Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIII

Действието се развива на остров, където бивш военен е отишъл да живее след като е видял ужасът на войната. Занимава се с риболов и също така богаташи му плащат, за да им помага да уловят наистина големи трофеи. Един ден се завръща жена от миналото му, която го моли за доста особено услуга срещу много пари. Съответно започва чудене как да постъпи и  лека по-лека започва да осъзнава, че нищо не е такова, каквото изглежда. Като на края на филма всичко става ясно, разбира се.
Малко си е особен филма, особено след момента, в който главният герой започва да осъзнава разни неща, но пък не очаквах точно такъв финал и ми хареса актьорската игра също.

Гледах и аз "Рома", на голям екран (това го казвам, защото за този конкретно филм има значение). Не мислех да правя отделен пост, но днес зачетох всичко, изписано тук, и в мен напира такова възмущение, че просто не мога да замълча, при все, че съм наясно какво ще се изсипе отгоре ми, като кажа каквото има да казвам.

Харесван от някои, нехаресван от други, няма по-нормално нещо на света. Обаче! ОБАЧЕ!!! няма нищо нормално в кампанията, която се изсипва върху този филм не толкова понеже не се харесва на някои, но понеже, видиш ли, имал награда от фестивал. АНАТЕМА! Щом има награда от фестивал, значи е снобска претенциозна боза (което води до изправяне на пангара и на харесващите го, но за това по-натам). Бил псевдо-арт, правен за награди. Интересно защо "Рома" е псевдо арт за награди, а тръгналият от същия този фестивал, награден на същия този фестивал La la land е най-страхотният, истински и прекрасен филм на света? Значи за едни може Венеция, за други- не? По какви критерии? Обективни някакви или просто единият не ни кефи и трябва да намерим къде да захапем? Въобще няма да ви вадя десетките други заглавия, поели по пътя към славата от точно този фестивал, за да доказвам тезата си, понеже така или иначе ще ми се каже "заметни си шала и се удуши с него най-добре".
Може би режисьорът в конкретния този случай е проблем. Тъй ами, Алфонсо Куарон с какво е известен, само с претенциозни арт-шитни. Дали? Понеже се сещам как същите тези, разписали се под твърдението сега, нямаха никакъв проблем с "Гравитация". Нищо, че точно това беше филм, правен с размах и амбиции за най-големите награди. И нищо, че 'Гравитация" тоже тръгна от фестивал. Кажете ми, драги, между един малък, личен, интимен филм и един от най-големите и амбицизни кино-проекти изобщо, кой е правен за награди? Кой е с претенции? Около кой имаше наистина огромен хайп? Но все пак, "Гравитация" е Холивуд, той не е Европа с претенциите или Мексико с лайната, та за него нямаше десетки постове как е тикан за награди от снобите в гилдиите. ОООК!
Имам и разни работо да казвам за отношението към осмелилите се тук да заявят, че харесват филма. Но ще замълча, понеже няма да съм умерена. Само ще припомня, че на мен лично ми беше казано, че със сигурност ще го харесам месец преди да го гледам, просто защото съм най-големият сноб в групата и харесвам само каквото критиката ми нареди. Тъй де, тъпа съм и нямам потенциал за собствено мнение, ама претенциите ми големи.

За самия филм, точка по точка за всичко, по което е оплюван:
* черно-бял бил, като всички прeтенциозни арт-шитни. То не че не се сещам за поне двеста мега претенциозни филми, които са цветни (нерде Малик, нерде Триер), но гледайки се поазмислих как на никого не хрумва, че може би е било чисто и просто по-лесно да се снима в този формат. Любецки не е бил наличен, Куарон явно не иска или не умее да снима с друг оператор и се е захванал със задачата сам. Не съм нито оператор, нито фотограф, но като любител винаги ми се е струвало, че е доста по-щадящо за един начинаещ да снима в черно-бяло, това му спестява купища неща, за които да мисли. Съсредоточаваш се над композицията основно, не мислиш за нюанси на десетки цветове, светлината работи по друг начин, а пък и някак дори и съвсем тривиалните неща изглеждат по-красиви в черно-бяло. И ето как Куарон-дебютант оператор има по-лесна задача, снимайки един филм, който очевидно много е искал да изглежда красиво. И, Боже, колко красиво е всъщност!

*прословутата мексиканска пишка, която идвало да покаже арт-смелостта на сноба-режиисьор, която уж била задължителна за фестивалите (понеже тук 249 човека станаха вкупом специалисти по фестивалните изисквания). Никаква смелост не видях аз, всъщност въпросната сцена ми беше най-комичния момент във филма, че и за пълния киносалон тоже. Смяхме се доста, награда за смелост не раздадохме. Имаше си и драматургична обосновка сцената, но да не навлизаме в анализ на героите.

*феминизмът, тази задължителна основа на филмите, правени за награди. Къде видяхте феминизъм, не знам, богатите героини бяха толкова жалки в зависимостта си от мъжете, от молещи се и притискащи се към загърбилия ги ТОЙ до неможещи един формуляр в болница да попълнят. Да, централното индианче беше силно и оцеляващо, но там акцентът беше на устойчивостта на мизерията, не на силата женска, та да има феминизъм. Феминизъм няма. Има обстоятелства и справяне с тях.

*и за финал, понеже явно те за половината група бяха главният герой във филма- прословутите лайна. За да кажа какво мисля за тях и мястото им във филма, ще тръгна отдалеч с нещо холивудско. Но не самото холивудско нещо, а литературната му първооснова, понеже точно тя дава поглед над проблем, деликатно разгледан и от Куарон в настоящия филм. Помните първата звездна роля на Ема Стоун, предполагам някои сте чели и прочутия бестселър 'Слугинята', по която е правен филма. Та там героинята на Ема, Скайлър, се връща към спомените си за бавачката от детството, но вече пречупени през призмата на новото и разбиране за света и оградите в него, делящи децата на богатите и персонала, платен да ги обича. И покрай разговорите с черните прислужници тя се сеща една по една за случки със собствената бавачка, които са били съвсем нормална, естествена част от обичта в детството и, но крият зад себе си хиляди малки остри иглички, които бодат съвестта и на възрастен. Та нещо такова и с Куарон- правейки филм за любовта към бавачката от детството, той го прави с очите на възрастен и ако акитата на кучето са били просто нещо, което детето прескача и въобще не се замисля къде изчезват с десетки всеки ден, то възрастният знае, че тази мила девойка, която е обичал, прегръщал и галил по косата като мама, е чистила тези акита с метла и сапунена вода всеки ден, ден след ден, докато тя или кучето вече ги няма. Животът е любов, но и кучешки акита, и ако в детството има само любов, то порастването ни поднася и акитата. Добър апетит!

В заключение: "Рома" е прекрасен филм, направен с очевидно много любов и много майсторство от един голям режбисьор, за който съм щастлива, че успях да се насладя на голям екран. Не мисля, че е най-изключителният филм на света, нито даже на тази година, и въобще не съдя когото и да било, че не го е харесал. Но е огромно неуважение към киното, към хората правещи кино, и към тези, гледащи кино, да се принизява с логика, заключваща се с 'фестивал --> претенция --> боклук'. Толкова от мен, знам какво ще ччуя след този си пост, но всъщност грам не ми пука. Отивам да се обеся на шала си.