Никой не слушам...и мъжО даже 
- Публикувана: 22 юни 2006, 13:01 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2006, 10:18 ч.
Слушате ли МАМА?
Никой не слушам...и мъжО даже
и аз тъй. Но се оказа, че и моя мъж не ме слуша мен
Не, не слуша нито майка си, нито моята майка, за което съм му благодарна.
Всеки си взема решение сам за себе си.
Всеки си взема решение сам за себе си.
Въпроса ми повече е Ти дали "слушкаш"!
О, да, много мои приятелки :слушат" мама. Та това не е запазена част само за мъжката половина.Даже съм присъствала на спор, който започна с такава реплика-"мама каза..."Прозвуча ми ужасно и вътрешно ликувах, че тази част от моят Живот е малко по-различна.Но пък понякога ми липсва типично женска гледна точка, а и от висотата на годините и опита някой да ти помогне в някое решение.Всичко много зависи от отношенията в родата-при някои се получава, при други-не.Възхищавам се на тези, които го умеят/ това да слушат мама, но по малко по различен начин-мама да бъде опора и пътеводител, а не на всяка манджа мерудия/
Аха, това беше важно акцентиращо уточнение.
Сега да си кажа аз още веднъж. Вероятно съм карала много късен пубертет, та даже не само, че не слушах майка си, ами донакъде ми харесваше да си отстоявам моето си пред нея.
Последните дни на раждането изкарах само с нея. Първите дни след - отново. Е, това събитие много промени нашите взаимоотношения, защото появата на свое детенце те кара в по - висока степен да осъзнаеш, какво е преживяла твоята майка за теб. И така, сега тя гледа дъщеря ни. И забелязвам, че във възпитанието има неща, които има да науча от нея. Не че не се караме, не че не правя забележки за какво ли не. Обаче я наблюдавам и нещата, които оценя, че са добри ги възприемам. Разликата е в готовността ми да го правя. Но това е по отношение на малката. Иначе, в семейните ни неща - не, по никакъв начин не я слушам, даже мога да кажа, че не я чувам.
Сега да си кажа аз още веднъж. Вероятно съм карала много късен пубертет, та даже не само, че не слушах майка си, ами донакъде ми харесваше да си отстоявам моето си пред нея.
Последните дни на раждането изкарах само с нея. Първите дни след - отново. Е, това събитие много промени нашите взаимоотношения, защото появата на свое детенце те кара в по - висока степен да осъзнаеш, какво е преживяла твоята майка за теб. И така, сега тя гледа дъщеря ни. И забелязвам, че във възпитанието има неща, които има да науча от нея. Не че не се караме, не че не правя забележки за какво ли не. Обаче я наблюдавам и нещата, които оценя, че са добри ги възприемам. Разликата е в готовността ми да го правя. Но това е по отношение на малката. Иначе, в семейните ни неща - не, по никакъв начин не я слушам, даже мога да кажа, че не я чувам.
Слушам МЕНЕ си само .. 
, майките ни не ни се месят. 
Моята мама е достатъчно тактична, за да не се меси в нашите неща, ако има да каже нещо, го дава под формата на предложение, което ние с мъжа ми да обсъдим, но никога като директен съвет 
Рядко родителите ми се месят в живота ми/ни.... 
ИЗСЛУШВАМ всички, които дават съвети на драго сърце и след това вземам МОЕТО решение
И аз се старя да е така.