Говори ли момчето на 2 години

Дъщеря ми на 2 г. не говореше абсолютно нищо. 2-3 седмици след това започна.

Няма нищо притеснително, не се притеснявай! На мен при втората ми дъщеричка беше така,когато беше на почти 3, доктор ми каза,че е възможно да не чува, и има проблем със слуха, за това да не повтаря думи,и да не реагира когато и говорим понеже нечувала, което беше голяма глупост! Бяхме се шашнали,че детето не чува,и няма да говори,дори бяхме решили да я подложим на изследване,което се прави под пълна упойка, добре,че не го направихме. Сега не можем да я накараме да млъкне,вече е на 6. Няма страшно,разбира всичко и може да говори,но не иска  😊 бъди спокойна

Дъщеря ми проговори фразеологично на 3г и 9м и оттогава започна работа с логопед. Говори много, устата й не мога да затворя, но се оказа с дислексия.
Синът ми проговори много рано и на 1г и 3м вече използваше пряко допълнение - Мамо, дай ..., Може галя кучето?, Аз купа мако. Все му се чудеха колко е малък и колко добре говори.
Съвет, ако има нещо, което ви притеснява, особено ако отчитате връщане назад, направете консултация с логопед и детски невролог. Да, има деца, които проговарят по-късно и всичко е наред, но един от ранните признаци за дислексия е именно по-късно проговаряне (около третата годинка и след това). Консултацията с нищо няма да навреди, но на вас ще даде спокойствие, че всичко е наред или ще открие евентуален проблем, което пък ще ви даде ценно време за реакция и изчистване на нещата. Та и в двата случая печелите.

 

Задължително направете консултация, щом детето има регрес. По-добре една консултация на време, отколкото успокоителните думи - нормално е, ама той е момче, ама после няма да млъква...чувала съм ги и аз от опит говоря, щом нещо ви притеснява не чакайте  . Ако всичко е наред, което ви пожелавам, поне ще се успокоите 

Присъединявам се към горните мнения - при регрес няма да навреди една консултация с логопед.

На 2г не говореше, само отделни думи. Най-дългото беше "дай къпа"-кърпа. 2 месеца по-късно през септември тръгна на ясла. За Коледа правеше сложни изречения. Била е на 2г и 5м

Моето момче е на 2г и 7м. Отскоро започна да казва някакви неща, всъщност откакто ходи на ясла започна да прави опити за говорене. Наблюдавам , че повечето момченца около нас са така, та даже някои след 3 и половина започнаха да говорят.
Ако се притесняваш го заведи на логопед, най-малкото за твое успокоение.

Важното е да е адекватно детето, да показва, като го питаш нещо, да гледа, като сочиш нещо, да играе с играчки по предназначение и да СОЧИ с пръст, като иска нещо. Другото ще дойде, ако го има това.

Моят син проговори по-късно, но имаше плавен напредък. Във всеки момент на застой се канех да запиша час за логопед и той ме изненадваше с две-три нови думи. После се отприщи рязко.
Ако бях наблюдавала подобно на описаното поведение, бих се консултирала първо с УНГ, после с логопед.

Писала съм и другаде. Моето дете до 1г. 6м. не сочеше. Направих консултация в Пумпелина, Нина Йорданова ми обясни какво да правя /да посочвам в книжка предмет/животно/каквото е там/ и после да поставям неговия пръст, за да се научи да сочи, тоест пита, макар и невербално. Да четем книжки като Дядо вади ряпа и Житената питка, които са в стихотворна форма и с много повторяемост. Мозъкът по-лесно обработва римите. Да играем повече игри, в които се изисква концентрация и които помагат да се развие фината моторика. Примерно бях изрязала малка дупка на капака на една кутия от клечки за зъби. Затварям я и през тази дупка пуска нарязани на части шарени сламки, или пък клечки за уши, каквото е там. И е хубаво да се редуваме - Една мама, една той /така пък се учи и на редуване и изчакване/. Също играехме, а и още играем, на игри, които са свързани с повече взаимодействие. Примерно докато съм го хранила, слагах до него мече. Една лъжица за него, една за мечо. На другия ден храним заека и т.н. В резултат и досега детето ми идва да си дели храната с мен . Също така имаше една игра, която предложи Нина Йорданова - да играем на животните отиват на гости на мечо. Мечо седи на дивана и чака гости /плюшката мечо или каквато плюшка решите/. Първо идва зайо /примерно/ и казва - Аз съм зайо, здравей, мечо, идвам ти на гости! И така идват няколко плюшки. После на всички даваме да пият чай от детско сервизче и да хапнат нещо. След това взимаме детска книжка от тези, които посочих по-горе, и я четем на животните. После плюшките си тръгват пак така едно по едно - Мечо, аз, зайко си тръгвам. Чао, чао!

За по-горните игри - идеята е, че е важно на детето да му стане интересно да взаимодейства през думи - като види интересен сюжет и други участници, които с удоволствие взаимодействат в него вербално. Не да се насилва - кажи сега я-бъл-ка... Също така да се играят всеки ден по веднъж в продължение на месец. И да се четат книжките всеки ден. А, да, и да се включва детето в ежедневни задължения - Хайде сега с мен да занесеш дрехите и да ги сложиш в пералнята!

Ако имате влакче на релси, може да играете цялото семейство. Чакате с него и тати влака на гарата, качвате се, слизате на друга гара и изобщо покрай тия пътувания и слизания измисляте сюжети. На гости на баба и дядо ли отивате, в купето какво правите... Хубаво е и бащата да е включен в такива игри, а не само да се боричкат и да ритат топка, нали. А, да, от към книжки моето дете също много харесва - Вече съм голям и Вече съм голяма. Те пак са със стихотворения, много приятни.

Аз на 1г. и 8м. го записах в Пумпелина на логопед. Хем аз си пиех кафето по 1 час отвън, докато го чаках . Те работят основно с Монтесори методика, учат ги на ред и концентрация. Ходи 3 месеца общо. От 50 думи станаха 500. Сега, на 2г. и 6 м. и идея си нямам колко са, с много богат речник е, включая и изразява емоции от сорта - "Мамо, мечо ще плаче, тъжен е, иска да ходи на море". Ходи на градина и постоянно ми казват, че по-приказливо дете скоро не са виждали. Та, няма късно или рано за логопед, ако има възможност и има някакво притеснение. Нито пък аз бих се успокоявала с - Ама то на съседката проговори на 4г. и сега работи в Церн. И такива деца има, както и такива, на които забавянето на говора води до изоставане в училище, и такива, които наистина им трябва по-сериозна помощ.

Моето момченце също не говори на "човешки" език. След 3 дни ще навърши 2 години. Според лекарката ни на тази възраст трябва едва ли не есе да пише. Например любимото ми е "ама защо не казва пуффф на лампата", а моя отговор е "ами защото избутва стола до стената, качва се на него и изгася лампата от ключа". Моето дете знае, че колкото и да духа срещу електрическата крушка, тя се включва и изключва от ключа на стената. Долу горе същото е и с говоренето. Деца на майки, който говорят бързо като мен, проговарят по-късно. Голямата ми дъщеря имаше 3 зъба на 6 месеца, проходи на 8 месеца и то съвсем сама, без някой да я кара, но проговори човешки на почти 3 години. Малкото ми момченце сега има само 14 зъба в устата си, говори много на бебешки, като започна да го тормозя с думи и картинки вдига ръцете, клати глави и казва "ооо, не, не, не". Напълно здрав е,но просто не е проговорил още. На моя приятелка момченцето на 2 г. и половина прави цели изречения, направо е невероятно за мен, колко хубаво приказва. Всички деца са различни и ако поне един час на ден някой се занимава, играе и говори с детето не виждам причина за безпокойство ако на 2 г. не е проговорило така, че да го разбираме.

Момчетата по-бавно проговорят. Не се притеснявайте, изведнъж ще започне..Синът ми така на около 2.5 г. изведнъж започна с цели изречения.

Дъщеря ми не беше от най-приказливите до 1год и 6 месеца. Когато тръгна на ясла почна да изговаря повече думи и да прави изречения. Но с тръгването на ясла успяхме да сложим край на порочната практика да гледа детски по цял ден. Имам чувството, че това също много допринесе. Сега е на 2 и не млъква. Даже от скоро започна да ми пее "Зайченцето бяло" и "Мила моя мамо".
Консултация с логопед няма да навреди, но също се постарайте да намалите всякакви телефони и детски филмчета до минимум.

Брат ми беше така, в къщи се говореше на два езика обаче, сега е на 11 и е умно, здраво момче.. Момчето на мои приятели, не говореше на 2 год почти нищо... Спряха му телевизията и започна.. Причините може да са много, но и е много индивидуално, а и доколкото знам при момчетата се случват малко по-бавно нещата.

Синът ми навърши 2 в събота. Казва отделни думи, посочвайки предмети, разпознава и назовава цветове, животни и превозни средства, но с негови думи, общо взето, думите, които са разпознаваеми не са много (ние учим неговия език май), иначе той си бърбори, поправям го, повтарям винаги правилните думи на неговите измислени, но не се правя, че не го разбирам, защото мисля, че ще се обезсърчи така...
Сега, някои думи, които преди повтаряше нон-стоп (пъп(че), например), изобщо не иска да ги казва, но това не значи непременно регрес.
За глух съм убедена, че не е, защото като чуе музика танцува и тактува, но рядко повтаря думи след мен, по-скоро ги слуша и по-късно се опитва да възпроизвежда както може. Не може още да съставя изречения по-сложни от "Мамо, там" (Мамо, остави [шишето/чашата/играчката] там) и "Мамо, дай...".
Снощи точно четох за развитието на речта, това, което запомних като полезно: Много помагат упражнения с издишване (например с различна форма на устните, като О, У, но с изразителни физиономии от ваша страна, повтаряне на стихчета със срички от типа "дуба, даба, пиу, чук, фуй, ку-ку" и всякакви звукоподражателни, с които да се научи езикът (органът език) и целия говорен апарат да ги възпроизвежда тези звуци.
Важно е децата да ядат твърда храна и да дъвчат - това развива мускулите, което помага и на говора. Храненето с храна неизискваща усилия за дъвкане не е полезно и може да забави говора. На детето трябва да се говори, ако ви идва отвътре - как миете ръцете, каква форма има сапунът, на какво мирише, за какво служи, водата топла ли е, студена ли е, като го обличате цвета на блузата, коя ръка къде отива, обувките какъв цвят са, каква картинка имат, как мушкате лявото краче, дясното и т.н., просто като една същинска латерна описвате всички ежедневни действия и то не по веднъж, пише, че помага.
Ако гледа филмчета на чужд език, това също може да го забави или да започне на чуждия език първо, или смесено и на двата езика, ако ви казва нещо на чужд език (както може и както го е чуло) и вие не го разбирате какво казва, също може да го откаже да говори известно време (четох за такъв случай от логопедична практика).

Ако ви е притеснено и усещате, че имате нужда от специализирано мнение, консултирайте се, няма нищо лошо в това.

Идентична ситуация с моето момче и идентични съвети получих. На година и половина като го видях да сочи вече с пръст, щях да се разплача Той по това време имаш дори някакви опити за езикова комуникация, но ужасен регрес в жестовете (беше спрял да пляска, да маха...). Но определено разбираше какво му се говори, просто не отвръщаше никак. Ползваше няколко думи за да си поиска някакви неща, първите бебешки думи ги беше "забравил".
С много работа вкъщи отпуши и бързо навакса дефицитите и извън говора, след 2г и изречения правеше, в момента е на 3 и малко и е като латерна.
Аграматичен е доста, обаче и има страховит проблем с артикулацията. Граматичните конструкции ги овладява сам полека, но за звуците ще започне посещение на логопед в съвсем непосредствено бъдеще.

Моето правеше всички тези неща и пак се оказа с диагноза. На 2 години детето трябва да има поне 50 думи в речника....

Прекалено сте категирична, всички деца се развиват различно, съжалявам , че във вашия случай се е оказало , че има проблем, но не плашете така майките.
Има специалисти , които преценяват тези неща.
Аз съм се съветвала с логопед , който категорично отрече проблем и каза , че в последните години масово децата проговарят около 3-3и половина, след тази възраст вече се говори за някакъв проблем.

Нормално дете не проговаря на 3 и половина, при всички случаи, това е мит. Има си тестове и норми, които детето трябва да покрива на 2. Загубата на думи е регрес, който не е присъщ за здраво дете. Добре е да се обърне внимание на детето отсега и да го стимулира с флаш карти, картинки, да го провокира да общува. Ако е нормално много бързо ще се разбере по откликването му.....

Абсолютно не е вярно това нещо, говорила съм с достатъчно логопеди и психолози на темата и никой добър специалист няма да каже такова нещо   .

И да, по-добре уплашена майка направила консултация дори и оказала се после излишна, отколкото закъсняла реакция на проблем. С едно дете колкото по-рано се започне работа толкова по-бързо се отстраняват проблемите, така че всеки ден е важен. Нагледала съм се на майки чакащи ...които после си скубят косите, защо са чакали   . Аз също чаках до 3г и 4м и също съжалявам защото сина ми още си влачи последствията от това а можеше да е изчистено всичко, така че никой не иска да плаши никого, говорим с факти и от горчив опит.
А и вие също казвате, че сте съветвали със специалист така, че какво грешно съветваме майката? Нека се консултира, за да е спокойна.

Да чакаш дете да проговори до 3,5 год., без да правиш нищо, е крайно погрешно. Да, все по-чест проблем е и заради това трябва да се знае, че колкото по-рано се направят консултациите, толкова по-добре. Изключително рядко неговоренето е самостоятелен проблем. Но чак, след като работата стартира, тогава се разбира и за останалото.

Не е казано да са правилно изговорени, но да са по предназначение...т.е. може да казва "коа" но това всеки път да се отнася за "кола" . Около 2-2,5г детето трябва да прави и просто изречение (например - Дай вода) , дори и неправилно изговорено важното е да свързва две думи заедно във фраза.
И е крайно време да се спре с погрешното схващане, че момчетата се развиват по-бавно защото с това се успокояват много майки, на които не им се иска детето им да има проблем   . И мен така ме успокояваха включително майка ми, а като се почнат и историите как някой изведнъж е проговорил на 4г с цели изречения...това не носи нищо положително на никого  

Нищо стресиращо няма в една консултация, там се проверяват и други неща при детето, т.е. не е само говора...дали посочва, дали играе с играчки по предназначение и ред други неща. Разговор с майката през който детето си играе свободно около тях, специалиста може да го кара от време на време да погледне или направи нещо и това е нищо ужасно. Може да се дадът насоки за работа у дома, може да се отхвърли проблем или ако има да се започне работа все полезни неща просто трябва да се преодолее това - Не, на моето дете не може да му има нещо...

Има принципно леко забавяне при момчетата, но то е леко.... и не съвсем при всички момчета. Може и двуезичната среда да добави 5-6 месеца примерно забавяне, но пак не следва да е нещо грандиозно. Аз понеже съм го водила моя и на 2 и на 3 и половина на тестове при педиатър по развитието ми е ясно горе долу какво се иска в тестовете. Фразите тук се очакват след третата година доколкото си спомням...като постепенно речника следва да се разгръща. На три и половина го караха да реди пъзел, подрежда цветове и да ги назовава, рисува кръг, черта, трябвало да изпълнява доста команди и да ползва вече изречения, важна е и личната хигиена, докъде е стигнало детето с грижа за себе си - нощно напикаване, денем как е с тоалета, дали знае да си избърше ръце след миенето им, да пие от сламка, да духа свещ и тн. То далеч нещата не са просто говорене, ами и концентрация, внимание, разбиране, изпълняване на команди.....то от много от тия неща следва и самото говорене какво ще е.

Да, важно е цялостното развитие много неща се гледат - държи ли прибор за хранене и храни ли се само детето, как държи молив и рисува , как оцветява , части на тялото знае ли , задават им се глупави въпроси - Камъните ядът ли се? ...наистина са много нещата и са свързани. Затова при някакво притеснение на родителите е добре да се консултират, понякога има забавяния които са в допустими граници, но някои са сигнал за нещо и вниманието се насочва какво да се следи или прави.

За фразите си го спомням ясно, защото моят син го заведох малко след 3г и той не правеше такива, говореше само с по една дума и то неправилно казана и психолога ми каза, че отдавна трябва да е започнал да свързва две думи (глагол+съществително). Но видях и ефекта от работата със специалист, след 3м той правеше прости изречения - виж кола, дай вода, ето чаша.

Осъзнавам колко е трудно на тези родители защото съм минала по тоя път. Но съм видяла с мен какво стана т.е. и да те е страх и да си заровиш главата в пясъка ако има проблем той няма да изчезна. Също така и видях добро развитие с приятелка която беше притеснена защото знаеше за забавянето при нас. Престраши се направи консулт оказа се нищо страшно, дадоха им насоки на какво да обърнат внимание вкъщи и сега всичко е наред при детенцето а тя е спокойна, че е направила необходимото.

То проблема, ако е сериозен може и нищо да не помогне, има деца с години по специалисти и бъкел не знаят да кажат. Божа работа е в краен случай....

О да има и такива случаи за съжаление , аз лично познавам дете с което се работи от 2 годишно и е минало какви ли не терапии , сега е на 10г и реч няма.
Но когато е по-лек и преодолим проблема колкото по-рано се започне работа толкова по-добре. Целенасочените действия много помагат, дори и само у дома да са.

Децата са като нас - различни. Едни говорят и нищо не казват, други казват две думи, но в тях има голям смисъл.
Ще ви дам съвет - оставете съветите по сайтовете, а го заведете на логопед /ще престанете да се притеснявате и по- полезно е да действате!!!