ее123456 - ами някои изпитваме неща, които дори не могат да се опишат, толкова силни. А ти ако няколко поредни пъти не си изпитвала, може би е трябвало да правиш курабийки вместо деца? Че поне от тях има някаква радост, като се напълни корема?
- Публикувана: 11 дек. 2018, 18:37 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2019, 02:45 ч.
Трудни взаимоотношения
И какво, в наше село няма Чума, значи не съществува? Ами аз пък не бях, уникално ми беше чувството, когато ми ги показаха над паравана, ревящи, мръсни, ритащи ... уникално!
Ако не греша, ти имаш по-голямо дете преди близнаците. Така или иначе смятам, че е напълно възможно майчиният инстинкт да се събуди седмици, понякога месеци след първото раждане.
За майчинския инстинкт - не знам, не съм сигурна, какво имат предвид хората с това. Не знам дали е инстинкт да обичаш бебето, или просто си го обичаш, както и други хора, но по различен начин. За това не мога да говоря, май всеки го разбира различно.
Ако се има предвид усещането за близост, към бебето, предполагам, че я има абсолютно винаги и веднага, но понякога е изродена и подтисната от депресиите и емоционалните проблеми.
Ако се има предвид усещането за близост, към бебето, предполагам, че я има абсолютно винаги и веднага, но понякога е изродена и подтисната от депресиите и емоционалните проблеми.
Ами не са много други, чака бебе, другото е в сферата на неизвестното и неприятното - ще се оправи. Без драматизации, без истерясване, каквото поднесе живота - минаваш през него и това е. Че мъжа ти е скапан - голяма работа, случва се, ще срещне друг. И да не срещне - пак да се радва на бебето, независимо от истерика в къщи и другите обстоятелства.
Да, да, извинявам се за оф топика.
Проблемът е доста неприятен, Ника не ни сподели много от важните подробности, но дори и от малкото написано, е видно че мъжът не я "диша" така да се каже.
Според мен е нужно да сподели със семейството си, нищо че се притеснява колко ще ги обезпокои, не виждам как ще живее с него след раждането с ревящо бебе и умряла за сън.
И на мен ми прилича на насилник тоя, така че колкото по-бързо се махнеш Ника, толкова по-добре.
Проблемът е доста неприятен, Ника не ни сподели много от важните подробности, но дори и от малкото написано, е видно че мъжът не я "диша" така да се каже.
Според мен е нужно да сподели със семейството си, нищо че се притеснява колко ще ги обезпокои, не виждам как ще живее с него след раждането с ревящо бебе и умряла за сън.
И на мен ми прилича на насилник тоя, така че колкото по-бързо се махнеш Ника, толкова по-добре.
Авторке,не си права,че не споделяш проблема с родителите си.Вероятно те биха искали да знаят истината.
И аз имам дъщеря.И ако някога дъщеря ми не дай Боже изпадне в такава ситуация,то аз като майка бих искала да знам .
Ще се почувствам много зле,ако тя не сподели с мен навреме.И ще се запитам къде сме сбъркали....
И аз имам дъщеря.И ако някога дъщеря ми не дай Боже изпадне в такава ситуация,то аз като майка бих искала да знам .
Ще се почувствам много зле,ако тя не сподели с мен навреме.И ще се запитам къде сме сбъркали....
Той искал ли е това дете въобще?
Това няма значение. Искал/ не искал, кофти човек или хубав човек. Това кой определя? Двамата заедно нямат добра перспектива и толкоз.
За родителите - също мисля, че е добре да се сподели, не да се крие. Подкрепата е от тях първо, вместо да се търси “нов татко”, друг мъж сигурно ще се появи, но това сега няма значение.
Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
Ние не винаги сме се разбирали перфектно, но заради любовта си един към друг винаги сме намирали път и начин. Той е сложен характер,както и аз. Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , винаги като се прибере има какво да яде..но въпреки всичко аз съм вечно за нещо крива. Притеснява ме най-вече това, че дори и под афект той си позволява да ме унижава и обижда с наистина грозни епитети. С него не мога да проведа нито един спор без той да изпадне в жесток гняв. Аз имам своите грешки разбира се, но никога не си позволявам да го обиждам. Опитвам да говоря спокойно и да се изясним спокойно. НО НЕ. Бих се радвала на някакво чуждно странично мнение . Благодаря .
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
Ние не винаги сме се разбирали перфектно, но заради любовта си един към друг винаги сме намирали път и начин. Той е сложен характер,както и аз. Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , винаги като се прибере има какво да яде..но въпреки всичко аз съм вечно за нещо крива. Притеснява ме най-вече това, че дори и под афект той си позволява да ме унижава и обижда с наистина грозни епитети. С него не мога да проведа нито един спор без той да изпадне в жесток гняв. Аз имам своите грешки разбира се, но никога не си позволявам да го обиждам. Опитвам да говоря спокойно и да се изясним спокойно. НО НЕ. Бих се радвала на някакво чуждно странично мнение . Благодаря .
Препоръчани теми