Мислих си, че ще е поредната “модерна, живееща в 21 век жена, която има правото да се възползва от напредъка на медицината.”
Само защото не знаят какво може да изживеят затова си мислят че секциото е безобидно. И понеже говоря от личен опит, ще кажа че ако не се налагаше никога нямаше да се подложа на този ужас.
Аз влязох да раждам нормално. Понесох всички болки, контракции, окситоцин, проверки за разкритие и пр.
Е, бебето ми се заклещи и ме срязаха, след три дни контракции и гореизброените. Накрая вече исках или да ме режат или да умирам.
Секциото ми беше песен. Никаква болка нямах. На 4-тия час дойдоха да ме раздвижат. Станах, направих плаха крачка и закрачих смело. Сестрата ми се “скара”, че много бързам.
На 6-тия час се храних. Донесоха ми една табла със сандвичи и ми казаха: “Яж! Имаш нужда, нали ще кърмиш?!”
Въпреки лекото секцио и продължителните опити за нормално раждане, ако трябва да избирам как да родя, то ще е нормално.
А, ако нямам медицински причини за секцио, никога, ама никога не бих го избрала.