Хм..жената наистина не е лоша и най-вероятно й е неудобно и не иска да досажда. Обаче всичко е въпрос на прилритети. На нас няма кой друг да ни помага, защото майка ми е много далеч и е зле здравословно,на легло е, та единствено свекървата може да помогне понякога макар че и те не са в София. Много си обичаме детенцето, но това , че не можем да разчитаме на никой, дори за няколко часа, доста ми тежи. Затова доста неща бих изтърпяла само и само да имаше кой да ми помага повече, т.е едното за сметка на друго-няма пълно щастие:)
Та ви се чудя момичета не предпочитате ли все пак, хубави или лоши, въпреки недостатъците им да разчитате на помощта на свекървите си ? Или някак си не можете да се пречупите и ви идва твърде много?
Та ви се чудя момичета не предпочитате ли все пак, хубави или лоши, въпреки недостатъците им да разчитате на помощта на свекървите си ? Или някак си не можете да се пречупите и ви идва твърде много?
Аз не обичам да досаждам.И най-вероятно също не бих звъняла и не бих притеснявала.
Какво очаквам и бих искала?
Снахата спокойно и откровено да попита, дали би могла да разчита на помощ, ако й се налага....Аз, в удобен момент, само бих споменала, че ако има нужда, съм насреща, ако нямам неотложни ангажименти и съм здрава.
Това е.
Също и за обръщенията....нямам претенции как да се обръща към мен.Дори мисля, че остарялото "мамо", ще ми е супер неприятно и бих се чувствала неудобно.Като не е сигурна, да попита....какво страшно или притеснително има да кажеш "Виж, притеснена съм, не знам как да се обръщам към теб.Ти какво мислиш?".
То трудното е първият път да си пречупиш езика явно.
