Svetl@na толкова висока Т не се вдига от зъби,дето има инфекция поискай да му направят изследвания с това шега не бива,аз много се наплаших изкарах кошмарни 2 седмици не пожелавам на никого подобно нещо.Сега Бети е по-добре кашля,тече й нослето,но поне е жизнена и има апетит,дано страшното да е минало и детенцето ми да се оправи.Утре ще я водя на контр.преглед стискайте палци всичко да е наред.Пожелавам ви много здраве,щастие и успех.
- Публикувана: 24 юни 2006, 06:33 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2006, 15:56 ч.
Февруарските сладури започнаха да стават много щури
Cvetelina81, благодаря ти за съвета и пожеланията. Днес малката е без температура и се надявам да е бил просто поредния вирус, защото досега всеки вирус изкарва с температура 39 градуса и ги кара точно 3 денонощия. Цял ден сме без Т и се моля да се задържи така. Ако вдигне отново ще направя по-сериозни изследвания.
Мами дано се оправят дечицата ви бързо
Аз имам други проблеми - Ема с разтройство и слуз сигурно от 20 дена вече........какво ли недавахме, диета, ентерол, изследванията и са добри уж, а тази слуз продължава и акитата немогат да се сгъстят.....направо се побърквам. Освен това все пада на главата си - вече незнам за кой път има синина, кажете как опазвате главите на децата си
Аз имам други проблеми - Ема с разтройство и слуз сигурно от 20 дена вече........какво ли недавахме, диета, ентерол, изследванията и са добри уж, а тази слуз продължава и акитата немогат да се сгъстят.....направо се побърквам. Освен това все пада на главата си - вече незнам за кой път има синина, кажете как опазвате главите на децата си
Аз имам други проблеми - Ема с разтройство и слуз сигурно от 20 дена вече........
При нас най-ефекасни са обикновените солети. Също използвам диетична каша за деце с диария, която давам 3-4 дни без нищо друго.
Здравейте , мами, ние сме съвсем нови в този форум и ми е много приятно да прочета за вашите щураци, щото и ние не се спираме засекунда дори. Моето бебе се казва Калоян и е роден на 24 февруари.
А за разстройство няма да сгрешите ако опитате Камомила - хомеопатично лекарство при никнене на зъбки - помага ни и при разстройство, когато то е причинено от зъбките и е абсолютно безвредно. Надявам се да съм била полезна.
А за разстройство няма да сгрешите ако опитате Камомила - хомеопатично лекарство при никнене на зъбки - помага ни и при разстройство, когато то е причинено от зъбките и е абсолютно безвредно. Надявам се да съм била полезна.
Здравейте и от нас! 
Отдавна не съм писала и сега ще ви опиша част от развитието на Вики и малко за моренцето.
Онзи ден се върнахме от 2-седмична морска почивка. Бяхме в Китен.
Времето беше супер, само единия ден след обяд преваля, но сутрините на същия и на следващия ден бяха за плаж.
Ходихме на плаж сутрин от 10.00 часа до 12.00ч. и след обяд от 16.00 ч. докато ни писне. Вики спeше понякога в количката си под чадъра.
Правеха му впечатление ресторантчетата и като си хареса дадено заведение, всеки път като минавахме покрай него, викаше: „Ам-ам”. В едно на плажа, където предлагаха готвено често сядахме, защото минавайки покрай него Вики почваше да вика:”Ам- ам” и да ни дърпа към него. Не че ядеше кой знае колко, та ние все му дояждахме половината порция. Продължава да е злояд. В момента тежи 10,500кг. най-много. Преди 1,5 месеца беше 9,800 кг. Висок е 83 см.
На морето прекара ангина, която се изразяваше във висока Т, но му мина като на коте- за 2 дни. По предписание на местния педиатър му давахме антибиотик.
На плажа бяхме на първа линия- взимахме си шезлонги и чадър, за да сме до брега, където Вики си играеше с кофичката, лопатките, греблата и пр. Със слагането на багажа в/у шезлонгите и Вики беше вече на брега с играчките си. Едвам смогвах да го намажа с крем и вече беше целия в пясък. С баща си правеха замъци по брега, но то детето си търсеше компания от деца. Като видеше групичка от деца на плажа отиваше при тях и съвсем тънко се присламчваше в техните игри. Той няма чувство за собственост- мъкне си играчките навсякъде и на всеки ги дава, като съответно като си хареса чужда си я взима да си играе, но ако не му я дадат той не се сърди, а се обръща и търси друга на друго дете. Така няколко пъти Вики хванат за ръка с някой от нас отиваше и връщаше играчките на децата, като единия път беше домъкнал една надуваема кола 2 пъти по-голяма от него и ми вика: ”Кола”. Той знае значението на тази думичка поне от 1 месец и много отчетливо я казва.
Когато искаше да си играе с по-големите момчета от него и отиваше при тях, а те съответно го гледаха одтегчено, той започваше да им загребва с ръчички пясък и да им го дава в техните или да им помага да си напълнят кофичките с пясък, ама не като гребе с лопатата си, а с голи ръце гребеше и го слагаше в кофичките им. Това ги омилостивяваше и те го приемаха в групата за игра.
Друг път тръгваше с някое дете при неговите родители навътре м/у чадърите и си играеха при тях в продължение 10-15 минути без Вики да се сети въобще за нас. Ние естествено не го изпускахме от поглед, ама той като му писнеше да си играят, слизаше на брега и тръгваше по ивицата, докато ни намери и викаше:”Мама, тати”.
Сам във водата не смееше да влиза, а само колкото да си напълни кофичката с вода или като си свали шапката да я изпере в морето. Много обича да пере и чисти това дете /това сериозно/. Та по "половината" плаж го познаваха и като отидехме на плаж докато се доберем до брега се чуваше: „Вики, Вики”. Беше се сприятелил и с възрастни хора, които все нещо намираха да му подарят, от което ние се чувствахме адски неудобно. Той е такъв и в София. Нали се преместихме, та целия блок го познава, докато нас с баща му не ни познават много, много и като излезем навън вечерно време с Вики, отвсякъде го викат комшии и деца да си играят. Той не е стеснителен и като му се преиска нещо просто отива и се помолва, а ако не му дадат той никога не плаче или да се сърди, а продължава играта. Понеже търси постоянно контакт с децата и аз искам да го дам на ясла, само ме спират болестите там.
За него по-големите са „Кака”, дори и батковците.
Биберона го махнахме още преди 3 месеца, е , не му беше добре на детето, ама бързо свикна.
Още е с памперс, като на плажа беше без. Само пишкаше като си гледаше пацата, но не се е опитвал и да ака. А, като му слагахме памперса, за да си тръгваме от плажа и той тогава се изакваше в него, ако му се акаше.
Знае да казва: „Не”, ако нещо не иска и при това всеки път си го казва все едно като голям човек, обаче с „Да” още не се е научил да отговаря. Сега го уча. Като иска да ходи на люлките и вика: „Уш-уш”. Като иска да спи ме хваща мен или който го гледа за ръчичка и го води към креватчето си и вика: „Нани-нани”. Детегледачката, която го гледа 2-3 пъти в седмицата ми разправя, че много лесно се гледал, защото бил много послушен, разбран и си казвал какво иска. Иначе е палав- не може да стои на едно място, но като му се каже: „Там не” и той се дърпа и не пипа или: ”Там има уф” и той не пипа. Това важи при бабите и при детегледачката. При нас с баща му трябва повече пъти да му се каже. Той самият като пипа някъде, където знае че му се забранява, започва да говори, размахвайки показалец за отрицание: ”Не-е”. Е, не забравя дори и след 5 часа пак да пробва да пипа, дебнейки ни да не го гледаме.
Обича да се катери на колелета, детски коли и др.подобни и въобще не му пука, че ще падне. А, той често пада и то все на главата си, като забучва нос в земята. На два пъти му тече кръв от устата при паданията.
И след дългия постинг малко снимки от морето:http://dobi.lifelogger.com/albums/7168
Отдавна не съм писала и сега ще ви опиша част от развитието на Вики и малко за моренцето.
Онзи ден се върнахме от 2-седмична морска почивка. Бяхме в Китен.
Времето беше супер, само единия ден след обяд преваля, но сутрините на същия и на следващия ден бяха за плаж.
Ходихме на плаж сутрин от 10.00 часа до 12.00ч. и след обяд от 16.00 ч. докато ни писне. Вики спeше понякога в количката си под чадъра.
Правеха му впечатление ресторантчетата и като си хареса дадено заведение, всеки път като минавахме покрай него, викаше: „Ам-ам”. В едно на плажа, където предлагаха готвено често сядахме, защото минавайки покрай него Вики почваше да вика:”Ам- ам” и да ни дърпа към него. Не че ядеше кой знае колко, та ние все му дояждахме половината порция. Продължава да е злояд. В момента тежи 10,500кг. най-много. Преди 1,5 месеца беше 9,800 кг. Висок е 83 см.
На морето прекара ангина, която се изразяваше във висока Т, но му мина като на коте- за 2 дни. По предписание на местния педиатър му давахме антибиотик.
На плажа бяхме на първа линия- взимахме си шезлонги и чадър, за да сме до брега, където Вики си играеше с кофичката, лопатките, греблата и пр. Със слагането на багажа в/у шезлонгите и Вики беше вече на брега с играчките си. Едвам смогвах да го намажа с крем и вече беше целия в пясък. С баща си правеха замъци по брега, но то детето си търсеше компания от деца. Като видеше групичка от деца на плажа отиваше при тях и съвсем тънко се присламчваше в техните игри. Той няма чувство за собственост- мъкне си играчките навсякъде и на всеки ги дава, като съответно като си хареса чужда си я взима да си играе, но ако не му я дадат той не се сърди, а се обръща и търси друга на друго дете. Така няколко пъти Вики хванат за ръка с някой от нас отиваше и връщаше играчките на децата, като единия път беше домъкнал една надуваема кола 2 пъти по-голяма от него и ми вика: ”Кола”. Той знае значението на тази думичка поне от 1 месец и много отчетливо я казва.
Когато искаше да си играе с по-големите момчета от него и отиваше при тях, а те съответно го гледаха одтегчено, той започваше да им загребва с ръчички пясък и да им го дава в техните или да им помага да си напълнят кофичките с пясък, ама не като гребе с лопатата си, а с голи ръце гребеше и го слагаше в кофичките им. Това ги омилостивяваше и те го приемаха в групата за игра.
Друг път тръгваше с някое дете при неговите родители навътре м/у чадърите и си играеха при тях в продължение 10-15 минути без Вики да се сети въобще за нас. Ние естествено не го изпускахме от поглед, ама той като му писнеше да си играят, слизаше на брега и тръгваше по ивицата, докато ни намери и викаше:”Мама, тати”.
Сам във водата не смееше да влиза, а само колкото да си напълни кофичката с вода или като си свали шапката да я изпере в морето. Много обича да пере и чисти това дете /това сериозно/. Та по "половината" плаж го познаваха и като отидехме на плаж докато се доберем до брега се чуваше: „Вики, Вики”. Беше се сприятелил и с възрастни хора, които все нещо намираха да му подарят, от което ние се чувствахме адски неудобно. Той е такъв и в София. Нали се преместихме, та целия блок го познава, докато нас с баща му не ни познават много, много и като излезем навън вечерно време с Вики, отвсякъде го викат комшии и деца да си играят. Той не е стеснителен и като му се преиска нещо просто отива и се помолва, а ако не му дадат той никога не плаче или да се сърди, а продължава играта. Понеже търси постоянно контакт с децата и аз искам да го дам на ясла, само ме спират болестите там.
За него по-големите са „Кака”, дори и батковците.
Биберона го махнахме още преди 3 месеца, е , не му беше добре на детето, ама бързо свикна.
Още е с памперс, като на плажа беше без. Само пишкаше като си гледаше пацата, но не се е опитвал и да ака. А, като му слагахме памперса, за да си тръгваме от плажа и той тогава се изакваше в него, ако му се акаше.
Знае да казва: „Не”, ако нещо не иска и при това всеки път си го казва все едно като голям човек, обаче с „Да” още не се е научил да отговаря. Сега го уча. Като иска да ходи на люлките и вика: „Уш-уш”. Като иска да спи ме хваща мен или който го гледа за ръчичка и го води към креватчето си и вика: „Нани-нани”. Детегледачката, която го гледа 2-3 пъти в седмицата ми разправя, че много лесно се гледал, защото бил много послушен, разбран и си казвал какво иска. Иначе е палав- не може да стои на едно място, но като му се каже: „Там не” и той се дърпа и не пипа или: ”Там има уф” и той не пипа. Това важи при бабите и при детегледачката. При нас с баща му трябва повече пъти да му се каже. Той самият като пипа някъде, където знае че му се забранява, започва да говори, размахвайки показалец за отрицание: ”Не-е”. Е, не забравя дори и след 5 часа пак да пробва да пипа, дебнейки ни да не го гледаме.
Обича да се катери на колелета, детски коли и др.подобни и въобще не му пука, че ще падне. А, той често пада и то все на главата си, като забучва нос в земята. На два пъти му тече кръв от устата при паданията.
И след дългия постинг малко снимки от морето:http://dobi.lifelogger.com/albums/7168
Здравейте и от нас с Румена и още някой
Завърнахме се от Тетевен и бързам да изчета писаното от вас, особено за морето да почерпя опит. Ние заминаваме този уикенд за две седмици в Поморие и вече нямам абсолютно никакво търпение.
На вировете на реката в Тетевен и на басейните Руми вече се държи отлично. Преодоля страха си и се къпе с мен на дълбокото, като се хваща здраво за врата ми и я возя където си поискам. Дано и на морето е така, а не я стресне "голямата вода". Хубавата новина е, че си купихме цифров фотоапарат с доста хубави клипчета и се скъсвам да я снимам и записвам, толкова ми е сладка ....... Ужасно палава е, секунда не мога да погледна на друга страна и я намирам я на перваза на прозореца или да катери оградата на двора, за изпочупените вещи изобщо не ща да отварям дума...... ама да ни е жива и здрава, че така съм се разнежила поради новината за "още някой". Днес ходих на видозон и ми потвърдиха 8 г.с. от бременността. От месец подозирам, че съм бременна, но чаках да си се приберем в София. Дойде ми като гръм от ясно небе - винаги съм си представяла, че ще има поне 3 години разлика между децата ми, но Господ имал други намерения. Така че, мами, догодина около първи Април семейството ни ще стане четиричленно))))))
За сега толкова от нас.
Искрено пожелавам оздравяване на дечицата и много много усмивки))
Завърнахме се от Тетевен и бързам да изчета писаното от вас, особено за морето да почерпя опит. Ние заминаваме този уикенд за две седмици в Поморие и вече нямам абсолютно никакво търпение.
На вировете на реката в Тетевен и на басейните Руми вече се държи отлично. Преодоля страха си и се къпе с мен на дълбокото, като се хваща здраво за врата ми и я возя където си поискам. Дано и на морето е така, а не я стресне "голямата вода". Хубавата новина е, че си купихме цифров фотоапарат с доста хубави клипчета и се скъсвам да я снимам и записвам, толкова ми е сладка ....... Ужасно палава е, секунда не мога да погледна на друга страна и я намирам я на перваза на прозореца или да катери оградата на двора, за изпочупените вещи изобщо не ща да отварям дума...... ама да ни е жива и здрава, че така съм се разнежила поради новината за "още някой". Днес ходих на видозон и ми потвърдиха 8 г.с. от бременността. От месец подозирам, че съм бременна, но чаках да си се приберем в София. Дойде ми като гръм от ясно небе - винаги съм си представяла, че ще има поне 3 години разлика между децата ми, но Господ имал други намерения. Така че, мами, догодина около първи Април семейството ни ще стане четиричленно
))))))За сега толкова от нас.
Искрено пожелавам оздравяване на дечицата и много много усмивки
)) 
Детегледачката, която го гледа 2-3 пъти в седмицата ми разправя, че много лесно се гледал, защото бил много послушен, разбран и си казвал какво иска. Иначе е палав- не може да стои на едно място, но като му се каже: „Там не” и той се дърпа и не пипа или: ”Там има уф” и той не пипа. Това важи при бабите и при детегледачката. При нас с баща му трябва повече пъти да му се каже. Той самият като пипа някъде, където знае че му се забранява, започва да говори, размахвайки показалец за отрицание: ”Не-е”. Е, не забравя дори и след 5 часа пак да пробва да пипа, дебнейки ни да не го гледаме.
Обича да се катери на колелета, детски коли и др.подобни и въобще не му пука, че ще падне.
Обича да се катери на колелета, детски коли и др.подобни и въобще не му пука, че ще падне.
Binito, все едно говориш за моят син, същият е, пък и нали и той се казва Виктор
, много е кротък и детегледачката само го хвали и казва че с удоволствие идва на работа. Каквото му се каже и изпълнява, не мога да кажа че е точно палав, но е много енергичен и жив и все иска да се катери, но когато реши в къщи и си се заиграва самичък с играчките и е мн кротък. Ние на морето също нямахме проблеми с него.Binito, и ние бяхме на ясла, но за исвестно време го спряхме, защото много се разболява там и аз се ядосах и пак извиках детегледачката, ама по нататък май пак ще го даваме, ще видим.
Style страхотна новина!!! Честито!!! Да сте живи и здрави и всичко да е наред, много се радвам
здравейте и от мен
браво Style страхотна новина
лека бременост ти пожелавам 
хехе, вече 3 от нашите мамита ще имат бебенца...чак и на мен ми се прииска
много искам момиченце хаха, но за сега ще се въздържаме, никак не му е времето още...
Тъй ние се върнахме от море и вече пак съм на работа и се почна... Толкова кратка ми се вдия тази година отпуската, моренцето ама хич не ми стигна
Иначе изкарахме супер. Бяхме и с зълва ми и нейното семейство, т.е племеника ми, който е на 3 годининки и изцяло важеше приказката да тръгнеш с деца на море...
беше весела и шумна лудница нон стоп особено на плажа! Нямахме никакви проблеми с Дани. Слава богу той отдавна не се е разболявал. Страшно много му хареса на морето, играеше си в пясъка, събираше камъни, миди:) и хич не се страхуваше да ходи на далеч. Ние се примирхме, че няма начин да лежим на изтупана хавлия, в момента в който изтупаме пясъка, той гордо минаваше на изчистеното и всичко отново беше в пясък Е, във водата сам не си играеше, явно му ставаше студено в начлото или не знам, ама влизаше само с нас и то се гепваше като маймунка и никакво пускане Абе въобще, голяма маймунка ми е станал. И той казва Ам-Ам и е много смешен:) като гардже зейва, ако реши, че някой яде нещо вкусно. Казва ДА, а вместо не, казва ба, поне аз така реших. Напрекъснато си плямпа нещо, особено мамуууууу на музика танцува, точно като мечок. Катерите се много та на няколко пъти ми изправи косата, обожава да се пързаля на парзалки... амо със заспиването имаме голям проблем. Реве и се къса 
не иска в креватчето си... дано израсне и този проблем.
лек ден на всички
браво Style страхотна новина
лека бременост ти пожелавам хехе, вече 3 от нашите мамита ще имат бебенца...чак и на мен ми се прииска
много искам момиченце хаха, но за сега ще се въздържаме, никак не му е времето още...Тъй ние се върнахме от море и вече пак съм на работа и се почна... Толкова кратка ми се вдия тази година отпуската, моренцето ама хич не ми стигна
Иначе изкарахме супер. Бяхме и с зълва ми и нейното семейство, т.е племеника ми, който е на 3 годининки и изцяло важеше приказката да тръгнеш с деца на море...
беше весела и шумна лудница нон стоп особено на плажа! Нямахме никакви проблеми с Дани. Слава богу той отдавна не се е разболявал. Страшно много му хареса на морето, играеше си в пясъка, събираше камъни, миди:) и хич не се страхуваше да ходи на далеч. Ние се примирхме, че няма начин да лежим на изтупана хавлия, в момента в който изтупаме пясъка, той гордо минаваше на изчистеното и всичко отново беше в пясък Е, във водата сам не си играеше, явно му ставаше студено в начлото или не знам, ама влизаше само с нас и то се гепваше като маймунка и никакво пускане Абе въобще, голяма маймунка ми е станал. И той казва Ам-Ам и е много смешен:) като гардже зейва, ако реши, че някой яде нещо вкусно. Казва ДА, а вместо не, казва ба, поне аз така реших. Напрекъснато си плямпа нещо, особено мамуууууу на музика танцува, точно като мечок. Катерите се много та на няколко пъти ми изправи косата, обожава да се пързаля на парзалки... амо със заспиването имаме голям проблем. Реве и се къса не иска в креватчето си... дано израсне и този проблем.лек ден на всички
Благодаря на всички ви от сърце
Сега съм доста по-смела, да не кажа безотговорна. Когато бях бременна с Румена не смеех и да помисля за море, а сега едва ли не гледам да се наживея, че ако и второто е като първото, голяма веселба ми се пише.
Хубавото е, че няма да ходя на работа тази бременност, но и Руми ми стига. Майка ми направо е в паника, когато й я давам. Днес трябваше да прибирам багажа и зверчето подивя. Като видя толкова вещи започна да носи, да прибира по шкафове, да разгъва вече сгънати дрехи, да се катери по масата, където се опитах да избягам от нея, а като докопа нещо, което искам да прибера, започва да играе на гонеца с мен ........ и през цялото време се залива от смях, как да й се скара човек. Просто сърце не ми дава
Сега ще приключвам, че още не съм свършила всичко, но след две седмици ще разказвам как сме се държали на морето
Още веднъж благодаря за благопожелинията и до скоро
Чао!
Сега съм доста по-смела, да не кажа безотговорна. Когато бях бременна с Румена не смеех и да помисля за море, а сега едва ли не гледам да се наживея, че ако и второто е като първото, голяма веселба ми се пише.
Хубавото е, че няма да ходя на работа тази бременност, но и Руми ми стига. Майка ми направо е в паника, когато й я давам. Днес трябваше да прибирам багажа и зверчето подивя. Като видя толкова вещи започна да носи, да прибира по шкафове, да разгъва вече сгънати дрехи, да се катери по масата, където се опитах да избягам от нея, а като докопа нещо, което искам да прибера, започва да играе на гонеца с мен ........ и през цялото време се залива от смях, как да й се скара човек. Просто сърце не ми дава
Сега ще приключвам, че още не съм свършила всичко, но след две седмици ще разказвам как сме се държали на морето
Още веднъж благодаря за благопожелинията и до скоро
Чао!
Здравейте,момичета!Май се позабравихме! 
По цял ден навън,по моренцето,по планините и не ни идваше на ум за нета и форума.Но застудя и с тъга и леко поспаднало настроение сядам пак пред компа.НЕ МИ СТИГНА ТОВА ЛЯТО!Но добре,че сте вие да си правим компания в студените зимни дни.Решила съм да давам Надина чак догодина септември на градина.Да видим как ще преживеем тая зима.Надина е голяма скица,много ме изтощава,ама в случея-каквато майката,такава и щерката.Мен не ме свърта на едно място,та и нея.Стискам палци болните дечица да се оправят,за жалост като застудее и започват настинките,сополите и т.н.Аз третирам Надина със Зелена енергия и вит.С.Style.честито!Това е страхотно,аз също много искам второ дете,но ще изчакам Надина да тръгне на детска,или когато е писано.Айде,доскоро!
По цял ден навън,по моренцето,по планините и не ни идваше на ум за нета и форума.Но застудя и с тъга и леко поспаднало настроение сядам пак пред компа.НЕ МИ СТИГНА ТОВА ЛЯТО!Но добре,че сте вие да си правим компания в студените зимни дни.Решила съм да давам Надина чак догодина септември на градина.Да видим как ще преживеем тая зима.Надина е голяма скица,много ме изтощава,ама в случея-каквато майката,такава и щерката.Мен не ме свърта на едно място,та и нея.Стискам палци болните дечица да се оправят,за жалост като застудее и започват настинките,сополите и т.н.Аз третирам Надина със Зелена енергия и вит.С.Style.честито!Това е страхотно,аз също много искам второ дете,но ще изчакам Надина да тръгне на детска,или когато е писано.Айде,доскоро!
мами с риск да ви досадя, но ще ви питам /тези които имат този проблем/ как разбирате дали децата ви са си ударили сериозно главата? Ема 3 пъти падна много силно на главата си и все върху асфалт или плочки. Наистина е падала от собствената си височина /подхлъзва се, навежда се, тича/, но все върху главата си и после има синина и подуто.
А за градината и Ема ще я вземат догодина септември сега не се класирахме.
А за градината и Ема ще я вземат догодина септември сега не се класирахме.