Скрит текст:
По-скоро е второто. Главният герой е на 37 години, когато разказва историята си, която се е случила преди 17 години.
- Публикувана: 18 ян. 2019, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 май 2019, 10:44 ч.
В момента чета... 60
Завърших и двете книги, които четях - "Празникът на Козела" на Льоса и "До живот" на Лиса Марклунд. И двете ми харесаха много, макар че са коренно различни, разбира се. "Празникът на Козела" ме порази с детайлното описание на една диктатура "от кухнята". Льоса очевидно се е подготвил с много фактология, но за мислите на героите, за настроенията и чувствата им е използвал въображението си. Историята е за краха на продължилия 31 години тоталитарен режим на Трухильо в Доминиканската република - за атентата срещу него и историите на участниците, за репресиите след това, за историята на една жена, която е емигрирала в Щатите, станала е преуспяваща адвокатка, но чийто живот Трухильо на практика съсипва, когато тя е едва 14-годишна. Много разтърсваща книга, защото със сигурност може да се направи паралел с тоталитарните режими от ХХ век и в Европа, а вероятно и навсякъде по света.
А "До живот" е още един оригинален и напрегнат криминален роман за журналистката Аника Бенгтсон. В този жанр според мен Лиса Марклунд е от авторите, които наистина се отличават с по-различния поглед към престъпленията и разследванията. Разбира се, и образът на Аника е много интересен и сполучлив, вероятно не една жена може да се разпознае в него.
Сега мисля да продължа с "Пръстът, който те сочи", но ми се ще и нещо некриминално, за да се разнообразявам. Може би нещо на Мамен Санчес или Мария Дуеняс, ще видя.
А "До живот" е още един оригинален и напрегнат криминален роман за журналистката Аника Бенгтсон. В този жанр според мен Лиса Марклунд е от авторите, които наистина се отличават с по-различния поглед към престъпленията и разследванията. Разбира се, и образът на Аника е много интересен и сполучлив, вероятно не една жена може да се разпознае в него.
Сега мисля да продължа с "Пръстът, който те сочи", но ми се ще и нещо некриминално, за да се разнообразявам. Може би нещо на Мамен Санчес или Мария Дуеняс, ще видя.
Cioccolata, ще ми е интересно после да пишеш за "Пръстът".
Аз си признавам, че я зарязах в средата на втората история. Много интересно ми започна, но при втория разказвач се усетих, че само след 2-3 прочетени страници, едва държа очите си отворени и изобщо не вдявам какво чета. Не съм се отказала напълно от нея. Все още е на четеца и я някой по-буден период може и да я дочета.
Аз си признавам, че я зарязах в средата на втората история. Много интересно ми започна, но при втория разказвач се усетих, че само след 2-3 прочетени страници, едва държа очите си отворени и изобщо не вдявам какво чета. Не съм се отказала напълно от нея. Все още е на четеца и я някой по-буден период може и да я дочета.
Бавно и славно си продължавам със "Книжарката от площада на билките " Прочетох няколко глави , Историята за Клое ме грабна много , тази за Жак отначало ми беше безинтересна , но изведнъж става толкова докосваща , че не искаш да я пуснеш до края и сега съм на увлекателна вълна с разказите на Филип, пътешественика за пътуванията му
Здравейте, прочетох Норвежка гора на Мураками и имам няколко въпроса за финала.
Скрит текст:
Какво се има предвид под 'от мъртвата точка на това несъществуващо място'? Че главният герой е мъртъв и това е някакъв сън, или той поради дългото си и безцелно скитане след смъртта на момичето, в което е влюбен(Наоко), е загубил ориентация къде се намира?
Книгата според мен е с отворен край и Мураками ни оставя възможността сами да преценим / определим бъдещето на Ватанабе и връзката му с Мидори.
Скрит текст:
Едно е сигурно, Ватанабе не умира, защото цялата книга се развива като реминисценция на преживяното от него като юноша, след кацането му в Германия 10 години по-късно.
Моето виждане е, че щом като Ватанабе накрая потърси Мидори и успя да се свърже с нея, то това символично означава че Ватанабе избира да потърси силата която да го върне към живот, след дългата обречена връзка с Наоко, която символизира смъртта и липсата на желание / възможност да се пребориш в живота.
Моето виждане е, че щом като Ватанабе накрая потърси Мидори и успя да се свърже с нея, то това символично означава че Ватанабе избира да потърси силата която да го върне към живот, след дългата обречена връзка с Наоко, която символизира смъртта и липсата на желание / възможност да се пребориш в живота.
Започнах Майстора и маргарита след толкива дълго време от първия прочит.Интересно ми в как ще я възприема сега след толкова много години.
Любопитно ми е при теб как ще е
Здравейте, прочетох Норвежка гора на Мураками и имам няколко въпроса за финала.
Скрит текст:
Какво се има предвид под 'от мъртвата точка на това несъществуващо място'? Че главният герой е мъртъв и това е някакъв сън, или той поради дългото си и безцелно скитане след смъртта на момичето, в което е влюбен(Наоко), е загубил ориентация къде се намира?
Книгата според мен е с отворен край и Мураками ни оставя възможността сами да преценим / определим бъдещето на Ватанабе и връзката му с Мидори.
Скрит текст:
Едно е сигурно, Ватанабе не умира, защото цялата книга се развива като реминисценция на преживяното от него като юноша, след кацането му в Германия 10 години по-късно.
Моето виждане е, че щом като Ватанабе накрая потърси Мидори и успя да се свърже с нея, то това символично означава че Ватанабе избира да потърси силата която да го върне към живот, след дългата обречена връзка с Наоко, която символизира смъртта и липсата на желание / възможност да се пребориш в живота.
Моето виждане е, че щом като Ватанабе накрая потърси Мидори и успя да се свърже с нея, то това символично означава че Ватанабе избира да потърси силата която да го върне към живот, след дългата обречена връзка с Наоко, която символизира смъртта и липсата на желание / възможност да се пребориш в живота.
Започнах Майстора и маргарита след толкива дълго време от първия прочит.Интересно ми в как ще я възприема сега след толкова много години.
Любопитно ми е при теб как ще е
И аз като ученичка я четох,помня че много ми беше харесала, но нищо не помня за какво се разказваше,сега ще видим и ще споделя
Моят прочит на края на Норвежка гора е същият като на Пирин!
Аз довърших Вещицата на Лекберг. Прекалено разтегната ми дойде, но като цяло ми хареса, все пак съм фен на Лекберг
После прочетох Повелителката на подправките. Хм, категорично не е моята книга.
Сега чета Рецепти за перфектен брак. В началото трудно тръгна, но определено е много интересна нататък!
Аз довърших Вещицата на Лекберг. Прекалено разтегната ми дойде, но като цяло ми хареса, все пак съм фен на Лекберг
После прочетох Повелителката на подправките. Хм, категорично не е моята книга.
Сега чета Рецепти за перфектен брак. В началото трудно тръгна, но определено е много интересна нататък!
Аз приключих Nine Perfect Strangers на Лиан Мориарти. Не е лоша книгата, върви страшно бързо, а е над 400 страници, но е доста повърхностна. Както обикновено авторката се опитва да засегне по-тежки теми (в случая депресия и самоубийство), но тук не се е получило особено. За разтоварване става, само занижете очакванията.
Сега чета сборник с есета на Франзен, наречен How To Be Alone. Малко е по-скучен, отколкото очаквах, обаче ще си го дочета
Вчера започнах и "Когато порасна, искам да стана чужденец" - сборник с много любопитни реални истории на българи (както популярни, така и съвсем обикновени хора), които са живели, живеят или планират да заживеят в чужбина. Много ми харесва, историите са вдъхновяващи, цветни и различни. Аз самата съм живяла две години в чужбина и темата за емиграцията ми е адски близка. Страшно ми е досадно все още неизкоренимото убеждениие на българина, че всичко в чужбина е по-добро и че там няма никакви неуредици. Всички хора в книгата опровергават този мит по различни начини. Дано в скоро време това соц обожестяване на "чужбината" малко да понамалее.
Сега чета сборник с есета на Франзен, наречен How To Be Alone. Малко е по-скучен, отколкото очаквах, обаче ще си го дочета
Вчера започнах и "Когато порасна, искам да стана чужденец" - сборник с много любопитни реални истории на българи (както популярни, така и съвсем обикновени хора), които са живели, живеят или планират да заживеят в чужбина. Много ми харесва, историите са вдъхновяващи, цветни и различни. Аз самата съм живяла две години в чужбина и темата за емиграцията ми е адски близка. Страшно ми е досадно все още неизкоренимото убеждениие на българина, че всичко в чужбина е по-добро и че там няма никакви неуредици. Всички хора в книгата опровергават този мит по различни начини. Дано в скоро време това соц обожестяване на "чужбината" малко да понамалее.