Кое е нормално и кое не?

Преди години на плажа бяха хванали един извратеняк,който снимал голи деца ...
Имайте предвид ,че има хора всякакви.

За момиченцата -никак не е добре да им влиза пясък ...

Ааа това е нещо съвсем различно. И аз съм на мнение, че децата трябва да ходят по бански на плажа, заради ненормалниците, с които е пълен света. Естествено не бих нарекла ненормално, ако малко дете е голо, просто не е безопасно.

Влиза им пясък на момиченцата, сякаш не съм била дете. Определено някои потребители имат прекалено развинтено въображение!

Ами и аз мисля като Вени за пясъка и би ме било страх дори момчето да седи "гологъзо" в него.
Виж, за извратеняци дори не се бях сетила.

Ходя на плажа по всяко време ,защото ми е наблизо.
Вечер някои хора си водят там домашните любимци,освен тях има и улични кучета и котки.
Виждала съм и плъхове да прибягват.Предполагам,че е заради заведенията на плажната ивица.
Пясъкът е мръсен .

Форумът си е една голяма площадка за майки.
С редки изключения, колкото преди години съм обръщала внимание на майките по площадките в реала, толкова и тук го правя. Зироу.

Щерката е на 8, къпя я аз. Или, о ужас, понякога ако съм болна - родният й баща.

На плаж в град - благодаря съм. А с децата - абсурд!

Таис, ама ти си била много извратена 😂 как таткото ще я къпе? Ама нали е момиче, ще вземе да му дойдат едни перверзни мисли за целувки по устата! Ц ц ! 😂😂😂
И мен баща ми ме е къпал и то доста време като бях на 7 и майка ми работеше в друга държава. То сигурно за това съм такава разкрепостена 😂

Цялата работа се състои във факта, че всеки родител сам преценя кое е редно и кое не, къде да сложи граници и така. Изобщо не ме интересува как си отглеждат децата другите хора, стига това да не ме засяга пряко.  Неисканото ми мнение си остава за мен
Веднъж едно дете нахапа дъщеря ми до кръв -беше на 3 години. Майката не реагира адекватно, напротив. Усмихна се нежно и му каза с благ гласец , че не бива да прави така. Е,  то продължи. Намесих се , разбира се. Въпросната повиши тон, започвайки скандал . Това, което ми направи впечатление беше непрекъснатото и питане ''Какво сега, лоша майка ли ме наричаш ?''. Ами не ми пука каква майка си, интересува ме моето дете и факта че е нахапано. Защо го пиша ли? Ами тази жена е  уж ''перфектната ''. Тя всичко знае, има мнение по всички въпроси.
Повече ме дразнят жените, които държат да го изразят, считайки своите критерии за правдоподобни и скривайки се зад това,че всеки имал право да си каже.

Моите никога не са ходили голи на плажа, въпреки че са момчета. До 2 год с памперс, след това с бански. Не по благоприлични съображения, а поради хигиеннни. Не че не влиза пясък и в банския като се въргалят, ама все пак.
Къпането от родител (без значение от кой пол) го намирам за напълно нормално чак до пубертета. Или докато има нужда, има по-оправни деца и такива, които не се справят. Както казах в къщи не се крием като се къпем и преобличаме, независимо от пола.

Аз друго да попитам, за по-големите (пуберите). До кога е нормално, според вас, да им казваме как да си организират бита? Дали на 10-12-15 г са вече достатъчно големи, да ги оставим сами да се оправят както намерят за добре или "докато живееш в моята къща ще спазваш моите правила"? Напоследък имаме драма с реда и чистотата в детската стая. До преди пубертета не разхвърляха и почти не цапаха. Аз трудно търпя разхвърляно и много се карам. Отгледала съм две бебета и после малки деца без помощ, без нито една играчка разхвърляна из къщата. От както влязоха в пубертета обаче, стаята им е един малък Бейрут. Просто е страшно. Всеки ден се разправяме по въпроса и след няколко дни разправии аз просто я изривам, защото нямам повече сили да се разправям. Което е много невъзпитателно, но е по-лесно. След 1 ден пак е Бейрут. Та вчера попаднах на една статия, в която се твърдеше, че пуберите трябва да бъдат оставени да си живеят в кочината. Това им било личното пространство и не трябвало да го нарушаваме. Та сега съм в голяма чуденка - да се карам ли или да не се карам? 

Остави ги. Само да не внасят много храна. Не забравяй, че самото порастване натоварва, те преживяват много и имат нисък капацитет за скучни задачи. А и ако мама досега все им е подреждала...няма да го направят сами. Ако много ти се иска, събери им вещите в чували, докато са на училище и им ги продавай срещу домакинстване.

Като си загубят 2-3 важни неща и усетят последствията, може да се светнат.

А и зависи на кое викаш Бейрут, за някои дори чорапи на пода са някакъв див ужас. Ако само нахвърлят дрехи - нормално.

След като навършиха възраст, в която могат сами да прибират дрехи, играчки, да подреждат, да бършат прах, т.е., на окол 5-6 годинки, единственото, което правех в тяхната стая, е да пускам прахосмукачка ВЕДНЪЖ седмично.
От там насетне почиствонето и поддържането е тяхна грижа.
Пера само дрехите, които са в коша за пране, не ходя да обирам от стаята.Имало е въпроси "Къде ми е еди кой си пуловер/дънки...?", след няколко такива и моя отговор "Не знам, ако не са били в коша за пране, търси си ги сам." се научиха.
Не чистя, не викам, не крещя, не изисквам, стаята е тяхна, да живеят в нея както искат.
А, и нещо особено важно, храна по стаите/спалните НЕ се носи.Яде се само в кухня/трапезария.Това правило не позволява да се завъди мухъл от забравена храна.

Много готина идея, ще се възползвам.  
Бейрут викам на поне 3-4 ката дрехи (смесено мръсни и чисти) разпиляни из цялата стая, бюра заринати с връх с хартии и какво ли не, солети по пода, празни обелки от шоколад по пода, чаршафите от леглата разпиляни из цялата стая....  

Аз като се сетя,че до първи клас някъде,всяка вечер настоявах баща ми да ми маже "д"-то с квото там ме мажеха след банята..Майка все беше с голям маникюр и ме дереше,това го помня много добре,и на горкия човек,кво ли му е било,не искам и да мисля,а как тъй не се е бъгнал от цялото това пошло и греховно дело,то си е направо чудо..  




Леле,била си в стаята на синковеца и не съм те усетила?

п.п.Моя обича и да забравя скрити лимони,портокали и тем подобни..Откриват се чак като удари миризмата на пеницилин..

Ами като се изключи храната и обелките, всичко друго може да се преглътне с образователна цел. Бюрата са си техни, няма нужда да е като в хотел. Като загубят нещо, ще се научат.

А в студентски общежития съм виждала НАИСТИНА какво е Бейрут и кошмар, така че тийн стая едва ли може да съдържа чак такъв хаос.

Savina, остави ги. Аз бях много подредена до 14-15-тата година и после внезапно се появи мистър Хайд и заживях в кочина, буквално. Дрехи навсякъде по пода - мръсни и чисти, чорапи, книги и сиди-та, постоянно внасяне на шоколади и всякаква храна, абе ужас. Майка ми обаче, прави й чест, нито веднъж не ми се набърка. Дори не дуднеше - и наистина го оценявам. Имах нужда от този хаос и тя го разбра. Трудно й е било защото тя винаги е била чистофайник и маниак на тема ред - даже гъбите в кухнята се подреждаха. Но беше достатъчно интелигентна, за да ме остави да правя каквото реша в моята стая. Явлението трая до към 18-тата година, после затихна от самосебе си.

Към днешна дата съм страшно прибран човек и по-скоро бих умряла отколкото да си оставя дреха на пода. Дори по столове и легла мразя да виждам дрехи, обичам да прибирам.