Пубертетът при момчетата - Тема № 4

абсолютно. няма как да е правилно да се накаже само 1 от цяла група.

Има и още как
Класната в начален етап и настоящата ( може би поради факта, че са майки на момчета) много добре реагирах аи разнищваха такива ситуации. Подобни масови побоища не само не се допускаха, ами и случките се разнищваха много щателни и вещо, но не унизително или с някакво нарочване

когато цялата група са се събрали и се бутат, то би трябвало да знаят , че се бутат. т.е. ако са се събрали да пеят и някой се бута е друг въпроса ...

Момичета, виждам, че сте засегнали темата за агресията и тормоза в училище.
Да споделя с вас какво се случи с моя шестокласник. Миналата седмица преди грипната ваканция ми се обади класната да ми каже, че синът ми е тормозен от един от съучениците си, като момчето го е обиждало и го е събаряло на пода да го гъделичка. После деца от класа скачали да защитават сина ми и в резултат момчето, което тормози се оплакало на класната, че го нападат. Тя веднага разнищва случая в първия час по математика (класната им преподава по математика) и разбира, че всъщност този, който се е оплакал е виновника и че е тормозел сина ми. В хода на разговора в часа синът ми се разплаква пред всички деца. Вкъщи сподели само, че едно момче дразнело другите момчета в класа, като ги гъделичкало, т.е. на мен премълча най-голямата част от случката. Видяхме се с класната, психоложка и зам.-директор от училището и всички му обяснихме, че при ситуации на тормоз не трябва да мълчи, а веднага да сподели с някой - родител, учител, психолог, зам.директор; също и че тормозът не е само бой и нападения, а и словесен, обиди. Уж разбра, че не трябва да си премълчава и да търпи, но аз се притеснявам, как му се е отразило това. Тормозът с гъделичкането е продължил 10-на дни от време на време в някои междучасия, но преди това се оказва, че същото дете няколко пъти го е обиждало словесно и моят син се е разплаквал. Детето ми е кротко, не налита на бой, не обижда; другото момче е като цяло проблемно дете, преместиха го преди две години от съседния клас, миналата година имаше разни малки прояви и беше с предупреждение за изключване, но до там не се стигна. Питах класната и каза, че това му е първото провинение за годината и няма как да го изключат. С неговите родители и него също е разговарял психолог и зам.-директор в училището.
Няколко пъти вкъщи говорихме със сина ми, че не трябва да търпи такова поведение и при най-малкия проблем веднага да каже, той уж обеща, но твърди, че другото момче ще спре за кратко и после пак ще му щукне нещо.
Момичета, мисля си да го заведем на консултация с психолог още веднъж, да му обясни професионалист, че не е длъжен да търпи такива прояви и ако може да разберем, как му се е отразило това психически. Видимо няма никаква промяна в поведението му, същия си е, не личи нещо да го тормози, но той е доста чувствителен и тази година го подгони леко пубертета и нищо не споделя с нас вкъщи.
Вие бихте ли потърсили помощ от психолог в такава ситуация?

Извинете, че стана малко дълго, но си излях душата

Престаравате се сякаш.
Достатъчно е голям, оставете го да се справя с по-дребните неща сам. Едно гъделичкане не е кой знае какъв тормоз.
Добре е да сме опора за децата си, но трябва да ги оставяме да се учат, няма да сме постоянно до тях.

проблема сякаш е , че учителите нямат думата. всеки хваща детето и започва да го дърпа и възпитава някак си. получава се !100 баби хилаво дете! . То не са учители, директори, психолози, родители и какво ли не.

Теодора Вълкова 605560,
Вие какво решение предложихте на сина си в случай на гъделичкане? На мен не ми стана ясно. Разбрах само, че не трябва да си мълчи.
Аз бих изискала от учителите контрол и през междучасията. Само така би се избегнала подобна ситуация.
В моята гимназия едно време, назначаваха дежурни по дисциплината и отговорността падаше върху дежурните ученици. Имаше положителен ефект дори и едно такова решение. Ясно е, че и учителите имат нужда и право на почивка. Но решение може да се намери.

Mia_Sophie, многократно обяснихме на сина ми, ако се повтори случката с гъделичкането да каже на момчето, че не му е приятно и да го остави на мира, не съм съветвала детето да отвръща с атака, а и той няма да го направи, не е агресивен, сам каза, че се страхува, че ако го нападне в защита, учителите ще обвинят него, а не истинския причинител. Че не трябва да си мълчи, го посъветва и психоложката и зам.-директорката. В шести клас учителите не дебнат учениците в междучасията, поне в нашето училище, което минава за "по-елитно", но мисля, че и в другите училища е така. Отделно, че системата е кабинетна - във всяко междучасие децата сменят стаята си, в зависимост от предмета. Ти какво решение предлагаш?
Глухарче, да го оставя сам да се справи в случая, не знам, дали няма да означава да търпи и да си мълчи, както не е казвал и за словесните обиди преди това. След като детето няколко пъти се разплаква пред класа по повод на тази случка, не мисля, че се престаравам, че търся съвет. И не е просто гъделичкане да се закачат нещо си на игра, а е събаряне на земята, бутане към стената, с цел гъделичкане.

Теодора разбирам те добре, но в 6-ти клас са си вече юноши не са бебета. Казвам ти го като майка на доста обиждано и тормозено дете, взимах отношение с ходене  в училище, но 1,2,3 клас, вече не. Сега бих отишла при нещо повече от този ми каза, че съм "глупак, идиот, грозен, дебел..." и доста повече от гъделичкане. Трябва да се учат да се защитават сами и да игнорират такива деца, насочи се в тази посока, говори му, че това дете не е възпитано и да страни от него. Сега ако отида до училище да се разправям за такова нещо дори би се приело като унизително от сина ми.
Предполагам, че основния ви проблем е в самочувствието на детето, работете в тази насока.

Теодора, щом смятате, че Вие не можете да помогнете на детето със съвети, аз също съм за психолог. Трудно ще оцелява с този характер в училищната джунгла. Трбява му твърдост на характера която от някъде трябва да се появи. Ако оставите без последствия, другарите или ще го смачкат, или ще го научат как да се защитава. Вие сте тази, която сега трябва да вземе адекватното решение.

Глухарче, всяко действие, което не се харесва на отсрещната страна е вид тормоз. Днес го гъделичкат, утре друго и къде ще му излезе края?

Като ученичка хванах най-отвратителната свободия (сега все пак някъде има някакъв контрол). Бях най-дребното същество в училище но никой не смееше да ме пипне с пръст, даже като роби се въртяха около мен. Но имах характер, налитам на словесен и физически бой на момента, и евала на никого за нищо не давах.
Сега се опитвам поне от към характер да възпитам принцовете си.

Глухарче, точно това му говоря, да страни от детето, че като някой не му е приятен да не общува с него, но детето постоянно кръжи около него, дори като си чопли нещо на телефона, наднича да види какво прави и само му говори, според сина ми. Явно има някакъв проблем със самочувствието, най-малък е в класа - в края на декември е роден, отделно че е от най-ниските момчета. И за това говорим, обясняваме му, че разликата от 6-12 месеца във възрастта си оказва все още голямо влияние и да не се чувства изостанал от нещо.
Ели_дечкин, точно това обясни психолога на училището - че всяко действие, което не се харесва не отсрещната страна е вид тормоз. Точно от това се притеснявам, да не го смачкат - днес едно, утре друго. Уж го защитават другите момчета, но и той си търпи и си мълчи. А това неминуемо се отразява на психиката и според мен ще нанесе вреди в по-късен етап. Явно ще търся психолог за консултация.

Аз това го разбирам, но не може мама да ходи вече за такива неща в училище и да се разправя. Нали разбираш, че ще го смачкат още повече после.

Може и още как  И ако мама си свърши добре работата, никой даже няма и да си помисли после да го тормози 


По принцип тази ситуация е доста сложна за решаване. Как хем да си защитиш отрочето, хем то само да се научи да се защитава... 

Аз също бих вдигнала пушилка и никакви психолози, училището ни има 3ма психолози и не знам си колко ресурсни, логопед и зам. директори. Да се оправят те, ама и с персонала, и с проблемите деца. Ай ше му се не види, аз да не съм родила дете да ми го тормози някой, да му сваля дрехите, да г въргаля по земята и прочие. Да, има общуване и закачки, но един опитен учител вижда и преценява тези неща, то аз, дето има само две деца- виждам, какво остава за човек врял и кипял с децата години наред. Та...скръцвам със зъби на даскалите, а те спокойно има как и по закон да си го изкарат на тормозителя и да се кротне. Понякога на простотията се отвръща с простотия, като при животните. Това е...

Ели_дечкин, дай съвети
HAPPY, за жалост е така, явно трябва да се противодейства по същия гаден начин, който може. За себе си съм решила, че дори и при най-дребен повод от обида или нападение от това дете отново, ще подам всевъзможни жалби. Даже като се замислям от време на време малко ме е яд, че не го направих.