преквалификация, повишаване на квалификация, нова социална среда, достъп до определена професионална среда или просто, за да си разнообразят ежедневието. Мисля, че е чудесна идея!



Цитат на: celika в пн, 07 яну 2019, 16:41

Цитат на: (Sladurka) в пн, 07 яну 2019, 15:09
Браво,аз си мислех че на 41 ми е късно да уча,искам да повиша квалификацията си,но ето вие сте пример ,  че не е късно никога.Да с възрастта проблемите стават други,когато са малки децата пък проблемите са други и така..при жените не е лесно,при мъжете е по друго-при мен раждането ми коства доста от професионалния път който си предствавях че ще имам.Затова сега мисля за  други варианти.

Никога не е късно. Бих ти препоръчала да започнеш с правописа.

Конкретно по темата - не съм спирала да уча от първи курс в университета до ден днешен, вече 20 години. В тях смених няколко професии, доста работодатели. Всичките косвено или пряко свързани с образованието ми. Имала съм в един момент над 100 подчинени. В момента работата ми е много близка до представата за свободна професия с доходи, които смятам за задоволителни. Имам малко затруднения с опити за забременяване, поради което отказах 1-2 идеи за допълнително натоварване, което би довело до увеличаване на приходите. Определено мисля, че съм в етап, в който е добре да позабавя малко ритъма.
За мен рецептата е непрекъснато учене за актуалното в сферата, гледане и в широк аспект на сходни и гранични знания и професии, интердисциплиннист на живота и работата, проактивност, положителна нагласа към света.
Познатите ми смятат, че съм “успяла”. Аз не съм сигурна, защото за мен успехът има и други измерения, отвъд служебните. Тях малко съм занемарила - лично време, хобита, спорт, деца. Сега преподреждам малко.

# 47 7 ян. 2019, 21:19 ч.
  • Мнения: 4 808
Сладурка, никога не е късно да учиш. Аз учих на 22, после на 43 пак. Отделно разни курсове. Има коренна разлика когато учиш на по-късни години, много по-осъзнат си, усещаш, че нямаш много време и нямаш право на грешки. Аз съм писала и преди, имам приятелка, която се хвана да учи на 50, когато я съкратиха след 13 години работа за една банка. В началото искаше да се отказва, чудеше се защо изобщо се е захванала, а после се амбицира и последните две години ги взе за една, при това с много добър успех.
Впрочем, пунктуацията ти наистина куца и няма защо да се обиждаш, просто поработи в тази насока. Успех!

# 48 13 ян. 2019, 00:04 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
Цитат на: Джон Сняг в нд, 06 яну 2019, 12:50
 Ако му кажеш, че може да бъде хигиенист на половин смяна и да работи на две места и да взима 1000 лева, ще каже "аз не се мърлям".

И ти ли като Бойко пращаш програмистите и като цяло хората с висше да чистят пода и да копат на полето?
Ама че наглост и арогантност.
До връзките- познавам много парашутисти. Има ги и около мен, и по- далеч.

Аз си подредих така нещата, че да мога да изпълнявам няколко длъжности и си комбинирах бакалвър+магистър+специализация. Добро трио се получи с широк спектър и смея да кажа, че съм добра в почти целия. Само че е рано да се говори за кариера. Имам по- сериозна представа за "кариера".

# 49 13 ян. 2019, 01:35 ч.
  • Мнения: 18 144
Цитат на: The Catcher in the Rye в нд, 13 яну 2019, 00:04
Цитат на: Джон Сняг в нд, 06 яну 2019, 12:50
Ако му кажеш, че може да бъде хигиенист на половин смяна и да работи на две места и да взима 1000 лева, ще каже "аз не се мърлям".

И ти ли като Бойко пращаш програмистите и като цяло хората с висше да чистят пода и да копат на полето?
Ама че наглост и арогантност.
До връзките- познавам много парашутисти. Има ги и около мен, и по- далеч.

Аз си подредих така нещата, че да мога да изпълнявам няколко длъжности и си комбинирах бакалвър+магистър+специализация. Добро трио се получи с широк спектър и смея да кажа, че съм добра в почти целия. Само че е рано да се говори за кариера. Имам по- сериозна представа за "кариера".

Много обичам да се вадят думи от контекста.  В случая ставаше дума, че има хора, които не печелят и един лев, и ако им кажеш че могат да се пооцапат и да спечелят някакви пари - дори да са нищожни - не искат да работят.
Безработицата е убийствена, а никой не иска да ходи в бюрото по труда. Както вече казах никой не иска да бъде статист във филм и да вземе 50 лева за два часа, под предлог че е малго. Не е вярно - супер много е, защото нормално се плаща по 2,5 лева на час в България, а да вземеш по 25 лева на час е невероятно много. Колечството пари като цяло може да е малко, но за работата която вършиш е много. Освен това тези
50 лева са десет закуски за сам човек.
Приграмистите не влизат тук - те имат достатъчно пари - и това съм го написал. Не влизат и юристи и скъпоплатени професии. Но всеки които не печели достатъчно и се оплаква, ми е смешен, защото винаги може да намери най-малкото още една работа  и чрез труд да компенсира ниското заплащане.

понеже тук има лични нападки към мен - да те известя
аз за разлика от Бойко имам висше образование, и пак съм чистил пода повече от всичките ни чистачки и съм хамалувал повече от  всички тях взети заедно, а до миналата година имах 550 лева, брутно. Тази година ме оцениха най-накрая вдигнаха ми заплатата с около 120 лева, получих и бонус за добре свършена работа. Можех ли да се оплаквам, че хамалуването не ми влиза в длъжностната характеристика и искам по-висока заплащане ? можех. А можеха ли да ме уволнят - можеха. Познавам не един и двама души които са много добри професиноласти, но не ги назначиха защото имаха претенции - включително и за заплати.
Който иска да израства трябва да чака поне няколко години, освен ако не е връзкар. В противен случай ако всеки капут може да стане директор от раз се обезсмисля образованието. За какво да учим университет, като всеки десетокласник може да  отиде в бюрото по труда, да сложи крака на работата и да заяви "искам от утре да командвам най-малко десет човека и да имам минимум 900 лева заплата"
Трябва да разберем че парите се дават за извършена дейност, а не за претенции.

Последна редакция: нд, 13 яну 2019, 01:43 от Джон Сняг

# 50 13 ян. 2019, 01:41 ч.
  • София
  • Мнения: 17 775
Изобщо не говоря за директори, а за другата част.
Дават се за дейност, съответстваща на умения и образование. Надали с висше (колкото и да не струва нищо вече) единствените ти способности са да хамалуваш и чистиш.

Много пораженческо мислене! Тъжно ми стана, наистина. Набива се в главите как хартийката нищо не е, но зад някои хартийки има акъл и умения, а зад други със сигурност малко повече от там, където изобщо няма хартийка.
Висшист не е синоним на директор, нито на успял, но със сигурност не е и синоним на балък, който с радост работи нива под квалификациите и уменията си.

# 51 13 ян. 2019, 01:47 ч.
  • Мнения: 18 144
а ти вземи прочети какво съм написал. никъде не съм пращал програмисти да копаят.  и изобщо моят пост не се отнясаше за богатите хора - банкери, програмисти, юристи и т.н. Казах, че има хора без работа или с ниски доходи, които мързелуват, защото не искат да се цапат и защото обичат да началстват.
Това - по повод на човека, който има  филогия и без въобще да е пробвал някъде твърди че не може да си намери работа, че всичко е с връзки, а в същото време не иска да е учител, въпреки че тази професия вече дава 920 лева., а ако си директор - и над 1000 лева. Лесно е да се казва - всичко е с връзки.

Казах също че една чистачка на минимална работна заплата взима  560 лева - на практика колкото човек с висше образование -  ако някой се навие да бъде чистачка на половин работев ден, и после на второ място да чисти  за 8 часа ще прибира над 1000 лева. Обаче никой не иска да е чистачка нали?  А всички искаме да сме лекари.

Ако един човек е безработен - ама наистина безработен - тези пари би трябвало да са му паднали от Господ. Няма мръсен труд. България е страната с най-висока безработица. Защо тогава масово младежите не ходят в Бюрото за труда? защото предлага нискоквалифицирана работа, а това е обидно. Всеки който е кадърен ще си намери  достатъчно добър доход, всеки който е трудолюбив - също. В този смисъл не приемам оплаквания от типа, "аз съм супер кадърен, ама не ме оценяват".

Последна редакция: нд, 13 яну 2019, 02:22 от Джон Сняг

# 52 13 ян. 2019, 08:59 ч.
  • Мнения: 7 987
Не ви изчетох подробно, но аз не разбирам хората, които не се регисрират в бюрото по труда. Какво им пречи? Това е още една възможност да си намерят работа. Да, малко вероятно е, но не е невъзможно. Също така предлагат безплатни курсове за преквалификация...

# 53 13 ян. 2019, 09:29 ч.
  • Мнения: 452
Цитат на: Джон Сняг в нд, 13 яну 2019, 01:47
а ти вземи прочети какво съм написал. никъде не съм пращал програмисти да копаят.  и изобщо моят пост не се отнясаше за богатите хора - банкери, програмисти, юристи и т.н. Казах, че има хора без работа или с ниски доходи, които мързелуват, защото не искат да се цапат и защото обичат да началстват.
Това - по повод на човека, който има  филогия и без въобще да е пробвал някъде твърди че не може да си намери работа, че всичко е с връзки, а в същото време не иска да е учител, въпреки че тази професия вече дава 920 лева., а ако си директор - и над 1000 лева. Лесно е да се казва - всичко е с връзки.

Казах също че една чистачка на минимална работна заплата взима  560 лева - на практика колкото човек с висше образование -  ако някой се навие да бъде чистачка на половин работев ден, и после на второ място да чисти  за 8 часа ще прибира над 1000 лева. Обаче никой не иска да е чистачка нали?  А всички искаме да сме лекари.

Ако един човек е безработен - ама наистина безработен - тези пари би трябвало да са му паднали от Господ. Няма мръсен труд. България е страната с най-висока безработица. Защо тогава масово младежите не ходят в Бюрото за труда? защото предлага нискоквалифицирана работа, а това е обидно. Всеки който е кадърен ще си намери  достатъчно добър доход, всеки който е трудолюбив - също. В този смисъл не приемам оплаквания от типа, "аз съм супер кадърен, ама не ме оценяват".
Не обичам да променям фокуса на реалните теми, но тук не мога да се съдържа. С висше образование съм, две магистратури. Докато бях студентка, работих като сервитьорка, а завърших един от най трудните ВУЗ - ове. Знам 4 езика. В момента работя в държавна администрация за същите пари, които взимах преди десет години в Кремиковци. Гневна съм, но след десет години в частни фирми - експлоатация, невъзможност да си вземеш отпуска или болничен, неизплащане на извънреден труд и др и на това съм благодарна. В момента, въпреки гнева си, се радвам, че имам такава работа, която ми позволява децата и семейството ми да не страдат.
и преди да си помислиш, колко некадърна съм - имала съм предложения от Дубай, Канада, Ирландия и Италия. Първите две отказах, защото майка ми е сама. Баща ми почина преди повече от 15 години и не исках да оставям майка си сама. Предложението от Ирландия отказах заради голямото си дете, което е с говорен проблем и не исках да му създавам повече емоции. А това от Италия все още е open point, но ще го решавам в движение

# 54 13 ян. 2019, 09:51 ч.
  • Мнения: 7 987
Ралица, не би трябвало да си гневна заради собствените си решения. Да, вярно е, че повечето заплати в държавния сектор са доста смешни, но пък с гняв нищо не можеш да направиш. Само си трошиш нервите. Радвай се на възможностите, които ти дава тази работа. Аз бих напарвила същия избор.

# 55 13 ян. 2019, 10:01 ч.
  • Мнения: 452
Цитат на: celika в нд, 13 яну 2019, 09:51
Ралица, не би трябвало да си гневна заради собствените си решения. Да, вярно е, че повечето заплати в държавния сектор са доста смешни, но пък с гняв нищо не можеш да направиш. Само си трошиш нервите. Радвай се на възможностите, които ти дава тази работа. Аз бих напарвила същия избор.
Нямам разлика в заплатите в частния о държавния сектор. Даже получавам повече пари в държавната администрация, като включа ДМС и командировки. В частния последните две са за богоизбраните.

# 56 13 ян. 2019, 10:28 ч.
  • Мнения: 7 987
А това как да го разбирам: "В момента работя в държавна администрация за същите пари, които взимах преди десет години в Кремиковци"?

# 57 13 ян. 2019, 10:55 ч.
  • Мнения: 452
Цитат на: celika в нд, 13 яну 2019, 10:28
А това как да го разбирам: "В момента работя в държавна администрация за същите пари, които взимах преди десет години в Кремиковци"?
няма разлика в нетните стойности на парите, които взимам. Например ако в Кремиковци съм взимала 100 лв чисто и сега взимам толкова. Както искаш го разбирай. Но все ми се струва, че живота ни е доста по скъп в момента.

# 58 13 ян. 2019, 11:34 ч.
  • Мнения: 7 987
Не разбирам за какво си гнева. Помислих,  че е защото ти е ниска заплатата.

# 59 13 ян. 2019, 12:36 ч.
  • Мнения: 18 144
не разбирам за какво си гневна щом частни фирми са ти предалагали добри пари и си можела да се реализираш навън. Стотици хора, оставят майките и бащите си тук, за някои от тях се грижат сестри, братя, дори приятели, други наемат болногледачки. По данни на НСИ тази година от българи живеещи навън и изпращащи помощи на роднини са дошли около 850  милиона лева в България. Самите тези гурбетчии  не отиват навън от много радост, а защото имат възможност да изпращат повече пари на родителите си тук.
Взела си едно решение да остнеш  не мога д коментирам морлната страна, но гнева е излишен.

Да, тъжно е, че днес взимаме толкова малко пари, но нека не забравяме че имаше хиперинфлация, банкова криза, после - дефлация, после тиха инфлация на цените, после нова банкова криза с КТБ и СИ банк-....
На практика - живота ни започна след 1997 наново и то от от стойности далеч под тези които бяха през 1991 да рачем

п.с. най-приятелски те съветвам да приемеш предложението от Италия, ако смяташ, че ще можеш да се оправиш там и знаеш езика.

Последна редакция: нд, 13 яну 2019, 12:54 от Джон Сняг

# 60 13 ян. 2019, 15:50 ч.
  • Мнения: 339
Цитат на: Джон Сняг в нд, 13 яну 2019, 01:47
а ти вземи прочети какво съм написал. никъде не съм пращал програмисти да копаят.  и изобщо моят пост не се отнясаше за богатите хора - банкери, програмисти, юристи и т.н. Казах, че има хора без работа или с ниски доходи, които мързелуват, защото не искат да се цапат и защото обичат да началстват.
Това - по повод на човека, който има  филогия и без въобще да е пробвал някъде твърди че не може да си намери работа, че всичко е с връзки, а в същото време не иска да е учител, въпреки че тази професия вече дава 920 лева., а ако си директор - и над 1000 лева. Лесно е да се казва - всичко е с връзки.

Казах също че една чистачка на минимална работна заплата взима  560 лева - на практика колкото човек с висше образование -  ако някой се навие да бъде чистачка на половин работев ден, и после на второ място да чисти  за 8 часа ще прибира над 1000 лева. Обаче никой не иска да е чистачка нали?  А всички искаме да сме лекари.

Ако един човек е безработен - ама наистина безработен - тези пари би трябвало да са му паднали от Господ. Няма мръсен труд. България е страната с най-висока безработица. Защо тогава масово младежите не ходят в Бюрото за труда? защото предлага нискоквалифицирана работа, а това е обидно. Всеки който е кадърен ще си намери  достатъчно добър доход, всеки който е трудолюбив - също. В този смисъл не приемам оплаквания от типа, "аз съм супер кадърен, ама не ме оценяват".
Напълно подкрепям казаното от Джон Сняг и разбирам за какво говори. Аз също, както вече писах, чак 3 г. след като завърших висшето си образование, започнах работа по специалността си. Преди това работех каквото ми падне, вкл. нискоквалифициран труд. Това според мен не е срамно или поне не е по-срамно от това да чакаш да си намериш желаната работа, до който момент да те издържат родители/мъж/гадже. През цялото това време аз непрекъснато търсех работа по специалността си, но според мен в държавната администрация голяма част от свободните позиции се замат от хора с връзки, а в частния сектор пък искат хора с опит. Но макар и след 3 г. намерих това което търсех.

# 61 13 ян. 2019, 15:53 ч.
  • Мнения: 775
Изобщо не е толкова трудно....Да, искат опит. Насочваш се към професия, ако нямаш знания или опит, търсиш стаж, ако трябва неплатен. Така научаваш това, което е нужно. Междувременно може да работиш нещо, за да се издържаш. След стажа си подготвяш документите и кандитатстваш, има голям шанс да те вземат, особено в големия град. Не знам защосе оплакват хора, които не са се борили достатъчно.
Говоря за София. Знам какъв е проблемът в малките населени места.

# 62 13 ян. 2019, 16:46 ч.
  • Мнения: 2 268
Аз имам няколко стажа зад гърба си (два в България и един в чужбина) и те не представляват особен интерес от страна на работодателите. Зависи за каква позиция кандидатстваш и най-вече да е близка или същата като позицията, за която кандидатстваш. Иначе е просто запълване на CV. 

# 63 13 ян. 2019, 19:48 ч.
  • София
  • Мнения: 2 428
За мен стажът и предходният опит винаги са представлявали интерес, дори и да не са в същата сфера. По тях съм преценявала дали човекът е деен, инициативен, дали обича да учи и има интереси.
Последно наемах преди 2 години, млади хора за не много висока позиция, това го гледах специално.

# 64 13 ян. 2019, 20:51 ч.
  • Мнения: 576
Цитат на: get_real в нд, 13 яну 2019, 19:48
За мен стажът и предходният опит винаги са представлявали интерес, дори и да не са в същата сфера. По тях съм преценявала дали човекът е деен, инициативен, дали обича да учи и има интереси.
Последно наемах преди 2 години, млади хора за не много висока позиция, това го гледах специално.

Може да споделите с какво "око" се гледа на хора с разнообразен стаж,защото вие сте от другата страна, също и на хора с дългогодишен стаж в една или две фирми.Какви са предимствата и недостатъците за тези хора при търсене на работа?
Малко се отклоняваме от темата,но може да  бъде полезно.

Последна редакция: пн, 14 яну 2019, 09:07 от (Sladurka)

# 65 13 ян. 2019, 21:15 ч.
  • София
  • Мнения: 2 428
Ох, трудно е. Аз не съм HR, търсила съм хора за мои проекти или за мои подчинени. Работоата е по-скоро административен тип, но с мноооого общуване с хора, с ненормирано работни време. Винаги съм търсила повече хора проактивни и динамични, които да се научат за 1-2 месеца, отколкото някой, който ще твърди, че има опит, но реално ще е туткав, мързелив и незаинтересован.
Но в разховори с мои познати често съм чувала - ама тя е работила като сервотьорка, за какво ти е. Ами на 24 г., следвала и с 2 стажа по месец по специалността като какво да е работило момичето, като изпълнителен директор ли!??!? Пък и има опит с хора.
Тоест, моето мнение е меродавно за мен си. Но ми се струва, че при едно балансиране на CV може да се намери място за всеки опит, представен подходящо в контекст.

Конкретно за дългия и за разнообразния стаж, може би зависи от сферата на дейност и от самия човек. Сега милениълите (родени след 80 г.) са много динамични, за тях е присъщо да се местят. Значи за някой на 37-38 г. с опит само на едно място лесно ще помисля, че е неинициативен. Ако през това време няма курсове, хобита, квалификации, тренинги описани - значи не е за мен.
От друга страна някой на 45 г. стоял същото време в същата фирма може да означава сговорчив, търпелив и спокоен човек, на когото може да се разчита.

В моя бранш има фирми, в които ако си издържал 2 години, значи си човек-желязо! Такъв го взимам веднага. А от друга напуснал след 2-3 г. ще питам сериозно защо - не само него, но и колеги от същата фирма и техни клиенти.

Последна редакция: нд, 13 яну 2019, 21:22 от get_real

# 66 13 ян. 2019, 21:55 ч.
  • Мнения: 4 808
Явно затова когато през последните години когато търсех работа, работодателите много се впечатляваха от това, че съм работила осем години в една и съща фирма. Според тях това е страшно много време и една от интервюиращите ми сподели, че идват млади хора със стаж пет месеца тук, три месеца там... Каза, че изобщо не може да се разчита на такива хора.
Аз лично смятам, че като нямаш работа, се хващаш някъде и междувременно търсиш нещо по-добро. Не бих виснала на врата на никого да ме издържа, бил той мъж, родител или дете. А и така се трупа опит.

# 67 13 ян. 2019, 22:12 ч.
  • Мнения: 775
Цитат на: Auspicious в нд, 13 яну 2019, 16:46
Аз имам няколко стажа зад гърба си (два в България и един в чужбина) и те не представляват особен интерес от страна на работодателите. Зависи за каква позиция кандидатстваш и най-вече да е близка или същата като позицията, за която кандидатстваш. Иначе е просто запълване на CV. 
Мен след такъв стаж ме оставиха на работа на трудов договор.
Винаги има смисъл...
Особено в случаите, когато е в уважавана фирма, ок е за сиви-то ти.
По-добре от това да не пише нищо. А и се учат нови неща.

# 68 13 ян. 2019, 22:54 ч.
  • Мнения: 2 268
Цитат на: Unforgotten`feeling`f в нд, 13 яну 2019, 22:12
Цитат на: Auspicious в нд, 13 яну 2019, 16:46
Аз имам няколко стажа зад гърба си (два в България и един в чужбина) и те не представляват особен интерес от страна на работодателите. Зависи за каква позиция кандидатстваш и най-вече да е близка или същата като позицията, за която кандидатстваш. Иначе е просто запълване на CV. 
Мен след такъв стаж ме оставиха на работа на трудов договор.
Винаги има смисъл...
Особено в случаите, когато е в уважавана фирма, ок е за сиви-то ти.
По-добре от това да не пише нищо. А и се учат нови неща.
При мен беше повече с цел да натрупам опит, за да кандидатствам за по-желана позиция на друго място. За оставане и дума не можеше да става, тъй като аз самата не бих работила дългосрочно в тези фирми.

Последна редакция: нд, 13 яну 2019, 23:56 от Auspicious

# 69 13 ян. 2019, 23:38 ч.
  • Мнения: 4 611
Според мен е добре да се започне работа възможно най-скоро, гледа се с добро око. При студенти, освен ако не са учили медицина или друга по-сериозна специалност, която яде много от времето, изглежда несериозно да не са заработвали нещо докато учат. Мое мнение, де.

# 70 13 ян. 2019, 23:54 ч.
  • Мнения: 775
Цитат на: Уейв в нд, 13 яну 2019, 23:38
Според мен е добре да се започне работа възможно най-скоро, гледа се с добро око. При студенти, освен ако не са учили медицина или друга по-сериозна специалност, която яде много от времето, изглежда несериозно да не са заработвали нещо докато учат. Мое мнение, де.
Хехе, зависи от специалността. Аз учих Българска филология и имахме лекции и упражнения всеки ден, от сутрин до вечер. Не бих казала, че предметите са леки, а материалът е много. Колегите, които работеха тогава, приключиха с образованието си по-късно.
Затова всеки преценява. Да, иначе е хубаво да започнеш работа скоро след университета.

# 71 14 ян. 2019, 00:00 ч.
  • Мнения: 2 268
И при мен беше така с филологията. Тя също не може да се учи задочно изобщо. Жертваш или оценките, или работата.

# 72 14 ян. 2019, 00:01 ч.
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Бях редовно обучение, и работех на пълен работен ден (не първата година). Правят се компромиси, прекъснах за година, но на 25 бях с диплома, години стаж по желаната професия, на добра позиция, и живота си течеше. На тази възраст мои колеги тепърва започваха борбата с трудовия пазар, и по никакъв начин не бяха конкуренция на такива като мен.
Признавам, при мен роля изигра и факта, че все някак трябваше да се издържам, не е като да имах много варианти - нямаше как да не работя, а специалността ми я имаше само редовна форма. Но това не променя резултата...

# 73 14 ян. 2019, 00:13 ч.
  • Мнения: 4 611
Не случайно поясних "специалност, която не яде много от времето".

# 74 14 ян. 2019, 19:27 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 695
Аз съм с 2 свободни професии, едната от които ми глътна страшно много години образование и специализации. Не мога да кажа, че имам кариера, защото работя за себе си и комбинирам и двете.
Не очаквам някой да ме назначи някъде, защото съм с ТЕЛК решение и такива ни избягват. А пък в Бюрото по труда моля ви се, смешна работа. То трябва да си доплащаш, за да работиш техните длъжности.

# 75 14 ян. 2019, 20:23 ч.
  • Мнения: 7 987
За някой без никаква работа и доход,  каквото и да му предложат,  ще е добре.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата