КГБ = Клуб на Готините Баби - 193.

Привет девийки, честит бабин ден ❤
Хубава и ползотворна седмица ви желая😘

 Маринка, върна ме в спомените за моите баби.
Майката на татко си беше селска жена. Никога не е ходила на работа, но въртеше къщата и градините. Като малка все си мислех, че не ме обича много. Все ми се караше, събуждаше ме в ранни зори с вик: Янооо, ставай, слънцето изгря На нея съм кръстена. Като по-голяма ме пускаше с другите на кино и след 15 минути влизаше в салона с вик: Янооо, къде си, мъри? Какво правиш у това тъмното! Но редовно ми правеше баници, курабии и ме научи да готвя боб още на 8-9 . Сега с усмивка и разбиране се връщам към тези спомени.
Другата ми баба също ме обичаше по свой начин. Те са преселници от Правец и тя винаги е живяла скромно. А аз я мислех за скръндза, защото не ми купуваше почти нищо. Ще излезем в града \ Исперих \ и аз ще поискам бозичка \ струваше 6 ст \, а тя ще рече: Вчера нали ти купих, то не става всеки ден Купуваше от намалените вафли и ни даваше по една на ден, като на края поизчистваше мухъла от тях! Но правеше чудесен качамак специално за мен! До края си запази диалектния говор и на нея дължа разбирането на шопския.
Я, момичета, споделете и за вашите баби - баш днес му е времето!
Кари, много се смях, ама се замислих - не дай си боже да стигнем до там! То като вица за бабите и кафето Сигурно го знаете, ама аз да припомня:
Две баби отиват на гости на трета. Да, ама снахата на третата знаела колко забравя и за това й написала бележка и я оставила в кухнята: Направи кафе! И така третата баба колкото пъти влезела в кухнята, толкова пъти поднасяла кафе на гостенките си! Накрая те си тръгнали и по едно време едната рекла:Ууу, тази Пена пък по едно кафе не почерпи! А другата : Ам ти де я видя?

ЧЕСТИТ БАБИН ДЕН, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА РОДИЛНАТА ПОМОЩ!
Стринка ми беше акушерка и до преди няколко години, вече на 80+ се събираха колеги да празнуват. До скоро беше жива акушерката, която ме е поела първа. Доживя до 93 години. Светла им памет и на двете.
Нощес заспах призори, но затова пък тази сутрин яко съм поспала.
И аз съм си скътала свидни спомени с моите баби. Мамината майка - Асенка,  рано си отиде - аз бях на 18, а тя на 60. Страхотна кулинарка беше и голяма чистофайница. Първия козунак замесих под нейно ръководство. Какви ястия приготвяше...пръстите да си оближеш-попска яхния, телешко със сини сливи, ориз с маслини... Още усещам вкуса им. И аз обичах да спя при нея, че ми беше топличко, но тя държеше да има ред и беше измислила как да ме накара да си отида в моето креватче. Казваше: ооох нещо май ще се разболявам, на което аз веднага отговарях: Ааа, аз при болна баба не искам да спя. За Великден всички пердета, покривки за легла и маса, плетени на една кука се изпираха, колосваха с бяло нишесте и се опъваха на едни големи рамки, които дядо всяка пролет разгъваше и после старателно сгъваше до следващия Великден. За Коледа сменяше интериора-други пердета и покривки.
Другата баба, Цвета беше дребничка и много жилава. Селска жена, нищо, че от 35 годишна е заживяла в Перник. Тя пък точеше баници, правеше спържа, а от нейното вариво (свинско със зеле) по-вкусно не съм яла. Живееха в края на града и си имаха в двора градина, а и гледаха прасета и овци. Тя не беше много по чистотата. Казваше, че от това няма много полза . За нея да преде, да плете, да тъче - е това е работа! В една голяма стая в къщата имаше тъкачен стан. Имаше и разни други "уреди" - вретена, чакрък, мотовилки. Когато бях в 4-ти клас ми купи акордеон - имам го и до днес, вече 57 години.
Светла ви памет, милички мои баби
Върнах се много години назад. Хубаво ми е...Сега да се стягам, че имам време само за още един преглед на материала и поемам. Изпитът е от 17.00, а до кога ще продължи - никой не знае.
Момичета, прегръщам ви, много, много - колкото прегръдки има в един чувал - ваши са!

Аз пък никога не съм имала баби и дядовци. Едната ми баба е починала, когато мама е била на 4 годинки. Другата е починала пет месеца преди да се родя.
Дядовците ми са починали 44 година.
Никога не съм живяла в къща, винаги в апартамент.
От девет години съм като преродена - имам си къща, с всичките и кусури.
Честит Бабинден, дружки. Бъдете добри баби ! Бъдете обичани от внуците си.

И аз се присъединявам пак и отново с пожелание за здраве  и уважение от младите. И не забравяйте

Добър ден , момичета!
Честит празник! Живи и здрави!
Баба и дядо по бащина линия са ми чужди.
Имаха са внуци от страна на дъщеря им. А ние със сестра ми и
братовчедите от брат на баща ми не бяхме долюбвани и не сме
и ходили при тях. Има няма 2-3 пъти в годината да сме се виждали ,
а бяха на 5 км. от нас.
Но по майчина линия и до днес с вуйчо ми (брат на майка) се чуваме и
виждаме като сме в Бг. Даже ми преписа къщата и имота. Бях в 4-5 клас като почина дядо ,
много ни обичаше. Баба и пра баба са ме отгледали от 6 месечна до предучилищна възраст.
Бабите не ми даваха да пипна нищо. Казваха , че женската работа край няма и
това ме чака цял живот. Нито легло съм оправяла , нито чистила , нито помагала.
Само игри и задоволяване от към всичко. Като порастнах ваканциите изкарвах при тях
на село и не са ме спирали и от кино и от тъй наречените забави. Винаги са ми казвали ,
да обмислям к'ви ги върша и трябваше да спазвам само часът в който съм казала ,
че ще се прибера. Глезанка от малка съм си била.
Прекрасен остатък на деня , момичета!
Прегръдка за всички Ви!


 

Здравейте момичета !
Много ми стана хубаво и мило за спомените за нашите баби.
Моята пра баба  - -баба Дора ,на която е кръстена мама ,е разраждала мама. Тя ме е поела и изкъпала в една студена януарска нощ през 1953 година,кокато е била една от най-тежките зими. Не могли да закарат мама в родилният дом и така съм си родена у нас, в присъствието на баща ми.
Моите две баби живееха наблизо до нас. Ние бяхме по средата. Едната баба Недялка,на баща ми  е отгледала седем деца,после и снахи ,зетьове ,внуци ,правнуци ,праправнуци.Беше слаба ,висока с много голямо сърце ,много чевръста,всичко й спореше За нея нямаше нещо невъзможно. Влачеше вълна на ръчен дарак, сега ми е пред очите ,предеше я ,тъчеше.Учила ме е на много неща и съм и помагала много ,че аз съм най-голямата внучка.Много ме обичаше и навсякъде ме водеше с нея за компания .Никога не ми се е карала..Като не ни хареса яденето у нас и тичаме у баба,макар и да няма ,веднага отива в градината ,изкара малко картофи ,скъса малко зеленийки и набързо наготви нещо и то беше толкова вкусно ,че никога няма да забравя вкуса им.Ако нещо  сме настинали ,бягаме у баба ,тя да ни лекува.Винаги имаше каменни плочи на печката и във фурната и тенджера с топла вода. Леглото беше точно до печката ,напръска тиклите с вода , увие ги с кърпи и едната на дупето ,едната на краката.Завие ни през глава ,да се изпотим ,горещ чай и сме готови ! Бяха много бедни ,но баба и дядо са успяли да отгледат природно интелигентни деца , а и да ги изучат. До ден днешен всички се уважаваме и събираме лятото на Джурково. Нали съм ви казвала ,че имаме завещан параклис свети Илия да го подържаме и пазим и го правим. Лятото бяхме на родова среща от нейна страна в Манастир.
Другата ми баба ,-майката на мама,баба Митра беше дребничка ,нисичка и много пъргава жена. Голяма чистница беше. Всичко й светеше .много тертеплийка ,всичко изпипано и беше по строга. Мама са само две сестри. Бяха по заможни от другата баба. Четири внука бяхме ,също много ни угаждаше.В Асеновград като се преместихме ,баба беше с нас заедно и с леля ,всички на един етаж в кооперация. Дядо току що беше починал.Тя ни посрещаше и изпращаше на училище. Готвеше ,чистеше. Другите ми братодчедки по малки от мен и баба много ми се доверяваше за всичко като по голяма. Много държеше на моето мнение ,като си купи нещо.
Ох ,увлякох се ,но направо се пренесох в онова детско време ,все едно ,че бях за момент с бабите ми. Бог да ги прости ! Светла им памет!

Фло ,сигурно вече си свършила и знам как ще се представиш- блестящо!!!! ♥♥♥

На всички ,приятна и топла вечер!

Привет, момичета!
Мили спомени за нашите баби.
От бебе ме отглеждаха родителите на баща ми.
Спомням си как "калъпеха" тютюн и помагаха комшии, а баба им печеше тиква.
Бях злояда и баба ме гонеше по улицата  да ме храни. Имах вретено и баба ме учеше да преда,  малка точилка и с баба на " синийката" точехме баница. Четеше ми приказки.
Майка много искаше да ходя при нейната майка ( на нея съм кръстена), а аз не исках.Имаха крава и все ми правеше попара с прясно мляко и ме караше да пия мътеница.
Светла им памет!
На 24 май след манифестацията и с лентата за отличник, веднага ме изпращаха на село. Събувах се боса (по асфалта) пареше ми, после свиквах.
ПП. Кари, писах ти на лични, но не приемаш съобщения, та от месеците- март, април, май.......кой е най- удачен за екскурзия по вашия край?

ЯЯЯЯЯЯЯЯ, какво стана? Писах, коригирах, разказвах и публикувах.
Ама сега го няма. Странно е.
А,  върнах го - нали съм хакерка.

Ето съм!
Фло, да вдигаме ли чашите за успеха вече?
Спомени за бабите и дядовците имам да пиша много, до книга да го докарам.
Но има ли смисъл да ме четат тук Сульо и Пульо?
С баба и дядо по бащина линия се виждах 1 -2 пъти годишно. Живееха в севлиевско село и се отбивахме навръщане от морето или те идваха в София за лечение. Починаха докато станах във 2 клас.
Бабата се казваше КрИстина, така я записали в кръщелното, нещо объркал попа. Кротка женица беше.
При всяко спиране на село колеха кокошка за супа и печена. А за мене купуваха бройлер от Севлиево, че домашното ми миришеше гадно. От майка ми знам, при всяко идване в къщи е носела заклана най-старата кокошка. Обяснението и било, че за да се свари трябват много дърва - цепене, редене, мъкнене.  Пък в града е лесно - само врътваш ключа на котлона и то си се готви ако ще и цял ден.....
Иначе ежедневно ме гледаха другите баба и дядо - по майчина линия. Баба ми Данка беше болна от левкемия, поддържаха я дълги години в Правителствена, благодарение на баща ми. Накрая 1 преглед при д-р на частно я довърши. Тя беше учена баба, завършила филология в СУ и все търсеше да чете за болестта си/всички твърдяхме, че е анемия/. Та чакаме с нея и майка ми в частния кабинет на д-р Ноев. Той изпраща предишния пациент и казва на сестрата - "викай бабата с левкемията да я видя."  А само ние сме в чакалнята... След това за 2-3 месеца си замина. Беше ме научила да чета, с нея четяхме романи със стария правопис и най-много Клетниците. От тогава ми е любима книга. Бях на 6 г. като почина, но я помня и до сега.
Като се замисля ранното ми детство е било доста тъжно. Нямах весели игри с баби, дядовци и братовчеди.
Последния дядо/баща на майка ми/ почина като бях в 4 клас. От тогава след у-ще  си живеех сама. Освен ако не трябваше да покажем сплотено семейство пред висшестоящите.

Ей ме на, прибрах се преди час. Докато разкажа на гаджето, докато вечеряме по нощите и времето мина.
Седнах първа да говоря. Изобщо нямах представа как ще протече изпита. Тръгнах и повлякох крак. И да ме видите каква съм суеверна. Както бях облечена онзи ден, така отидох и днес - едно към едно. Този изпит си беше баш изпит! Курсова работа + устно препитване. Е, преборих го и този Утре почивка. Каква ти почивка - в два последователни дни имам защита на курсова работа и тест. Положение никАк не розово. Да, ама с тази гвардия от готини баби и толкова много стиснати палчета, как да не се получи. Благодаря ви, момичета
Много ми беше приятно да чета спомените ви.
Хайде милички, лека нощ, че героите са уморени.
АЙША, полях изпита с чаша айрян За мезе - принцеси с кайма

Фло, бива почерпката- нали ви ебило вкусно.
Честито за изпита и все така да ги опаткаш всичките.
Аз също бях фаталистка. Преди първия изпит хич не бях чела, не го разбирах и не ми беше интересно. Методика на обучението по история - общи приказки. Вечерта преди изпита бях на гости на 1 роднини в Търново, смяхме се, попълвахме лексикони  с баротовчедката/сега е зъболекарка в София/ и хич не се притеснявах.После какво стана, какви глупости дърдорах не разбрах, но го взех с 4ка. От тогава до завършване преди всеки изпит бях на гости у тях - задължително. Та така избутах до дипломата, не че ми потрябва после.

Фло, честито ти взет изпит! То никой не се е съмнявал в теб, де! С успех отличен ще вземеш и останалите препитвания! Нашата гордост си ти -не само аз и не за първи път ти го казвам! 

От мен поздрав бабешки за бабите с млади сърца и ищах за живот! Пуснах го и ФБ ама гледам, че много сухарки баби, не искат да танцуват. 

Хайде, със здраве!

МАРИНКАааа, жива да си, с настроение си изтанцувах украинската песничка. Даже поздравих и руската ми подруга. Пуснах й я по скайп. Всички баби от КГБ имат поздрави от Архангелска област. Тези дни там очакват -30.
АЙША, преди много години, когато учех стоматология, на изпит през януарската сесия отидох с една плетена рокля. Изкарах шестица... И цялата юнска сесия изкарах все с нея. Сварих се, но не я свалих    
Е сега вече отивам да спя.

И аз съм се родила у дома в присъствието на селския фелдшер и баба ми по майчина линия. Тя ме  е гледала като бебе, докато майка ми копала  по къра в ТКЗС-то и ме хранела  с козе мляко.  Все ме учеше: "Като срещнеш някой , поздрави го, няма да те заболят устата." И аз до ден днешен поздравявам хората като вървя из квартала . Като  поотраснах , все гледаше да ми даде някой лев и ми рече: " Я виж Ванка каква блузка си е купила. Я иди та си купи и ти". Друг път пък за търлъчки ( платненки без връзки или пък нещо друго).  Ванка е моя съученичка, която живееше до бабината къща.
Другата ми баба живееше с чичо ми и стрина ми . Нея  я помня с шарените  бонбони Детска радост.  Като ме види, вади пликчето и ме черпеше само  с 3-4 от тях, та да има и за друг път.
Не са ме учили да готвя или да ръкоделствам.  И майка ми не ме е учила. Аз нямах никакво желание. Научих се, когато се омъжих и нямаше накъде.
Но си ги помня и двете бабки.   Светла им памет!