Дали се забравя така лесно?

А защо не родиш със секцио? Така няма да има защо да се страхуваш,че старата болка ще се върне отново.

Желая ти успех 

За мен освен физическите показатели за секцио, много важни са психическите такива, нагласата и страха....Много по - важни дори. След като разждането ти е било такъв ужас и стрес, защо трябва да се подлагаш отново на това. Сега сигурно ще ме убият с камъни, но ако наистина се чувстваш толкова зле, колкото описваш, избери секциото....

мила, така прекрасно изглеждаш

не знам дали родих лесно - няма с какво да сравнявам
но и аз забравих за болката няколко минутки след като се появи дъщеря ми
сигурно съм сред късметлийките (и вярвам че е така)

но с притеснението си няма да си помогнеш
страхът може да усложни самото раждане (всъщност как ще раждащ?)

затова ти пожелавам да пребориш притеснението и след това леко и спокойно да си родиш детенцето. Сигурно вече си гледала темата за начините на раждане - релакс, отпускане - това може да ти помогне поне мъничко.

Забравя се наистина. На повечето от нас съм сигурна, че в момента на болката са искали да умрат за да се свърши кошмара. Първото си дете родих с много болки и в продължение на почти 4 часа раждането не напредваше и глава на бебето не искаше да слезе, дори ме подготвиха за секцио, но докато донесат количката и започна да ме напъва. През тези 4 часа ме пуснаха да се разхождам из залата(бях единствената раждаща в момента) и прозореца беше отворен и казах на акушерката, че ще скоча от прозореца, а тя ми вика, "давай, скачай и ние сме след тебе" . След 2 дни вече разказвах всичко това с усмивка, а сега ми е още по-смешно, как съм можела да се излагам така. С второто си раждане ме приеха в 21,15 ч. и 21, 50 ч. гушках бебо.
Пожелавам ти и на теб така да ти протече второто раждане  

Раждане 1 с 1 еднакви няма...но ако толкова те е страх има много варианти_упойка, секцио...а иначе zа zабравяне_аz имах много леко раждане, но едва ли ще zабравя последните 15 мин. когато си мислех, че ще ми гръмне дупарата ...

    Еййй, ама си такава хубава бременлийка  ! Недей така! Иначе и аз като теб вече 7г. немога да забравя кошмара на първото си тежко раждане! Едва ли някой ще повярва, че физически се възстановявах почти година, а психически все още немога да забравя, но сега има епидурална упойка и съм решила отново да раждам нормално, ако мога, но с упойка! Казвам ако мога, защото съм с тесен таз, а бебо беше дебел, но родих нормално на операционната маса с множество разкъсвания! Сега се моля да родя по лесно, но имам доста време до тогава и ако доки каже, че е по-добре секцио - ще го преглътна някак!
    Послушай доктора си, сподели страховете си и смятам че той най-добре ще те посъветва  !
   Аз на моя доктор от сега му надувам главата, колко тежко съм родила първия път / то си ми и личи де, ама отвътре   /, та той си има едно на ум  !
   Стискам палци всичко да мине като по вода  !

аз родих сравнително скоро. не беше тежко раждане като цяло, но си спомням много добре как около 30 мин при най-силните контракции имах чуството, че ще умра от болка(макар да знаех, че не се умира) и ПСУВАХ липсващия анестезиолог. а липсващия доктор го направих на сол като се появих. такъв каруцарски език извадих, че ще ме е срам, ако ги срещна на улицата... та, аз все пак родих лесно. на тези дето болката ги прави жени, ще им кажа да си гледат работа. права си, че всеки има различна търпимост. и вярвам, че не си забравила първия път. майка ми не е - родила е брат ми преди 36 години! 48 часа. приспали я, за да си почине. губела съзнание.

не знам как да те успокоя, освен да кажа, че всяко раждане е различно и това да мине по-добре. а и защо не избереш секцио? ако нямаш някакви предразсъдъци? е, после ще те боли тук - там, ще опъва, но ще избегнеш стреса. много е важно и за детето да дойде на този свят в спокойствие. ако се мъчиш, и то няма да се чуства добре!

стискам палци!

Аз не мога да забравя....колкото повече наближава, толкова повече откачам от ужас..........
по въпроса за секцио - не всеки може да си позволи 500лв. за секцио по желание ( по принцип е глупаво, би трябвало да е желание наистина), обикалях за фалшиво направление, но ударих на камък, сега вече е много късно... Ако можех секцио - с удоволствие...
Да се надявам, че няма да откажат епидурална упойка, но без избор на лекар е трудна работа...Как може всичко да ми е нормално, никакви показания за секцио...

    А и на мен такива ми ги разправяха как се заБравяло и дрън-дрън - ами който има къса памет може и да забравя. Бях секцио и още помня каква адска болка беше при излизането от упойката.

Буболина, искам само да ти вдъхна кураж и да ти кажа, че съм с теб. Всичко ще бъде наред. Я си представи, че този път е коренно противоположно на миналия и напук на страховете ти вземе, че се окаже, че родиш за нула време, без големи проблеми - ще се чудиш защо си се страхувала толкова. Каквито и да са лекарите, няма да те оставят да се мъчиш безкрайно, нещата са се променили от преди 16 години  все пак! Представи си, че сигурно другата седмица по това време всичко ще е  минало, ще имаш здраво и хубаво бебе и ще си мислиш за разходки и приятни неща. Стискам палци! 

И аз не мога да забравя след 12 години  за болките или отношението на акушерката в пред залата когато раждах!Но сега като чета каво пишат майките родили наскоро мисля,че няма за какво да се притесняваш!Отношението не е като тогава,сега е много по- добре а и вече слагат и епидурални упойки.Така,че си мисли как малкото човече ще дойде да те радва! 

Болката не се забравя,болката се преодолява!

Буболинче,желая ти от все сърце най-леко раждане!!!
При мен беше така-първото страшно лесно-а второто най-тежкото и трудно.Дано при теб е обратно 

Майка ми ме е раждала в страшни мъки и ми е казвала много пъти, че всеки път на рождения ми ден потреперва при спомена. Тя също дълги години не е искала пак да забременява само заради травмата от раждането. Аз родих със секцио, въпреки че исках да родя естествено. Просто така се получи. Не бих казала, че секциото е решението чудо. Мен доста ме боля след операцията, а на следващия ден даже припаднах при едно ставане. Е, не съм травмирана ама сега пак ми предстои секцио и хич не ми става добре като се сетя какво ме чака пак. Ти може и да родиш лесно втория път. И съм сигурна, че ако се запъне раждането ти, лекарите просто ще те оперират набързо. Вече не е като едно време и никой няма да те остави така. А и си искай епидурална, всички момичета са много доволни от нея.

Не се настройвай негативно и ще видиш, че всичко ще е наред. Стискам ти палци.  

Аз го приех като необходимо зло 
Не мисля, че някога ще забравя болките от контракциите, после решението за секцио, как не можаха да ми намерят вена на операционната маса, а коремът ми направо ставаше остър, болките след като излязох от упойка ... но всичко това е само един миг, 24 часа максимум и минава 

Пожелавам ти леко раждане, независимо дали е секцио или нормално  имай предвид, че и секциото не е безболезнено 

Незнам как е живото раждане,но аз раждах със секцио.Първите два дни бяха отвратителни следващите три по-малко отвратителни,а на седмия ден ни изписаха и едва ходейки се прибрах в къщи.Майка ми дойде да ми помага точно 40 дни докато ми зарасне раната за което съм и много благодарна.Тя се радваше,че раждам секцио защото макар и бивша сестра от "детско" тя самата смята секциото за много щадящо и по-хуманно към жената.Раждала ме е
цяла вечер, а със сестра ми е било ад 19часа.Аз бях огромна ,плода едър и имах отоци изобщо ужас,задъхвах се дори когато говоря и майка сподели, че само като ме гледа получава сърцебиене и и се повдига!Сега година и месец след събитието се радвам,че раждах секцио.
Желая ти късмет и независимо от избора ти е много важно да се владееш като психика и да се нахъсваш!Без мисли на ужас и страх!Бъди смела и бог ще е с теб!

Буболина, на твое място бих взела пари назаем, ако ги нямам в момента и бих родила с уговорка при лекар, който да ми гарантира добро обезболяване. Евентуално направо бих се разбрала за секцио. Не бих се подложила на нещо, което ми причинява подобен ужас.

Навремето и ние с мъжа ми нямахме 2000 лева накуп, но взехме назаем и аз родих в частна клиника - така исках и се радвам безкрайно, че го направих. Втория път раждах с уговорка с лекар. Това са за мен най-добре похарчените пари. Да отидеш да раждаш по каналния ред при твоите предишни преживявания си е направо безумие. Аз поне така мисля. Желая ти късмет и дано всичко бъде наред, какъвто и вариант да избереш  

Буболина,при мен беше същата история.Не лесно-никога нямя да забравя.Такива мъки-направо ми настръхват косите като се сетя.И съм си решила,че при второ раждане-този кошмар няма да го позволя.100% ще е секцио.Колкото и да боли след него,такива мъки няма,няма травма за майката и насаден страх.Нямам представа защо не ми сложиха упойка,но повече няма да раждам по този начин.Майката си е майка,както и да е родила,щом можеш да си спестиш мъките,защо трябва да ги преживяваш.Аз лично не бих.Ти си прецени.

Буболина, моето първо раждане беше такова, каквото го описваш ти. Второто обаче протече много по-бързо, а и аз бях "подготвена" за болките, които ме очакват. Родих за 3 часа и болките бяха поносими.
Желая ти леко и безпроблемно раждане!

Желая ти безпроблемно раждане, независимо от начина който ще избереш! 

Наистина се забравя.два-три месеца след като родих бях готова за второ,но мъжът ми се дърпаше.Нямах леко раждане,но като видях малкото човече и всички болки се обезмислиха.Раждах почти 12 часа,а сега вече съм бременна с второ и ме е страх по-малко.Казват,че второто било по-лесно.Не знам така ли е.Желая ти леко и безпроблемно раждане.

Благодаря ви много,  опитвам се да мисля позитивно, но това май е по - силно от мен, психиката е страшно нещо....
Не съм се ориентирала, но освен в Св. София и Шейново на другите места, които обиколих в последните дни не ми хареса, аз много се впечатлявам от обстановка, пространство и т. н.
Много ми се иска да е малко по - безболезнено, но такъв страх ме гони, че направо потрепервам...
Как може да съм такава страхливка....

Аз също казвам, че всичко се забравя като видиш бебчо, но не съм изпитала такива болки като теб явно. Все пак си мисля, че до някъде и психическата наглса играе важна роля  . Както са ти казали други мами 1 с 1 еднакво раждане няма. Щом неможеш секцио стискам палци да не разбереш кога си родила  и смело напред. Щом си решила да имаш второ дете явно си силна жена след този ужас който все още изпитваш. Смело мамче, всичко ще е наред   

Буболина мога само да ти пожелая най-лекото и безболезнено раждане 

Според мен не се забравя ... Аз също имах моменти в които съм губела съзнание и честно казано си мислех , че няма да издържа . Не съм лигла и много търпя , ама това си беше нечовешко . Поне се отървах без шевове - луд късмет просто .
Мисля , че при твоето състояние не трябва да раждаш без упойка , нямат право да ти откажат , но мисля , че трябва да намериш вариант за секцио . 
Желая ти леко раждане и по - малко тревоги !   

Забравя се и още как ! Аз родих със спешно секцио и само аз си знам как почти едно денонощия преди да ме срежат ме мъчиха за нормално раждане, но не ми пукаше, болката притъпи съзнанието ми, мислех само за бебето, само за него и нищо не ме интересуваше! Каквото и раждане да е пак си боли, няма какво да се лъжем !
Вярвам че си силна жена !!!
Желая ти най-безболезненото, ама най ... раждане на света и едно прекрасно здраво бебче !

Това дали се забравя или - не зависи от силата на преживяването и от това, до колко то е положително или отрицателно. Така че според мен няма еднозначе отговор - някои забравят болката за 20 мин., други я помнят 20 год.....Единственото, което мога да ти кажа е : кураж, при всички случаи ще мине, може би до голяма степен зависи и от теб самата как. Аз лично ти пожелавам бързо и безпроблемно раждане, без повече психически травми...
В Окръжна ходи ли ? Какво не ти хареса там, ако си ходила?

Бубе,като те чета и ,направо усещам ужаса ти.Аз бях в такова състояние малко преди раждането.За мой късмет (или не,незнам) се намериха показания за секцио.И за миг не съм съжалила,че не съм раждала нормално.Кофти е при теб,че нямаш излишни пари за секцио.Наистина,няма ли начин да вземете от някой заем?Друг вариант е да платиш по-малко на някой лекар,който да ти измисли диагноза.Пък,ако не стане и така,бъди сигурна,че целият форум е с теб.Ще ти изпратим всичките положителни емоции и сили,които имаме и раждането  ще мине като миг.
Прегръщам те силно и от сърце ти желая успешно раждане и живо и здраво бебче !

Не се забравя нищо!Аз раждах секцио, но упойката не ме хвана напълно и беше кошмар ! Помна every single moment  от цялата болзнена и гадна операция и как се молех да умра за да не боли помня...но искам още две дечица и болката от един час няма да ме спре. Щом не умрях тогава, няма страшно и нататък .

п.с. май не съм много успокоителна, но- кураж, ще се справиш! Когато пишех първите си постинги ти така ми каза !

Бубе,
поискай си епидуралка, душко.
Аз не се ужасявам от раждането, а от идеята, че пак мога да имам прееклампсия с целия риск и за бебето, и за мен.

Карах нормално раждане до момента, в който се наложи да правят секцио по спешност. Биха ми епидуралната - до този момент бях на някакви гадни общи упойки, болеше си кошмарно, на всичкото отгоре не бях на себе си.
С епидуралната беше съвършено различно - не бях безчувствена (усещах дърпането) и все пак болката не я усещах, въобще. Струва малко, не повече от сто лева.

Шейново не го препоръчвам!!! Кофти място с доста груб персонал (изключения има, разбира се, но не са все те на смяна)

Буболина, в предишната тема се интересуваше от цената на упойката -  прочетох, че е 100 лв.
Много майки, раждали нормално с епидурална са доволни и пишат, че не са усетили раждането.
Желая ти леко  и безболезнено раждане!

Мдаааа,от опит знам че второто ражане е по-трудно просто защото вече знаеш какво те очаква и ето при теб също страха е на Лице.епидуралната упойка струваше 80 лв ама преди 3 години-не я използвах въпреки всичко.Нямя да е станала кой знае коко по-скъпа.А и уговорка с лекар не ти трябва-аз и двата пъти отидох и който уцелих той беше-е като сметнем че първото ми раждане ( преди 6 години и половина)  изпрати 2 смени лекари и посрещна трета.тогава ми биха епидурална упойка и аз взех че заспах(ами то след толкова ужас 2 дни).....след половин час се субудих все едно на разходка съм отишла и нямах никакво намерение да раждам...Лекарите бяха втрещени.само след половин час обаче онова мънечкото се пръкна на бял свят.
   Мисля че можеш съвсем спокйно да си пискаш упойка ,но имй впедвид че от нея наистина изчезва всякаква чувственост и а ходи да напъваш кат не усещаш нищо
 
 Искам само да ти пожлая да си спокойна.това помага най-много....

Аз родих нормално с епидурална упойка и мога да ти кажа,че раждането ми остави само положителни спомени.Болка имаше,но напълно поносима-зъб ме е болял повече,наистина
Бих те посъветвала да си искаш упойка,няма да съжаляваш .
Моя позната роди наскоро с епидурална.Има едно момичнце на 5 г. и винаги е казвала какъв ужас е било раждането.Много се страхуваше за второто раждане и дълго време набираше смелост.Е,роди с епидурална упойка и каза,че изобщо няма място за сравнение.Беше много щастлива след раждането
Леко раждане ти пожелавам

Пожелавам ти леко и безболезнено разждане! Мисли си за хубави неща, казват че второто раждане обикновено е по-леко от първото и много по-бързо.

И мен втория път ме беше страх много повече - защото вече знаех болката каква е! (но беше много по-лесно и безболезнено)
Поискаи си епидурал!
От мен леко раждане ( стискам ти палци)!

Що бе мацка, имаш 16 години от предното раждане? Отиваш и казваш, че е било стерилитет и ще ти гарантира ли лекаря както предния път да нямаш усложнения и да имаш трето. Стерилитета е причина за секцио. Общо взето го изкарваш, че от 16 години правите опити за второто бебе и чак сега е станало.. А иначе очен лекар също може да ти помогне ... 
Или идвай да раждаш в Ruse и няма да имаш проблеми със секциото

Буболина,
ще ми се и аз няколко успокоителни неща да ти кажа- дано се справя !
Първо - като избираш болницата - нека не е Шейново, щом си без уговорка!!!!! Анда го е казала чудесно.
После - обясни им, че ИСКАШ упойка, за да имат готовност да повикат анестезиолог, а не да те размотават.
Друго - опитвай се да запазиш дух и не се давай на персонала / има доста грубички понякога/.
И накрая - отиди там, за да родиш бързо, лесно и безболезнено  ! И отиди усмихната- имаш страхотна усмивка!
За протокола- раждала съм и 2-та пъти в МД. без уговорка, без упойка и без шевове втория път.

Майчета като чета и още повече се стресирам . Явно наистина е доста гадно, ама то като си представиш цялата процедура - няма как да не е . Моя приятелка роди нормално преди 20 дни и като и казах, че искам да ми разкаже тя категорично отказа. Явно има защо - да не ме стресира. Буболина пожелавам ти леко раждане и после да разказваш, как всички притеснения са били напразно 

Секцио, секцио!!! За да няма после подобни спомени.. Раждане по холивудски! 

Буболина, имам приятелка, която по подобен на теб начин се травмира от раждането и до момента не желае да чуе за повторно раждане (дететнцето й вече на около 6-7 г.). Тя не е в никакъв случай глезла, просто при нея е било кошмар.
Имам и още една колежка от университета, която 3 дни не искаше да си погледне детето...не знаеше на кой свят е ...
С две думи, разбирам те прекрасно. Може би и при мен щеше да се получи подобно нещо, но ме срязаха, защото вече бяха минали повече от 48 часа от изтичането на водите.
Аз не мисля, че всяко секцио по желание се заплаща. Сигурна ли си?

Искам да ти пожелая независимо по какъв начин родиш, да успееш да се насладиш на първото съприкосновение с малкото човече!  Това е неповторимо... 

Мен също много ме боля. И не забравих, както казват бабите. Следващия път, ако има такъв, ще гледам да е секцио! Нещото, което ми е дошло в повече в този живот и което не мога да търпя е болката.

Моето първо раждане също беше кошмар, но в подробности няма да изпадам, да не те стресирам допълнително. Нищо не забравих и дълго време не се реших за второ. За секцио обаче не бих се навила, не знам защо, просто съм си втълпила, че е по-рисково и повече ме е страх от нормалното, но това са си мои си страхове. Не мисля, че второто е по-лесно, само е по-бързо. Но ти се навий да не се тревожиш. Опитай се да мислиш само за детето. Пожелавам ти всичко да мине по вода и да са били напразни притесненията ти!

   Нищо не се забравя, просто не мислиш за това докато не забременееш пак и тогавааааааааааа си спомнаш всичко с най-малки подробности  
С епидурална  упойка няма да имаш такива страшни моменти 

Върл противник съм на секциото по желание, но в твоя случай бих го препоръчала! Бих казала, че имаш медицински причини!
За справка - моето раждане беше кошмар - какъвто описваш. Не съм го забравила и не мисля, че ще успея някога, но мисля да имам още едно дете. И се надявам този път да е различно...

Първото ми раждане беше много трудно. Освен болката, която продължи 7 часа (за силната болка говоря), освен гадните туширванията (5 бр, по време, на които дори не помня какво съм правила от болка) имаше и друг фактор, който направи раждането трудно - животът на бебо и моят живот бяха спасени на косъм...
Въпреки това, аз предпочетох и вторият път да раждам естествено. Помнех всеки миг на болка и ужас, но мога да кажа едно: две еднакви раждания - НЯМА...
Второто раждане мина неусетно - само за час и половина трая цялата процедура. Дори не разбрах какво стана - просто бях родила...
Според АГ-то ми, вторите раждания винаги преминават много леко и неусетно за родилката... И аз го потвърждавам...

Не мисля, че е до праг на болка. При някои жени раждането протича по-трудно от други.  За съжаление, в България ако нямаш уговорка с лекар  може да те оставят да се мъчиш и после да имаш психически травми от раждането. Докато се възстановявах в болницата видях 2 жени, които бяха раждали без уговорка и доста трудно. Ражданията им бяха протекли за повече от 24 часа. Нямали са разкритие, но водите им са изтекли. Мъчили са ги да раждат нормално. Накрая са използвали вакум. Едното бебе имаше оток на мозъка от това. А видях и друга жена, със същите показатели, която като са видяли, че не става са й направили секцио. При мен беше същото. При първото ми раждане бяха ми изтекли водите. Нямах никаква родова дейност 20 часа след това. Системата не ми подейства изобщо. Прокървих. И лекарят, който ме следеше, направо каза да ме подготвят за секцио.
Нямам травми от ражданията. Ако успеем да се справим много бих искала да имаме и трето дете.
По-добре се уговори с кадърен лекар, за да си по-спокойна. Нека той да прецени как да раждаш, но съм сигурна, че няма да те остави да се мъчиш.

Напълно те разбирам , мила . Аз се чувствам по абсолютно същия начин с тази разлика , че моето раждане беше преди 6 години . Аз го определям като ад , без да ме интересуват праговете на болка ! Според мен факторите за мъчението на една жена при раждане не се определят само и единствено от психическото и състояние . Много от лекарите , за да съкратят времето на раждане използват системи с хормони , които наистина те докарват до желание за собствената ти смърт Почти не помня колко такива системи ми пуснаха , родих за 5 часа , 4 килограмово бебе с 8 шева ( добре , че ме срязаха иначе не знам колко щяха да бъдат ) и всичко това в името на бързината Сега пак ми предстои раждане и мра от притеснение На секцио няма да се подложа , защото от операция ме е страх много повече , а от упойки да не ти обяснявам колко ... Единственото което знам е , че повече няма да позволя предизвикано раждане с всичките им докторски такъми Усспокоява ме идеята , че все пак е второ раждане и може да ми се рамине по - леко , но знам ли ...
Извинявай не исках да те плаша допълнително , но твоите изживявания са толкова близо до моите ...

Забравя се според мен. Отидох в болницата с разкритие 3см- без болки и контракции, включиха ми система и се почна , да ама не - плода бил тилно разположен и губеха тоновете и решиха да минат директно на вариант - секцио.Докато ме упояваха се молех по-скоро да умра от болките и контракциите и се заканих , че това ще е , че повече не искам и да помисля за второ дете. Но като се събудих и като си гушнах бебо на петия час от операцията, забравих какво съм мислила преди това.
Но при всеки е различно!

Аз родих с епидурална упойка и мога да кажа че спомена от раждането е само приятен.Никакви болки след упойката.Никакви странични ефекти.Така и 100 деца съм склонна да родя.
За съжаление упойката се плаща - мисля около 150-160 лв.
Леко раждане 

да,да,на мен ми трябваха 12 години за да позабравя кошмара след секциото

Буболина, все едно себе си слушам  Толкова ме беше страх от раждането, че няколко години отложихме забременяването ми. Другата седмица дъщеря ми става на 1 годинка, живот и здраве, но още не съм забравила раждането. Постоянно ме връхлитат спомени, не го искам, но явно психически още не мога да го преодолея. Преносих 11 дни, на осмия ме приеха за наблюдение, имах 0см разкритие, три денонощия имах контракции на 5 минути, в резултат на които не бях спала изобщо от болка. Прегледите за разкритие бяха кошмарни, не искам да си ги спомням  Лекарите прецениха, че е по-добре да оставят бебето да тръгне само, не искаха да ми предизвикват раждането, защото всичко беше нормално с бебето. Вечерта, когато ми казаха, че вече раждам, имам 4 см разкритие за епидуралната и ме пращат в предродилна зала, единственото ми желание беше да спя, нямах сили за нищо, а трябваше да раждам. След поставянето на упойката се почувствах абсолютно нов човек, дори се шегувахме с анестезиолога и си говорихме за книги, успях и да подремна. В момента, в който ми казаха, че главичката на бебка вече се вижда и трябва да напъвам, кошмарът се завърна отново. В момента на изгонването намаляват действието на упойката, за да можеш да усещаш напъните. Е, такава болка няма! Нямах сили да напъвам, пробвах различни пози, спеше ми се зверски, беше ужасно! Няма да забравя беба ми беше застанала от дясната страна на корема, беше странно и страшно. В един момент се предадох, за секцио беше много късно, главичката почти беше излязла. Предложиха ми форцепс и веднага се съгласих, сложиха ми пак упойка. А в момента, в който се събудих чух плача на малкото ми момиченце. Всичко е било наред! Единственото, за което съжалявам е, че не успях да я гушна веднага след раждането, а няколко часа след това като излязох от упойката. Възстанових се изключително бързо след раждането, но винаги ще си го спомням!
Извинявам се, че написах цял ферман 
Само да добавя, че не искам и да чувам за второ дете. Не защото не искам, а от страх!
Буболина, стискам ти палци, мила! Дано второто ти раждане мине бързо и безболезнено! Абсолютно те разбирам и ти влизам в положение, горе главата!

Успех и дано всичко мине леко

Буболина, все едно аз съм го писала след първото си раждане. Такъв кошмар беше, че изобщо не исках да си помисля за още едно дете и колкото повече наближаваше второто толкова повече ме беше страх, дори до последно щеше да бъде секцио, но така се развиха нещата, че докато започнат контракциите и Йоан се появи на бял свят. Но при мен разликата в годините е много малка и гинекологът ми каза, че това е оказало огромно влияние на лесното раждане.
Кураж и спокойно.      

Иска ми се да ти вдъхна кураж, защото ми звучиш много стресирана от предстоящото раждане. Надявам се и думите понякога да помагат.  
На много места съм чела, че точно този страх е основната причина за голяма част от болката по време на раждането. Нервната система на жената е едно цяло и страха довежда до състояние, което затруднява родовата дейност. Страхът довежда до произвеждане на  високи дози адреналин, а мозъкът насочва всичките си сили към "спасяване" на тялото, подложено на опасност. Кръвоснабдяването на матката е много слабо, а това увеличава болката, жената е стегната, мускулите са съкратени, а не отпуснати - това е ответната реакция на тялото в опасност.
Горенаписаното е неточен преразказ, но идва да каже, че точно страхът, отрицателната нагласа са твоите най-големи врагове - опитай се да помислиш позитивно, самонастрой се ...
Ох, не знам дали ще ти е възможно, но пробвай ...
Стискам ти палци!!!

Искам да ти дам линк към една тема за ражданто, която много силно ме впечатли - можеш да почетеш, ако имаш настроение.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.msg790827#msg790827

И аз да се присъединя към Incandescent с един линк с полезни съвети, упражнения и статии за това как да се справиш със страховете си и болката при раждането( лично аз смята, че ще ти помогне много повече от това да четеш историите " на кой му е било по-гадно раждането", ама ти си преценяваш ).
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0;all

Аз също нямам база за сравнение и не мога да ти дам съвет, но наистина ти желая леко раждане. Дано този път бъде много по-различно за теб и да го запомниш само с добро.

Благодаря на всички за успокоителните и добри думи. 
Днес на прегледа ми казаха, че имам 0см. разкритие, шийката не е скъсена достатъчно ( като за три дни преди термин) и се очаква трудно нормално раждане.
Друго, което ми казаха е, след 16 години съм си направо първескиня, почти няма значение, че съм раждала.
Все още се боря за секцио, но каквото стане...
Ще пиша щом се почне...
Благодаря още веднъж! 

Дано мине безболезнено!  Доколкото е възможно!   

Буболина, имам позната, която роди 2-то си дете, когато синът и вече беше на 16 години, наистина са я водели първескиня.По повод на 0см разкритие 3 дена преди термин-при мен беше същото, спокойно, а като за първи път имах много лесно и бързо раждане, пожелавам ти и вярвам, че и твоето ще е такова

 Това лекаря ти ли ти го каза??!! Ако е така...да ти имам лекаря направо! Страаашен специалист!  И голямо успокоение ти е дал, като и без това си притеснена!
А за раждането след 16 години- за матката може и да няма значение, но едва ли е без значение за костите, които и без това не са се прибрали след първото ти раждане ( поне предполагам, всички раждали жени жени които познавам са с леко по-широк ханш).
За разкритието само ще ти кажа, че моя приятелка преноси 3 дена, нямаше разкритие, нямаше скъсяване на шийка, на 4-тия ден отиде в болницата на преглед- 1 см разкритие. Доктора искал да я изпрати в къщи, но тя настояла да остане в болницата под наблютение. 3 часа по-късно тя извикала една от акушерките, защото и се струвало, че бебето излиза. Акушерката почнала да и се смее, защото " не можела толкова бързо за получи разкритие", ами 10 минути след това бебето било навън.
ВЪобще недей си втълпява такива неща предварително, а пък да ти кажа, ако наистина лекаря ти е наговорил такива неща ( въпреки, че знае че си имала трудно раждане дори!) не знам дали не е хубаво да си помислиш за друг лекар, ако нямате специална уговорка.
Всичко ще мине добре и ще се гушкате с бебето скоро! ВАЖНОТО Е ТИ ДА СИ СПОКОЙНА! Всичко друго ще мине! 

Вече няма как да съм спокойна, но се надявам на безпроблемно раждане - както дойде, дано да е секцио!
Благодаря ви още веднъж! 

И в крайна сметка кое е по безболезнено: секцио или стествено раждане 

Ще ти кажа, когата родя със секцио, но за мен по - болезнено от нормалното няма!

Дано! И смело напред 

Буболина желая ти много леко второ раждане. Да компенсира всички лоши спомени от първотот ти

аз също ти пожелавам най лекото раждане и да няма лоши спомени като от първото, щом искаш секцио пожелавам ти да е секцио и да се похвалиш скоро с сладко хубавко бебонче 

Буболина - толкова си се наплашила миличката. Никой не е казал, че щом първото е било такава мъка второто ще е по същия начин. Това, че нямаш разкритие също нищо не значи, кой знае може да преносиш някой др ден. А и как така ще ти кажат какво раждане се очаквало. Докато не почне нищо не се знае. Но е важно да събереш сили да си спокойна. Страхът само влошава нещата. Пожелавам те леко, безпроблемно и нормално раждане. Защото ако почнеш нормално и после ти направят секцио по спешност е най-кофтия вариант, хем си се мъчил с нормалното, хем и после от секциото се възтановяваш. Успех, кураж и да си гушкаш скоро малкото бебешонче. 

Не се притеснявай. Този път може да е много по-лесно. Няма еднакви раждания, плюс това сега може да поискаш и упойка. Спойно, не се натоварвяй излишно!   

Това,което искам да ти кажа е-искай упойка.Аз преживях същият ужас като теб при първото ти раждамне.Няма да го забравя никога.Толкова ужасно беше.Раждах преди 2 години в Св,София,без угооворка,без обезболяване.Виках и се молех за упойка и никой не ме чу.18 часа раждане-бебе 4.750-направо беше някакъв кошмар.Та-ВИКАЙ,КРЕЩИ,ПСУВАЙ АКО ТРЯБВА да ти поставят епидуралка.В Св. София аз поне попаднах на ужасни лекари,правеха се на ударени,никой не ме чуваше.Толкова съм се наплашила и аз за второ,че няма накъде вече.Решила съм живи и здрави за второ бебе,да е с уговорка и с упойка при всички случаи.Успех ти желая,много леко да мине всичко и най-вече не се прави на героиня,а си изисквай своето.Те нямат право да отказват.Успех миличка.     

Ами какво да ти кажа.... Напълно те разбирам. Не знам какво е било твоето раждане, но моето първо раждане също беше кошмарно - поне според моите си критерии. Аз също имам много нисък праг на болката и на 8 декември 2004 година имах 7 часа неистови, нечовешки болки, бяха ми изтекли водите, бебето не можеше да излезе, натискаха ми корема и т.н. Имах жестока следродилна депресия и се минаха едно 4-5 месеца докато се възстановя психически.

И пак забременях...

Второто раждане ми беше песен. За 40 минути всичко свърши. Вярно е, че беше много скоро след първото раждане и това сигурно помогна.

Сестра ми роди преди 10 дена. 14 години след пръвото раждане. Тя си плати на лекар, уговори си упойка, лекарката при която беше й сложи упойка, през цялото време й прави масаж на шийката и на перинеума за получаване на пълно разкритие и за избягване на разкъсвания. С 3 напъна се роди 4 килограмово бебе, само с 1 шев. Систъра не усети нито грам болка и всичко мина като по вода. Направо й завидях  Препоръчвам и на теб да си УГОВОРИШ лекар и да ти сложат упойка. Сигурна съм, че всичко ще мине перфектно, но наистина няма смисъл да те боли като може и да не те боли 

Успех!

Буболина, не се тревожи ! Не е казано, че и този път ще е толкова ужасно. Независимо дали секцио или нормално, пожелавам ти най-лесното и безболезнено раждане!
Успех!

Успех и леко и безболезнено раждане!!!
Ох, и мен това ме чака в много скоро време...

Успокой се и си мисли позитивно!Всичко ще е наред!Аз също имах кошмарно първо раждане, но вече си мислим за второ дете и да ти кажа, вече съм забравила за болката!
Опитай си да не мислиш за това, въпреки че не е лесно, знама това!;
Стискам ти палци и леко раждане!

Аз съм на същото мнение, раждането не ми беше леко,с много мъки и системи,скачане по корема и абсолютно всякакви екстри.Не съм забравила,а и не вярвам да забравя някога.Аз също не разбирам някои хора с подобни изказвания.Буболина пожелавам ти леко раждане,или по скоро бързо раждане,че то болките си ги има /освен ако не решиш да е секцио или с епидурална/.Ще стискам палци,а страховете ще си ги имаш до последно /и дори да ти кажа спокойно не мисли/,то е ясно.Аз си ги имах още преди да родя,а незнам какво ще изпитвам ако раждам второ,може би няма и да се навия.

И от мен -така! 
Стискам ти палци! 

Буболина, здравей! Не се отдавай на страховити страхове!
Винаги съм си задавала и аз същите въпроси ... чудех се как така другите казват, че се забравя, а пък аз не мисля, че ще мога да забравя. И двата пъти раждах нормално, но тъй като втория път беше много скоро след първия щях да родя в предродилно - сама в 3 и 15 през нощта. Всички доктори и акушерки се бяха изпокрили по кабинетите и ако не бях почнала да крещя - щях да си родя самичка.
Аз също, като теб едва ли бих забравила ражданията, въпреки, че не са били толкова травматични като твоето първо.
Ще стискам палци всичко да е наред и ще бъде, ще видиш!
Ако нямаш търпение вече, купи си един литър джус от ананас и до няколко часа ще си на път за болницата, аз така направих един ден след термина. Не съм сигурна, че това е помогнало, но поне така си мисля, че съм го провокирала.
Прегръщам те, с теб съм, и като си дойдете в къщи се надявам да ни пуснеш темичка за това,  че този път не си се мъчила и нямаш много шевове    

Аз също мисля, че след 16 годишна пауза, може спокойно да мине за стерилитет, и си е чист покател за секцио (ако го искаш). Аз също тръгнах за нормално, но в процеса на раждане се оказах секцио. Мисля, че е болката е по-продължителна,но по-търпима.
Но този доктор е за убиване, как може да се изкаже като на пазара.
Искай епидурална, знам че в Шейново не я отказват, тя ще те спаси, ако не успееш със секциото.
Леко и безпроблемно!

Успех и леко раждане и от мен   !!!
Чудих се дали да пиша друго, да не взема да те наплаша, но аз раждах секцио и беше кошмар! Операцията мина чудесно, но след това 12 часа контракции, а не можеш да мръднеш (в началото дори и краката не можеш да си мърдаш). Нито настрани може да се легне, нито да се поизправиш. После се възтанових физически лесно, но психически ...  Дали само при мен е било така незнам, но и аз се бях отчаяла до толкова, че да искам да умра, че да се свърши. Все още съм твърдо решена да нямам други деца. А не мисля, че ми е нисък прага на болката. При проверките за разкритие и опитите да ми с е направи такова с ръка, почти не ме болеше.
Та това, че секциото е песен и "лесно раждане" ... не съм много съгласна. Всчко раждане си е индивидуално, пък било то секцио или нормално.
Още веднъж - леко раждане ти желая   

Аз също бях по същият начин,едно към едно,нямам разкритие,изтекли води,силни контракции,но моите страхове бяха ,че не правя разкритие и се страхувах за детето,после болки силни и така до сутринта,помня разбира се всичко,но ти не се страхувай мисли си само положително и как всичко ще мине успешно ,след раждането ще си починеш
Желая ти леко раждане 

Моето раждане също беше много тежко, с упойка, която много много не подейства, виках като ненормална, обаче сега ми е като много блед спомен и си мисля че се забравя. Друг е обаче въпросът, когали ще си спомня - като наближи друго раждане, евентуално ако даде господ.
Но пък не трябва да се тръгва към болницата с мисълта, че те чакат адски мъки. Това как е предразположен човек, предполагам е много важно.
Успех и леко раждане

Напълно съм съгласна със Тess.И аз бих те посъветвала:пари на заем,уговорка със свестен лекар и епидурална упойка и в двата случая-нормално раждане или секцио(щото от пълната упойка едвам ме върнаха тук),независимо какво ще договориш.И аз преди 7години си платих и добре че го направих-просто си предчуствах.Сега пак ще си платя.И за мен това са най-добре похарчените пари,макар че роднините на мъжа ми ме изядоха за това-проста работа!!Но какво ми пука и какво са парите на фона на два човешки живота?!

Мисля, че всички ще родим тук с теб по още веднъж!
Стискам типалци и ти пожелавам много кураж! Не се стряскай предварително, паниката усилва още повече негативните емоции!

Аз четох постингите на Тандори и темата за естественото обезболяване и прочие, само че според мен самовнушенията и позитивното мислене са все пак малко повърхностни неща (извинявай, ако звуча така скептично!). Не може да няма дълбоки причини за такъв ужас и страх, а и за такова болезнено раждане! Не казвам, че психиката не е важна - точно обратното, тя е в основата на всички неща! Има нещо вътре в нас, което ни мъчи, и то определя, по ней-неясен начин, разни неща, които ни се случват! Но е ужасно трудно човек да си повлияе сам! Не можеш да седнеш на удобен диван и да започнеш да дишаш "правилно" и да се успокоиш и да си кажеш - Ето, сега съм спокойна и не ме е страх, ще родя лесно! - или да си напълниш ваната, да си запалиш свещички и аромати и да се отпуснеш! Нашата психика е нещо много дълбоко и потайно за нас самите и понякога имаме нужда от помощ отвън! Буболина няма време да ходи на психоаналитик (аз и не знам доколко вярвам в това), аз също съм възмутена от реакцията на лекаря - много неприятно, направо неграмотно... Аз вярвам, че има една голяма Помощница при раждането, само че тук вече въпросът опира до това в чии ръце сме склонни да се оставим и доверим. Второто раждане може да е и по-лесно... Надявам се нещата да станат точно както трябва, по най-добрия начин!