Ако имате възможност, прочетете и "Грехът на Малтица" на Лиляна Михайлова.
И препоръчвам "Орисия" на Стефан Стефанов - сборник разкази, базирани на българския фолклор.
Ето анотацията й:
Скрит текст: 
- Публикувана: 18 ян. 2019, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 май 2019, 10:44 ч.
В момента чета... 60
Отбелязвам си я и аз, благодаря!
И препоръчвам "Орисия" на Стефан Стефанов - сборник разкази, базирани на българския фолклор.
Ето анотацията й:
Приключих "Убийството на художника" и съм с малко смесени чувства. Историята беше интересна, убиецът и мотивите му бяха логични, но има още много какво да се желае. Някои герои бяха добре изградени, други не дотам, а за някои се чудех какво изобщо правят в книгата. В самото действие сякаш се редуваха силни моменти с безлични такива, които се опитваха да ме преспят. Все пак, доколкото разбрах, това е първата книга на Луиз Пени и ще ми е интересно да прочета и следващата. Надявам се, че ще има развитие в положителна посока като стил.
Скрит текст:
много ми беше странно как евентуалната наследница получава съдебна заповед, която ограничава полицията да влезе в къщата на жертва на убийство.
Чета едновременно "Тигърът на Шарп" на Бърнард Корнуел и петата книга от Малазанската серия на Стивън Ериксън "Среднощни приливи". Първата е чудесен историко-приключенски роман за колониалните битки на британците в Индия, по-точно четвъртата англо-майсорска война срещу Тигъра на Майсор Типу султан, предадена през погледа на редника от британската армия Дик Шарп. Колкото до Стивън Ериксън, който обича фентъзи, знае какво чудо е Малазанската книга на мъртвите. Чела съм ги разбъркано, сега ги подкарах поред и се оказа, че "Среднощните приливи" всъщност съм ги пропуснала първия път.
Аз приключих втората част от шведската трилогия за края на 18-и век на Анна Лестадиус Ларшон ("Pottungen") и отново съм впечатлена, много добре проучена книга и доста интересно написана, този път с повече фокус върху моята любима героиня - Юхана. Авторката си е поставила за цел да разкаже историята на жените по онова време - и на Хедвиг Елисабет Шарлота, която е херцогиня и съпруга на единия брат на крал Густав ІІІ, а впоследствие става и кралица, и на нейната най-добра приятелка (а може би и единствената й истинска любов) Софи фон Фершен, и на малката прислужница Юхана, в тази книга вече зряла жена и самотна майка, която се бори не само за оцеляването си, но и за независимостта си и за правото да управлява сама живота си - право, което е отказано на повечето жени по онова време, дори на аристократките. Но третата част май няма да чета (малко взех да се изморявам да чета за тази епоха, а и третата част е съсредоточена върху Софи, а на мен тя ми е най-малко интересна), макар че ще си помисля още малко, може да я купя в електронен вид.
Следващата, която мисля да започна, е една от важните книги на Майгул Акселсон, макар и по-ранна - "Rosario är död".
А "The Outsider" ми е много интересна, спомних си как Стивън Кинг умее да държи вниманието на читателя. Май пак ще започна да го чета по-често.
Следващата, която мисля да започна, е една от важните книги на Майгул Акселсон, макар и по-ранна - "Rosario är död".
А "The Outsider" ми е много интересна, спомних си как Стивън Кинг умее да държи вниманието на читателя. Май пак ще започна да го чета по-често.
Малко съм досадна, но никой около мен не чете, така че само тук мога да споделям впечатления
Та приключих Проклятието на Лекберг, този път беше много предвидим убиецът, авторката се повтаря откъм изразни средства, но пък вече така свикнах със стила и, с героите, че все едно живея в малкото шведско градче с тях. Продължавам поредицата, макар че времето ми за четене вече става доста ограничено.
Та приключих Проклятието на Лекберг, този път беше много предвидим убиецът, авторката се повтаря откъм изразни средства, но пък вече така свикнах със стила и, с героите, че все едно живея в малкото шведско градче с тях. Продължавам поредицата, макар че времето ми за четене вече става доста ограничено.
Cioccolata, благодаря за отзива за Pottungen. Много харесах Barnbruden и със сигурност ще чета и следващите части от трилогията.
На Rosario är död й се чудих преди време и се отказах заради тежката тема, ще чакам с интерес мнението ти.
Чета с удоволствие Den döende detektiven на Leif GW Persson.
На Rosario är död й се чудих преди време и се отказах заради тежката тема, ще чакам с интерес мнението ти.
Чета с удоволствие Den döende detektiven на Leif GW Persson.
Аз знам за "Rosario är död" още от студентка, беше ни препоръчана от същата преподавателка, която препоръча и "Априлската вещица" (разбира се). И знам, че е тежка, но ми беше любопитна и реших да я прочета най-после, а след това да минавам към по-новите.
А на Leif GW Persson аз не съм чела нищо.
Но се радвам, че ти е харесала "Barnbruden".
А на Leif GW Persson аз не съм чела нищо.
Но се радвам, че ти е харесала "Barnbruden".
Прочетох Бавачката на ангели. Хареса ми, аз съм фен на Лекберг, независимо, че вече знам, че има много по- добри скандинавски автори от нея.
Прочетох и Три метра над небето на Федерико Моча. За нея съм малко по- объркана в мнението си. Сякаш сентенцията на цялата книга беше събрана в 2 страници накрая. Не ме развълнува с нищо, докато не стигнах до там. Та не е съвсем зле.
Сега чета Гнездото на кошмарите на Стив Мосби.
Прочетох и Три метра над небето на Федерико Моча. За нея съм малко по- объркана в мнението си. Сякаш сентенцията на цялата книга беше събрана в 2 страници накрая. Не ме развълнува с нищо, докато не стигнах до там. Та не е съвсем зле.
Сега чета Гнездото на кошмарите на Стив Мосби.
Чета “Паяжината и скалата” на Томас Улф.
Майола Бени, дай отзив после за тази книга, моля те
Много ще ми е интересно.