Бъдещата свекърва / снаха, зет, тъща/ - нагласи и очаквания

  • 53 865
  • 1 246
  •   1
Отговори
# 1 215
  • София
  • Мнения: 24 839
Светкавица, мило ти е мъжа ти да демонстрира мъка и жал, към майчиня дом и съжаление, че е създал такъв с тебе, а не е под на мама си комбинезона? То всъщност не е дом де, все пак мама не е там, да му забърсва ... мустака. Мило ... наистина ...

Съжалението може да дойде единствено от твоето държание и отношение.
Никой не бяга от хубавото и споменът за хубавото не връща никого в детската стая- не и за постоянно, но го кара да направи сравнение и да търси същото ОТНОШЕНИЕ и УВАЖЕНИЕ, а не да се примирява с всичко в името на общото легло.

# 1 216
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Всеки го тълкува различно. Обичта към майката не я възприемем като отричане на съпругата или съжаление. Обратно - незачитането на синовната обич и признателност от страна на съпругата говори много за тази съпруга. Каквато и да е свекървата, няма място за намеса на отхвърляне на отношения между майка и син.
Жестовете към майка му са си между тях двамата, трябва да си много глупав и ограничен, че да правиш скандали заради посланието, което е подарено на майката на мъжа ти.

# 1 217
  • Мнения: X
Не мисля, че мъжете правят чак такива литературни анализи на надписи върху чаша. Пак, че пише "мама", можеше да пише дядо или котка. Видял "мама" - купил.

# 1 218
  • Мнения: 9 196
Скрит текст:
Светкавица, мило ти е мъжа ти да демонстрира мъка и жал, към майчиня дом и съжаление, че е създал такъв с тебе, а не е под на мама си комбинезона? То всъщност не е дом де, все пак мама не е там, да му забърсва ... мустака. Мило ... наистина ...

Съжалението може да дойде единствено от твоето държание и отношение.
Никой не бяга от хубавото и споменът за хубавото не връща никого в детската стая- не и за постоянно, но го кара да направи сравнение и да търси същото ОТНОШЕНИЕ и УВАЖЕНИЕ, а не да се примирява с всичко в името на общото легло.

Да се смея ли, да плача ли ... търсел горканчо СЪЩОТО отношение и уважение, както от майка си? Той си иска майка, не му трябва общо легло на недораслячко? Така ли стана?

Ами ще се смея, какво да правя, не мога да се сдържа!
JoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoyJoy

# 1 219
  • София
  • Мнения: 24 839
Смехът е здраве, смей се и ако на мъжа ти също му е смешно, всичко ще ти е наред. Peace

# 1 220
  • Мнения: 9 196
Смехът е здраве, смей се и ако на мъжа ти също му е смешно, всичко ще ти е наред. Peace

Мъж ми, ако изчатка и го тресне неврастенията и започне да очаква да се държа все едно съм му майка, а той златното яйце ... ами ... ще постоя, ще го погледам, ще се посмея. И като се наситя да се смея - ще го изритам.

# 1 221
  • София
  • Мнения: 24 839

Мъж ми, ако изчатка и го тресне неврастенията и започне да очаква да се държа все едно съм му майка, а той златното яйце ... ами ... ще постоя, ще го погледам, ще се посмея. И като се наситя да се смея - ще го изритам.

Обсесията ти пречи да осмислиш елементарно изречение.

Говоря за уважение и отношение, а не да се държиш, все едно че си му майка. Mr. Green
И като чуя как нахъсано някоя с две бебета и едно малко по- голямо, се кани да изрита единствения, който работи в къщата, щото бил искал невъзможни неща, и мен ме избива на смях. Mr. Green

# 1 222
  • Мнения: 9 196
Не извъртай, не извъртай, изпусна се, че търсел не просто отношение, ами СЪЩОТО отношение! Joy

# 1 223
  • София
  • Мнения: 24 839
Не извъртай, не извъртай, изпусна се, че търсел не просто отношение, ами СЪЩОТО отношение! Joy

Не извъртам- за ОТНОШЕНИЕ говорим, не за подгъзуване, ама как да разбереш, като си обсебена от комплекса "свекърва"? Mr. Green

# 1 224
  • Мнения: 9 196
А, сега пък обсебена съм била. Като виждам тук темите се сещам за табуретката и викам да попиша малко, току виж някой си оправил настроението, че има и по-зле.
/За вас го правя тоест - чувствайте се специални!/

# 1 225
  • Мнения: 14 966
В първите страници бях постнала една притча за сина и майка му, та тя си е правдива.
Все ще си с шапка , или без шапка.
Въпросът е какви майки възпитават кротки момчета/муньовците/- явно властните.
Какви майки възпитават агресвните момчета- явно муните.
Добрите момчета дали са от добри майки, и въобщееее, как едно момче да го възпиташ - с кютек, или с ласки ? Все е зле работата. Пак накрая ти го взема момичето и все майка му е виновна.
Между другото, и аз съм обвинявала свеката, че не  е възпитавала с обич децата си, и бившият, и сестра му, бяха като машини- без емоции, без чувства, та отначало много се ядосвах като ми даваше акъл за бебето, когато сме били на гости. Но тя беше израстнала емоционално / предполагам/, защото ми е споделяла, че с мен си говори за неща, които и двете и деца не знаят. Еми как да знаят, като бившият ми е разказвал, че когато другите деца от улицата са тичали да посрещат маййка си от работа, той се е чудел къде да се скрие и свре, защото все е бил "за бой".
Не се спогодихме с него, ама друга една си го търпи . Не съм се интересувала как, де. В началото беше споделяла с общи познати, че само аз мога да я разбера. Ама нейна работа , аз нали се отървах.

# 1 226
  • Мнения: 6 484
Пак накрая ти го взема момичето

 Ей, това пък не мога да го разбера. Това мислене ми е много тегаво.
Какво значи"взима"?
Децата порастват и "отлитат". Живот. Никой никого не взима.
Събираме се, разделяме...Търсим си щастието. Някои го намират. Всичко зависи от самите нас.

# 1 227
  • Мнения: 14 966
Продуктът , ве Joy Готовият.
Не му го даваш, нали Stuck Out Tongue Winking Eye,

# 1 228
  • Мнения: 6 484
Продуктът , ве Joy Готовият.
Не му го даваш, нали Stuck Out Tongue Winking Eye,
Разбирам, влагаш хумор.
Но някои майки имат точно такова мислене и разбиране. Непонятно ми е. Това исках да кажа.

# 1 229
  • Мнения: 18 666
Че то и момичето ти вземат, отделя се  и си твори живота.
Тези дни синът ми се отби сам след повече от 4 години, по работа , наблизо бил.Така правеше преди децата, явно се връща в изходно положение ,олекнаха малко грижите.И с времето повече се връщат ,но има един период да са откъснати и не общуват , натоварени и ни се струва,че не са наши.Както съм била и аз , после почнах да се интересувам от нашите ,но в един период -никак.Запълнено беше с друго и нямаше място ,така стана и  със сина ми като дойдоха децата.Разбирам напълно.Но не пречи да мисля в някакъв момент, че не  е мой, че са го взели ,всъщност животът го взе.Нищо лично към никого, такова е чувството.

Общи условия

Активация на акаунт