Споделянето с приятели в тази възраст може да се окаже и нож с две остриета, поне моят опит е такъв, което ме е направило много затворен човек, но на настоящата ми възраст вече си имам начини и хора, с които да говоря все пак.
Мисля, че най-доброто решение е да се говори с психолог, проблемът е, че те безплатни услуги нямат, а ти си само на 15. Но ако има някаква организация в твоят град, която помага не непълнолетни с такива услуги, мисля, че ще е добре да се свържеш с тях.
Другият вариант е да говориш с учителка, с баща, леля, чичо... някой. Не оставай сама.
Мисля, че най-доброто решение е да се говори с психолог, проблемът е, че те безплатни услуги нямат, а ти си само на 15. Но ако има някаква организация в твоят град, която помага не непълнолетни с такива услуги, мисля, че ще е добре да се свържеш с тях.
Другият вариант е да говориш с учителка, с баща, леля, чичо... някой. Не оставай сама.
Веднага бих се върнала. 
