Баща казва на майката,че не е нормално тя да спи в едно легло или да целува по уста 2 год. им дете!!

Имаме да сън не ни хваща.Обясни на малко дете,че с баща му може а с него не.

Е, ако това не можеш да му обясниш, не зная как ще се оправяте после, като говорите за секса...Или когато ти каже, че иска да се ожени за теб, защото всички момченца това искат в даден етап от израстването си, независимо дали ги целуваш по устата или не, де

Какво да му обясни на 2 г дете? Един ден разбира, на другия - пак същото.

Ми каквото се обяснява за бъркането в контакта - безапелационно не се допуска, защото "така не се прави".

Не се и опитвай хаха

редно и нередно при целувките (и прегръдките също) е културен феномен, културни разбирания. Всяка култура определя границата редно-нередно и за кои възрасти и отношения какви видове контакт са позволени или табу. В нашата култура не е прието целуването на децата по устата, то не е и хигиенично.
За спането отделно - пак зависи от културните, а често и от икономическите особености. Едно време щат-нещат, всички са спяли натъркаляни на миндера, и сега има култури, в които така спят цялата рода. Благодарение на замогването и на разни фройдистски идеи, се смята за задължително едва ли не, малките деца да спят в отделна стая. Тук не говоря за отделно легло, а направо за отделна стая, иначе се нарушавало интимното съществуване на родителите, пък детето не можело да се откъсне от майка си и всякакви за мен ала-бала. Значи, възрастните искат да спят с още някого в една стая, за да не се чувстват самотни, а малките деца е ок да са в отделна стая и да са самотни, така ли?

Лично аз не приемам целуването на дете по устата най вече по хигиенни съображения, дори на ум не би ми дошло такова нещо с целуването, по културни причини, също по такива съображения и не харесвам спането с децата в едно легло, независимо от възрастта на детето. Е, да случва се, кое дете не е имало моменти и периоди, в които да се гушка или да спи някакво време в родителската спалня, или единият родител в командировка и детето се мести на неговото място. Но като цяло е добре всеки да си знае леглото, а за малките деца детското легло да е в стаята на родителите го виждам за съвсем ок, докато детето е малко - така децата по-малко развиват страхове от тъмното, все пак интуитивно усещат и чуват дишането на други хора в стаята, знаят, че не са сами.

Нямам деца, но не възприемам целуването им по устата за нормално и се надявам някой ден като имам да не изтрещя и да започна да ги целувам по устите. Мен също не са ме целували по устата като малка, за което съм им много благодарна. Майка ми е лягала при мен много рядко, като съм болна и то на съседното легло, или аз съм спяла между тях двамата в такива ситуации. Във всички останали случаи съм си била сама в стаята. За мен да се изнесеш да спиш при детето, или то да спи при родителите говори само за едно нещо - майката просто не желае да бъде интимна с бащата, всякакви други доводи в моите очи са си просто едни оправдания.

😂

То с бащата можеш да бъдеш интимен само нощно време на тъмно в спалнята ли?

Абе и аз преди да родя първото говорех фантасмагории и живеех в някаква утопия, в която бебето щеше да яде през 3 часа, да заспива и спи само. За захранването също бях подготвила ударен план- схема, съчетаващ най- доброто от различни източници. Думите “Води се по детето” не ги разбирах и много ме дразнеха. И тогава се появи ТОЙ - синът ми. Той почти не спеше през деня, а нощно време плачеше истерично по няколко часа, не искаше на шезлонг, в ергономична раница или където и другаде. Рев, рев и пак рев.
И аз си мислех, че щом едно време съм стояла по дискотеки или съм учила до сутринта, неспането няма да ми се отрази. Ден, два, седмица... Но в един момент правиш всичко, само за да можеш да поспиш поне 2 часа, ако ще и върху мен да спи.

А щом сме направили второто, значи не сме се лишавали от ласки и интимности с таткото и явно не съм го избягвала. Само за един зная, че се е родил без родителите му да правят секс, но и за Него не съм много сигурна

Пожелавам ти да имаш, и темата все още да я има и отново да пишеш в нея.

Едно време се възмутих като видях една майка да целува детето си по устата, защото аз не го правя.
Разбира се ,пред себе си се възмутих ,не съм казала нищо на жената.
Сега наблюдавах внуците , имат бебешки пубертет явно и други неща правят ,но опитват да ме целуват по устата ,което не е редно за мен , аз съм бабата ,възрастна и избягвам такава близост, целувам коремче, гушка , бузки ,коса, крачета и  ръчички.
Те говорят с присмех някакъв за шоши и бубичка, посягат към гърдите ми, има някакво сексуално усещане ,на 5 са.
Ще мине.Но да си целуват мама ,не мен.Стари баби не са за това.И с отворена уста ти да видиш, големи деца са ги научили, смешно го правят , а никога не съм виждала при моите такова развитие.
Но и по принцип едно време не се показваха така чувства, та да видят децата и да имитират.

Имаме дъщеря,която е вече на 11 години.
Като беше бебе сме я целували по главичката,по ръчичките,по петичките,по бузките...Но никога по устата.
И никога не сме и облизвали биберона или лъжичката.
Според мен това не е хигиенично.

За спането-случвало се е да спим заедно.
Особено ,когато е болна и следя за температурата.Тогава спя в нейната стая.

Имам син на почти 14.Никога не сме го целували по устата,не сме облизвали биберони,лъжици...Мен също родители/баби и дядовци не са ме целували по устата.Е,баба ми облизваше лъжицата,но смятам това за не особено хигиенично.
Обаче дребният от сърце и душа се възмущаваше,че го слагаме сам в кошарата още от бебе и ревеше много сърцераздирателно докато не го вземем.Най- хубаво му беше да го гушкаме и да спим на едно легло с него.Разпънахме един диван,малкият откъм стената,за да не падне,майка ми или аз от външната страна.И имаше мир.
Не казвам,че това е най-доброто решение.До ден днешен синът ми иска да има някой в неговата стая вечер.Редактирам да уточня- на отделно легло,разбира се.От доста отдавна спи на отделно легло,може би от 4-5 годишен,дори може и от по-рано.Страх го е все още да спи сам.Може би защото от бебе е научен да има някой при него.
Като съвсем малко бебе е спал и върху мен.Лягах по гръб и го слагах на корема ми.Дали от топлината или от усещането,че е с мама,много се успокояваше.Само това помагаше при коликите.
Докъм трети-четвърти клас си го къпехме в банята,най- вече майка ми и аз.Тялото сам си миеше,но косата не искаше да мие сам и искаме,не искаме,го миехме.
Баща му не живее с нас и от малък синът ми има желание да се боричка с някого.Боричкаме се всеки ден като вече му казвам да внимава,защото е голям мъж,по-висок от мен и доста силен.Обаче си е свикнал и най-често ми намества добре кокалите,мята се върху мен без предупреждение и със засилка...Когато дойде баща му,и на него така прави.
Преди идваха на гости приятелчета и най-често се боричкаха.И синът,и гостенчето крещяха"Помощ!"Направо...хем смях,хем страх да не се ударят.
Не мисля,че има нещо нередно,в училище също се боричкаха момчетата,играеха на руска трупа в междучасията и доста ме беше страх да не се изпосмачкат и задушат.
Разбира се,неща,които са нормални за мен,може да се сторят на друг прекалени,всеки има право на мнение.

И аз не разбирам това целуване по устата с млки деца. Освен, че е нехигиенично, повишаващо риска за детето от кариес, това е интимен акт между влюбени и обичащи се в интимен аспект хора. Обичта към дете е съвсем друга. Не е нормално за мен и малко дете да спи на спалнята на родителите си (изключая единични случаи, когато е сънувало кошмар или нещо подобно). А който си целува детето в устата, поеже "не можел да му обясни как така с тати може, а с него не може", значеи има сериозен проблем. Какво би казала, ако детето види хващане по дупето или на калъп в спалнята? За такива родители не знам в бъдеще как ще обясните примерно защо съседа може да пуши, а то не, и разни такива.

Афродита,с повечето неща съм напълно съгласна,вероятно и детето не бива да спи при родителите.Но всяко дете е различно.Имах книга на доктор Спок,там той  обясняваше,че детето от бебе трябва да спи само и да се остави няколко пъти да реве.Моят син направо посиняваше от рев и ставаше вир вода от пот.Така или иначе трябвтрябваше да ставам да го преобличам, а вземех ли го на ръце,веднага спираше да плаче.Така два или три пъти и реших,че щом иска да е с мен и се чувства спокоен,по-добре да е при мен.Има и по-чувствителни деца.