Искам да се разделим

а ако бяхте на мястото на майка ми. Баща ми почина през 2004 та година. Тя вече е сама в далечен град с много здравословни проблеми - почти обездвижена с едната ръка и перде на очите. Няма човек до нея, който дори да гледа сериалите. Единствената радост в живота и е обаждането по телефона на децата й и да види внуците си. Нещата лесно се рушат, а по трудно се изграждат

И мисленето напредва със милиметър на век.

Не мисленето, а заплатите и пенсиите.
Ако майка ти има нормална пенсия, а ти нормална заплата, дори да ти се наложи да помогнеш, за да се наеме жена за помощ и компания, щеше да го направиш.

Ужас..
По- добре да се напие и да набие, че да не се чудиш с какво си се свързал. А другото минава ей така, нехванато от радара. Жалко за настройката, и то от родител.

Авторката звучи като разумен човек, очевидно е надмогнала любовта към мъжа си. Според мен, обаче да не бърза с раздяла и изнасяне. Сама с две малки деца и тепърва тръгване на работа си е мисия невъзможна, ще трябва гледачка/баба иначе ще са нон стоп болни, а тя не върви да почне и от първата седмица болничен. След като нямат финансови проблеми тя да се върне на работа и да си намерят гледачка. Да си помисли добре какво и как да предприеме и да не бърза. При развод, след като няма имоти на нейно име остава в жилището на мъжа си до навършване на 18г на децата, ако й ги припишат. Но, ако той ако няма друг имот на негово име съдът може да му присъди да остане в една стая в общото жилище. Кел файда от целия зор. Трябва да се мисли в друга посока, раздяла точно в този момент не е в нейна полза, много е уязвима. Според мен най-удачно е да тръгне на платената работа, децата на гледачка и пуска пердето за дразненето на мъжа си и си гледа нейния и на децата интерес. Натоварва го с всички харчове, а тя спестява на макс. За домакинската работа може да вземат чистачка веднъж седмично, след като нямат финансови проблеми. Хем, мъжа й да види колко пари му е спестила с майчинството.

Не знам как си мислите че става това, което предвижда закона, да остане до 18 г възраст на детето в жилището. Покрай работата ми такива циркове съм виждала на тази тема. Никой мъж или роднините ну не отстъпват доброволно жилище. Започва се един психически тормоз за изнасяне, че не си е работа. Най- добрата ми приятелка има малък брат под 18, баща им почина, еййй свекърите чудеса от тормоз приложиха, за да ги изкарат от жилището и да го дадат под наем. Удържаха само година в него и излязоха на квартира. Сега чакат да се продадат някакви земи и да си купят къща в близко село, за града парите няма да стигнат.  Просто на психически тормоз никой не издържа.

Доброволно, разбира се, не. Макар че има и такива случаи. Зависи. Но има законово предвиждане за това, респективно легален начин по съдебен ред да се присъди ползването на жилището.
А цирковете зависят от "багажа" на участниците. Независимо дали става въпрос за жилище или за самото допускане на развода.
На психически тормоз също се издържа - има механизми на противодействие - и психологически, и правни.

Багажа обикновено се знае какъв е.

О, пак е много различно. Аз познавам достатъчно културни нормални хора, които се развеждат и запазват човешките си отношения и човещината у себе си.
Тук как е, конкретно, не знам.

Нормално е бившите роднини да са недоволни,ако разведена жена остане с децата в жилище на мъжа. Освен,ако не е временно.
Защото се предполага,че тази жена няма да остане сама.Ще си намери и тя нов мъж.
 Хич не върви да доведе нов мъж в жилището на бившия .

Затова е хубаво и жената да си има някаква собственост ,да има къде да отиде и да не е зависима от свекърите и мъжа си.

Има извадка от закона - временно е, разбира се. Целта е да задоволи жизнените си нужди и тези на децата от брака, ако няма къде другаде да отиде. Подразбира се, че ще се търси друг начин за по-постоянно устройване, след като настаняването е временно.

Аз не познавам нито една разведена жена, останала в наследствено жилище на мъжа си. Когато решението е взето от жената и жилището не е нейно, тя обикновено просто се изнася с децата.  Ужасно е да седите  под един покрив, докато се развеждате. Най-гадно е за децата. Ако мъжът сам се изнесе е друго, но това са много редки случаи. Като човекът е в къщата и постоянно сте в скандали, директно обвинява майката пред децата , че го гони и иска да го остави на улицата, ако се намесят и свекъри, не знам как се противодейства на тормоза. Честно казано,  донякъде разбирам усещането, че е несправедливо жената да ползва апартамент,  към който няма никакъв принос. Друг е въпросът за реакцията.

В темите за брак или без брак като предимство на брака се посочва точно това - законовото право на семейното жилище до 18г. на децата. Само че...май наистина излиза, че наличието на законово право не води до реализирането, особено ако има тормоз и токсичност, а дори само негативни емоции.

Съществуват и привременни мерки. И се прилагат най-вече при наличие на тормоз по време на развода, както и при неплащане на издръжка на децата /невнасяне на средства в домакинството/ през това време. Има си закон за всякакви ситуации. Не ги мислете. Има си професионалисти, които ги знаят и ги разясняват при нужда.
Но не това е важното - дали познавате лично или не някакви хора. Всякакви хора има. Всякакви ситуации. Да, бракът си дава и този плюс - може да се разчита на такива възможности.
А авторката на темата ще си реши сама какво да прави след консултация с когото трябва.

Човек трябва да е подготвен за всякакви крайни обрати,не може да зависиш изцяло от доходите и толерантността на др.партньор.Има хиляди истории,вариации.Може да остане вдовица,мъжа да се разболее и т.н.Затова в т.н.нормални държави децата се планират.Когато всеки има ценз,доходи,възможности,спестявания има вариант да реагира адекватно.Има пламенни връзки,започващи от 0,заедно изграждат щастието си въпреки всичко и всички проблеми.Случаят не е такъв.При развода може да се появи краен обрат и жертвата да се афишира като виновник. Добър,професионален юрист и е нужен,с опит в бракоразводните дела.Спомних си за моя приятелка.Безразличието на пияния и баща и смъртта на майка и я подтикнаха към ранен брак,с 18г по-голям мъж,със степен инвалидност.Някак си роднините и я "убедиха",крайно против съм подобни сватосвания.Ергенът-бохем,леннив,с куп пороци спокойно си продължи стария живот. А младата красавица-малтретирана и унижавана слугиня. Индивидът дори канеше любовници и бивши на купон. Тя загуби дете,никакво съчувствие,показваха и изхода.После роди.Никога няма да забравя писъците на детето и,докато мъжа и я пребива,а тя го намушква с нож. Намесиха се съседи,тя не подаде жалба. Реши да се разведе . но от глупост отиде да живее под наем при мъж.Резултатът-родителските права присъдени на бащата -агресор,свидетели за "аморалното и поведение".Липсата на помощ от роднините и и ниски доходи също имат тежест. Онзи няма трудов стаж,инвалидна пенсия,но имал жилище имоти, т.н.Тя плащаше издръжка за дъщеря си.Често я виждах да им носи храна и др.Сега има нов брак,дете.Законът е фактор,но тълкуването му може да е различно. Не вярвам,че ще оставят авторката с малки деца,да разполага спокойно с чужд имот дълги години.Ако ще съжителства с бившия отново какъв е смисъла?Колко дълго тя ще издържи на компромиси си е нейно решение. Тя има жилище-важен аргумент,там трябва да търси реализация за начален етап.Надявам се да получи адекватна помощ  и от родителите си.