Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 дек. 2018, 22:21 ч.

Какво значи "възпитание на дете"?

  • 12 834
  • 255
  •   1
Отговори
  • Мнения: 27 035
"Ролята на майката е да възпитава."

"Детето е невъзпитано."

Първите седем, майка ти не те ли научи и тъй нататък.

Замислям се каква всъщност ни е ролята и какво значи майката "да възпитава". Всяко поколение, всяко десетилетие дори, си има отделни критерии. Ето няколко смисъла, които съм си извела, макар че така и не знам какво имат предвид хората, като говорят за възпитанието на децата.

1. Имам роля да науча/накарам/принудя/зомбирам детето да увеличи контрола над импулсите си и да се държи човешки в максимален набор от ситуации. "Да не ме срами" е основен девиз. Вече по-рядко се вижда строгост, когато детето прояви леко до средно непослушание, така че в 21 век тази роля е отслабена. За мен е адски неприятна, защото си познавам децата и знам кога ще се подчинят и кога няма да се държат идеално. Някои хора обаче очакват детето да се държи идеално при всякакви условия. От такива хора ме избива студена пот и дори ми минава мисълта, че "децата ме срамят".

2. Да възпитам в смисъл да предам култура - това си става несъзнателно и автоматично. Разбира се, може да се опитваш да налееш култура насила, да гониш амбиции и да произведеш всестранно до странно развита личност.

3. Трети смисъл на "ролята на майката е да възпитава" - земи тия деца и да не ги виждам, нито да ги чувам, ти им стягай редиците.

Та така, кое е за вас възпитание - и кое са допустимите отклонения. Има ли разлика за момчета/момичета, към кои сте по-критични? Колко неподчинение допускате и кое е всъщност това, което се разбира под "възпитание"? Има ли такова нещо, или е просто клише и мрънкане на някой с изтънели нерви, който дори малко не търпи деца?

# 1
  • Мнения: 1 643
Ооооо, много неща включва възпитанието, като тезата че майката възпитава според мен е изключчително глупава. Всички, с които детето общува, възпитават. По един или друг начин.
Ние с детето ми сме на темата да овладее желанията си, когато се случва да са неподходящи. Като се замисля, тя и на две имаше желания да бръкне в контакта, така че май в основата на непослушанието е това, че не успява да овладее онова, което иска, което се сблъсква с реалността и неуспеха на осъществяването. Но възпитанието не е само това. Има много други неща, които ми убягват в момента. Просто сме в тази фаза сега.

# 2
  • Мнения: X
Teмата е с възможности за уникални изказвания. Записвам се да чета.

# 3
  • Мнения: 27 035
Една от ранните задачи е детето да се държи като човек. Майката учи до един момент, но и другите хора учат - не мога да предвидя всяка ситуация. Винаги има моменти, когато детето прекрачва нечии граници и научава урок, ама не от мен. Аз не мога да го обуча предварително за всяка ситуация.

Обратната страна на медала е, че при опити за шлифовка и наложени правила и дисциплина, както от майка, така и от институция, някои деца се превръщат във виртуозни малки психопатчета, които спазват правилата, ама само когато някой гледа - ако не гледа, нарушават с огромна креативност. Дълги години могат да минат за "възпитано дете".

# 4
  • Мнения: 1 643
Даааа, някак си външната забрана трябва да се превърне във вътрешна, без да превърнем детето в невротик или друго подобно. Аз говоря и обяснявам и се надявам да ме разбира.

# 5
  • Мнения: 9 666
Аз също изпитвам едно объркване от хилядите техники и методи, които в крайна сметка не показват крайната цел. Каква е крайната цел?

Какво означава детето да е "възпитано" и "невъзпитано".

Трябва ли да изисквам желязна дисциплина, все едно е в казарма или да дам пълна свобода, все едно е в хипарска комуна? Или да спазвам златната среда, но ... коя е тя?

Поставям си малки цели, променям в движение, после променям пак, но всъщност, аз не съм сигурна за себе си, какво ТОЧНО трябва да представлява "възпитаното" дете ...

Някои от малките ми цели са:
- Да знае, кое е добро и кое лошо.
- Да умее буквално да оцелява - да пресича правилно, да е внимателно за опасности, да има отработени реакции при някакви събития.
- Да е грамотен. Наистина грамотен.
- Да отстоява себе си и справедливостта.
- Да бъде честен и да има достойнство.
- Да е критичен, да изисква, да не се отказва.
- Да бъде смел и прям до безпардонност, когато е нужно.

Последните три, често се приемат за лошо възпитание ...

# 6
  • Мнения: X
Аз вече писах в темата за родителските грешки, че съм строг родител и това обяснява моя родителски подход.

# 7
  • Мнения: 27 035
Имам две момиченца. Класиката за тях е да са неконфликтни, както и да дават да ги гушкат и пипат.

Познайте дали им коригирам поведението, когато се дърпат. Телата са си техни, няма от малки да ги тренирам, че са за пипане.

По отношение на момчето - харесва ми как го е формулирал Рузвелт:

"The boy can best become a good man by being a good boy–not a goody-goody boy, but just a plain good boy."

Свръхвъзпитано, тренирано да се подчинява на жена момче няма как да го израсте лесно.

# 8
  • Мнения: 6 276
Етика, естетика и безопасност. Възпитанието от хилядолетия се свежда до това. Невинаги се е правило от майката, нито пък винаги се е правило в първите 7.

# 9
  • Мнения: 367
Според мен "възпитано дете" за всеки човек значи нещо различно спрямо личните му разбирания, личното му възпитание, виждания за живота, кое намира за нормално и кое не.

# 10
  • Мнения: 27 035
Каква беше тая позабравена теория за Емил, който до 13 си раснал нашироко, а като поотраснал, му обяснили наведнъж повечето неща за етикет и поведение и оттогава започнало истинското социализиране и възпитание?

За днешните деца усещам един натиск да са точни и строги, като малки работещи едва ли не, плюс натиск за конформизъм.

# 11
  • Мнения: 9 666
Етика, естетика и безопасност. Възпитанието от хилядолетия се свежда до това. Невинаги се е правило от майката, нито пък винаги се е правило в първите 7.

Етично ли е да излъжеш майка си, когато си на 5 години? Трябваше ли да му се скарам, да го накажа?

Вървяхме към МОЛа, когато ми изтърси с гузна усмивка - "Мамо, искам да ти кажа, че те излъгах за нещо ...  Помниш ли, когато ми каза да си обуя чорапогащника и отиде в банята и аз после ти казах, че съм го обул. Ами не го обух ... ".

Е, не успях да му се скарам. И за други подобни ситуации не успях. Какво трябваше да кажа - да не ме лъже, а да ми обясни, че не иска? Ами то ми го повтори хиляда пъти. Но не обърнах внимание. От друга страна тогава започна да се отваря вратичката, да оспорва и други мои наставления, но това лошо ли е ... все още не знам.

# 12
  • Мнения: X
Проблемите с възпитанието, на какво да се учи детето и как да го подготвим за живота са доста надценени в съвремието ни.

В момента са на мода свръх-емоционалните родители, свръх-протектиращите и мислещите над всеки аспект родители, които са в рязък контраст с миналите поколения на неглижиране, отглеждане сам пред блока и самостоятелност без зрялост. Люшкат се в крайностите повечето родители и златната среда убягва на доста.

Та за какво е по-точно темата, защото във всеки пост на авторката се зачеква съвсем различен топик?

# 13
  • София
  • Мнения: 19 700
Ами за мен е просто - да живее така, че да не пречи на другите. Всеки да си върши неговата работа. И това е.

# 14
  • Макондо
  • Мнения: 11 834
Нормално е 5 годишно дете да лъже, но евала, че си е устояло на неговото, пък и че после си е признало. Изобщо недолюбвам методите на възпитание от нашето детство.

За мен е мит, че нас не са ни възпитавали и едва ли не сме израстнали сами на улицата. Вкъщи сме три деца и винаги се е знаело къде и с кого сме и дори, когато играехме на улицата е имало контрол.

Общи условия

Активация на акаунт