Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIII

  • 92 584
  • 757
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 3 439
Аз съм родена в годината на Чернобил и голяма част от моето обкръжение, много силно ме вълнува. Всъщност си дадох сметка, че ако знам, че ми остава седмица живот, бих отишла до там. За сериала прочетох оттук и много ви благодаря, че го споделихте.

# 466
  • Мнения: 34 003
Денси, аз използвам киното и книгите както други използват йогата и медитацията:).Чернoбил няма да е моето нещо:)
Да, така е.
Скрит текст:
Сестра ми тогава на една годинка, яде цяла година суха кисело мляко Балкан, купено с кашони от близката аптека и затова гледам. А аз имам здравословни последствия от Чернобил и въпреки, че е много тежък гледам, кой и как точно ни е причинил тази катастрофа. Сериалът е наистина много силен и който има железни нерви, може да го гледа.

# 467
  • Мнения: 2 199
Аз също съм родена точно,когато е избухнал и аз имам ендокринни проблеми 😑

# 468
  • В Космоса
  • Мнения: 10 139
И аз го почнах "Чернобил". Той колко серии ще е?

Скрит текст:
Тогава съм била на почти 6 г. Били сме в гората да берем гъби. Майка ми явно голям страх я е гонил - когато родих, първото нещо, което ме пита е бебето добре ли е. После ми сподели, че се е притеснявала от последици от аварията.

# 469
  • Мнения: 34 003
5 серии са. В Понеделник излиза последната.
За 4 серия дори продуцентите са казали че разбират хората, които извръщат глава и ги стиска за гърлото.

# 470
  • Norge
  • Мнения: 2 311
Аз тогава бях тук, в Норвегия. Информация се даваше непрестанно. Години наред следяха нивата в природата. Животните бяха прибрани и хранени само със сено, докато се изчистят.
 И все пак, особено за млад човек, усещането беше подобно на онова, което жената в началото на серията каза: че човек не знае как да се страхува от нещо, което дори не вижда (перифразирам).

# 471
  • Мнения: 16 148
Бях си в София, вече ученичка, та смътно, но помня как играехме по площадките - беше прекрасно пролетно време, а партията мълчеше като партизанин на разпит. Мама работеше в БАН и на ухо някакъв академик и беше казал да ни дава йод и да не ни пуска навън!

# 472
  • Мнения: 2 501
Аз тогава бях на 14 години. Със сигурност ми е повлияло и на мен, защото тогава съм била в пубертета. 18 години по- късно ми оперираха щитовидната жлеза, малко след като родих второто си дете. Не знам дали има връзка,може би не, но след това имам и мъртвородено дете в деветия месец.
На всички ни тази страшна катастрофа е оставила отпечатъци. Молим се само да са по- леки.
Филмът е страховит, но много истински!

# 473
  • Мнения: 34 003
Бях си в София, вече ученичка, та смътно, но помня как играехме по площадките - беше прекрасно пролетно време, а партията мълчеше като партизанин на разпит. Мама работеше в БАН и на ухо някакъв академик и беше казал да ни дава йод и да не ни пуска навън!
Ние хващахме с антена двете сръбски телевизии и там съобщаваха постоянно. От тях разбрахме. Пихме йод и не излизахме. Обаче ядохме сирене, масло, кашкавал и т.н.

# 474
  • Мнения: 3 202
Сериалът е много добър, надявам се да е исторически достоверен,  но да вините всички здравословни проблеми за това.

# 475
  • Мнения: 2 551
Задължително ще гледам "Чернобил", но наведнъж - като излязат всички серии и като се настроя специално.
Преди години съм гледала в Ютуб  документален филм за събитията през април 1986-та. Документалният филм ми хареса много. Там нещата са показани доста по-динамично и в детайли. Мисля, че е добре да се гледа първо кой да е от документалните филми по темата, а след това сериала. Аз гледах само първи епизод. Ще споделя мнение, след като го изгледам изцяло.

А иначе - за Чернобил трябва да се знае и помни. И особено за подвига на тези обикновени хора-герои, които спокойно могат да се нарекат "спасители на Европа".

Скрит текст:
През далечната 1986 година бях в гимназията. Тренирахме от училище строева подготовка. Тогава имаше състезания между отделните паралелки. Набивахме крак и марширувахме - не ми се мисли колко прах сме погълнали при маршировката. След като се разбра, никой не смееше да яде череши и марули през онази пролет. За аварията тогава се научаваше от западните медии - главно емисиите на "Свободна Европа", които слушахме тайно. Едва по-късно обявиха официално.

# 476
  • Мнения: 1 068
Те казват и че рибата в океана след Фукушима е все още заразена. Ама никой не е спрял да продава или купува риба. Кой знае и колко още неща правителствата по света премълчават.
А мобилните телефони, с които никой от нас не иска да се раздели? Силата на радиовълните от тях и от базовите им станции не е ли опасна? Така че... живейте си живота, без да мислите прекалено много.

# 477
  • Мнения: 2 551
Между другото много хора са останали да живеят в близост до заразения град Припят.
Хранят се и живеят нормално. Много от тях са здрави и са на възраст. Дори от спасителите, които са били много силно облъчени има такива, които са живели 20 години след това. Всичко е много относително.

# 478
  • Мнения: 4 974
Аз ще споделя, макар че явно съм единствената, която не е дотолкова впечатлена от сериала като цялостен продукт.
 
Скрит текст:
Темата  безспорно е тежка и разтърсваща, както и самите събития като се започне от избухването на реактора и последващите действия на всички хора, ангажирани с аварията и безумното държание на другарите и партията.  Невероятно добре заснет и представен, но на мен не ми даде нищо ново по темата.Може би проблемът е в мен, защото се интересувам от фактите, очаквах да е пълен с такива и да е граничещ с научен филм . Да бъдат разкрити обстоятелства и истини, които не са  били известни до сега. Даже в коментарите тук в темата имаше доста любопитна  информация. 
 Чела съм много за аварията, гледала съм документални филми. Преди години попаднах и на историята от първо лице на Людмила (мислех че е нейната , но по спомен в това,което четох раждаше момче и то живееше повече отколкото в сериала, но с множество здравословни проблеми и болки, защото беше поело радиацията, на която е била подложена майката.), която ме стисна за гърлото и разтърси неимоверно. Гледала съм и филм за децата на Беларус, които се раждат с невиждани малформации и недъзи и живеят изключително тежък и болезнен живот Sad Покъртително просто!   Отделно от това съм родена и израснала в Козлодуй. Много ни е говорено за възможностите при авария в централата, безброй пъти са се проигравали извънредни ситуации , слагали сме противогази, тичали към мазето  , а сирените вият. Еди вид много пъти съм преживявала на уж ситуацията 'Ако' ... Явно емоцията малко по малко е изпитвана отново и отново и  не съвсем изчерпана, но силно изхабена... Колкото и странно да звучи Sad  Като добавим и фокуса върху политиката...оказа се хич не  моят сериал.
  И отново ще повторя случилото се е истинска катастрофа, чиито последствия търпим и до сега и няма как да не те натовари или да не я съпреживееш тежко и дълбоко душевно.  Hands V Надявам се да бъда разбрана, защото темата е такава, че може да бъде усетена дълбоко персонално душевно и трудно да бъде изразена адекватно на думи.

Майка ми е забременяла малко след аварията и ми е разказвала, колко стриктно са я следяли и са я взели почти насила с линейка , след като се е оказало, че ме преносва. Да кажем, че имам проблеми, които може да са косвено в следствие на аварията.
  Детето ми беше на 2-3 годинки, когато стана аварията във Фукушима...


И все пак 5-ти епизод очаквам да бъде интересен Hands V

# 479
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 104
Още не съм го гледала, мисля да го гледам накуп. Майка ми ме предупреди, че не трябва да го гледам. И да, виним за много неща Чернобил, просто защото никой от нас не знаеше какво може да се случи. Тези неща се отразяват, колкото и да не им се вярва на някои. Аз бях тогава на манифестация... В проливен дъжд... И салати от градината ядяхме, а на татко дозиметъра показваше, че нивото на радиация е висока и никой не ги предупреди, че има нещо... Забраниха им да си ги носят, нищо, че работеха в лъчева среда и са длъжни да имат...
Това трябва да се помни и знае...

Общи условия

Активация на акаунт