Говорим си за "Свръхестественото", "боговете" и Човека #3

„Отче наш" е дадена според евангелския текст от самия Иисус, и е дадена на арамейски език.
Текстът й е преведен на всички човешки езици, но някои изследователи намират, че при превода е загубена част от богатството на първоначалното значение на оригинала. Едно разпространено становище е например, че авторитарната църковна институция е наблегнала назначението на аспекта на Бога като Отец, като е елиминирана напълно майчината страна на Божествеността. Друг важен момент е подчертаването на греха, което се е появило в по-късните преводи и редакции на молитвата. Много дискутиран е пасажът „не веди нас в изкушение".
Предлагаме ви становището на английския писател, поет и духовен изследовател Нейл Дъглас Клоц, който в книгата си „Молитви на космоса" прави анализ на оригиналния арамейски текст, въз основа на който изгражда медитативни техники и танци така, че превръща молитвата в танц.

Abwoon d'bwashmaya
Nethqadash shmakh
Teytey malakuthakh
Nehwey tzevyanach aykanna d'bwashmaya aph bar'ha
Hawvlan lachma d'sunqanan yaomana
Washboglan khaubayn (wakhtahayn) aykana daph khnan shbwogan l'khayyabayn
Wela tahlan l'nesyuna
Ela patzan min bisha.
Metol dilakhie malkutha wahayla wateshbukhta l'ahlam almin.
Ameyen
 
Abwoon d'bwashmaya – Отче наш, който си на небето.
Коренът на първата дума идва от арамейската дума, използвана за личния баща – абба. Абвоон е производна на тази дума, но нейният оригинален корен не обозначава пола и може да бъде преведен като „Божествен родител". Според арамейския учен Реверенд Мар Апрем абв може да означава личния баща, но и духовен баща в зависимост от това дали се набляга на б (за духовен отец) или в (за личен). Според мистичното значение на звуците и думите на арамейски, абвоон е отвъд концепцията за „мъжко" и „женско". Абвоон може да бъде представена като състояща се от четири части: А – абсолютът, Единият, бв – рождението, създаването; оо – дъхът или духът, който носи този поток, отразяващ звука на раждането и включващ нещата, които сега наричаме магнетизъм, вятър, електричество и др. Този звук се свързва с арамейската фраза rukha d`goodsha, преведена впоследствие като Свети Дух. Н – вибрацията на творческия дъх, която интерпретира духа.
Остатъкът от фразата допълва движението на Божественото творение. Коренът на думата d`bwashmaja е shm в средата, от което произлиза шем – „светлина", „звук", „вибрация", „име", или „дума" .Така че шм е онова, което се издига и сияе в пространството, цялата сфера на съществуващото. Едно име включва в себе си вибрацията и звука, специфични за притежателя му, и някога са внимавали много при даването и получаването на имена. От тук „знака" на името, дадено за да познаваме Абвоон, е целият космос. Окончанието айа показва, че тази светлина, това сияние включва всеки център на активност, всяко кътче от пространството и всички потенциални възможности на всички неща. В резултат шмайа ни казва, че вибрацията на думата, чрез която можем да познаем Единството – Името на Бога, е космосът. Това е арамейската концепция за „рая".
О, Родителю мой! Баща и Майка на космоса, Ти, който си създал всичко, което се движи в светлина.
 
Nethqadash shmakh – Да се свети името Твое.
Тук коренът шем – Божественото име, светлина, звук, се завръща в по-специфична форма. В първата фраза шем се разпространява по целия космос, тук се потвърждава, че това име ще бъде гадаш – „свято". Нетгадашсъщо извиква образа на изчистване и подготвяне на почва за засяване със семена.
Арамейската молитва е имала съвсем практичен смисъл. За да имаме истинска опитност на абвоон, ние трябва да подготвим почвата вътре в себе си, така че Единият да може да живее там и тогава Неговата светлина – шем – светлината на разума, която изгрява в пълен мир, да свети у нас в ежедневния живот както светлината в запалената крушка.
Насочи светлината си вътре в нас , нека да се ползваме от нея, осветявай пътя ни.
 
Teytey malakuthakh – Да дойде Царството Твое.
В третата фраза святото пространство, създадено вътре в нас, е използвано като място за ново творение.
Тейтей означава „ела", но включва елемент на взаимност, определяне на целта в старинния смисъл на нуптиал – камера, мястото, където започва раждането.
Малкутах се отнася към принципа на царуване и може да бъде преведено като „царство", като думата „малкату" от същия корен е била името на Великата Майка в Средния Изток в продължение на хиляди години преди Христа. Малкутах се отнася също и за съвета, който управлява една нация, колективните идеали на нацията или на планетата.
Сътвори царството Твое на единение.
 
Nehwey tzevyanach aykanna d'bwashmaya aph bar'ha – Да бъде волята Твоя както на небето, така и на земята.
Tzevyanach може да се преведе като „воля", но не в смисъл на воля за власт или своеволие, а като „искане", „желание". Древните корени на думата дават образа на въртоп, създаващ хармония и рождение, дома, от който звездите се завъртат в космоса. Аукаппа е „точно както", а ar'ha – арха означава земята в смисъл на цялата природа с всичко, включено в нея, всичко, създадено от универсалната сила Ар – „сила в движение".
И нека Твоето желание да стане едно с нашите желания, както в цялата светлина, така и във всички форми.
 
Hawvlan lachma d'sunqanan yaomana – Хляба наш насъщни дай ни го и днес,
Lachma е дума с много богат смисъл и означава както „хляб", така и „разбиране". Тя произлиза от друг основен корен – хма, отнасящ се до женската божественост и който изобразява растяща енергичност, топлина, страст, възможности, и инструментите на тази раждаща сила. Този корен е станал по-късно думата хохма, превеждана като „светата мъдрост". Както вече видяхме, х и оо се свързват с диханието, когато това дишане се излъчва и връща към земята ведно с вечния плач на майката – ма. Тази дума впоследствие е преминала в гръцката – София, отнасяща се до въплътената Божествена мъдрост.
Sunqanan се отнася до нуждите и означава „светеща мярка", или „кръг от притежания", или „гнездо".
Hawvlan означава „дай", „произвеждай", „оживотворявай", „дай със светлината и живота". Тази част от молитвата ни напомня по много начини, че не се нуждаем само от великата картина на Единството на Бога, но и от „следващата стъпка" – храна за разбиране на този момент.
Дари ни онова, от което се нуждаем всеки ден, като хляб и дълбоко знание: дай ни храната, от която се нуждаем за да растем всеки ден.
Washboglan khaubayn (wakhtahayn) aykana daph khnan shbwogan l'khayyabayn – Прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.
Освен „прости ни" корените на първата дума (Wa)shboglan могат да бъдат преведени и като „възвърни към първоначалното им състояние", „абсорбирай съответно", „възстанови тънките връзки" и „обгърни с празнота". Молитвата утвърждава тук, че първоначалното ни състояние е чисто и необременено.
Вариантът на молитвата в Евангелието на Матей превежда думата khaubayn като „дългове" или „обиди". Алтернативното й значение е „скритото минало", „скритите дългове", „открадната, скрита собственост" и всеки „вътрешен плод", който има отрицателно влияние върху душата. В Евангелието на Лука същата дума е преведена просто като „грехове”. От арамейски тя може да бъде преведена като провали, грешки, случайни обиди, блокирани надежди.
Аykana – „така както" – отново ни напомня, че освобождаването трябва постоянно да се възобновява. Освободи ни от нишките на грешките ни, които ни вързват, както ние освобождаваме нишките на вината у другите. Прости ни скритото минало, тайния ни срам, както ние постоянно прощаваме онова, което другите крият.
 
Wela tahlan l'nesyuna Ela patzan min bisha – И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия
Това е най-трудно разбираемата и поради гръцкия вариант – най-грешно превежданата част от молитвата.
Wela tahlan може да се преведе от арамейски като „не ни оставяй да влезем" или не ни оставяй да бъдем изкушени от външния вид на нещо, от илюзиите.
Nesyuna може да се преведе като "изкушение" в арамейския смисъл на думата – като нещо, което води до вътрешно разколебаване или агресивност, отклоняващи ни от смисъла на живота ни.
Ela patzan min bisha се превежда като „избави нас от злото". Вisha наистина означава „зло", но в арамейския вариант – като нещо неузряло и несвоевременно действие. Patzan означава още „освободени от задържане", или дава се свобода от нещо.
Не оставяй да се заблуждаваме от повърхността на нещата, но ни освободи от онова, което ни задържа.
 
Metol dilakhie malkutha wahayla wateshbukhta l'ahlam almin. Ameyen – Защото е Твое царството, и силата и славата завинаги! Амин.
Учените не са единосмислени по отношение на това дали тази част е съществувала в молитвата на Иисус. Версията на Матей съдържа тази фраза, а на Лука – не.
Старите корени на dilakhie изразяват нещо повече от идеята за притежание (защото е твое Царството...). Те представят друг образ на засаждане: плодородно и изобилно поле, способно да произвежда всичко. Мalkuthaни напомня за темата на космическото „мога" – царствеността, която владее космоса.
Нayla се отнася да жизнената сила или енергия, която произвежда и поддържа. Тази сила е в унисон с цялото останало творение. Тeshbukhta може да се преведе като „слава", но по-точния образ, който извиква, е „песен" – славна хармония, връщаща божествената светлина и звук към материята в равновесие.
L'ahlam almin е арамейски идиом, означаващ „от век на век", „завинаги" и е доста абстарктен. Тази перспектива има паралел в откритията на новата физика и се явява като противоотрова за нашето забързано време.
Из: Молитвите на космоса. Медитации върху арамейските слова на Иисус.
Нейл Дъглас Клоти.
Превод от английски: д-р Светла Балтова  
 от Бялото братство е материалът,но линкът към него не е активен,копнах го от друг мой пост