Чакай сега, няма нужда да се оправдаваш защо си постъпила така, както си постъпила. Детето си е твое, имате връзка с него, познавате се и усещаш какви са нуждите му по неговите реакции. Има деца, които изпитват страхове, за тях телесното е много силно, имат нужда от телесните усещания с възрастните, да споделят общо пространство с тях, за да се чувстват сигурни. Ако моето дете изпитваше такава нужда щях да кажа на всички, които ми се месят, да си гледат работата. Най-голямата трагедия на много млади майки е, че слушат всякакви образователни гурута, които в повечето случаи не са отгледали нито едно дете. Вижте биографиите на сегашните популярни автори на книги за възпитание, както и на половината като Фройд - на практика те не са си гледали децата, самите те имат безкрайни вътрешни конфликти, не са способни да предпочетат нуждите на децата си пред своите. Никой не познава нуждите на едно дете така, както майка му, защото те са свързани още преди раждането, а след раждането майката се настройва към нуждите на детето.
- Публикувана: 15 ян. 2019, 23:48 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2020, 08:46 ч.
Баща казва на майката,че не е нормално тя да спи в едно легло или да целува по уста 2 год. им дете!!
Аз пък никога не бих оставила бебе да спи самО в друга стая. За тях няма понятие "оттатък". За тях е "мама я няма, сам съм". И страх. И да се оставя да се дере и хълца от рев щото да свиквало, нито го възприемам, нито разбирам коя майка може да седи и да си чака, пък то да заспи накрая от изтощение и да свиква.
За целуване по устата и аз не съм, и мен не са ме целували така.
За целуване по устата и аз не съм, и мен не са ме целували така.
Зависи дали самото бебе ще се чувства спокойно в друга стая.
Кошарата на моето дете си беше на около метър от леглото ми.В нея рев,върху мен и плътно до мен-ръцете над главата и спокоен сън.
В количката много обичаше да спи.Е,дори и заспал,да го сложех в неговото креватче- рев.
Когато поотрасна,спря сам да иска да сме на едно легло и му взехме нормално единично легло.Обаче го е страх все още сам в стаята вечер.Вероятно ще дойде моментът изобщо да не ни иска в стаята си.
Кошарата на моето дете си беше на около метър от леглото ми.В нея рев,върху мен и плътно до мен-ръцете над главата и спокоен сън.
В количката много обичаше да спи.Е,дори и заспал,да го сложех в неговото креватче- рев.
Когато поотрасна,спря сам да иска да сме на едно легло и му взехме нормално единично легло.Обаче го е страх все още сам в стаята вечер.Вероятно ще дойде моментът изобщо да не ни иска в стаята си.
не го разбирам този зор от бебета още да ги отделят в стая. Децата имат периоди на страхове, а около 2-годишна възраст се появява страхът от тъмнината, появяват се нощните страхове. Защо родителите си го причиняват, че и на децата си го причиняват това с отделната стая? После се чудят защо детето реве и не иска да спи само, ами естествено, че няма да иска да спи само, ние като гледаме някой хорър или психотрилър лесно ли заспиваме сами?
Ако детето се отдели в отделна стая на 6 месеца, то още не осъзнава, че е само и не се страхува. После осъзнаването идва постепенно и заедно с него възприемането на спането сам като нещо нормално. Точно затова трябва да се прави навреме, а не на 1-2 годишна възраст. После пак може да се появят страхове на 3, 4 или 5 годинки, но те са вторични на база на въображение, впечатлителност, книжки, филми и т.н. И тогва се търси друго решение, не гушкане в леглото като постоянна практика.
Тъй ли? Като не осъзнава, значи не се страхува? Няма такова нещо, че като не осъзнава не се страхува. За бебетата телесното е е съвсем природно установено на физическа и психическа основа. Бебетата имат нужда от топлината на възрастните, да чуват дишането на възрастните, а и повечето майки интуитивно гледат бебетата им да са при тях нощем, дори стават да ги слушат дали дишат, и то не защото са някакви изкукали родилки. Защо институционализираните бебета изостават? Не само защото не се занимават с тях много, а и защото нощем са сами, те нямат възрастен в близост. Това, че от сто години белият европеец се е замогнал и демострира благополучие с наличието на една стая вповече не означава, че е правилно да си отделя бебето, защото така някой му е казал и защото другите така правели или за да има двойката интимно усамотение.
не го разбирам този зор от бебета още да ги отделят в стая. Децата имат периоди на страхове, а около 2-годишна възраст се появява страхът от тъмнината, появяват се нощните страхове. Защо родителите си го причиняват, че и на децата си го причиняват това с отделната стая? После се чудят защо детето реве и не иска да спи само, ами естествено, че няма да иска да спи само, ние като гледаме някой хорър или психотрилър лесно ли заспиваме сами?
Скрит текст:
Ако детето се отдели в отделна стая на 6 месеца, то още не осъзнава, че е само и не се страхува. После осъзнаването идва постепенно и заедно с него възприемането на спането сам като нещо нормално. Точно затова трябва да се прави навреме, а не на 1-2 годишна възраст. После пак може да се появят страхове на 3, 4 или 5 годинки, но те са вторични на база на въображение, впечатлителност, книжки, филми и т.н. И тогва се търси друго решение, не гушкане в леглото като постоянна практика.
Добре, че не съм и не си гледам детето според чуждото нормално.
Сериозно? Тъкмо като се ожени няма да го е страх да спи сам, а жена му да си вика някого в съседната стая. Ако не си забелязала, да взема да обърна внимание, че възрастните не обичат да спят сами и се събират на двойки не само заради интимния живот, а и заради това, че смятат за най-естественото нещо да са в едно легло с любимия човек. А иначе си слагат бебетата в отделна стая, вместо детското креватче да е в стаята на родителите някакво време. Не виждаш ли противоречие? Децата не искат ли да са с любимите хора да поделят едно пространство нощем? Много от децата сами искат да се отдел с порастването, още в градинска възраст, смятат се за големи.
Нашто дети си спеше в отделна стая, на отворени врати, така че да се чува всичко, но в отделна стая. И не е било проблем. И гушкане е имало достатъчно - и през деня, и сутрин са топуркали боси крачета към спалнята, но се е знаело, че всеки си има стая и се спи в собствено креватче.
Ами като се ожени ? Как да го оставя да спи с друга жена ? На мама той сладкия. Мама ще го кърми до към 18- 20 и ще го пази да не спинка сам.
Това си е чист спам от неудовлетворена снахичка.
Не мога да спя с друг голям човек на едно легло.Приятелят ми е същият.Дори в това си приличаме,даже май ще си купим някакво удобно легло/диванче,на което единият да спи,вероятно аз,защото той си е свикнал на леглото.Или ни трябва спалня 3м на 3м(нямаме място за нея),по- добрият вариант е на отделни легла.Вече ако се окаже и че в една стая не можем да спим...
Аз след раждането бях изперкала на тема диша ли бебето.В първите седмици след раждането имах и здравословен проблем,който още повече ми изостряше нервите и почти не спях.
А бебетата да,когато усетят топлината,дишането и сърцето на близките,много се успокояват.Много жени са споделяли,че бебето най-спокойно спи върху тях или върху таткото.Както писах,така борихме коликите.
Не се бях замисляла за бебетата в институциите,не знам тази липса на близост как се отразява на вече пораснало дете.
Хубаво е от една страна човек да е свикнал да спи в една стая с други хора.Като студентка бях по общежития,квартири,вариантът сама в стая беше лукс,който не можех да си позволя.А бях свикнала сама в стая да спя като ученичка.
От друга страна не е хубаво родителите,ако живеят заедно,да делят непрекъснато стаята и леглото с малкото човече.
Ни така,ни иначе.
Аз след раждането бях изперкала на тема диша ли бебето.В първите седмици след раждането имах и здравословен проблем,който още повече ми изостряше нервите и почти не спях.
А бебетата да,когато усетят топлината,дишането и сърцето на близките,много се успокояват.Много жени са споделяли,че бебето най-спокойно спи върху тях или върху таткото.Както писах,така борихме коликите.
Не се бях замисляла за бебетата в институциите,не знам тази липса на близост как се отразява на вече пораснало дете.
Хубаво е от една страна човек да е свикнал да спи в една стая с други хора.Като студентка бях по общежития,квартири,вариантът сама в стая беше лукс,който не можех да си позволя.А бях свикнала сама в стая да спя като ученичка.
От друга страна не е хубаво родителите,ако живеят заедно,да делят непрекъснато стаята и леглото с малкото човече.
Ни така,ни иначе.
Ами като се ожени ? Как да го оставя да спи с друга жена ? На мама той сладкия. Мама ще го кърми до към 18- 20 и ще го пази да не спинка сам.
Това си е чист спам от неудовлетворена снахичка.
П.С.
Имам син и дъщеря. Кърмени до 2 години. Задачата ми е да го " оставя " на мира да си живее живота. И не, тцъ, не го е страх да спи сам в другата стая, щото знае, че мама и тате са в съседната. Както и не го е страх да ходи до тоалетната сам. Даже и на детска градина. Сега и в училище не го е страх да е без мама. Ще си живее живота човека. Аз няма да съм все до него, че да го пазя. И мен ме страх от много неща, всички ни е страх. Ама такъв е живота.
Леле, значи, трябва само момчетата да се отделят в друга стая още от бебета - така де, техните майки са досадниците, които идват да спинкат при младото семейство! За момичетата какво ще кажеш? А кой знае, може те да компенсират това, че са оставяни да спят сами и затова искат мъжа само за себе си?
Не мога да повярвам докъде стигна тази тема!
Не мога да повярвам докъде стигна тази тема!