С бебешките стоки, както и с всяко друго нещо при бебетата, работи принципът проба-грешка. Огромна част от тях са направени за удобство на родителите и с нищо не допринасят за самото бебе, но няма как хем да чакаш на жената да ти свърши всичко вкъщи с бебе на ръце, хем да се скръндзиш да й осигуриш удобството, даже донякъде направо необходимост. Няма как едно единадесетмесечно, вече изправящо се да кисне в кошарата си за спане, докато ти полираш кристала в хола, тъй щото директно се е пребило през решетката. Ако нямаш кошара в хола, паяк, в който да го оставиш за 5 минути, люлка, в която да не изпада в истерия, че не те вижда и т.н., какво точно се очаква, че трябва да го правиш това дете, докато шеташ за любимия или му пържиш яйца? Това само като пример.
Аз самата с първото си дете направих много излишни покупки, в които обаче виждах някакъв смисъл преди това, не съм ги купила да си меря нещо с някого. Разпродадох част от тях, при все че пак бях бременна. Или не са свършили работата, която съм очаквала, или детето не се е спогодило с тях. Единственото, което не купих, беше люлка, защото не исках да го уча да се люля, но то пък беше от спокойните и никога не видях нужда от такава. Което обаче не значи, че на друга няма да й трябва. Такива бебета съм виждала, че страх ме хващаше, когато забременях пак. Наскоро сериозно започнах да обмислям купуването на въпросната люлка за второто, че хич не е такъв ангел като брат си...