Хазартна зависимост

Здравей,поздравявам те ,че си осъзнала че си зависима,защото това е от най-признанията ,които са началото на битката  с болестта.Била тя зависимост към хазарт,наркотици,алкохол ...Би ли ми казала какво изпитваш когато заложиш и спечелиш?Аз отговора го знам но ми се струва че ти все още не го остзнаваш.Надявам се , да не звуча грубо.

Не, не звучи грубо, не се притеснявай. Не изпитвам нищо хубаво-чувствам се неспокойна, под адско напрежение и отчасти ядосана на себе си.

Позволих си да те попитам,защото от 10 г работя като крипие.Голяма част от клиентите ми споделят ,че не играят заради парите а заради адреналина.Всички залагат по различни причини-от скука,недоимък,на майтап ,но според мен общото между тях е удоволствието ,което изпитват когато спечелят .Изпитват силна еуфория,мислят си че са излъгали машината и продължават докато изгубят всичко а тогава изпитват гняв и съжаление заради това ,че са санабутали отново.Омагюсан кръг,който се повтаря отново и отново.Предполагам удоволствието е подобно на това ,което изпитва вдин алкохолик при първата глътка алкохол или наркомана при първоначалния ефект от дозата.

По въпросът с тръпката от хазарта има един филм -  Owning mahowny и там психолога го пита как оценява вълнението от залозите от 1 до 100 и нашия човек каза 100, имаше и още един въпрос, но не съм сигурна за секса ли го питаше или за влюбването, колко е от 1 до 100 и той каза 10....

Здравейте, Надя. Поздравявам те затова, че си осъзнала проблема си и се опитваш да направиш нещо по въпроса. Струва ми се, че жестоките, осъдителни думи на майка ви са отключили някакъв самоунищожителен порив в психиката ви. Ако не е било хазарт, е щяло да бъде нещо друго. Хазарта е само проявление. Говорите за вашата "лоша страна", вършеща лоши неща. Вие не сте единствената с такава страна. Всеки човек на земята я има. Първото, което искам да направите е да погледнете на  тази ваша "лоша" страна е като на дете - уплашено, ядосано дете. Това дете има нужда от грижа, внимание, контрол и любов, за да е щастливо. Безусловна! любов. Такава, каквато би трябвало да е любовта на майка към дете. Когато усетите порива, се обърнете мислено към тази ваша страна и с ваши думи му кажете " Хей, ето те, виждам те, виждам какво правиш. Знам какво искаш. Аз те обичам, но не може, просто НЕ МОЖЕ да правиш каквото си искаш. Затова ще се грижа за теб. Ще те обичам, но също така ще те контролирам." Целта е Надя да се научи да обича и да се грижи за Надя. Всичките й версии. Безусловно!!! В началото ще е трудно. Но колкото повече упорствате в интегрирането на тази ваша страна, толкова по лесен ще е контрола върху нея. Но това е контрол мек, ненасилствен. Мъдър, не гневен. Приела сте, че имате проблем. Сега приемете, че това е съвсем ок. Не се самоусъждайте. Всички сме просто хора. Именно слабостите ни са това, което ни прави човеци. Може да живеете със слабостта си, но да не й позволявате да ви съсипва живота. Добрата Надя трябва да се грижи за "наранената" Надя по всякакви здравословно егоистични начини. Това изключва алкохол, медикаменти и игри с неясен резултат. Именно несигурният завършек е това, което активира допаминовия рефлекс в мозъка. Когато усетите порива "малката" Надя иска кенче Монстър. Вместо това й дайте мляко и целувка.

Здравейте, ами казах какво ми „дава хазарта”. Ако ми даваше някаво удоволствие, някак си бих разбрала частично лошата Надя. Няма как, тя е част от мен, просто контролът трябва да е в другата Надя. За момента се приемам такава, каквато съм. Не се съдя, опитвам се да гледам напред. Всъщност не, излъгах, съдя другата Надя, но приемам и своята вина. Надявам се да имам сили да превъзмогна всичко. Загубих се, сега просто трябва да се намеря. С помощ, естествено, сама няма да мога. Странно е да се погледнеш в огледалото и да не се познаеш. Надявам се никога да не изпитате това странно и гнусно чувство.

И да кажа - не се притеснявайте да ме питате, аз ако не исках да коментирам темата, изобщо нямаше да я пусна. Така че не се извинявайте, че ми задавате определени въпроси, каквото и да са те. Те ме карат да се замисля върху отговора и съответно така ми помагате да погледна на проблема от различни страни. И тъпо да ви звучи- помагате ми по този начин.

Доколкото съм информирана и в България съществуват терапевтични общности ,които подобно на Анонимните алкохолици помагат на хазартно зависими.Сред хора ,които имат същият проблем ще ти е много по лесно да се справиш.Истината е ,че ние близките на зависими ,колкото и да искаме не можем да разберем какво чувствате всъщност-просто сме от другата страна.С подходяща терапия  и огромна воля ще се справиш.Искрено ти го желая!!!

Има да. Намерих такава, платена, но има

Потърси добре,сигурна съм ,че има и места ,които са финансирани от държавата или спонсори.Във Варна със сигурност има ,извинявай не попитах от къде си.

Във Варна, София, Бургас и още не се сещам къде има. В Пловдив / от където съм/ от скоро има платена такава. Писах на психодиспансера да кажат дали се занимават с това, но нямам отговор все още, празници са, изчаквам да минат.

Здравей, hazartnozavisima Преди 4-5 години и аз обичах да ходя на казино и да играя разни игри, не беше за дълго, може би няколко седмици, но разбирам как се чувстваш, еуфорията и така нататък. По това време се запознах със мъжа ми. Той си падаше доста повече по тези неща. Та минаха няколко месеца, може и година да е било, в които доста се карах с него, защото той стана редовен посетител и изхарчи немалка сума. Извинявай ако те обидя, но като го гледах отстрани изглеждаше толкова грозно и глупаво, че НАМРАЗИХ това място. Ама повярвай ми наистина МНОГО го намразих, и затова една вечер реших да си събера багажа (преди това бях при него и му се молих да излезне от казиното), взех багажа си отидох при приятелка, изключих си телефона за 3 дни и гледай как човека ме е търсил навсякъде и звънял на кой ли не. Малко се отклоних от темата, извинявам се От тогава обеща, че спира, и си спази обещанието. Само от време на време си пуска тото или мачове, или търка билетче. Родителите му обаче са много закоравели хазартаджии, от близо 20 години не могат (или не искат) да се откажат. До ден днешен ги гледам как цъкат на разни машинки на лаптопа Ще ти трябва много воля, може би дори някакъв ултиматум. Поговори с някой близък, попитай го какво мисли за тези неща като цяло.Мила, опитай се да погледнеш нещата отстрани, не изглежда особенно красиво една жена да се занимава със хазарт. Отново казвам, не се опитвам да те обидя мила
Успех, и бъди над нещата !!!!

Надя, поздравления.. осъзнатия проблем е наполовина разрешен проблем.Казвам го от опит, повече от 10 години живях с хазартно зависим. Според него обаче проблем нямаше, а всичките ни пари спестявания и по - скъпи бижута и вещи изчезнаха по казина и заложни къщи. Няма да навлизам в подробности какво съм преживяла и как съм се чувствала, все пак темата не е за това. Казваш, че си семейна точно сега подкрепата на съпруга ти е от особена важност, но съм убедена,че без твоята осъзнатост и желание да се измъкнеш няма да стане. Търси професионална помощ, избягвай срещата с хазартните дружки, търси нещо, което да ти носи усещанията от хазарта, спорт, работа такива неща. Искрено ти желая да справиш, защото си заслужава.

Здравей, Надя! Не съм зависима, но съм съпруга на алкохолик. Поздравявам те, че си осъзнала проблема. При жените май е по-лесно. Не знам. На мъжете егото им е по-голямо. Права си, че трябва да се говори. Почти цяла година се опитвам да помогна на съпруга си. Вече загубих надежда. На теб как ти помага съпруга? Кое в неговото поведение те стимулира да се бориш?
  
  Сега се сетих, защо започнах да ти пиша. Преди нова година търсих координати на АА и там имаше и група за хазартнозависими. Но беше за София. Някъде в Гугъл видях и чат, онлайн групи. Продължавай да търсиш, не се отказвай! Стискам ти палци!
 

  Пак съм аз - когато те открих всъщност, бях влязла за да търся съзависими. Не знам дали знаеш, но близките на зависими също боледуваме. Забравяме за всичко около нас и се чудим как да помогнем. Какво да правим. Аз тотално забравям, че имам деца и те имат нужда от мен. Нямам желание да се грижа за дом и себе си. Не го казвам като упрек. Не го приемай като вина. ММ така реагира и това провокира нови запоИ.
  ПотърсИ силния, отговорен човек в себе си за да се опиташ да се оттласнеш от дъното. Не отлагай посещението при психиатър. Стискам палци да намериш добър, че и това е като 6-ца от тото.
 Бих помолила партньора ти да ми пише, може и на лични. Как той се справя със заболяването?
 Ако четат и други съзависими - моля ви: Пишете! Отказахте ли се? Борите ли се? Какво ви дава надежда?

Здравей,аз съм съзависима от 6 г.Вече не се надявам на положителен изход от болестта и въпреки това не съм се измъкнала от тази си съзависимост.За да не разводняваме темата ако имаш въпроси пиши на лични.