Да се разделим или да остана, как да постъпя?

Ти просто си възпитана да си доброто момиче на мама и татко с ценности, което хем е супер, хем те убива.
Мисля, че това ме описва най - добре. Никога никого не съм разочаровала, а сега ще объркам тотално всичко ...
Minie радвам се за връзката ви и аз това смятам да направя да се прибера вкъщи за седмица поне.
Приятелят ми е на 23 иначе.
Доста ми помогнахте да спра да се обвинявам колко ужасен човек съм, а да послушам себе си. Ще събера смелост за начало поне да говоря с родителите си. С него вече сме говорили, но когато видя, че го наранявам прекалено с думите си спирам ...

Виж сега.
Паникьосана си, то е видно.
Преди всичко престани да се самообвиняваш. Та ти си много си млада, да не кажа дете. Искала си да се харесаш, да угодиш някому, затова си дала грешните сигнали. Това е дори някаква форма на злоупотреба от страна на двата чифта родители. Те не би трябвало да очакват от момиче/момче на твоите години да се обвързва с тежки житейски проблеми. Имам син, малко по-малък от тебе. Ако ми сервира, че иска да се жени и да има деца, направо ще припадна!

На твоята възраст всичко изглежда драматично, и окончателно, и завинаги. Не е така. Нещата се изменят и рядко са в черно и бяло.
Казваш, че "обратът" е настъпил след Нова година. Ами че това са само 2 седмици. За 2 седмици не можеш да си сигурна, че ще се чувстваш по същия начин след 2 месеца, още по-малко - след 2 години. Успокой топката, давай малко по-бавно.

Явно е, че искаш повече свобода на избора - и е редно да го имаш. Абсолютно нищо не пречи да си живеете като гаджета - и нищо повече. Без никакви ангажименти за бъдещето. Пък то ще покаже дали сте един за друг. Не родителите ви, вие ще си го решите.

Преди да се почувстваш в капан сигурно си била щастлива с твоето момче. Нищо не пречи това да продължи, стига да се отървеш от натиска върху теб.

Задължително обуздай всички родители, които ви се бъркат. Те нямат абсолютно никакво право да проектират собствените си желания върху вас. Решенията за вашия брак или раздяла си ги вземате вие двамата и ничии очаквания не са от значение. Бъди любезна, но твърда.

И кое тук е общото в положението?!

Мда,явно имате "жестоки"терзания и лични противоречия.Новак,във форум,за 90минути,светкавична ориентация за пускане на нова тема.Прекалено се натрапват тези лични драми.Множеството въпроси,с ясна липса на конкретика, трябва да си зададете сама пред огледалото...
Колко хора принципно ще нараните?
Какво искате вие самата осъзнато от живота??
Ако се появи и дете,така ли ще бягате от отговорност и ще се лутате във вечните въпроси,без отговори?
Защо сравнявате живота си, с този на другите,по кои критерии?
Чувствате ли се достатъчно пораснала,пълноценна,самостоятелна да се хвърлите смело във вихъра на живота,с цялата му палитра нюанси,спадове и пикове?
Липсата на щастие и удовлетворение са депресивни признаци.
Зависи от степента.Често удавник се спасява с няколко отрезвителни,добронамерени шамара,а не с благи думи.
Ако Ви се случи сериозна, съществена драма-смърт на дете,родител,приятел,ще се справите ли?
Апропо утре погребваме една изключителна жена-хуманист,с хиляди добродетели. Отказала се от лукса,кариера,бонусите на големия град.
Последните си 20г посвети на 96г.си свекърва-тихо,безропотно,реверанс към любимия си съпруг.Никога не съм я виждала бясна,вулгарна,отмъстителна, гнева обидена-да.Разграничаваше хората само по два критерия-добри и зли.Тя не би пуснала тема за хоспис,зла свекърва или тема за апатична,неблагодарна снаха. Полагаше грижи за всички, а умря от липса на такива,във критичен момент.Апатични лекари и снаха от Карнобат- Пепеляшка. Живее в топцентър,в имот за 1/2милион.Замина си един стойностен човек,тихо и кротко, като същността си.Без претенции, искания,оценки.Казваше,че човек трябва да има достойнство и в контактите си.
Наясно ли е авторката,колко е нелепа "драмата и",а проблема и е вид нейна емоция,която сама трябва да коригира?

А наясно ли е авторката на последния пост колко нелепо високомерен е той?

Естествено, че осъзнавам колко по - страшни неща има на света, не съм и споменавала някъде, че моят проблем е най - страшният!
Още в началото споменах, че съм мислила дали да пиша тук, за пръв път ми е, просто исках да споделя, защото прекалено много ми тежи и ситуацията ми се струва безизходна,  да разбера дали има подобни други ситуации и да чуя мнението на други хора ...
Black_sapphire много ти благодаря за мнението, особено, че си родител на дете на моята възраст. Родителите ми са умни хора, които много ме обичат, много се надявам да ме подкрепят във всяко мое решение, макар и да изпитвам ужас от разговора с тях ... много се надявам скоро да подредя мислите си.
 Естествено сме били щастливи двамата заедно. Познаваме се по - добре от всеки друг, затова ме и боли да го наранявам.
Промяната в мислите ми е от повече време поне, но след Нова година стана толкова нетърпимо, не мога да се храня, да спя, плача по цял ден, спрях да говоря с всички и не спирам да мисля затова, че съм провалила живота си .... затова осъзнавам, че трябва да взема някакво решение или да се успокоя по някакъв начин.

Всъщност единственото решение, което трябва да вземеш, е да отложиш всички решения. Никой не ти е опрял пистолет в челото нито да се бракосъчетаваш, нито да се размножаваш. Ипотеката приеми като разумна алтернатива на наема, в случай че не се разделиш с приятеля ти. Ако пък се разделите, ипотеката се прехвърля на негово име или се продава и проблемът е решен. Но не те съветвам директно да късаш с него, защото е много вероятно сегашното ти отдръпване да е просто от страх пред натоварването с прекомерно много тежести и отговорности за твоята възраст. А не че любовта ти се е изпарила. Освободи се от товара и може би нещата ще се оправят. Ако пък не се оправят, не е краят на света, нито ти си единствената жена, нито той е единственият мъж. Толкова сте млади, даже е абсурдно, че сте се замислили да се обричате един другиму завинаги още от сега. Кой знае какви ветрове ще ви завеят и в какви посоки. Тепърва още ще се променяте много, ще се променят и потребностите ви. Живейте си живота и се забавлявайте - сега ви е времето. И градете бъдещето си - учете, пътувайте. После става по-трудно и не е добре човек да живее с мисълта за пропуснати възможности.

Минах през този филм  преди няколко години. И ипотеката беше обща, и родителите се чудеха как ще се погледнат,  бяхме заедно 13 години и си тръгнах. Бях обаче на 34 г. Дял на съсобственик и дълг на съдлъжник се оправят, скъпо удоволствие е, но е възможно. Не знам дали би могла да се оправиш сега с това на твоите години, сама.

Justagirl,имаш избор,никой не трябва да ти влияе за крайния изход.Обясних ти,че твоите лични противоречия трябва да се обсъдят с теб и приятеля ти.Въпросите ми бяха коректна провокация.Себе си ли желаеш да нараниш, угаждайки на всички или искаш нов етап в живота си?
Реално имаш ли някакви проблеми,причини за твоето състояние или са само на емоционално, моментно ниво?Абстрахирай се от всички и всичко досега.Странични читатели няма как да ти дадат обективна оценка. Можеш да избягаш,от среда,връзка,местоживеене, но от себе си не.

Какво значи скъпо удоволствие? Не може ли ипотекираният апартамент да се продаде и парите да се разделят?
А ако се прехвърли на името на момчето, не е ли длъжен той да изплати на момичето нейния дял?

Наплащането на дела имах предвид и банковите такси за този, който иска да запази имота.
В нашия случай остана за мен.
Разбира се, че могат да го.продадат.

С кой акъл се обвързвате толкова сериозно на такива години не ми е ясно- дом, мъж, ипотека- брррр. На 22 като бях едно гадже подхвърли да сме се изнасяли заедно на квартира и много бързо си бих камшика. Буквално с 200 избягах. Много ти е рано  за такова сериозно обвързване, след 10 г ще си на съвсем друг акъл. Поговори откровено с човека и всеки по пътя си. Жилището може да  се продаде и с ипотека.

Има две неща,от които не можеш да избягаш-от съдбата си и от ипотека!!! Ако ще се разделяте ще трябва сериозна консултация с адвокат

Няма смисъл да се разделяте....успокой се.Ти просто си се уплашила,че нещата стават сериозни.....И очакванията на неговите родители те пресират допълнително.Не приемай приказките им насериозно и не се поддавай на ничий натиск.Щом не искаш сватба и бебе сега и веднага никой не може да те задължи за такова нещо....НИКОЙ.И не се чувствай длъжна да угаждаш на когото и да е.Просто си следвай твоя биологичен часовник и твоя усет за нещата.Когато се почувстваш готова -тогава.За всичко си има време-няма нужда да бъдеш притискана и задължавана....Който иска да ти говори каквото ще.Излизайте,забавлявайте се,пътувайте,мечтайте.Кога ако не сега....Не се обвързвайте с друго още,че младостта не се връща.
Поговори си с приятеля и му обясни твоята гледна точка за нещата,за да е наясно с положението.
Толкова сте млади още....

Нещо не разбирам.
Май идеята за ипотеката и говоренето за деца стресират авторката.
И май си предпочита моминството и идеята "отново да е влюбена"-- нейни думи - ухажвана, сваляна и тръпнеща от онова колебливо  " дали  той ме харесва колкото аз него" .
Да. Добре и аз го искам. Само дето ако мъжът до жената е супер, не разбирам защо трябва да е изоставен.
Трябва да имате допирни точки, все пак през лятото си взела категорично решение за общ дом на базата на? На какво?
Двамата нямате ли обща  мечта, която да не е свързана с потомство и дом?!
Отговори си честно на въпросите какво те отблъсква в него; какво искаш от живота; какво той иска от живота; какво те отблъсква от сегашният ти живот?
Ако успееш да си отговориш честно, ще разбереш сама какво да промениш. Вземи си почивка от него за седмица. Усети дали ти липсва. Или не.
Премисли нещата.
Защото за разлика от това ти положение, в следващото - като разделена, трудно ще се събереш с него ако го поискаш.
Затова три пъти мисли, един път режи