Не знам, мисля, че когато имаш да се справяш с ежедневни предизвикателства, не ти е до това някакви хора какво казали. И сили и настроение нямаш да ги мислиш. Аз нали си знам истината и съм ОК със себе си. Какво мисли някой друг слабо ме интересува. Близките ми знаят каквото трябва, на другите не мога да налея какво да мислят.
- Публикувана: 20 ян. 2019, 15:12 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2019, 14:48 ч.
За хорската злоба и злонамереност в малките градчета
luna, разбирам тезата Ви - не може да се обобщава за хората - малко, голямо населено място, все едни и същи хора, всякакви има. И клюкарещи, и злобни, и злонамерени, и добронамерени, и мили, и помагащи.
Но при описаната ситуация не мисля, че има нужда да навлизаме в абстрактни размишления - ситуацията е абсолютно обективно кофти и поне на мен ми се струва, че не може да се реши едностранно от страна на авторката. Вижте първото ми мнение - точно в тази посока беше, да работи над нагласата си. След детайлите и примерите, които даде, си промених мнението - не е Гаутама Буда, че да постига просветление насред мъчението, в което живее.
Начинът по който е изказано и обяснено е вторичен и не виждам смисъл да се спори за думите, които са използвани - достатъчно ясно е какво иска да каже, изтръпвам при мисълта за такава ситуация - бил съм в сходни между другото, но винаги е имало лесна вратичка за бягство, докато тя няма такава.
Вместо да водим философски дебати в съвсем прагматична тема - пуснете си Догвил на Ларс фон Триер, дори да сте го гледали.
Но при описаната ситуация не мисля, че има нужда да навлизаме в абстрактни размишления - ситуацията е абсолютно обективно кофти и поне на мен ми се струва, че не може да се реши едностранно от страна на авторката. Вижте първото ми мнение - точно в тази посока беше, да работи над нагласата си. След детайлите и примерите, които даде, си промених мнението - не е Гаутама Буда, че да постига просветление насред мъчението, в което живее.
Начинът по който е изказано и обяснено е вторичен и не виждам смисъл да се спори за думите, които са използвани - достатъчно ясно е какво иска да каже, изтръпвам при мисълта за такава ситуация - бил съм в сходни между другото, но винаги е имало лесна вратичка за бягство, докато тя няма такава.
Вместо да водим философски дебати в съвсем прагматична тема - пуснете си Догвил на Ларс фон Триер, дори да сте го гледали.
лабрекс, лесно е да си правим каквото си искаме в големия град. Там никой не ни познава и всяко чудо за три дни. Качества като чест, честност, възможност да направим услуга не са важни, защото ако двеста или две хиляди съседа ни отхвърлят има още двеста хиляди, с които да си паснем. Там хората са вечно заети. В малките, западнали градчета никога нищо не се случва. Там всеки е роднина с някого и ако се скараш с един си се скарали с половината град. В големия град няма значение баща ти професор ли е или чистач, какво работиш, работиш ли изобщо и откъде си. Винаги ще намериш себеподобни. Затова има значение кой какво мисли.
И баба ми и майка ми са ми говорили за репутация и горско мнение, което ми е било през оная, защото съм от друго поколение. Когато те са били млади градът е бил много по-малолюден и сплотен. Хората са умирали в къщата, в която са се раждали. Новодошлите е трябвало да паснат и да се харесат.
Променят се и малките места. Ето, вече и там раждат без брак, нещо немислимо допреди 30-40 години. И там хората са принудени да се пригодят, защото няма млади хора, няма работна ръка. По-смелите просто отиват другаде. Остават добрите, привързаните към род, родина, родно място, готовите да се впишат в традициите. Там едва ли отиват нови млади хора, защото всичко замира.
bgtatko81, помня потребителката с биполярно разстройство. Тя нямаше хъс и инициатива да направи нещо за здравето си. Тогава Дева и аз я побутнахме да почете и да се вземе в ръце. Дева и теми и намери, но тя смяташе, че като се зони с психотропни си е добре. Лично аз бях добронамерена, но нея всичко я обиждаше и изкарваше от нерви. Тя си беше добре + сама, с работа, възможности да иде другаде, владееше езици. Просто не разбираше, че планината не винаги отива при Мохамед.
И баба ми и майка ми са ми говорили за репутация и горско мнение, което ми е било през оная, защото съм от друго поколение. Когато те са били млади градът е бил много по-малолюден и сплотен. Хората са умирали в къщата, в която са се раждали. Новодошлите е трябвало да паснат и да се харесат.
Променят се и малките места. Ето, вече и там раждат без брак, нещо немислимо допреди 30-40 години. И там хората са принудени да се пригодят, защото няма млади хора, няма работна ръка. По-смелите просто отиват другаде. Остават добрите, привързаните към род, родина, родно място, готовите да се впишат в традициите. Там едва ли отиват нови млади хора, защото всичко замира.
bgtatko81, помня потребителката с биполярно разстройство. Тя нямаше хъс и инициатива да направи нещо за здравето си. Тогава Дева и аз я побутнахме да почете и да се вземе в ръце. Дева и теми и намери, но тя смяташе, че като се зони с психотропни си е добре. Лично аз бях добронамерена, но нея всичко я обиждаше и изкарваше от нерви. Тя си беше добре + сама, с работа, възможности да иде другаде, владееше езици. Просто не разбираше, че планината не винаги отива при Мохамед.
Догвил е прекрасен филм, и аз препоръчвам.
Аз лично в малък град не бих могла да живея задълго, като една от причините е точно това постоянно одумване и ровене в чуждата работа и живот. В града на ММ е някакъв ужас, едно безкрайно съобразяване с комшиите и роднините до девето коляно. Изнервям се само за седмица, представям си ако трябва да го търпя нонстоп. Чак такъв тапир не съм.
Забавното е, че понеже мъжът ми се е изнесъл още на 18-19, следвал, живял из Англия, пътувал по света, а сега от години вече е в София, той се дразни даже повече от мен.
Аз лично в малък град не бих могла да живея задълго, като една от причините е точно това постоянно одумване и ровене в чуждата работа и живот. В града на ММ е някакъв ужас, едно безкрайно съобразяване с комшиите и роднините до девето коляно. Изнервям се само за седмица, представям си ако трябва да го търпя нонстоп. Чак такъв тапир не съм.
Забавното е, че понеже мъжът ми се е изнесъл още на 18-19, следвал, живял из Англия, пътувал по света, а сега от години вече е в София, той се дразни даже повече от мен.
Аз пък си мисля, че повечето хора са способни да проявят разбиране, но не им се дава възможност. Като слушат от малки как се коментират другите и те продължават традицията после. По тоя начин отклоняват вниманието от собствените си проблеми. Но не винаги са злонамерени, по-скоро си е чешене на езиците.
Как се справяте със злобата в малките населени места ?
Хората тук са една шепа, всички се познаваме и знаем. Клюката, фалшивата моралност и плюенето са ежедневие и класика. Излизаш да свършиш нещо или просто да пиеш кафе или дори на разходка в парка, виждаш погледите им, шушненето. За хората в малко градче, да бъдеш разделена от мъжа си ( без значение от причината), значи, че си прокажена, виновна на 100%. Дори собствените ти познати леят помия зад гърба ти, важно им е да си натикан и да ти е зле....
Имам чувството, че живея в затворено общество от 18 век. Задушавам се, давам си сметка, че донякъде всички те са си постигнали целта, не излизам често, не желая никой да ме вижда. Писна ми да ме одумват с една и съща история от 3 години, а именно, че съм се разделила с мъжа ми.
За момента не мога да ида в по-голям град. А вие как се справяте с тази помии в по-малките градчета, в по- големите ясно, излизаш никой не те познава и никой не го интересуваш. Но в малкия град или село е различно, тягосно, осъдително и всичко се преживява два пъти по-трудно.
Вие как го преодолявате или как се справяте ?
Хората тук са една шепа, всички се познаваме и знаем. Клюката, фалшивата моралност и плюенето са ежедневие и класика. Излизаш да свършиш нещо или просто да пиеш кафе или дори на разходка в парка, виждаш погледите им, шушненето. За хората в малко градче, да бъдеш разделена от мъжа си ( без значение от причината), значи, че си прокажена, виновна на 100%. Дори собствените ти познати леят помия зад гърба ти, важно им е да си натикан и да ти е зле....
Имам чувството, че живея в затворено общество от 18 век. Задушавам се, давам си сметка, че донякъде всички те са си постигнали целта, не излизам често, не желая никой да ме вижда. Писна ми да ме одумват с една и съща история от 3 години, а именно, че съм се разделила с мъжа ми.
За момента не мога да ида в по-голям град. А вие как се справяте с тази помии в по-малките градчета, в по- големите ясно, излизаш никой не те познава и никой не го интересуваш. Но в малкия град или село е различно, тягосно, осъдително и всичко се преживява два пъти по-трудно.
Вие как го преодолявате или как се справяте ?
Явно си още доста млада, щом се "връзваш" на одумките им.
На теб добре ли ти е БЕЗ мъжа ти?
Ако да, какво ти дреме какво мисли леля ти Пена, буля ти Гена или чичо ти Стойко?
Живея в голям град, но когато се разведох имаше едно отдръпване от познати, като да не прихванат от мен, други пък ме заклеймяваха. Дойде ми добре дошло и видях кой, кой е в действителност. До ден днешен ме коментират, но по други причини. Дадох си сметка, че това са хора с скучен живот и без умения да си подобрят битието. Мнението и злобата им са ми безразлични и ги оставям да си се "пекат" с тях.
Така, че авторката хич да не им обръща внимание и да си прави живота, така както на нея и харесва.
Така, че авторката хич да не им обръща внимание и да си прави живота, така както на нея и харесва.
а да бе, остана и тя да влезе в този кръг. за мен единственото решение е по далеч от такива. като ще минават на другия тротоар, да си минават. перде и непукизъм - това е.
иначе от опит знам, че те просто няма да спрат. рано или късно нещо ново ще се случи в живота и пак ще подхванат. нищо не им убягва, все има някой да те е видял. доста често се измислят и допълнителни глупости. да кажат нещо добро не е интересно, но виж нещо лошо е друга работа, може да го раздуват със седмици. когато някой тръгне да те разпитва или да ти казва нещо, просто веднага го отрязваш и това е. клюките няма да спрат, но можеш да се предпазиш от тях и да не се обременяваш.
представям си какво се носи за мен, защото приятеля ми идва да ме взема от вкъщи. даже в началото и аз се притеснявах. една съседка ме видяла и бърза да разпитва. може и вече бременна да са ме направили.
сестра ми се запозна и излизаше с някакъв мъж. отишли да кажат на баща ми, че той бил женен и едва ли не, тя разбива семейства. а с жена му били разделени и тя от години живеела в Испания. когато баща ми ми каза, директно му казах, че живота си е на сестра ми и да си прави каквото иска. хубаво или лошо, това не влиза в работата на никой.
иначе от опит знам, че те просто няма да спрат. рано или късно нещо ново ще се случи в живота и пак ще подхванат. нищо не им убягва, все има някой да те е видял. доста често се измислят и допълнителни глупости. да кажат нещо добро не е интересно, но виж нещо лошо е друга работа, може да го раздуват със седмици. когато някой тръгне да те разпитва или да ти казва нещо, просто веднага го отрязваш и това е. клюките няма да спрат, но можеш да се предпазиш от тях и да не се обременяваш.
представям си какво се носи за мен, защото приятеля ми идва да ме взема от вкъщи. даже в началото и аз се притеснявах. една съседка ме видяла и бърза да разпитва. може и вече бременна да са ме направили.
сестра ми се запозна и излизаше с някакъв мъж. отишли да кажат на баща ми, че той бил женен и едва ли не, тя разбива семейства. а с жена му били разделени и тя от години живеела в Испания. когато баща ми ми каза, директно му казах, че живота си е на сестра ми и да си прави каквото иска. хубаво или лошо, това не влиза в работата на никой.
черна орхидея, къде са приятелките ти?
Човек се засяга и обижда и е наранен от чуждото мнение, когато е занемарил важната подкрепа на близките приятели (обикновено, защото смята, че половинката и семейството са най-важни. Не, не са. Средата също е важна.).
В крайна сметка сме социални същества и аз не бих послушала съвети в посока тръгни си, не им обръщай внимание, плюй на хорското мнение и тн. На теория звучи ок, но на практика ще се превърнеш в борсук. Не си единствената с лош бивш, с развод и тн. на света, все има и други жени на твоя хал.
Човек се засяга и обижда и е наранен от чуждото мнение, когато е занемарил важната подкрепа на близките приятели (обикновено, защото смята, че половинката и семейството са най-важни. Не, не са. Средата също е важна.).
В крайна сметка сме социални същества и аз не бих послушала съвети в посока тръгни си, не им обръщай внимание, плюй на хорското мнение и тн. На теория звучи ок, но на практика ще се превърнеш в борсук. Не си единствената с лош бивш, с развод и тн. на света, все има и други жени на твоя хал.
Живея в голям град, но когато се разведох имаше едно отдръпване от познати, като да не прихванат от мен, други пък ме заклеймяваха. Дойде ми добре дошло и видях кой, кой е в действителност. До ден днешен ме коментират, но по други причини. Дадох си сметка, че това са хора с скучен живот и без умения да си подобрят битието. Мнението и злобата им са ми безразлични и ги оставям да си се "пекат" с тях.
Така, че авторката хич да не им обръща внимание и да си прави живота, така както на нея и харесва.
Така, че авторката хич да не им обръща внимание и да си прави живота, така както на нея и харесва.
Като ме остави бившия попаднах в същата ситуация - всички се разбягаха. Приказваха ме скришно, гледаха ме злобно (все пак съм безплодна крава, ненужна никому). Познатите ми, които родиха от страх да не ги приказват ме одумваха съжалително, как те видиш ли си намерили някой да ги заплоди... а аз може би така ще си остана без деца завинаги. Все още ме приказват - смятайки, че новият ми приятел е с много пари (което изобщо не е вярно) и видиш ли за това съм с него. Няма оправия от такива, за това колкото се може по-далеч - ако трябва и в друга държава.
Хората без личен живот ВИНАГИ ще намерят за какво да "те" одумват....
1.ако си дебел, що си дебел
2.ако си кльощав, що си слаб
3.ако си чернокос, що си с черна коса (кой ли е баща ти, след като твоя е рус
)
4.ако си разведен, що си разведен
5.ако си женен, що седиш с тая кобра/тоя идиот
6.ако си млад ("още хвърчиш"...)
7.ако си стар (брейй, колко е състарена и колко бръчки има...)
8.ако си.....
Надявам се схвана идеята.Винаги, ама винаги ще намерят къде да те "захапят".
Ще те "пуснат", когато видят, че грам не ти дреме за тъпотиите им и не ги отразяваш изобщо.
Докато се научиш да не чуваш, да не слушаш, да ги отрязваш директно, можеш на първо време, ако те се пробва да се спре някой, просто да подминаваш с извинението "Извинявай, бързам, друг път!".
Другото, което действа на подобни хора, е също да ги "настъпваш" по болното им място.А такова има Всеки.
На въпрос/коментар към теб, който не ти допада, веднага контравъпрос:"А какво прави еди кой си, още ли пие всяка вечер/го викат за детето всяка седмица в училище/свекърва ти още нарежда мъжа ти....?" и т.н.Обикновено както те знаят всичко за теб, така се знае всичко и за тях.
Не бих имала никакви скрупули да ги настъпват по "мазола", точно както те правят с мен.
1.ако си дебел, що си дебел
2.ако си кльощав, що си слаб
3.ако си чернокос, що си с черна коса (кой ли е баща ти, след като твоя е рус
)4.ако си разведен, що си разведен
5.ако си женен, що седиш с тая кобра/тоя идиот
6.ако си млад ("още хвърчиш"...)
7.ако си стар (брейй, колко е състарена и колко бръчки има...)
8.ако си.....
Надявам се схвана идеята.Винаги, ама винаги ще намерят къде да те "захапят".
Ще те "пуснат", когато видят, че грам не ти дреме за тъпотиите им и не ги отразяваш изобщо.
Докато се научиш да не чуваш, да не слушаш, да ги отрязваш директно, можеш на първо време, ако те се пробва да се спре някой, просто да подминаваш с извинението "Извинявай, бързам, друг път!".
Другото, което действа на подобни хора, е също да ги "настъпваш" по болното им място.А такова има Всеки.
На въпрос/коментар към теб, който не ти допада, веднага контравъпрос:"А какво прави еди кой си, още ли пие всяка вечер/го викат за детето всяка седмица в училище/свекърва ти още нарежда мъжа ти....?" и т.н.Обикновено както те знаят всичко за теб, така се знае всичко и за тях.
Не бих имала никакви скрупули да ги настъпват по "мазола", точно както те правят с мен.
Едно нещо ми е направило впечатление.
Спра ли да чувам клюки и интриги по свой адрес,обикновено като се поогледам,съм в някъв труден кризисен период.
Но покажа ли глава над повърхността,веднага чувам "мили отзиви"
И все се сещам за лафа "По-добре на хората в устата,отколкото в краката"..
Просто има няква пропорционалност,колкото съм по-добре,толкоз повече ме одумват.
За това,настъпи ли затишие около персоната ми,задължително си правя равносметка,да видя кое колело ми е излязло от релсите:)
Притча за обидата
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.
– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
Спра ли да чувам клюки и интриги по свой адрес,обикновено като се поогледам,съм в някъв труден кризисен период.
Но покажа ли глава над повърхността,веднага чувам "мили отзиви"
И все се сещам за лафа "По-добре на хората в устата,отколкото в краката"..
Просто има няква пропорционалност,колкото съм по-добре,толкоз повече ме одумват.
За това,настъпи ли затишие около персоната ми,задължително си правя равносметка,да видя кое колело ми е излязло от релсите:)
Притча за обидата
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.
– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
Размислила съм се днес по повод боновите книжки и стигнах до отношенията.Мъжете решаваха всичко ,взе ми книжката и я записа дето му каже една негов човек,тъй и вика.И се размислих, че съм ербап защото измряха и се командвам сама ,децата не са при мен да ме ръководят ,иначе бих им остъпила важните неща да решават.Но как да гледам на някого си решавам аз.И виждам как се влияем една от друга ,един от друг.Щеш не щеш слушаш, то какво друго да се говори-този се развел преди половин огдина и още се говори,все има някой да не си виждал скоро и да пита,ти знаеш ли,че...то дъщеря и без мъж ,сега и сина се развел...Така си е на село и град от селски тип.А момичето е младо и необръгнало ,още с илюзии, с погубени надежди за семейство и с дете ,дето трябва да дели с този гамен разгонен.
Та с нова дата, гадно е , трудно е да игнорираш, като остарееш няма да ти пука ,но не и сега...Ще тръгне детенце на ясла,градина ,каквото там, ще си намериш път и място и щастието.Сега по-малко общувай и не слушай всеки.Няма оправяне ,със скорост на охлюв се движи промяната при нас.Няма да е в този живот , а за друг ще е късно ..пак ще е остаряло разбиране.
Та с нова дата, гадно е , трудно е да игнорираш, като остарееш няма да ти пука ,но не и сега...Ще тръгне детенце на ясла,градина ,каквото там, ще си намериш път и място и щастието.Сега по-малко общувай и не слушай всеки.Няма оправяне ,със скорост на охлюв се движи промяната при нас.Няма да е в този живот , а за друг ще е късно ..пак ще е остаряло разбиране.