Февруарската дружинка става на една годинка

А пречило ли ви е по някакъв начин?

А бях със сестра ми в една стая, а брат ми царуваше в отделна. Но дори и от един пол  пак все се карахме за нещо и все имаше драми. Честно казано, не може ума ми да събере как родителите ми ни търпят тримата, но едва сега се замислям след като и аз имам дете.

Ами да ти кажа, не. Ние от малки си бяхме свикнали.
Съобрязявали сме се само с преобличане и такива неща.

Моето бебе е страшен инат. Когато реши нещо няма сила, която да я спре. Научила се е да се тръшка, а това най-много го мразя. Когато кажа "Не" започваше да реве, но лека полека се отучи. Сега и тръшкането трябва да изкоренявам.

Вчера ги гушнах и двете деца и бебето като се разсърди. Започна да бута сестра си със сила. Такава ревност не съм очаквала от толкова малък човек.

Аз от две седмици съм сама с детето, таткото е на работа. Карам му се, казвам строго НЕ, той се укокорва, започва да клати главата и пак белята е свършена докато отида. Много взе да мрънка нещо и да върви след мен по цял ден. Зъбче ще избива пак. Шапки долу на самотните родители, ужасно трудно е да нямаш помощ.

Колкото и да мразя подобни реплики, ще си позволя да я употребя тоззи път - едно време повечето деца бяха отгледани в малки апартаменти, някои нямаха даже детски стаи. Правеха се преустройства, холове и кухни се преграждаха, терсаи се вграждаха и т.н. Аз нямам брат, сестра де, но при повеето ми приятелчета беше така. И се отгледаха и пораснаха Та въпрос на гледна точка, и аз същото го мисля от време на време, че една стая имаме, но нашето поколение вече по различен начин мисли.

Ох говорете ми за тръшкане. Синът ми е голям инат. Ако не стане на неговата и не получи това което иска, започва да се тръшка, да реве до посиняване, пищи, търкаля се по земята, блъска си главата в пода... въобще драма. Не дай си Боже сестра му да успее да вземе играчка, която той харесва ( много рядко) - отива, събаря я, натиска я и изтръгва играчката от ръцете ѝ. Ако пък не се справя с нещо - примерно да отвори кутийка, започва да я блъска в земята или по стените. Аз не му се впечатлявам, но става все по-зле. Дъщеря ми се занимава доста самичка, но трябва да съм седнала до нея. Ако стана надава рев, допълзява и ми увисва на панталоните. Слава богу тя не се тръшка толкова, че иначе трябваше да се хвърля от седмия етаж.
Някой с по- големи деца да сподели как сте преодоляли това тръшкане и искане да стане все на неговата?

Тръшкането за нещо овладявам като давам друго, така отвличам вниманието. Но млатенето на самите играчки, удрянето и т.н. това ми е неизвестно как да вкарам в ред.

Аз имам помощ от баба му и дядо му (разбирай да си играят с детето) около час преди да го сложа да спи и в неделя (понякога и в събота, ако майка не е на работа) ме оставят да поспя малко повече. Обаче, почне ли да мрънка ми го връчват. А последните дни и нощи хич не са леки - излизат предкътници и е голямо мрънкалце денонощно.

Тц...не минава номера да му дам друго. Пробвала съм. Държи на това, което е докопал, ако ще да е парцал. Винаги има нещо в ръката си и не го пуска.

Аз пък му пробутвам нещо,което по принцип не може да ползва за игра.Лъжиците са голям хит у нас.

Те и у нас, но избягвам да го правя. В един момент ще започне да ме манипулира по този начин.

На тази възраст единственото, което работи за мен е отвличане на вниманието - или го обръщам на игра и ходим заедно да оставим нещото някъде, или пробутвам нещо друго, или му правя фокуси с изчезващи предмети (“я да видя какво държиш (прехвърлям си го в ръцете зад гърба и го скривам), фокус-мокус няма гоо...ааа я птиченце на прозореца...). Моето също се тръшка за играчки и от сега предвкусвам скандалите по площадките като иска чужди играчки. От сега го уча да дава, но им е противоестествено още. Казвам му да ми даде нещо, което държи и после му го връщам. Иначе осъзнато възпитание по въпроса искам-тук-и-сега-и-се тръшкам - може би след 2г. Тогава започнах на баткото всеки път да обяснявам, че тръшкането не води до постигане на цели - казвах му “ако искаш поплачи си ако ще ти олекне, ако искаш потъркаляй се по пода, може да тропаш с крака, но не мога да ти дам това, което искаш, защото е опасно/не му е сега момента или каквато там е причината. Но това вече във възраст, в която разбира - 2 даже 3 годишни. Към настоящия момент едногодишния малчуган нито може да разбере защо “не” е “не”, нито има емоционалните механизми да се справи с отказ, реално плачът и тръшкането са единствения начин да реагира. С времето и с много говорене се научават как да се справят по различен начин - с баткото все повтаряме как ако иска нещо трябва да дойде и да каже спокойно, да го обсъдим и да решим заедно дали и защо може или не може. Той е почти на 5 и още повтаряме, но напредък има. Човек трябва търпение да има, да се даде алтернатива на тръшкането, но пак детето трябва да разбира и възприема.

Моята е свикнала да я държа инда показва накъде да ходиме и какво да вземе и ако не го направиме започва рев и нерви. А вчера пък дойде една приятелка с бебето й на 6 месеца на гости и дъщерята като го видя и като ревна не мога да я успокоя. През цялото време гледаше лошо.

Като се замисля тръшкането ми се е виждало от най-нежеланите навици. До сега бебка не се е проявявала по този начин. При нея от дни е викане, крясъци. Предстоят избиване на предкътници и е доста раздразнителна. Когато ми дойде в повече викането й, след опити да я заиграя с нещо, започвам да си пея някоя детска песен. Не я гледам, за да мисли, че сама се забавлявам. Понякога има резултат, спира да вика и се опитва да се заиграе или по друг начин да ми привлече вниманието.