Душата ми е 40% дете, 40% тийн и 20% зряла жена. Смятам, че съм придобила много опит и мъдрост, но никак не ми пречи да ги съчетавам с голяма доза инфантилност и определено ме мъчи това, че през голяма част от времето поведението ми трябва да е като на възрастен.
- Публикувана: 19 дек. 2018, 10:22 ч.
- Последно мнение: 5 май 2019, 15:11 ч.
Чувствате ли се на годините на които сте?
Ако сама не си оцветиш ежедневието, няма кой да го направи. Психическото ти състояние е лично твоя отговорност и сама се закопаваш с този начин на мислене.
Какво ви става дами, прочетох някои постове, които са толкова сиви и тъжни, че се зачудих какъв е смисълът на такъв живот?
Да, има много тъга в живота, но има и много красиви неща също. Защо се фокусирате върху негативното, кога ще се върне желанието ви за живот, като станете на 80г ли?
Имаме едни 50-70-100 години на тази земя, ако имате желание, можете да си ги изкарате хубаво.
Какво ви става дами, прочетох някои постове, които са толкова сиви и тъжни, че се зачудих какъв е смисълът на такъв живот?
Да, има много тъга в живота, но има и много красиви неща също. Защо се фокусирате върху негативното, кога ще се върне желанието ви за живот, като станете на 80г ли?
Имаме едни 50-70-100 години на тази земя, ако имате желание, можете да си ги изкарате хубаво.
Искаме или не, възрастта си казва своето и си го взима. Иначе можеш да се чувстваш и на 20г, но тялото на 50г казва друго. Жалко, но факт. Здравословен начин на живот и спорт помагат, но до към 60г. След това, масово почват болежки и неразположения, проблеми със зъбите и ставите, изтъняване на косъма(на косата), кожата губи еластичност и т.н. "екстри" от менопаузата. Изобщо, нормален ход на времето. Иначе ежедневието и усещането за възраст е както си го направиш, но няма как възрастта да не влияе.
Какво ви става дами, прочетох някои постове, които са толкова сиви и тъжни, че се зачудих какъв е смисълът на такъв живот?
Смислен е животът само на щастливите хора ли?
Изпадаш в крайности.
Моят живот не ме кара да скачам до тавана от радост, но и не се хипнотизирам сама колко е ужасно всичко, защото някой нещо ми е направил сега или преди 15 години.
Животът е смислен когато не се самосъжаляваш по цял ден, да. Иначе е... тегаво, неприятно както за теб, така и за тези около теб.
Моят живот не ме кара да скачам до тавана от радост, но и не се хипнотизирам сама колко е ужасно всичко, защото някой нещо ми е направил сега или преди 15 години.
Животът е смислен когато не се самосъжаляваш по цял ден, да. Иначе е... тегаво, неприятно както за теб, така и за тези около теб.
Е то такава е модата - трябва всичко да е уау, с маниакална нотка, никога да няма скучни моменти и във всеки момент да изпитваш оптимизирана психодрама с положителни емоции, иначе животът няма смисъл и губиш играта...
Сиренце, хубав пост. Остаряването само по себе си не ме притеснява, бръчки и прочие са естествен резултат от хода на времето. Това, което ме плаши, са болежките, които рано или късно застигат всеки. Дори на 40 вече си имам някои и не се чувствам в топ кондиция, както преди 10 години. Засега не ми пречат до степен, че да спра да правя любимите си неща, едно от които е да пътувам, но не се знае докога. Времето ще покаже
"Дори осемгодишната ми дъщеря е научена, че освен фън, в живота има и много монотонни периоди. "
Да де, ама вземи пиши в БГ мама, че в момента си в такъв период, тип блато, и слушай как ще те ожалят, че животът ти е провален изначално, тотално и няма смисъл. Не знам дали забелязваш, но вече и в реала хората си цензурират досадната част.
Да де, ама вземи пиши в БГ мама, че в момента си в такъв период, тип блато, и слушай как ще те ожалят, че животът ти е провален изначално, тотално и няма смисъл. Не знам дали забелязваш, но вече и в реала хората си цензурират досадната част.
Целият ми живот се стече така, че нетърпеливата ми и дейна натура да си научи урока, че и в покоя има движение, че в привидното бездействие има смисъл. Вече (почти) никога не ми е скучно, намирам любопитното във всичко около себе си. Давам си сметка, че това ми качество, колкото и да е позитивно и да звучи симпатично и по детски за околните, всъщност е черта, характерна за по-възрастните, а не за младите хора.
Тялото ми все още не ме предава, макар че е неизбежно да се случи и сигурно много трудно ще го преживея, защото никак не обичам да съм зависима, но в съзнанието си, в мислите си често имам чувството, че съм на 1000 и на две едновременно. Това, че се наложи да се грижа за възрастните ми роднини, ме кара постоянно да мисля колко преходно и суетно е всичко, колко лесно хората, на които си се възхищавал, се променят до неузнаваемост; това, че имам все още малки деца и че работя с бебета и с млади хора, ме зарежда, дава ми сили да се радвам на всеки миг и на всяка щуротия.
Тялото ми все още не ме предава, макар че е неизбежно да се случи и сигурно много трудно ще го преживея, защото никак не обичам да съм зависима, но в съзнанието си, в мислите си често имам чувството, че съм на 1000 и на две едновременно. Това, че се наложи да се грижа за възрастните ми роднини, ме кара постоянно да мисля колко преходно и суетно е всичко, колко лесно хората, на които си се възхищавал, се променят до неузнаваемост; това, че имам все още малки деца и че работя с бебета и с млади хора, ме зарежда, дава ми сили да се радвам на всеки миг и на всяка щуротия.
Понякога ми се струва, че направо стара съм се родила 
.
.Тъпо чи става само 16г ми брат като ми каже, че съм лелка
Винаги съм била около по-големи хора от мен. От дете и приятели и познати винаги са били каки и батковци. С връстници не можех да контактувам. Вместо да играя с децата, аз чоплех семки с бабите по пейките...
Странното е, че почнаха да ми искат ЛК за цигари къмто 25-26г. На 13г едно хлапе от детска градина ме нарече "Леличко"... Абе сбъркана работа. Също така никога не ми е било супер забавно да ходя на дискотека и други масово младежки забавления. И сега предпочитам гобленче и да си шия рокли на куклите, които не давам да детето, щото са си мои! Луда работа, но определено съм душевно по-стара отколкото телесно.
Аз имам чувството, че съм се родила на 35. Никога не съм имала безпроблемно съществуване, от дете всичко около мен е изпълнено с болести, смърт, проблеми и тъжни моменти. Нямам 25, а понякога се чувствам толкова тъжна и уморена от борба с обстоятелствата и от това, че никое от нещата, които са ми се случили не са могли да бъдат различни, не са плод на грешните ми решения и избори, не с неща, които сама съм си направила. Толкова са ме белязали, че във времето, в което връстниците ми се радват на динамика и разнообразие, аз искам само спокойствие и сигурност.