Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIII

Дойде време и за "Фаворитката" на Йоргос Лантимос да се появи по тракерите. Общо взето почти последен от оскаровите надежди, но нали и на тортата черешката идва последна, та бих казала- точно навреме, ден преди да видим дали американците са дорасли за киното на може би най-провокативния режисьор в момента.

На първо четене, критическо такова, и на пръв поглед, зрителски, този филм не е особено типичен за гърка. Малко комедия, много пищност, много звездни имена от най-актуалните такива- доста подвеждащо човек може да си помисли, че това е крачка към комерсиалното кино. И така и изглежда в първия половин час на много злато и брокат, много витиевати сцени за звездните актриси и всъщност съвсем малко Лантимос. Даже в един момент на разговор между Абигейл и кралицата (онзи за 17-те заека) се промъква и мелодраматичност, която във филм на този режисьор стои почти обидно, особено пък използвана, за да насочи зрителя към точно определена емоционална реакция към централната героиня. И се усещам аз, че се ядосвам, понеже много мразя да ме работят, а най-малко го очаквам от любим режисьор, и малко по малко почвам да се ядосвам... за да се окажа накрая преметната, но така преметната, че в последната минута на филма да осъзная, че ако преди съм харесвала Лантимос, сега просто го обожавам. Само той може да те накара да харесаш герой, който е просто противен, за да те халоса накрая с цялата мизантропия на всички родени досега триеровци и хенекета, и отново да ти каже това, което са ти казвали досега всичките му филми- всички сме отвратителни, дори и когато страдаме, или обичаме.
Да, хитрата и забавна фабула на първия половин час се губи в момента, в който играта между двете фаворитки- настоящата и бъдещата- започва наистина. Щедрите дози злато и пудра отстъпват на барутен прах и кървави скули, но точно тогава и филмът става филм на Лантимос. Смущаващи сцени се редуват с директно неприятни такива, героите са в равна доза загубени в собствената си игра и директно отблъскващи, и в крайна сметка няма никой, никой, който да не искаш да свърши в канавката в един или друг момент. Нещастна и самотна кралица, манипулирана от единствения си близък човек, се оказва пиявица, смучеща младостта на жадни за власт красиви жени. Девойка, декларираща чест дори и в безчестието, свършва като елегантна обувка, мачкаща жестоко пухкаво зайче, преминавайки междувременно през фази на проституция, садизъм и опит за убийство. А злата фаворитка, която трябва да мразим в началото, се оказва единствената, способна на няккава, макар и твърде сбъркана любов. Министри, встрастени в надбягвания с гъски, херцози, чийто спорт е малтретиране на дворцовите шутове, любовници с вкус към въргаляне в калта- и всичко това между щедро декорирани със злато и коприна дворцови стени, които дори и от екрана навяват мирис на урина, кал и страх. Ето това е походът на Йоргос Лантимос към Холивуд. Ако си мислите, че съм ви спойлирала филма- бъркате, неговите филми са невъзможни за разказване. Те трябва да се видят и след това да се осмислят, понеже само с гледане не става.

Триото Колман (ВЕЛИКА!!!)- Уайз- Стоун е дотолкова брилянтно, че просто няма нужда да се описват и сравняват изпълненията им. Само ще кажа, че в началото си мислех колко ми е странно поредното натикване на лисичата муцунка на Стоун в амплоато на сладка девойка с принципи, но тя разгръща един образ дотолкова автентичен в своята гадост, че всъщност за пръв път ме остави със зяпнала уста. Уникална беше до степен, че във финалната сцена, в която се разкрива безконечния ужас, който очаква героинята и, се усетих как се усмихвам. Нека и!
От друга страна Уайз с нежната си мека красота се нуждаеше от време, за да се впише в безскрупулния си образ, но пък го направи с такъв размах, че май след време от филма в паметта ми ще остане точно нейното превързано с черна дантела лице. А за Лантимос се надявам да остане Оскара, нищо, че тази награда всъщност никак не му приляга- той би и се надсмял с цялата си европейска мизантропия.