Пубертетът при момчетата - Тема № 4

Би трябвало да са в сряда - понеделник и вторник са официална, междусрочна ваканция и важи за всички училища

И аз така знам, в сряда са на училище.

Само вторник е официалната ваканция по принцип

Така е. Моите ги викат в понеделник на училище. С тая дълга двуседмична грипна ваканция въобще няма да се учудя, ако им кажат и вторник да са на училище...

И аз така знам.

За дрехите - на моя не му пука особено с какво е облечен - нали мама следи кога има физическо, кога - не и приготвя чист анцуг или панталон. Пак е почнал да се мята по пода на салона като играят футбол и за последните 2 седмици съсипа 2 долнища. Добре, че и без това бяха почнали да окъсяват

Не съм забелязала да коментират кой от съучениците как е облечен, но у дома сравнява тоалетите на господата по математика и музика. Първият - винаги с "обувки, в които се отразява слънцето", панталон, риза и сако. А вторият - с официален анцуг и яке, ама има обица на едното ухо и е готин

Аз съм доста по-строга от голяма част от вас. За мен е недопустимо да си дърпат долнищата, Thirteen#, ти промени историята впоследствие и измести фокуса към другите деца и поведението им, за да оправдаеш твоето. Едва ли класната би пратила точно твоето дете на психолог ако това поведение е присъщо за целия клас. По моите наблюдения децата са по-добри манипулатори от учителите и ако съдим за държението им само по това, което /по/казват в къщи то със сигуронст не сме обективни. Ние, поради огромната си обич сме слепи за голяма част от проблемните реакции и сигнали от децата си и сме склонни да прехвърлим вината в другите деца и възрастни, децата чудесно го осъзнават и го използват като ни поднасят една напудрена версия на вечното "той започна пръв". Не казвам, че детето е лошо, виновно и т.н., но аз на твоето място щях да поговоря с учителя и нямаше да приема "не мисли да се извинява" от детето.
Не съм съгласна и, че винаги е било така в училище. Когато ние бяхме малки имаше спречквания, но вражди с боища, ножове, ритания в корема, унижения, системен тормоз и пр. съвременни проблеми не е имало, а ако някой си позволяваше да бъде прекалено агресивен, то веднага беше откроен и родителите му, заедно с учителите взимаха мерки. Припомнете си, че учителите ходиха и по домовете, когато има проблем, представете си да отиде да говори с бащата, че Иванчо има проблем в училище и бащата да каже "Вие сте доносник, който прехвърля отговорността за моето дете на мен и на самото дете!" 
Моят син изобщо не е кротък и тих, случвало се да се бие, да се прибира със скъсано яке, да ме викат в училище, защото е отговарял на учител, да си счупи ръката в училище докато тича из двора и някой го спъне, НО при всеки случай е имало съответна реакция според размера на провинението- от спиране на джобни, до забрана на компютър и предстоящ лагер. Точно като в моя живот на възрастен- има си правила, норми и закони, които трябва да се спазват, независимо как точно се чувствам днес и ако ги наруша си нося последствията.
Границата м-у свобода и свободия е тънка и изкусителна. Аз съм дълбоко убедена, че децата трябва да растат с правила и права, които ние като възрастни трябва да уважаваме и спазваме, съответно както шумно и гръмко се радваме на успехите им, така и безпристрастно и своевременно да виждаме и работим по проблемите им.
Ако някой прати детето ми на психолог ще отидем заедно, в това няма нищо срамно и едва ли е излишно, сигурна съм, че би било полезно.

Аз съм съгласна с Menina абсолютно

На мен много ми хареса изречението за границата между свобода и свободия. Считам, че силата на любовта ни като майки  е точно да бъдем когато се налага и строги,  да наказваме, милвайки.
Да взема отношение за българските училища днес ми е трудно, защото моите впечатления са само от сина на сестра ми. Тя мина през ада, наложи се да сменят училището, защото до там се стигна, че детето й започна да има тикове и да си реже сам в час с ножица косичката. Говорим за дете във втори клас. Толкова жестокост и мобинг преживя. Без грам подкрепа и помощ от класната, а напротив.
 

Катерица, това което може да направи класната е да говори с родителите на децата, които тормозят другите и при тяхно желание да ги насочи към психолог. Ако те смятат, че поведението им е нормално за възрастта и темеперамента им и, че проблемите са преувеличени, то учителят е с вързани ръце. Аз бих преместила детето от такава среда веднага и щях да сезирам директора, инспектората, че дори и МОН ако се налага, за да проверят как стоят нещата в този клас. 

И моя син изживя доста драми в първите класове без подкрепа на учител. Дори госпожата си позволи да го нарече клюкар когато и се оплака. На психолог е ходил почти цяла година по мое усмотрение, точно защото е много емоционален, плачеше много. А нали е мъж ...

Не съм съгласна. Обикновено, за да има някаква по-агресивна реакция, първо има провокация. И на провокатора винаги му се разминава, а този, който е реагирал винаги излиза виновен. Отново пример от мен:
Сестра ми беше извикана в училище, защото племенника ми ударил шамар на едно от момичетата в класа в час по физ. въз. Идва и майката на момичето, психоложката, директорката - групата е пълна. И накрая се оказва, че й е ударил шамар, защото преди това тя е минала зад него, блъснала го е на земята и го е ритала в бъбреците и то няколко пъти. Когато е спряла той е станал и й е ударил шамар. И кой накрая е виновен - момчето. Защо? Защото момиче не се удряло. А, ако момичето удря, тогава какво? Разминава й се, само защото е момиче?
Не ме разбирайте погрешно - твърдо против съм агресията където и да е, но понякога има ответна реакция породена от провокация, но това някак винаги минава между капките

С моя син проблемът беше почти идентичен! Момиче не се ритало. (а момче - може, така ли?)
А те играли на някаква извратена игра целият клас - и то било обичайно, не за пръв път. Общо взето всеки ритал всеки - учителката видяла обаче само моето дете да рита съученичка. Без да изясни ситуацията и без да поеме отговорността за това, че е оставила толкова деца да се ритат (било то и на игра), си позволила да раздава шамари и да крещи и то само на моя син.

Иначе нямам против налагането на ред и дисциплина.
Но справедливо и по начин, който само би допринесъл за възпитанието на децата. А не с цел унижение, причиняване на болка или пък изпускане на парата!

Промених историята, защото я научавах на части. Знаете тийн как разговаря.
Пак казвам, не смятам сина си за абсолютно невинен, но и за абсолютно виновен също не го приемам.
Бил е провокиран и е отвърнал. Е, провокацията не е била физическа, но това не я прави по-малко такава.
Не мисля също, че психолог е срамно мероприятие. Ако беше така, изобщо нямаше да го пусна. Класната ми се обади да ме предупреди,че след часовете го изпраща при психолог. А всъщност са били пратени и тримата "герои" при психолога.
Менина, твърдиш че си строга, аз също. Повярвай. И ако видя, че наистина има нужда, щях да взема много по- строги мерки.
За в момента говоря в насока да спазва дисциплината и се мъча да го уча да се владее при провокации. Няма нужда да влиза в очите на който и да е в у-ще. Особено при така поставените, неприемливи за мен правила за уж ненасилие и агресия.
И съм съгласна, че няма нужфа да се извинява. Един тийн също има "мъжка чест", нищо че не е още мъж. Такъв в момента се изгражда. И нямам намерение да се намесвам точно за тази случка.

Провокацията не е оправдание за агресивна реакция. Знам, трудно е, много е трудно..........когато те провокират... инстинктът за самосъхранение се задейства. Въпросът е този инстинкт да го облагородяваме, възпитаваме.

Ако се поеме щафетата и се отвърне на "удара с удар", до къде ще стигнем?!

Да, Катерица, така е. Сега се опитвам да науча и сина на това.