- Публикувана: 20 ян. 2019, 22:20 ч.
- Последно мнение: 20 март 2019, 00:13 ч.
Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн
Ти току що направи точно същото. Тълкуваш, интерпретираш и използваш, както ти харесва в окастряне правата на децата и разширяване правата на родителите.
Не е важно аз как тълкувам стратегията, а възможността да бъде интерпретирана от институциите, както им е угодно. А това, че вие нямате сетива за бъдещите проблеми с въпросната стратегия, е видно и с просто око. Внушавате откровени неистини ( като например, че българският родител бие децата си). Аман от опорки, НПО-та и следовниците им.
Мари, не ние държим на шамара, а Вие и не мога да разбера, защо така упорито сте се хванали за него и постоянно го размахвате. От всичките Ви постове, макар да не споделям мнението Ви, лъха интелект, красноречие и подготвеност по-въпросите, не мога да си кривя душата, затова имате моите уважения.Чета Ви с удоволствие и респект, но пак казвам, че не отговарят на моето виждане, но не мога да разбера, защо така упорито и твърдоглаво държите да ни го навирате. Много добре знаете, че може да шамаросаш човек и с думи така, както физическия шамар не може да те срине, така че няма смисъл все за него да говорим
документ, който може да се тълкува, интерпретира и използва от институциите, както им се харесва.
Ти току що направи точно същото. Тълкуваш, интерпретираш и използваш, както ти харесва в окастряне правата на децата и разширяване правата на родителите.
Вивала75, не, ти за разлика от много други, написа съвсем сериозен пост, затова и ти отговорих. Но не е вярно, че очерням българския родител и издигам в култ институциите и държавата. Това са ненужни и невярни обобщения, а именно примера ти с гнилите ябълки. Български деца се бият, български родители са некадърни, български приемни семейства също ще са неподходящи за работата, която са се наели да извършат, но това важи и за други държави. Ако направим сравнение, в Норвегия шамарите са били разпространен метод на възпитание преди години, но е много по-малко разпространено днес заради официалната забрана в закон и промененото отношение на хората, а в България още не се е стигнало до там и цифрите са все още високи. Изключвам чужденците, които не познават законовата уредба и не са наясно какво е забранено и какво е разрешено. На тях им идва като гръм от ясно небе, че полицията може да повдигне обвинение и да ги изправи пред съд, задето вкъщи играе шамарената фабрика. Но и в България ще се променят възгледите с времето и, надявам се, много по-малко деца ще ходят със страх на училище и ще казват, че ги бият вкъщи. В норвежката тема току що пуснах линк, според който българските ученици са сред топ 10 от 43 държави по агресивност (данни на СЗО). Това е алармиращо и ясен знак, че нещо много куца в начина на възпитание на децата в България. Те научават от родителите си, че власт и уважение се печелят с шамар и агресия. Това е много тъжно.
Съгласна съм, че нещо куца, но не и със следващото изречение. Има много други места и хора, намесващи се във възпитанието на децата през първите им седем. И, според стратегията, така искат да стане с все повече деца. Няма достатъчно кадри и място дори за сегашните. Учители и медицински сестри са нанесли повече физически и психически травми на деца около мен, отколкото родителите им. Но не виждам дори идея за промяна в тази посока ... освен залегналите цели за намаляване на възрастта на децата, обхванати от задължителното образование. А това, без подходящите кадри, поражда обяснимо недоверие.
Точно, пък на дете от приемно семейство му измръзнаха пръстчета, заради родителския капацитет на приемната майка, даваха случая по новините, но не искам да се ровя в частни случаи. Навсякъде има хора и хора, нито институционалната грижа е 100% гарант за добруването на едно дете, нито биологичното му семейство, но със сигурност процента на загрижените родители към собствените им деца е стократно по висок от този на приемните или социалните работници, вярвам в това и никой не може да ме обори в противното.
Навсякъде има хора и хора. Напълно съм съгласна.
Нито институционалната грижа е 100 % гарант за добруването на едно дете, нито биологичното му семейство. - Напълно съм съгласна.
Обаче като стигнахме до "процента загрижени родители към собствените си деца е стократно по-висок от този на приемните или социалните работници"...
Точно там е работата - "да си загрижен" е едно. А да положиш грижата, да я има тази грижа е друго.
Скрит текст:
Погледни в случката от Родопите. Ина Бамбина, която пусна лютата клетва към "защитничките", даде линк, май към единствената медия, която отрази "успеха" на адвокатчето в комбина с Перата - биячът на хора. На снимката пред съда са снимани майката, бабата и двамата братя. Облечени с хубави зимни якета, адекватни за сезона. С добри ботуши. Чичовците на бебето са МЛАДИ, ПРАВИ и видимо ЗДРАВИ. Всички тях "много ги е грижа" за бебето, което ще се ражда. Разбираш ли, искат го, ще си го гледат. Но нито един не е хванал една кофа вар, за да замаже опушената черна стая от кадежа години наред, за бебето. Нито пък някой е хванал да свари в някакъв бидон вряла вода, та да изпере одеяла, юргани, да махне бълхи и бактерии от котките, които едва ли са ходили редовно на ветеринар. Нито пък тая баба и чичовци (хайде, майката я оставям, тя е бременна и хормоните я тресат, с големия корем къде да се бута), но тия чичовци - млади, прави и здрави мъже не са прогонили 7-8 котки, които живеят в същата ЕДНА стая, в която ще спят и чичовците, и бабата и майката с новороденото, което излиза от кувьоз (значи нещо са заплетени нещата с раждането и развитието на детето). Виж, тях всички ги е грижа. Но реална, адекватна грижа за бебето НЕ Е ПРОЯВЕНА. Номер 1 в пирамидата на потребностите на човека е да спи, да яде и да стои на защитено място. Нито едно от това не е осигурено от семейството. Закрила на детето им дават до 6 месеца да се хванат в ръце, да почистят, да замажат, да си обезопасят къщата и по напълно нормален ред да си приберат бебето у дома. Нима това не е правилното решение? Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш... Ето това е голямото разковниче.И наркоманът е много загрижен, но като е надрусан - грижата я няма насреща. Той е в несвяст, в някакви свои агресивни състояния (кристали, мристали, вече толкова са видовете, които отключват страхотии в главите на хората, че им изгубих сметката) - грижа към децата тогава НЯМА. Те са будни, искат да ядат, може да отидат на терасата - но наркоманът е в несвяст. А иначе, ако го хванеш да го питаш - а бе, тебе грижа ли те е за тия деца?, той кърши пръсти и вика "ооо, много ги обичам, много съм загрижен, мисля ги по цял ден, искам си ги". Ми тогава остави тия наркотици, нещастнико...
Мисля, че много от майчетата тук скачат подразнени, защото всеки си се представя себе си в ужасната ситуация, в която някой идва и ти взима детето. Ясно е, че това изобщо не се отнася до хората, които се грижат за децата си. Но това, че ти, аз, трети, пети си гледат детето, изобщо не значи, че десетият също го гледа добре. Не бива да се скача и гледа от собственото гьолче. Трябва да се гледа цялата картина. Съществуват ли хора, които здрави, прави, млади не могат да се вдигнат и да операт 5 юргана, за да махнат бълхите от 8 котки и да варосат (най-евтино е с вар, а дезинфекцира) ЕДНО СТАЙЧЕ? Има. Има ли дрогирани, пияни, подпалили къщата, такива, които си държат децата като затворници (като трите момичета на семейството, което си уби дядото като се разприказва) - има. Имаме ли безработни, измамници, фалшиви телкове, отсъстващи, криминални? Имаме. Във всички страни има такива. Във всички! Щом има такива хора и техните деца са във риск - изобщо да не доживеят до 18 години, тогава трябва да има и някой отговорен, който да им дава шанс на тия деца да пораснат.
Скрит текст:
Ти току що направи точно същото. Тълкуваш, интерпретираш и използваш, както ти харесва в окастряне правата на децата и разширяване правата на родителите.
Вивала75, не, ти за разлика от много други, написа съвсем сериозен пост, затова и ти отговорих. Но не е вярно, че очерням българския родител и издигам в култ институциите и държавата. Това са ненужни и невярни обобщения, а именно примера ти с гнилите ябълки. Български деца се бият, български родители са некадърни, български приемни семейства също ще са неподходящи за работата, която са се наели да извършат, но това важи и за други държави. Ако направим сравнение, в Норвегия шамарите са били разпространен метод на възпитание преди години, но е много по-малко разпространено днес заради официалната забрана в закон и промененото отношение на хората, а в България още не се е стигнало до там и цифрите са все още високи. Изключвам чужденците, които не познават законовата уредба и не са наясно какво е забранено и какво е разрешено. На тях им идва като гръм от ясно небе, че полицията може да повдигне обвинение и да ги изправи пред съд, задето вкъщи играе шамарената фабрика. Но и в България ще се променят възгледите с времето и, надявам се, много по-малко деца ще ходят със страх на училище и ще казват, че ги бият вкъщи. В норвежката тема току що пуснах линк, според който българските ученици са сред топ 10 от 43 държави по агресивност (данни на СЗО). Това е алармиращо и ясен знак, че нещо много куца в начина на възпитание на децата в България. Те научават от родителите си, че власт и уважение се печелят с шамар и агресия. Това е много тъжно.
Тук, в този пост, трябва да призная, че сме в единомислие, но също така смятам, че отдавна в повечето съвременни семейства шамарената фабрика е отдавна затворена, както и други насилствени методи, но българският ученик не ходи на училище със страх, заради агресия в семейството, а заради такава в училищата, заради кофти, тесногръди учители, които ползват остарели методи на общуване с децата, тези професионалисти, кой ще ги наглежда? Нямате представа, колко пъти дъщеря ми се е връщала ядосана, унизена от училище, заради глупавото поведение на някой учител, който не се съобразил с детската и психика, подиграл се с някоя грешка от нейна страна пред целия клас и я направил за смях. Колко пъти е тръгвала със страх на училище, заради трудности при заучаването на някой урок... документ, който може да се тълкува, интерпретира и използва от институциите, както им се харесва.
Ти току що направи точно същото. Тълкуваш, интерпретираш и използваш, както ти харесва в окастряне правата на децата и разширяване правата на родителите.
Вивала75, не, ти за разлика от много други, написа съвсем сериозен пост, затова и ти отговорих. Но не е вярно, че очерням българския родител и издигам в култ институциите и държавата. Това са ненужни и невярни обобщения, а именно примера ти с гнилите ябълки. Български деца се бият, български родители са некадърни, български приемни семейства също ще са неподходящи за работата, която са се наели да извършат, но това важи и за други държави. Ако направим сравнение, в Норвегия шамарите са били разпространен метод на възпитание преди години, но е много по-малко разпространено днес заради официалната забрана в закон и промененото отношение на хората, а в България още не се е стигнало до там и цифрите са все още високи. Изключвам чужденците, които не познават законовата уредба и не са наясно какво е забранено и какво е разрешено. На тях им идва като гръм от ясно небе, че полицията може да повдигне обвинение и да ги изправи пред съд, задето вкъщи играе шамарената фабрика. Но и в България ще се променят възгледите с времето и, надявам се, много по-малко деца ще ходят със страх на училище и ще казват, че ги бият вкъщи. В норвежката тема току що пуснах линк, според който българските ученици са сред топ 10 от 43 държави по агресивност (данни на СЗО). Това е алармиращо и ясен знак, че нещо много куца в начина на възпитание на децата в България. Те научават от родителите си, че власт и уважение се печелят с шамар и агресия. Това е много тъжно.
Разбирам те и да, права си - в тази насока трябват също много промени. Но...
Скрит текст:
Но реформата зацикля. А агресията се пренася като модел от едното място на другото - от дома - в училище, в нета, на работа, в асансьора, на пътя, в кафенето, от училище - у дома, в нета, на работа, в асансьора, на пътя, в кафенето. А тесногръдието се възпитава пак в семейството. Ето, прочети колко постове са против шарения, широко скроен свят. Когато им заговориш за това, че във всяко дете има хубави неща, които трябва да се открият и развият - талант, бързина, академични знания, добрина, съчувствие, казва се "ооо, я, не ми пиши тия сладникави, захаросани теорийки". Една майка написа "от някои нищо не става". Ами тя така мисли - тя това предава на децата си. Ако те станат един ден учители, ще бъдат широко скроени или тесногръди, как мислиш? Майките сами не вярват, че у дома се кове всичко. Когато им напишеш, че във века на информационните технологии и социалните медии е от изключителна важност да си подбират източниците на информация и да се четат само надеждни, реномирани медии - хората продължават да си четат линкове на съмнителни про-анархични сайтове, медии, които показват пълен субективизъм и не зачитат другото мнение, и дават картинки от сайтове като банан.сз…. Откъде да дойде тази широка култура, толерантност, зачитане на чуждото мнение, изслушване, която искаш у учителите? Нали и те са били деца в нечий дом и някоя майка ги е възпитавала и тях в широкоскроеност или пък в тесногръдие...
Дали нямаме специалисти, които да приготвят добра реформа и да я проведат? Дали хората блокират всичко, веднага щом им се каже "ще въведем промени"? Дали майките не искат да почнат промяната първо от себе си - да не си удряш детето? Дали народът е наплашен и си иска старото, защото само то му е познато? Дали просто е въпрос на общи правила за всички, спазвани, или е въпрос и на морал, на етика? А имаме ли, останал ли е морал, етика? А кой учи на морал на етика - майката, бащата или учителят?.. Разбирам те! Аз също всеки ден говоря с детето си, когато тя усети неправилно поведение спрямо себе си от учители, от съученици. И това го има навсякъде по света - не е само в България.
Но виж, все отнякъде трябва да се започне, не мислиш ли? Нека почнем от там, че шамарите не са разрешени в България. В образованието реформите трябва да ги направят там техните си хора - министри, инспекторати, учители и т.н. В грижата и защита на детето - хората действат, но ето - пускат се петиции в защита на шамара... В здравеопазването - опитаха се да изхващат откъде изтичат парите и защо не стигат до болните, но последваха масови протести за пръстовите отпечатъци. Все се чудя как централно-европейските страни като Чехия и Унгария се справиха по-добре с реформите си, с развитието си, а ние все последни...
Дали нямаме специалисти, които да приготвят добра реформа и да я проведат? Дали хората блокират всичко, веднага щом им се каже "ще въведем промени"? Дали майките не искат да почнат промяната първо от себе си - да не си удряш детето? Дали народът е наплашен и си иска старото, защото само то му е познато? Дали просто е въпрос на общи правила за всички, спазвани, или е въпрос и на морал, на етика? А имаме ли, останал ли е морал, етика? А кой учи на морал на етика - майката, бащата или учителят?.. Разбирам те! Аз също всеки ден говоря с детето си, когато тя усети неправилно поведение спрямо себе си от учители, от съученици. И това го има навсякъде по света - не е само в България.
Но виж, все отнякъде трябва да се започне, не мислиш ли? Нека почнем от там, че шамарите не са разрешени в България. В образованието реформите трябва да ги направят там техните си хора - министри, инспекторати, учители и т.н. В грижата и защита на детето - хората действат, но ето - пускат се петиции в защита на шамара... В здравеопазването - опитаха се да изхващат откъде изтичат парите и защо не стигат до болните, но последваха масови протести за пръстовите отпечатъци. Все се чудя как централно-европейските страни като Чехия и Унгария се справиха по-добре с реформите си, с развитието си, а ние все последни...
Извинявам се за последователните постове.
ПС Специално пък как става човек тесногръд - само погледни, Вивала75,
Скрит текст:
колко народ зацикли на препъни камъка "ама дайте дефиниция за шамар" и "а по колко шамара са разрешени". Ти му казваш - а бе за какво ти е да дефинираш какво е шамар, просто не си бий детето! Дай му знания, обич, грижа, разбиране, подкрепа. Дай дефиниция за "знания", "обич", "грижа", "разбиране", "подкрепа" - ей това си струва, ей това да говорим, ей за това да изпишем тук 50-60 страници, да си даваме примери за истинска, пълноценна грижа... Но неее….. Хората задълбаха да дефинират (и протестират, че в стратегията не било дефинирано!!) какво било шамар - ама с мекото, ама не по главата, ама с еди-колко си нютона сила, ама по задник, по ръка... Защо ми е да знам до последната запетайка какво е лека, средна, тежка телесна повреда? Не планирам никого да удрям. Ако ударя, значи целият ми свят и разум са рухнали. Значи, заслужавам наказание...
Внушавате откровени неистини ( като например, че българският родител бие децата си)
Моля забележките да се отправят към Института по криминология, Синдиката на българските учители и другите, които излязоха с официални данни за бити български деца.
jd, да, децата се влияят не само от родители си, но и имат нужда от положителни примери, а не само негативни. Ако вкъщи не могат да получат положителен модел на поведение, трябва да го получат от друг, външен човек. Ако има недостиг на кадри, то трябва това да се поправи. Учители се бият от деца и родители, учители бият на свой ред децата, родители бият децата си, агресията е неприятно висока (който не вярва, да провери официалната информация по въпроса). Стратегията не е приет закон. Всеки може да си каже мнението, не тук, а по надлежния ред, да предложи нещо, да сезира за необходима поправка и допълнение. Стратегията показва насоките, а те са добри.
Мари, чудесни постове, както винаги.
Вивала75, абсолютно неприемливо е учителите да упражняват агресия върху учениците и тези професионалисти трябва да бъдат контролирани. Не знам къде е правилно да се пусне жалба в България, до ректора на училището или на по-високо ниво? Пускат ли родителите жалби, когато децата им страдат от учителски своеволия, прави ли се нещо? Има ли последствия или всеки си мълчи? Радвам се, ако броя на шамарените фабрики в семействата намалява, но за останалите има нужда от мерки. Ще отнеме време, както написах, може би 2-3 поколения. Иначе Мари е написала много от нещата, които и аз мисля. Не искам да я повтарям.
Ясно е, че това изобщо не се отнася до хората, които се грижат за децата си.
Fenris, вие кое НПО представлявате?
Никое. Само себе си. А вие?
Агресията сред децата е много висока, но като цяло далеч не е това, което беше преди 10 години. Имам предвид, че благодарение на повсеместната пропаганда в тази посока, различните деца са много по-добре и по-нормално приети (визирам всякакви различия - от обикновените очила/брекети/повече килограми до заболявания). Причината съвсем не е системният тормоз вкъщи. Причините са много по-комплексни и родителите практически нямат контрол върху тях. Всичко е от значение - медиите, младежките субкултури, ценностите на чалга културата, липсата на добри примери и почтеност в обществото, корупцията, криминалният фон...отвсякъде децата попиват една бруталност и едно налагане според максимата "чрез нахалство към прогрес". Една от много съществените причини е липсата на респект у децата с насилствени наклонности, сигурността, че никой няма да ги санкционира - било поради позициите на родителите им, било поради силно орязаните правомощия на учителите.
Fenris, вие кое НПО представлявате?
Никое. Само себе си. А вие?
Мда, вярвам ви. Особено по начина, по който ревностно защитавате един доказано репресивен модел на "защита на деца", от който са пропищели толкова хора, т.е норвежкия. И от начина, по който убеждавате нищо неподозиращата нещастна българска майка, че държавата знае по-добре кое е най-добро за нейното дете . Успявате да посеете съмнения, признавам. Съмнявам се обаче да мине тоя тоталитарен документ.
Ясно е, че това изобщо не се отнася до хората, които се грижат за децата си.
Точно тук се разминаваме най-много с тебе, Черен Сапфир. Ти гледаш на всичко като формулировка, като дефиниция, най-вероятно работиш като юрист. Разбирам те, ако си в тази професия, но нека да се доверим и на другите в тази професия, които работят по същината. Но като майка - не мога да те разбера. Без да се обяснявам какво съм учила и какво работя, само ще кажа, че като майка аз считам, че за децата може винаги и винаги да се направи повече. Т.е. за мен е по-важен този знак "безкрайност" в грижата към децата, а не знакът "минимално или клони към пълната нула".
Иначе за формулировката - когато социалните, педагозите, психолозите и т.н. казват "най-доброто за детето" или "в интерес на детето", за пореден път го казвам, те имат предвид всичко това, което е дадено като потребности в пирамидата на Маслоу, ПЛЮС за децата - игра! Много, много, много игра. Формулировка не може да има конкретно, защото колкото милиони семейства сме, толкова и милиони стандарти прилагаме. Едни са скромни, живеят в малко жилище. Грижата тогава се изразява в това жилището да е чисто, проветрено, обезопасено (да няма голи жици, да няма директен достъп до горяща печка, до вряла вода в тенджера, която може да се обърне и излее), отоплено. Друг живее в огромен палат, в лукс. Грижата се изразява в това палатът да е чист, да е проветрен, да е обезопасен (примерно да не спят вътре 5 кучета, които се ползват за бой с кучета, или пък да се събират вътре мафиоти с автомати, или пък дрога-дилърите да са си наслагали стоката из целия хол) и да е отоплен. Какво тук има да се дефинира? Нима нямаме стандарти във всяко отношение. Домашните трябва да са написани, детето трябва да е в час. Стандарт за всяко училище. Жилището трябва да има прозорец, врата, отопление, да е чисто. Стандарт на всяко ХЕИ и лекар. Детето трябва да се храни с храни, които му набавят достатъчно калории и полезни вещества, определен брой пъти в деня. Стандарт на всички педиатри, млечни кухни и т.н. Детето не бива да стои в опасни помещения. Стандарт на всяка противопожарна бригада, гражданска отбрана и т.н. Детето трябва да се вози в столче, закопчано с колан за безопасност. Стандарт на всички агенции за безопасност по пътищата... За кое нямаме стандарт, формулировка, дефиниция? Какво не е ясно на родителя, който не може да се напъне, за да осигури този стандарт в ЕВРОПА, в 21 век? Да сме в Африка, пак да кажа, че от нямане и не можене, да няма начин изобщо, а то ние сме в Европа уж...
За кое нямаме стандарт, формулировка, дефиниция?
Точната формулировка е най-важното качество на всеки правен документ. Неточните формулировки допускат злоупотреби. А злоупотребите с живота на децата са най-ужасното нещо.
Не приказвам празни приказки, доказателствата са налице в много по-уредени държави от нашата.
Тук, на местна почва, положението може да стане повече от страшно, ако на нашите некомпетентни и корумпирани чиновници се даде достатъчно власт върху живота на всички хора.
За разлика от теб, аз не страдам от никакви илюзии по отношение на непогрешимостта на държавните органи. Все пак и там работят хора. А в социалната сфера работят хора, които не са могли да се реализират успешно никъде другаде.
Погледни в случката от Родопите. Ина Бамбина, която пусна лютата клетва към "защитничките", даде линк, май към единствената медия, която отрази "успеха" на адвокатчето в комбина с Перата - биячът на хора. На снимката пред съда са снимани майката, бабата и двамата братя. Облечени с хубави зимни якета, адекватни за сезона. С добри ботуши. Чичовците на бебето са МЛАДИ, ПРАВИ и видимо ЗДРАВИ. Всички тях "много ги е грижа" за бебето, което ще се ражда. Разбираш ли, искат го, ще си го гледат. Но нито един не е хванал една кофа вар, за да замаже опушената черна стая от кадежа години наред, за бебето. Нито пък някой е хванал да свари в някакъв бидон вряла вода, та да изпере одеяла, юргани, да махне бълхи и бактерии от котките, които едва ли са ходили редовно на ветеринар. Нито пък тая баба и чичовци (хайде, майката я оставям, тя е бременна и хормоните я тресат, с големия корем къде да се бута), но тия чичовци - млади, прави и здрави мъже не са прогонили 7-8 котки, които живеят в същата ЕДНА стая, в която ще спят и чичовците, и бабата и майката с новороденото, което излиза от кувьоз (значи нещо са заплетени нещата с раждането и развитието на детето). Виж, тях всички ги е грижа. Но реална, адекватна грижа за бебето НЕ Е ПРОЯВЕНА. Номер 1 в пирамидата на потребностите на човека е да спи, да яде и да стои на защитено място. Нито едно от това не е осигурено от семейството. Закрила на детето им дават до 6 месеца да се хванат в ръце, да почистят, да замажат, да си обезопасят къщата и по напълно нормален ред да си приберат бебето у дома. Нима това не е правилното решение? Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш... Ето това е голямото разковниче.
Мисля, че много от майчетата тук скачат подразнени, защото всеки си се представя себе си в ужасната ситуация, в която някой идва и ти взима детето. Ясно е, че това изобщо не се отнася до хората, които се грижат за децата си. Но това, че ти, аз, трети, пети си гледат детето, изобщо не значи, че десетият също го гледа добре. Не бива да се скача и гледа от собственото гьолче. Трябва да се гледа цялата картина. Съществуват ли хора, които здрави, прави, млади не могат да се вдигнат и да операт 5 юргана, за да махнат бълхите от 8 котки и да варосат (най-евтино е с вар, а дезинфекцира) ЕДНО СТАЙЧЕ? Има. Има ли дрогирани, пияни, подпалили къщата, такива, които си държат децата като затворници (като трите момичета на семейството, което си уби дядото като се разприказва) - има. Имаме ли безработни, измамници, фалшиви телкове, отсъстващи, криминални? Имаме. Във всички страни има такива. Във всички! Щом има такива хора и техните деца са във риск - изобщо да не доживеят до 18 години, тогава трябва да има и някой отговорен, който да им дава шанс на тия деца да пораснат.
След като във всички страни ги има, каква е ползата от въведените мерки в тези страни? В България и в момента съществува законодателство, което ако бъде спазвано стриктно, родителите които не полагат адекватни грижи за децата си, би трябвало да се намалят. Нали така?
Агресията сред младежите се била увеличила. И веднага се заключава, че тя е единствено и само провокирана от това, че вкъщи децата са шамаросвани. Някой направил ли е проучване сред тези деца, за да се разбере, защо са агресивни?
Fenris, вие кое НПО представлявате?
Никое. Само себе си. А вие?
Мда, вярвам ви. Особено по начина, по който ревностно защитавате един доказано репресивен модел на "защита на деца", от който са пропищели толкова хора, т.е норвежкия. И от начина, по който убеждавате нищо неподозиращата нещастна българска майка, че държавата знае по-добре кое е най-добро за нейното дете . Успявате да посеете съмнения, признавам. Съмнявам се обаче да мине тоя тоталитарен документ.
А, дали ми вярвате или не, няма значение. Не знам какви НПО-та ви се привиждат и вие кое представлявате, но аз представлявам само себе си.
''Доказано репресивен'' е много интересно описание за родителска грижа без насилие, което е норвежкия модел, описан и в законите на страната. Нямам намерение да губя време в оборване на нелепи изказвания, защото те са крайно несериозни.
Ако успявам да посея съмнение, че
родителите винаги правят и познават най-доброто за децата си
физическото наказание е нормален начин за възпитаване на дете
в България няма нужда от промени в законодателството за защита правата на децата
то съм повече от доволна.