Ами, де да знам, аз казвам на малкия, че е мъж, че е истински мъж, че е много смел и голям,нищо, че е на 2 год.
И ако искайте вярвайте, вече не плаче на яслите. Много е смешно, защото като влизаме прави нещастна физиономия, която всеки момент ще прерастне в плач, но му говоря, че го обичам, тогава се нажалява най-много, но е мъж, смел и голям и трябва да отиде при децата, че съм много горда с него и тн.т. Но основната идея е, че е голям и мъж...
И той се държи така. Хич не ми пука възпитателно е или не. Важното е, че при мен работи.
Виж децата ще ти се смеят, това няма как да го кажа, защото ми е все тая какво правят децата и уча и него да не се влияе от чуждо мнение.
И ако искайте вярвайте, вече не плаче на яслите. Много е смешно, защото като влизаме прави нещастна физиономия, която всеки момент ще прерастне в плач, но му говоря, че го обичам, тогава се нажалява най-много, но е мъж, смел и голям и трябва да отиде при децата, че съм много горда с него и тн.т. Но основната идея е, че е голям и мъж...
И той се държи така. Хич не ми пука възпитателно е или не. Важното е, че при мен работи.
Виж децата ще ти се смеят, това няма как да го кажа, защото ми е все тая какво правят децата и уча и него да не се влияе от чуждо мнение.
Бих си ги пускала покрай ушите такива реплики, ако идват от хора, които не са ми близки. Но, ако е от близки ще ми е много обидно 
. Незнам какво да те посъветвам. Съжалявам, че ти и детето ти трябва да слушате такива изказвания 
