Напиши есе. Докажи, че не си тъП

  • 9 755
  • 149
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 25 724
То накрая дори не става въпрос за суеверие – всички тези хора с ножчетата искат нейната кръв, не реално кръв от къртица.
Разказът е леко зловещ и точно затова са го включили в раздел "Тръпката, която изпитваме при изживяване на нещо страшно".
За любителите на хоръра, каквито са масово тийновете на тази възраст, даже е съвсем безобиден.  Simple Smile

# 106
  • Мнения: 36 666
Ако беше бълргарска черта, по света нямаше да има толкова измамници и продавачи на "лекове" с процъфтяващ бизнес. В Америка имат култове каквито тук не сме и сънували - не можем да се мерим с тях по наивност.

# 107
  • Мнения: 24 467
Е как да не е наша черта суеверието. Толкова дълбоко е залегнало в българската душевност, че няма накъде повече.
И това, че ни е специфика, далеч не значи, че е наш монопол. Това е нещо различно.
И е жесток човекът. Тричането, например, не е много по-хуманно от вуду-магиите.

То накрая дори не става въпрос за суеверие – всички тези хора с ножчетата искат нейната кръв, не реално кръв от къртица.
...
Нейната, я! И са съвсем наясно с това. Затуй са с ножовете. Е, и суеверие е - защото вярват, че помага. Нали това е краят - имат мъка в дома и носят ножове - да си я преодолеят. Независимо от последиците.

Цитат
Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.

Последна редакция: вт, 29 яну 2019, 11:42 от Judy

# 108
  • Мнения: 36 666
То е черта на цялото човечество, не е типично наше.

# 109
  • Мнения: 24 467
Има нации, за които това не е толкова характерно, колкото за нас.
Чети , например, Хофстеде, М. Минков, И. Хаджийски, М. Семов. Има си специфики.
...
Иначе, както писах, разказът ми хареса. Не намирам, че целта е просто да уплаши. Никак даже.
...
Съжалявам, отклоних темата от есето.
Но пък то пък като няма есе... Smiley

# 110
  • Варна
  • Мнения: 728
Би било малко страшничко, да влиза в учебниците разказ, кокто да прокарва идеята за  убийство от отчаяние или в личен интерес. Макар че има резон, отчаянието и болката понякога унищожават човешкото у някои хора. Разказа има идея, но някак не успява да ме трогне. Когато го чета, в главата ми изниква текста на "По жицата" от Йордан Йовков, както и стихчето на Джани Родари "Продавач на надежда". Щом правя асоциация с други произведения, значи просто не ми въздейства достатъчно. Но това е лично усещане.

# 111
  • Мнения: 24 467
Тези произведения прокарват доста по-различна идея.
Няма как да се сравняват.
И не бива.
Лично аз предпочитам в часовете по литература на децата да има разнообразие. Най-вече на типове произведения, автори и идеи. Както и на задания за учениците.
Тогава току-виж някой и есе написал.  Laughing От по-истинските.

Последна редакция: вт, 29 яну 2019, 11:54 от Judy

# 112
  • Мнения: 36 666
И на мен ми напомни за По жицата.

# 113
  • Мнения: 30 802
Разказът ми напомни за ей този, който отдавна се учи от американските гимназисти:

Шърли Джаксън, Лотарията


Има я идеята за изкупителна жертва.

# 114
  • Мнения: X
И аз се сетих за "По жицата", та явно разказът навява подобни внушения, естествено осъвременени и вкарани с стилистиката на "Здрач". Добре написан, но не ми хареса.

# 115
  • Варна
  • Мнения: 728
Да, тук не става въпрос за сравнение на произведения. В случая говорих за първосигналното усещане, което буди у мен разказа. И то е слабо, поради факта че прилича на други (в моите очи). Идеята, каквато и да е точно тя, в каквото и да било произведене трябва да въздейства. Както е с музиката, във всички песни идеите се повтарят.....но едни въздействат и ги слушаш хиляди пъти, друга чуваш....оценяваш като стойностни музика и текст, но повече не чуваш и забравяш. Така както забравям този разказ в момента в който го изчета. Не че помня наизуст текста от " По жицата", но помня усещането което разказа е оставил у мен.....това е по - важното, и това е което се помни, и заради това усещане човек се връща да прочете или слуша отново и отново.......
Но музиката която въздейства на мен, не е задължително да въздейства и на другите, затова не се считам за критерий. По -скоро е чудесно, че има разнообразие. Така е и с литературата.

# 116
  • Варна
  • Мнения: 728
Въпреки всичко, това че българка е успяла по този начин, е нещо което само може да ни радва и бих прочела други нейни произведения.

# 117
  • София
  • Мнения: 19 322
Вчера прочетох и няколко критики на разказа, които паснаха на моето усещане.
https://draskatel.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B … 0%BA%D1%8A%D1%80/
Наистина този на Крумов е по-мъжки - директно хваща за гърлото, поне мен.

# 118
  • Мнения: 24 467
Да, тук не става въпрос за сравнение на произведения.
Скрит текст:
В случая говорих за първосигналното усещане, което буди у мен разказа. И то е слабо, поради факта че прилича на други (в моите очи). Идеята, каквато и да е точно тя, в каквото и да било произведене трябва да въздейства. Както е с музиката, във всички песни идеите се повтарят.....но едни въздействат и ги слушаш хиляди пъти, друга чуваш....оценяваш като стойностни музика и текст, но повече не чуваш и забравяш. Така както забравям този разказ в момента в който го изчета. Не че помня наизуст текста от " По жицата", но помня усещането което разказа е оставил у мен.....това е по - важното, и това е което се помни, и заради това усещане човек се връща да прочете или слуша отново и отново.......
Но музиката която въздейства на мен, не е задължително да въздейства и на другите, затова не се считам за критерий. По -скоро е чудесно, че има разнообразие. Така е и с литературата.

Общото между двете е човешкото страдание. Това може да ти е навяло някакви подобни емоции, вероятно.
От там-насетне и идеята, и звученето, и изразните средства са много различни. Въобще не мога да ги сравня.

Въпреки всичко, това че българка е успяла по този начин, е нещо което само може да ни радва и бих прочела други нейни произведения.
Аз също си мислех да потърся, че ми стана интересно.

# 119
  • Мнения: 36 666
За мен точно идеята е една и съща.

Общи условия

Активация на акаунт