Спестовна касичка

Когато аз станах кръстница, 7ъщо нямах нито мъж, нито дете. А кръщелницата ми беше като цветенце, майка и-приятелка от училище. На това дете съм помагала предимно със съвети и духовна подкрепа. Подаръци-за р. Д. Коледа и завършване на училище. Но по мое желание.

Синът ми има кръстница, която също по нейно желание прави подаръци. Заета е и рядко се виждаме

Важното в този акт е духовната подкрепа. Ама да се правят сметки от майката и да се чака облагодетелства не е грозно

@HighSpeed, по навик предполагам, но смятам от днес нататък общуването ни да е сведено до санитарния минимум и главно заради момченцето.

@Elimelihubaveli, и аз имам подобни подозрения. Да видим как ще ме манипулира да имам свои деца, биологични или не. Ще остане разочарована...

Много ме дразнят такива хрантутници, които вместо да си налягат парцалите, само гледат от къде могат да щипнат нещо на аванта.

Отбивай я отсега, за да не те натоварва занапред - когато си бременна или когато вземете децата. И се подготви да я видиш озверяла, защото в момента, в който остане без източник на пари, най-вероятно ще се обърне срещу теб.

Общуването с такива хора е загуба на време и енергия. След като те товари с отрицателен заряд, това не е приятел.

Грозно ще прозвучи, но ще го кажа. Не се привързвай твърде към детето. С такава майка винаги ще те гледа в ръцете, просто тя така ще го научи. Големи разочарования те чакат там. Санитарния минимум няма да те спаси. Детето е лостът, с който тя те действа и това ще продължи, докато това дете те интересува и те е грижа за него. Опитваш се да балансираш нещата, но проумей - детето върви в пакет с майка си за години напред. Не можеш да отсвириш нея, а да виждаш него, няма как да стане. За съжаление, да зачеркнеш нея означава да прекратиш контакти и с него. Труден избор.

Даже не мога да си представя, че някой би те манипулирал дали да имаш деца или не. Що за наглост би било...

Аз имам кръстници, които са даже ми се падат съседи. Само за първия ми рожден ден са ми купули подарък и това е. Даже за бала само се снимахме с тях и ми честитиха празниците. Това е вече прекалено според мен.

Бих поговорила с въпросната приятелка. Може би ще ѝ обясня , че нямам възможност да отглеждам(финансово) още едно семейство (макар и от двама) и че си имам собствени разходи.
Ти може да си имаш възможност , но така за пред нея си мълчи , защото на дали ще приеме много добре ако ѝ кажеш -“Писна ми от твоя емоционален рекет. Не искам да давам толкова много пари”.
Аз поради тази причина съм привърженик на “чисти сметки, добри приятели” , защото от опит знам , че пари даваш като свои , а после търсиш като чуджи , особено ако въпросните се правят на разсеяни. Може би има и хора , които много много не се церемонят и си казват в прав телкст , че си искат парите, но на мен ми е било неудобно да повдигна темата след 1,2 подсещания. Просто след това не правя грешката отново.

Бяхме в такава ситуация. Прекратяването й не беше лесно, но пък се налагаше, поради доста причини:
1. Дъщеря ми един ден ме попита, защо винаги подаряваме подаръци и на кръщелника, като те никога не са й купили нещо без повод.
2. На тях им се роди второ дете и нямах никакво желание да свиква от малко кат баткото, че сме машина за задоволяване на капризи.
3. Родителите започнаха да го считат за даденост. Казват, че нямат пари за нещо, детето пита нас, те казват ми както решите. С ММ го съжаляваме и купуваме.

Не се бях замислила каква мечешка услуга сме направили на детето. Бяха му нужни две години, за да разбере, че ние не можем повече да купуваме подаръци без повод. Имаше големи драми, особено в началото. Беше започнал да се озлобява срещу дъщеря ни, защото тя продължаваше да получава от нас. Съжалявам, че сме му го причинили, но и нямаше кой да ни спре. В смисъл, че родителите винаги бяха ок с купуването на разни неща и даже се хвалеха с това.
Обратно - ние никога не сме допуснали някой да купува безцелно подаръци на дъщеря ни. Имам приятелка, с която даже съм се карала на тази тема, забранявала съм й, включително съм й определяла максимума на сумата за подарък за повод. Сега, когато има деца, казва, че вече ме разбира защо съм го правила.

Здравей,

Рядко пиша тук и влизам, но понеже ми изглеждаш свестна жена, грамотно пишеш - пасажи, препинателни знаци, интервали, излагане на мисъл, хареса ми, ще ти дам някаква насока и идея за размисъл. Правя уговорката, че не съм чел никакви коментари, нямам време затова, а и рядко нещо свестно да се прочете. Е, изключвам няколко потребителя, те си знаят .

Хубаво си решила да се грижиш, няма лошо, рядко е това в Бг.
Тази майка е изключително нагло същество, което щях да сиктирдосам много сериозно. Общо взето наглеци и нахалници колкото щеш. Не давай пари на заем за в бъдеще. Наложи си го. Ако искаш да помогнеш толкова много на някой, виж или питай от какво има нужда и го купи. Точно така - парите развалят всичко. Приятелството не го коментираме, виждаме какво става между роднини и т.н. Не взимаш никога никакви кредити, заемчета, и както искаш го наричай, забравяш за такива "институции".

Сега към детето - можеш да му направиш детска спестовна застраховка. Това е един от много малкото начини да се подсигурят пари в полза на дете и никой друг да няма право над тях и да ги ползва при падежиране на полицата - детето ги получава с лична карта и отваряне на индивидуална сметка на негово име при изтичане. Условието е, да вземеш данните на детето - 3 имена и ЕГН, за да можеш да сключиш полицата - ти си договорител в полза на детето. Родителите може и да не знаят - ти си внасяш и знаеш, че му подсигуряваш пари, а вече като поотрасне и видиш, че ще те разбере, може да му споменеш. Тези пари биха били идеални да кажем за подсигуряване на висшето му образование или просто стартов капитал. Ако желаеш, пиши ми на лично, мога да съдействам. Късмет!

Гадно си е, ако те надушат родителите, че даваш. Децата не усещат, за тях е  в реда на нещата, нямат това познание за света. Ако стане разкол, пак децата са потърпевши.

Мисля, че правилно са те посъветвали повечето. Още повече, ролята на Кръстника по-скоро следва да е свързана с духовното израстване на кръщелника, а не толкова с материалните блага. Факт е, че сега нещата са се изопачили, но все пак, това вашето е точно емоционален рекет. Така че - бий шута, грубо звучи, но ще се разсипеш иначе...

На мен малко измислена и преувеличена ми се вижда темата.Това досадно подчертаване на собствената доброта не само към приятелката, но и към евентуалните изоставени, неискани от никого деца...Моя близка приятелка е била в трудна ситуация, помогнах, след време тя ми подаде ръка, но то приятелството е едно изчезващо животно. Авторката е голям човек и ако е искала да не е давала, да не е опрощавала, защо е това мрънкане не се разбира? Предполагам, че тази нагла приятелка въобще и не предполага какво мислят за нея и би се отзовала ако отсрещната страна има нужда от помощ.

Хич не е сигурно това – има доста нагли хора, които считат, че останалите са им длъжни.