Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIII

Защо гледам Чернобил?
Защото трябва да се знае и помни. Как една огромна нехуманна машина е убивала в името на измисленото си величие и тъпото си съревнование със запада. Как са ни лъгали. Как са манипулирали и крили истината до последно. Как това повече никога не бива да се допуска. Не визирам инцидента, ясно е, че няма как да се избегнат инциденти, визирам да не допускаме повече да ни вкарват в подобна лъжа чрез партиен и политически геноцид.

Прекрасно казано, Ско!

По същата тази причина гледам и филми, които разкриват грозното лице на коя да е корумпирана и извратена система - независимо дали става дума за африканска диктатура, гнил капитализъм, малоумен комунизъм, етц.

Charlie Wilson’s War (2007) e един от най-любимите ми!

Абсолютно!
Сетих се за филма "Пустинно цвете" - гледайте го!
Разказва истинската история на Уерис Диъри - сомалийско момиче, подложено на обрязване според техните обичаи, малтретирано и поругано, както хиляди други деца - номади в Сомалия. Понастоящем модел и посланик на ООН.

Жесток е.

Бихте ли препоръчали и друг игрален филм за Чернобил, който създава събията от тогава

За филми не знам, но има хубави документални филми в Youtube. Наскоро изгледах този:

А нещо с бг субтитри?

https://www.imdb.com/title/tt2066051/
Какво е щастие? Да се озовеш с два свободни работни дни, да решиш, че ти е твърде горещо да пазаруваш в туристическите тълпи по пладне, да изтървеш прожекцията на Алмодавар и, съвсем случайно в крайна сметка, да гледаш най-якия филм на годината в практически празен салон, само ти и три лелки. А Rocketman е точно това- най-якият филм на годината!!
Защото, сядайки с идеята да гледаш пак извадки от концерт, този път не куински, а драгкуински, се озоваваш всъщност в една сива стая на клиниика за алкохолици, в която между хората с халатчетата седи драгкуинът в оранжев костюм на дебеличък демон, цял в пайети и с розови сърцевидни очила, с оранжеви рогца и оранжева аура, брилянтно саркастичен и още по-брилянтно счупен. И, попитан какво прави там и как се е озовал помежду халатчетата, той отваря уста и ни пренася от сивата стая в невъобразимо шарения свят на Rocketman. Rocketman не е биографичен филм, в който дълги концертни сцени се редуват с дълги студийни такива, в които гениите показват как се прави гениална музика, Rocketman e мюзикъл от най-класическите такива, напаснат обаче за драгкуинския живот на идола на всяка гримирана, обезкосмена и накичена с перука клубна примадона. Виждаме 60-тарската уличка на малкия Реджи Дуейт посредством масова танцова сцена, разхождаме се из сивото му детство на необичано дете, изразено с пеене около кухненската маса на I Want Love от Реджи, мама, тати и баба, преминаваме на бегом през класическото му музикално обучение, за да се озовем в ключовия момент, в който той, мислещият в ноти, но неумеещ да борави с думите срамежлив трътлест гений, се запознава със своя трубадур. Този, който ще му даде слово и приятелство, и пътека от лондонските кръчми до Америка, и в крайна сметка до небето, където ракетата ще избухне, за да ни залее с 30 години фойерверки пъстро удоволствие. Виждаме опиянени тълпи, опиянени гости в декаденстки имения, опиянени музиканти и пияни от алчност мениджъри, клоунски костюми, царски костюми, бейзболни костюми, космонавстски костюми, костюми, костюми, костюми. И под костюмите маскирана една безкрайна самота, една постоянно крещяща за обич самотна душа на дебеличко хлапе, което татко не желае да прегърне, което има нотите, но няма думите, което има сърцето, но няма тялото, което има парите, но няма щастието. Виждаме една искрена и съкровена изповед на огромна суперзвезда, несрамуваща се от нищо, но изповед, която не цели да ни накара да си кажем "горкичкият неразбран идол", а просто иска да ни покаже как се живее 30 години като Елтън Джон (или повече, филмът няма особено линейна структура, а аз не съм познавач на материята). Показвайки ни го във формата на мюзикъл, Декстър Флетчър превръща филма си в нещо повече от биография на суперзезда, нещо, което не е нито рапсодия, нито оливърстоунска халюцинация, нещо, което е кино от най-висока класа и едновременно с това най-адекватният възможен поклон към един от най-знаковите поп-музиканти. песните на Елтън нДжон, които са едновременно лесно запомнящи се и лесно сменящи се със следваща по-актуална мелодийка, са обработени, оркестрирани и хореографирани в маниер, достоен за златната ера на холивудския мюзикъл, но за разлика от образците от тази ера тук виждаме и онази безсрамна, неоправдаваща се, некриеща се сексуалност, която трябваше да я има, но беше замазана под строга оскарова цензура в "Бохемска рапсодия". Виждаме голи мъже, целуващи се мъже, търкалящи се в леглото мъже, предлагащи орални услуги мъже (директно до басейна или стилизирано в някой от хореографираните танцови номера). Виждаме плът, алкохол и кокаин, виждаме всичко, което съществува и за което архигероят не желае да се оправдава и не желае да замита под килимчето. Виждаме живот, а не схема на живот, и виждайки го, се забавляваме на макс, излизайки от салона с широка усмивка като от концерт, но и като от хубав, много хубав филм.

Последно ще кажа, малко като послепис, че всички актьори са просто брилянтни, Тарън Едгъртън е Елтън Джон от-до, Брайс Далас-Хауърд прави ролята на живота си, Кралят на Севера най-сетне изиграва себе си, а Джейми Бел искам да награбя и гушкам, гушкам, гушкам до края на вечността.

Джо, след такова ревю ми се иска да зарежа всичко за деня и да седна да го гледам в 9 сутринта в събота )))) Мерси!

Много хубаво ревю. Само не съм съгласна за Бохемска рапсодия, че е "пострадала" заради цензура и не е показала повече от сексуалността на Фреди. Все пак и Фреди, и Елтън Джон са на първо място огромни таланти и музиканти, а след това всичко останало. Редно е да се наблегне точно на музиката, когато се говори за тях. А останалото е ентъртейнмънт, както се казва. Клюки и пълнеж.
Иначе Елтън е велик и се радвам, че са направили филм за него, докато още е жив.

Леле, Джо, много яко написано

Изобщо не харесвам нито Елтън Джон, нито музиката му и не планирам да гледам този филм, но ти за малко да ме навиеш

По моему това е много скучен филм. Два часа чакаш да се случи нещо и нищо не се случва.

.
..
Under sandet (2015)
https://www.imdb.com/title/tt3841424/?ref_=nv_sr_1?ref_=nv_sr_1

Бях правила по-рано опит да го изгледам, но го спрях още след началните минути.
За щастие, снощи видях целия филм.

И аз се озовах в празен, наистина празен салон за Рокетмен. Което си беше тотален плюс за мен.

Прекрасен класически мюзикъл, изпипан до последния детайл и отвъд, разкошни режисьорски решения, определено са уловили атмосферата. Направен е достатъчно комерсиално, за да допадне дори на човек, който не е чувал за Елтън Джон, с уговорката, че все пак е мюзикъл и трябва да се харесва поне жанра.

Това пак си остава най-ефикасният и чист начин за добиване на енергия. Разбира се, и най-рискованият, ако се случи нещо.

Изгледах 5ти епизод. Още ме стиска за гърлото...