Има естествено и вариант с отопление на електричество, който с модерна изолация и подходящи уреди не е за пренебрегване. Ще следя с интерес и другите мнения (без празните заяждания), винаги ми е било мечта да живея в къща, но на този етап не е реалистично. Като пораснат децата обаче след 20тина години - охохо.... Ако трябва да съм честен, мечтата ми е за къща на малко по-различно място - северна Италия, може би не точно Милано, където между другото съвсем наскоро гледах цени в едно по-западнало селце или селище (не го знам какво беше) край някакво езеро - имаше доста цени по-ниски от стандартен тристаен апартамент в София. Но самото селище беше западнало, личеше си. Нищо общо с цитираните по-горе лъскави предградия. На мен ми се ще примерно някъде на изток около Верона, където е невероятно спокойно и приятно, италианците са лежерни и спокойни хора, езикът е лесен за научаване... Решат ли децата да отлитат нанякъде, веднага бих почнал да разучавам, имам идеи и какво бихме могли да работим на по-стари години там, някое малко бизнесче от типа на семеен хотел (австрийските туристи по някаква причина много обичат този район) или друго нещо, свързано с моята професия, но нещо мързеливо и по-ниско стресово
Друго място където бих живял е Испания. И естествено Гърция - гледаме си маслинки, семейно хотелче. Ако имах 1 милион, колкото струва типична семейна къща в Банкя или Лозен примерно, това бих избрал без да се замисля. Другото е свързано с компромиси - пак казвам знам за около София положението, със сигурност тук са много по-завишени цените. Приемливи алтернативи са градове като Костинброд, Нови искър примерно и някои по-непопулярни села и крайни квартали. Всичките обаче изискват активно шофиране от страна и на двамата възрастни + дори и така има известна социална изолация както е описано по-горе.


Независимо колко му се иска на партньора, който е успял да се наложи....