Искам да се разделим

Аз разбирам колко е нещастна жената, сама пише как дори радостта от децата не е могла да почувства заради свадите с него. Просто я съветвам да започне с плана си отдалече и тръгването на работа , децата в градина и училище ще ѝ покажат колко и как може да се справи. Има и съъъъвсем малка надежда мъжът да се поуспокои и промени, но аз не съм оптимист - просто ще е като още едно доказателство павилен ход ли е разводът или не.

Да, нека не бърза. Едно е да се разведеш с деца на 2 и 4 години, съвсем друго ако са на 4 и 6 примерно или по-големи. Само ако не се търпи съвсем, вече е друга работа.

Щом не бие и плаща - явно ще се намери кой да го подкрепи и оправдае. Ако това е основното на брака за някого - да му плащат (частично) сметките, да седи.

За мен е пределно ясно, че любовта си е отишла, че обстановката е потискаща и депресираща, че единствено плащането на сметките и "не ми се ходи, там където мога да отида" държат брака. Но не би трябвало да е така, плюс авторката звучи като човек, който може да постигне доста повече в житейски план от потисната домакиня, която не смее да си каже мнението и ходи на пръсти, за да не "дразни" мрънкащия, стиснат провайдер.

Но хора има различни.

Алтернативно предложение имам - да говори пак с него за раздяла и като ѝ каже "аз съм си в къщата", да си стегне куфара тя и да иде за един месец при родителите си.

Без децата!

По мъжки да действа. И като се обади той на втората минута, че не може да се оправи с нищо, да му каже, че той си е в къщата, децата МУ също, а тя иска раздяла и да каже как да стане, щом не му харесва този вариант, който сам е предложил.

Но изисква малко хазартни умения за блъфиране този подход, защото със сигурност на нея ѝ пука 100 пъти повече за децата от него. Все пак не мисля, че нормален човек ще им направи нещо или ще ги остави да им се случи нещо.

При евентуален развод не е добре такова "мъжко" поведение от страна на майката. Ако си иска децата, де.

Бианка, аз съжителствам с БНД заради детето и заради точно такива битови изгоди, които ти описваш. И нека ти кажа нещо - хич не е лесно. Психически се товаря много. А той даже не си позволява реплики като тези, които описва авторката. Преди това бяхме разделени за около година, т.е. не живеехме заедно. Сто пъти по-спокойно ми беше, нищо че  на моменти ми идваше финансово тежко.

Та, идва един кантар - кое е по-важно, душевното равновесие на майката, която гледа децата или финансовото им подсигуряване от двама родители, а не само от един?

Мислите, че той ще ги поиска при развода ли?

Ами, да вземе тоя киселия да се държи като бял човек, че да не бъде отхвърлен.
Щото, нали, няма начин ти да си разиграваш коня както си искаш, пък като те напъдят, да "ревеш", че те изритали....
Ако беше добър съпруг, баща, грижовен, отдаден, съпричастен, дали щеше да е изритан от семейното ложе?

Разглеждам ги от двете страни и аз, но за разлика от теб "тук и сега, в момента", докато ти го правиш "по принцип".

Да, тя има някъде жилище- имаш ли представа за колко време се намират купувачи или наематели в малко градче?
Да, тя има образование и професия, и може да си намери работа- имаш ли представа след колко време, как ще посрещнат първия ѝ болничен, а втория, още в изпитателния срок?
А, как ще се справи с водене и взимане на 2 и 4 годишни, след като бащата, на този етап, е против развода и разбира се, ще направи всичко възможно да ѝ натрие носа?

Дупе знае 2 и 200, но когато е чуждо, може и 100 тояги на голо да му удариш.......

За емоционално изнудване върши работа, а и може да има свекърва евентуално в картинката и да поеме децата. Че той няма капацитет е ясно.

Не разбирам авторката какво очаква от темата си? Решила, че иска да се разделя, даже не се чуди (явно е минала през етапа "ще направя всичко възможно"). Единствено, ако не са ходили на терапевт могат да пробват, но според мен няма много смисъл стигне ли се до такова решение. Жилища, финанси, логистика...на всичко се намира решение това не са проблеми, които да те спрат, ако смяташ, че ти и децата ти живеете в отровна обстановка и сте подложени на тормоз ежедневно.

Тя нали пише, че са имали час, но той не отишъл и при терапевта се появила само тя.

"Предлагала съм посещение на семеен терапевт, дори се свързах с такъв и на края отидох сама, защото той отказа да дойде. Предлагала съм срещи с график или друго под формата на някаква игра, каза ми, че това са глупости. "

"Искам да се разделим"-анонс,желание,констатация,личен избор.Мисля,че авторката е взела личното си решение.Компромиси в брака са нужни,но при липса на синхрон,подкрепа, общи цели и любов какъв вид връзка е това?Психическият тормоз не е за подценяване,ще отключи и физически неразположения.Дилемата е депресирана, нещастна майка или освободена от бремето на безизходица, с нови проблеми но и рестарт,шанс за по-добър живот.Не случайно има метафора за вид брак като присъда.Липсата на подкрепа и обич,в трудни емоционални моменти на жена, с малки деца не са за подценяване.Тук няма двойка,съюз,единство.Как ще се справи тя при поява на по-драстични проблеми и осезаемата липса на мъж в брака Им?Тя сама е анализирала и констатирала негативите, пасивите и недостатъците на характера му.Илюзия е той да се промени коренно.Да живеят като съквартиранти,в скандали не е идеална среда за деца.Ролята на баща,съпруг явно е непонятна и неадекватна в случая.Как ще изтърпи авторката още дълги години, агонията ще я смаже? Трябва ли да изчака до физическо насилие,изневяра или др.крайност за да вземе окончателно решение?За мен лично,този персонаж не е мъж,а бреме.Ще растат претенциите му,а тя ще бъде една от многото жени -войни, който трябва да изпълнява и мъжките задължения в брака.Ако развода е необходима алтернатива,авторката трябва първо да ди намери доходна работа,сигурни финанси, дом.Надявам се,че родителите и ще я подкрепят в случая.Събеседването с добър адвокат ще и помогне.Законодателно една от причините за развод е психическия натиск,влошено здравословно състояние,следствие от действия на другия,липсата на помощ, доходи или неразумно изразходване на средства,от страна на съпруга(та).Понякога и различното решение  за работа в чужбина, на единия от съпрузите и несъгласието на другия е мотив за развод.Животът е един,ценен,кратък....

Жената написа, че е предлагала семейна терапия – киселякът е отказал и нея.
За мен даже пред нея не стои дилема, тя се е "отказала" вече, защото колкото и да пробва и има желание един човек да събере парчетата, то в един момент чисто физически прегаряш, изчерпваш се.
Сега ѝ предстои да подреди в ума си как ще подреди бита си и този на децата самостоятелно и за в бъдеще. И да действа в тази посока. Стъпка по стъпка. Като начало помощ от родител, близък, приятел. Намиране на работа, която да е удобна за нея и децата – надомна, дистанционна. Ако киселякчо се заяде за къщата, издръжка за нея и децата, с които да плаща наем. Не бих съветвала да бърза да продава и купува имоти още в началото след раздялата. И постепенно да прецени дали да търси работа на друго място или в същия град, да устройва децата на ясла, градина, училища за постоянно.

Авторката се е консултирала. Абсолютно наясно е с всичко.
Според мен, ето в това от първия и пост , е разковничето:

Някаква част от наема, което е вече въпрос на негова добра воляа не юридическо задължение. При такъв стисляк, как да разчита на това. А и той и е противопоставил да си ходи в града.
От това следва, че на този етап, тя просто не  е готова финансово да стартира на чисто.
Да, беше написала и че в два от три месеца в яслата , малкото дете било болно.

Добре, Абсурт, щом смяташ, че ти знаеш по-добре...