СПЕШНО! Сериозен спад в теглото на бебе на 2м.

Аз за пътуването с васините не съм сигурна, че може. Имам една позната, детето и е родено в Италия и искаха да си идват насам и имаха някакви премеждия с ваксините, но не запомних много. Проучете най-добре

Че тук никой не взема кръв преди ваксина. Единствено ги преглеждат децата. На дъщеря ми за година и половина са й вземали един път единствено, когато се роди. Ако детето е имало някакви проблеми, непосредствено след раждането са щели да бъдат установени и следени.
Никой никога не е следил дали детето има ваксини. Все пак тук са доброволни.

Е затова моето дете беше на 7 месеца с хемоглобин 57. Защото след раждането не му е бил нито забелязан, нито следен проблема. Това, че вие сте имали чист късмет, не значи че човек трябва да се предоверява на лекарите и да не си провери нещата, като се е опарил вече.
Това, че за година и половина са ви взимали кръв веднъж, не е най-правилното нещо на света за всички деца.

Всеки има своя собствен опит, аз съм разочарована от бг лекарите и отношението като цяло... Единствените 2ма лекари за които мога да кажа, че са лекари в пълния смисъл на думата и най-вече хора, са д-р Велковски и д-р Мария Атанасова, АГ в Токуда... благодарение на тях аз самата се научих да уважавам тази професия изключително много и им се възхищавам на всички онези лекари като тях, които са си приели изцяло призванието на 100%.. На всички други, които нямат грам отношение, усет как да общуват с пациентите си и най-вече съвест.. защото трябва да си тотален коравосърдечен идиот за да хоспитализираш бебе на 2 месеца без причина и после на една хвърчаща синя бележчица да си напишеш сума от 300лв..за един ден в който никой не е дошъл една темп. да измери... не мерси, такова нещо в Германия никога неможе да се случи даже и в най-забутаното баварско село... Кой каквото иска да казва, факт!

Отношението, което си описала не обобщава всички бългсрски  лекари в никакъв случай.

Лично аз не разбирам как сте продължавали да давате Фризолак на бебето при положение, че повръща и има диария откакто го пие.

За щастие детето ми никога не е имало здравословни проблеми, които да налагат не само ходенето на лекар, камо ли вземате на кръв, само сме ходили само за профилактични прегледи и за ваксини. Подозирах някаква алергия към мляко, тогава се прави кръвен тест, но това го отхвърлихме. След раждането се правят изследвания за най-различни генетични болести, за мен това е много по-важно, а не да ставам хипохондрик, и да се психясвам за най-малкото нещо, о, сопол, какво правим сега, давай да се тръгваме по лекари. Ама за нация, която зимата спи на отворен прозорец и не се изнежват, не е чак толкова очудващо.
Аз самата не съм отгледана с постоянно вторачване дали всичко ми е наред, въпреки че много боледувах като малка, и след тъпчене с антибиотици и последвала бъбречна криза, преминахме на по-натурално лечение. И аз сега съм така, щом положението не е сериозно, се лекуваме вкъщи. То сега аз карам настинките много по-лошо от детето.

Чукай на дърво и толкова И аз много бях наперена с първото ми дете, защото то изобщо не боледуваше. Но съвети на родители с дете, което има някакъв проблем просто няма как да дадеш. Това са фактите.

Ти в Германия ли живееш?

Не, но какво значение има? Нима немски лекар никога не може да пропусне нещо?

Разбира се, че не го обобщава, това е моя личен опит изпитан в рамките на една седмица, не ми се мисли ако е нещо по-сериозно от едно АМ какво би било тогава... Фризолак давах, защото лекарката ми каза да го давам...

Радвай се много, че детето ти има проблеми тип "бял кахър" И аз съм се шашкала и съм давала големи суми за дреболии, така е с децата и особено с бебетата. Само да са здрави като цяло, всичко друго се нарежда.

Ами както сама каза, твоето дете не е имало никога здравословни проблеми, затова разсъждаваш така.. Аз като видя кръв в памперса е смятам нормално да се притесня, още повече, че ми е първо дете и опита ми е нулев.

Естествено, ако видя кръв, и аз ще хукна по лекари. При теб е по-различно, защото сте на АМ и може би трябва да експериментираш повече, докато намериш подходящото за детето, моето беше на кърма и много от тези неща остъстваха.

Относно 300-те лева... Просто трябваше да си хванете пътя и да си тръгнете, нищо да не плащане. По пътя щяха само да ви догонят да искат да подпишете декларация, че отказвате болнично лечение, въпреки, че сте посъветвана да останете с детето.
Миналия януари месец с моя син постъпихме с и аз не знам вече какво точно, лекарите така и не се разбраха коя диагноза да ми поставят, та решила да е бронхит, просто ей така. Както разбрахте, детето ми е с порок на сърцето, при което пискаха да влезем в детското отделение за наблюдение и лечение, тъй като не можехме да свалим вкъщи температура, която индикира инфекция, а вече бяхме на антибиотик, но Т продължаваше да присъства. Както и да е, подробности.
На 3-ти ден сред ЦИГАНКИ (нямам проблем да ме смятате за расист, допреди това нямах чак толкова негативно отношение към тази раса) избуших и исках да си тръгваме. Детето още от следващия ден след приемането ни беше вече без Т, а малко по-късно през деня и кашлицата му спря. Бяхме си съвсем добре на 3-ти ден, когато нервите ми не издържаха и поисках да си тръгнем. Исках да ходим в болницата само да доизбутаме венозния антибиотик. Не можело, нямало да ни пусне дежурният. Дойде самият дежурен - не разрешава. Казвам му - тръгваме!!! Няма повече да седя тук, ако не ни намерите самостоятелна стая, ще платя за нея, не мога повече сред тия цигани - нито спазват режима за сън, забраните за висене по коридорите, викат като луди, гледат мръсно, мъжете им влизат, тук кърмещи майки има, те влизат по боксовете и не ги интересува кой е и че децата са болни, крещят, викат, заплашват, заяждат се. Беше ужасно, не можех да повярвам в каква джунгла попаднах. Но лекарят отказа да ни изпрати вкъщи. Казах му че си събирам багажа и си заминавам. Той каза ок. След малко дойде едната сестра, която се държа ужасно с мен и детето през цялото време, независимо аз колко добра и мила бях към нея (нали детето ми е там, не мога да се карам с тях), донесе ми една бланка-декларация да подпиша, че отказвам да изпълня лекарските показания, че отказвам детето ми да бъде лекувано. Питам - какво означава това - отказвам да бъде лекувано, аз не отказвам, аз ще си идвам за процедурите. Тя казва - не, ако подпишеш тази декларация, ти отказваш лекарската помощ на своя глава. Питам - как ще му слагам аз сама без лекар антибиотика, който трябва да изкара докрай - 5 дни? Тя казва - не знам, оправяй се.
Побеснях. Казах да ми извикат пак дежурния (беше почивен ден). Той идва ядосан. Питам го как така са взели решение, че не искам да ми лекуват детето? Той наистина ли не разбира какъв ми е проблемът. През 3-те дни много деца пуснаха вкъщи и да идват само за АБ венозно и за инхалациите. Той защо не иска нас да пусне така? Не съм ги пускал аз - беше отговорът му. Казвам - да, ЗАВЕЖДАЩАТА ОТДЕЛЕНИЕТО професорка ги пускаше. Той ми каза да си търся нея, той няма да ме пусне, но ми го каза с ясното съзнание, че нямам как да я намеря, защото е в чужбина с изключен телефон.
Останах.... със здраво дете. На 5-ти ден трябваше да ни изпишат. А детето ми сутринта точно преди визитацията започна да повръща. Пак да не изпадам в подробности, че не е по темата, но до следобяд беше с доказана ОСТРА ротавирусна инфекция, хваната ВЪТРЕ в болницата. 3 дни детето беше взело-дало! не даваха и системи да му пускат заради сърдечния порок, обезводни се критично. Накрая се принудиха да почнат да му преливат електролити, независимо от порока, защото ще му откажат бъбреците и е опасно за сърцето и... да...
Мисълта ми е... НИКОЙ НЯМА ЗАКОННОТО ПРАВО да Ви държи насила в болница, ако ВИЕ не искате! Просто да си знаете за в бъдеще, дано не Ви се наложи никога да лежите в детско, от сърце Ви го желая!

Искра, хората искат да си използват клиничната пътека докрай и да си вземат парите, какво се очудваш.