Детето ми не иска да говори,не иска да повтаря

3 неща, които спешно трябва да промениш.

Задължително трябва да се сложи край на това целодневно висене през телевизори, телефони и таблети. Особено щом се създава зависимост и се стига до истерии, ако няма как да се гледа (примерът със спрелия ток).

Ако бабата и дядото не успяват да наложат граници и правила на детето, по-добре да го дадете на ясла. Там ще се научи да спазва правила, ще общува повече с деца, ще се научи и да се съобразява с другите.

Ако детето разбира какво му се казва, изпълнява инструкции и както казвате, знае и може да казва думи, но просто отказва да го прави, най-вероятно нямате сериозен проблем. Ако много се притеснявате, може да се консултирате със специалист.

Аз бих кодирала детските канали на телевизорите. Или просто ще взимам дистанционните с мен. За децата си съм безкомпромисна.

М тя ще кодира каналите или вземе дистанционното на техния ТВ. Но на бабата няма как да и забрани да си пусне ТВ. Яслата ще му повлияе положително според мен. Да, първите 2- 3 седмици ще е трудно, ще плаче, но като свикне да играе с другите деца нещата ще са различни.

Може и повече от 2-3 седмици да плаче, момченцата са големи ревльовци, а този май е и сериозно разглезен. В нашата ясла имаше един такъв сигурно поне 2 месеца рева и го държаха при най-малките бебета. После посвикна, ама не го видях да се усмихне това дете. Не знам характер ли беше някакъв или просто го бяха разглезели, но до последно не мисля, че се забавляваше на яслата. Моята, както и повечето деца, си умират от кеф просто да се съберат с други мъници и да почнат да правят бели, да се бият за някоя играчка и т.н., особено след като навършат 2г.

Е то и моя син рева една година, но масово свикват за около месец. Сина ми свикна за около месец, после започна да боледува и видя,че може да си остава вкъщи и се почнаха едни циркове яко сутрин. Само за пред мен. В момента, в който затвореха вратата зад гърба му викове и крясъци утихваха мигновено и леличките казваха,че през деня е много спокоен-играе си и се храни заедно с другите деца. А не бих казала,че е бил разглезен-тръшкащ се и инатлив да, но не разглезен. Просто някак не му допадаше в яслата, макар че там му даваха каквото поискаше само и само да не им реве, и беше много на моменти, а седя там почти 2 години, защото е роден януари и тръгна на градина на почти 4г. Но пък после с градината нямаше никакви проблеми с адаптацията. Не е ревал хич, а пак оставаше да си боледува вкъщи, не е като да е ходил непрекъснато.

Не не, това детенце ревеше в самата детска, не пред мама, обикновено майка му изобщо я нямаше наоколо. Гледах го като оставях моята, която тогава беше зеленчук още, година и нещо, много ѝ беше забавно, никаква съпротива. По-късно имаше малко съпротива заради агресивни по-големи дечица явно (не толкова зле колкото варварчетата по площадките, но пак явно не смогваха 2те лелки да ги озаптят), после и това мина. Това конкретно го наблюдавах дълго време, защото наистина много ревеше и то не пред майка си. Накрая се пречупи, ходеше навъсено, буташе се с други момченца, определено не му беше кеф. Но наистина е изключение то, другите дечица изглеждаха много щастливи.

На какво ми разказват от яслата/детската - никаква вяра нямам, естествено и на моята не вярвам (лъже като разпрана и има изключително въображение). От косвени източници си съставям мнение и от това, което виждам - децата ги взимат/оставят в диапазон от много часове, няма как да играят тотално различна роля, ясно е, че се стараят повече за пред родителите, но пак се прокрадва какъв е цялостният подход на човека.

Reneta, детето е още малко. Оставете го, не го карайте да повтаря.
От описаното оставам с впечатление, че детето си е в норма. И говорът ще дойде.
Ако ще и шекспировите сонети да му рецитирате, няма ли още развита моторика, не очаквайте чудеса на мига. Ако изговаря само двусрични или трибуквени думи, няма как да очаквате активно повтаряне на реч.

Аз също съм против яслите именно заради боледуванията. Това са едни инкубатори на бацили. Мисля, че като го пратите там, може и положението да се влоши - ще ходи 3-4-5 дни, после болен вкъщи поне 1 седмица. Свекърите ще трябва и с болно малко дете да се оправят. Тогава телевизията съвсем няма да му мърда. Също ще се притеснявате как го гледат, дали дават лекарства, и така нататък.
Аз не мисля, че липсата на експресивна реч се дължи на усиленото гледане на телевизия, защото детето е още доста малко, а и е момче, плюс това споменавате, че има някаква експресивна реч. Разбира се, не е добре да се гледа толкова телевизия, не че съм "За" гледането.

Предполагам, на свекърите не им се занимава толкова с разни образователни дейности. Разбирам ги донякъде, все пак това е доста изтощаващо начинание особено с толкова малко дете, допълнителна тежест и изтощение добавя и фактът, че са по цял ден с детето. Та това и за родители е трудно за изпълнение.

Не знам какво да ви посъветвам за телевизията и цялата ситуация. Само за говора смятам, че не бива да ви тревожи, след като детето си се развива нормално в останалите аспекти.

Премахнете стоенето пред ТВ и използвайте времето заедно за развиващи говор, моторика и речник активности.
Децата на 2 години могат да се занимават разпокъсано по 2-3 часа поне дневно с образов. игри и активности.

Яслата, особено държавна, няма да има съществен принос за проговарянето. Слушането на “говора” на още 25 почти бебета в повечето случаи не води до напредък по мои наблюдения, даже може да има и негативен ефект.

Във форума има тема за късно проговаряне. Потърсете я.

И синът ми на тази възраст казваше около 10-на -20 думи за разлика от сестра си близначка, която говореше доста повече. Ела да ги видиш сега няколко месеца по-късно какво говорене пада, то са едни безкрайни обяснения и непрекъснати спорове и опити да се налагат и да тестват границите.

Иначе ходят на ясла, но честно казано не съм забелязала от там да са проговорили повече, проговориха си преди яслата, а и просто порастнаха, самата им игра се промени, преди си играеха един до друг и много често хапеха и хвърляха играчки, а сега вече играят заедно като игрите с фантазия преобладават. Дори и на автобуса му дават лекарство и му бършат носа.

Иначе боледуването няма как да го избегнете напълно, можете само да го отложите и то рано или късно ще се случи, освен ако не планирате да живеете завинаги в социална изолация. Ако не е в яслата, ще е в детската градина, училището и т.н. все някъде, където се събират много хора в затворени помещения, вирусите ще ви намерят и ако нямате имунитет, вероятността да се разболеете е голяма.

Естествено че яслата няма да помогне на говора, ще проговори, когато има нужната моторика за това.
А и авторката пише, че все пак изговаря някакви думи, но не уточнява какви.
Тя нещо зачезна впрочем.

Вярно е, че се боледува навсякъде, те и детските градини са инкубатори на бацили. В нашата детска само като влезеш, те лъхва една задушевна миризма на спарено. Все пак 30 деца в едно помещение...
Въпросът е, че на по-голяма възраст боледуванията се карат по-леко.

Преди 50 години не са имали телевизори и таблети пък пак е имало късно или бързопроговарящи. Всичко е ген и характер. Важното е след 30 години до къде са стигнали и какво са постигнали.

До 3 години моя само Ъ-каше тук там и знаеше мама, тати ,баба и  дядо .
Един лекар ни успокои - щом казва мама и тати и ви разбира всичко е ок!
Такааа и като отпуши на 3г и 4-5 месеца сега нон стоп говори , знае абсолютно всичко , даже ми се струва повече от необходимото на тази възраст 4.4 години. Философства нон стоп ако е буден. Пише на български и с английските букви доста думи на таблета разбира се, брои до 100.

Преди 50 години може да е имало бавнопроговарящи, но в последните години според специалисти има истински бум на такива случаи. И не трябва да се подценява. Късното проговаряне често не се случва от раз, а детето минава със закъснение през всички етапи на развитие на речта. И е много важно да навакса и да настигне връстниците си преди първи клас.