Баща казва на майката,че не е нормално тя да спи в едно легло или да целува по уста 2 год. им дете!!

Сега е модно до към 40+Да ги кърмят.Нашите деца спят с нас в спалнята,но  на техните креватчета.Също съм на мнение, че имат нужда да усещат присъствието на майката най вече.

Моите деца започнаха да спят отделно в тяхната си стая, когато бяха на около годинка. Първо синът ми, после същият сценарии и с дъщеря ми. Не са плакали и не са истерясвали, защото са знаели, че ние сме в съседната стая и аз винаги ще отида, ако има нужда. После и в детската не са плакали, защото са знаели, че ще дойдем да ги вземем. Т.е. искам да ти кажа, че не е нужно да бдиш над детето си денонощно, само и само да не плаче. Така не става. Задушаващо, невротично и напрягащо. От какво толкова го пазим ? Така само му засилваме страховете. Защото толкова ли е страшно да спиш сам ? Все пак, все някога ще трябва да го пуснеш да се оправя сам в живота. Гледай да не е много късно, че да може да си намери жена.

Май темата започва да се превръща в състезание за най-самостоятелно бебе. Дотук коя майка ще спечели приза? Отделено още от първата минута на раждането? Много си закъсняла със самостоятелността, чакала си ги до годинка! И пропускаш малката, но определяща подроброст - децата са били заедно в стаята, т.е. не са били по едно в стая.
Всъщност децата, над които се бди са по-спокойни. А особено успокояващо им действа хъркането на бащите, не зная  защо, сигурно защото е ритмично. Май задушаващо, невротично и напрягащо е за родители да са в една стая с децата си. Няма нужда да имат нужда, за да отиде някой при тях, а това за съседната стая е пресилено, че го знаят.

Според мен всеки прави най-доброто за своето дете според своите собствени разбирания за живота.Няма как да знаем кое е правилно,кое грешно.Всеки човек е цяла Вселена,характерът се оформя не само и единствено според това,къде човек е спял като бебе.
За мен е нормално дете на 2 години да спи при майка си и баща си дори и в тяхното легло.
Вече за целувките пак всеки има мнение по въпроса.Виждала съм,макар и рядко,да целуват деца по устата,аз лично не съм го правила.
Според мен най-лесно му е на кенгурото.Има си торбичка,бебето е вътре,не е нужно да се чуди редно ли е или не бебето да спи при него.

Не, не са били заедно, защото не са близнаци.
Изобщо не мисля, че симбиозното съществуване с майката е съизмерима с нейната обич. Аз мога да ги обичам и от другата стая.

Физическият контакт на детето с майката е от изключително важно значение за физическото и психическото му развитие. Някой по - горе беше споменал за децата в институциите. Аз ще добавя и т.нар. “кенгурова грижа” (не зная дали вече се практикува в България), която представлява слагането на недоносеното бебе на гърдите на майката или бащата ежедневно. Допирът до кожата, чуването на сърцето правят чудеса. Факт.

Моите деца са изключително самостоятелни, въпреки че спят при нас. Ходят с удоволствие на детска градина и никога не са плакали или тръшкали, че трябва да се отделят от мама. Спим всички заедно не защото нямаме други стаи, а просто защото така ни харесва на всички. Някой беше писал, че нямало как да не ти е тясно ако детето спи до теб!?!? Ами има. Нашето легло е 2м на 2м, а леглото на малката е залепено за спалнята и тя дефакто си спи в него.

Нормално е недоносенито бебе да се чувства добре при контакт с мама и татко.Ако беше в мама,щеше да и чува сърцето и дишането непрекъснато.Може би това е причината,поради която дори и при силен плач,бебето се успокоява,сложено на гърдите на мама или татко.Това е чувало месеци наред,това го е карало да се чувства спокойно и в безопасност.

При нас нещата се развиха наопаки - като новородена си спеше в кошчето в нашата стая. Заспиваше си от раз, без никакви приспивни ритуали (реално тя заспиваше 3-4 часа преди ние да отидем да си легнем). На 5 месеца - в другата стая в кошара.
Беше на 11 мес., като се преместихме в ново жилище и имаше няколко дни адаптация, през които аз спях в нейната стая. После вече си спеше спокойно сама. Като стана на 2 г., стана неспокойна, взе да се стряска насън и да сънува кошмари, съответно за много продължителен период от няколко години спеше в спалнята - "Всички бозайници спят с малките си" - това беше аргументът ѝ.

Умно дете.

Права е.Не само спят заедно с малките си,а спят в повечето случаи и гушнати.Точно защото малките имат нужда от мама,да я усещат физически.
Лошото при повечето бозайници е,че тати не участва особено в отглеждането на малките.Ама това е съвсем друга тема.

Всъщност спят заедно защото имат по една хралупа/дупка или каквото им е там за дом.
Аз само не разбрах защо смятате, че или следва да е на спалнята при родителите или да е в друга стая - за бебетата говоря? Не може ли хем да е в стаята на родителите хем да е в негово легло? Вече като попорасне да се отдели в негова стая. С това спане до мама и вечно като "ваденка за мама", май после като пораснат пак искат да са вечно до на мама полата (и от двата пола) и се почват драмите.

Признавам, не разбирам какво им става на все повече майки - по незнайни или знайни причини много се страхуват от думички като "симбиоза" и "ваденка" и са влюбени в думички като "самостоятелност", при това говорейки за родните си деца, не е да кажеш за чуждите. Да, бебетата и малките деца често са енергоемки и доста досадни за възрастните, обаче това е съвсем естествено, нали трябва да оцеляват.  Какво по-естествено има от това бебето да иска да е при майка си, да е ако не в ръцете й, то поне във визуалния и слуховия диаметър, да усеща телесната топлина, говора, дишането, всичко? Какво толкова страшно има в симбиозата майка-бебе? Бебетата и малките деца имат степени на самостоятелност и на свикване без възрастните. Защо форсирате нещата, мислите, че някой ще ви потупа по рамото, че сте демонстрирали твърдост и сте отрязали пъпната връв още от момента на раждането и възпитавате бебето си в самостоятелност? Ами, не, няма никой да ви потупа по рамото! Накрая ще ви се родят внуци и ще тръгнете да наваксвате и ще си мислите защо сте постъпили толкова глупаво, че да се дистанцирате физически от бебетата си и малките си деца, защото времето е безвъзвратно изгубено и няма връщане назад. После не можете да компенсирате да ги нагушкате, да ви е "ваденка"! Децата, които се чувстват сигурни после сами искат да се отделят, защото имат попълнен резервоар с гориво. Децата са ваденки, защото това им осигурява оцеляване, природата го е измислила. Едно дете, което не е ваденка, ако попадне на по-дистанцирани емоционално и всякак родители/майки,  може да бъде забравено буквално и преносно и да умре от глад или при злополука. Затова инстинктите им ги карат да са като ваденки. От много страх майките да не се окажат обсебващи, накрая стават дистанцирани, заглушават майчинския си инстинкт. В днешни времена не се раждат по десет деца, за да важи само естественият подбор - ако оцелее, оцелее, от десет все ще оцелеят три. А като толкова голяма загриженост има за емоционалното състояние на децата, защо тогава толкова рано се държат на дистанция, особено нощно време?

Andariel не всички са като теб, ако правилно съм запомнила ти си си стояла домакиня докато едното ти дете не е станало почти тинейджър (ако те бъркам с друга потребителка поправи ме) за да си го гледаш с другите 2 или 1 беше не помня. За мен достатъчно е детето е да е във видимия ми периметър, но не и да е "овесено" на кенгуру/слинг постоянно (да се прави разлика межу постоянно и временно). Децата са отделни индивиди и не е нужно да ги превръщаме в неразделна част от нас, защото като пораснат няма да имат чувството на самостоятелност. Границата между обичаща и задушаваща майка е тънка. Едно е да си обичаш бебето, да го гушкаш, глезиш и т.н. и друго е 24/7 да плътно до кожата ти в буквалния смисъл.

Ти сама си го написала- бебето, за него говорим.
А, бебешката възраст е пряко сили до 2-3 години.
За този период е важно да бъде плътно до кожата ти.
После и да не искаш, то започва да се отдалечава постепенно, милиметър по милиметър.

ПП. Не много отдавна хората са живели в по една стая и са спели на едно легло с по много деца, но липса на самостоятелност не е забелязвана.
Напротив, сега се грижим и поддържаме, и отглеждаме "децата" много след пълнолетие.

Да, за бебета до около 2г. /после не са баш бебета/. За този период е важно да е в полезрението ми, не бих била ок да съм залепена за бебефона, а то в друга стая, но и да ми е нон стоп на ръце също. Важно е детето да се чувства обичано и спокойно, а това не означава непременно залепено за кожата. Нали правиш разлика между това да е на метър -два от теб и да е спокойно и това да е плътно в кенгуру/слинг до теб? Има мами които дори готвят и до тоалетна ходят с бебето  в кенг./слинг - това нормално ли ти се струва?