Как се решихте на второ дете ?

Аз съм с едно, ама започвам да се чудя вече, така че ще ми е полезна темата. 

На колко е детето Ви ?

 Имам дъщеря на 6г. И момченце на 6 месеца.Справям се бебчо е много кротак а и да допълня че не оставам сама или мъжат ми или свекърва ми са са си у дома и те ми помагат по някога!

Моите са на 8(сега на 2 Февруари ги прави)и 1година и 10 месеца.Гледам ги предимно сама.Мъжът ми работи по 12-14 часа на ден ,но когато може се включва.Баби рядко по мое желание.Няма какво да се лъжем,трудно е.Важното е да имаш добра организация.

2 г и 9 м.

Моето на 3 и 7м .. )

Дъщерята е на 15 г., малкият на 3 г.  

Моите деца са с 9 години разлика. Голямото на 15, малкото на 5. Като се роди малкото беше лесно, защото големият вече беше  на възраст в която е достатъчно самостоятелен. Ходеше сам на училище, сам излизаше да играе вън. Това правеше ежедневната логистика по-лесна.
Интересите им, обаче, са различни. Малкият търси внимание от батко си, но го дразни и му пречи. Баткото пък се нервира, че дребния му досажда. Когато излизаме всички заедно е трудно да изберем място, което да е интересно хем за дребосъка, хем за пубер.

Имам три деца. Големите са на 9 и половина и на 8 години. Малкото е на 2 месеца. С големите беше трудно, като бяха малки, но сега е песен. Всичко правят заедно, интересите им са еднакви. Мисля, че щеше да е по - лесно ако бях родила и най - малкото по-рано. Сега като че ли съм по забравила какво е да се гледа бебе.

С едно дете не е хубаво, отне ми 6 години за да го разбера😄голямата ми дъщеря март прави 12,малката е на 6. Справям се мн добре,но и каката мн ми помага  ☺

На 11 и на 4. Гледам ги 100% сама. Баща им е постоянно на работа.
Справям се.
Трудно се реших на второ, но е най-хубаво ми решение.

Големият е на 11г, а малкият почти на 6 месеца. Гледаме си ги сами. Бабите не помагат в момента, като стане малкия на година ще се наложи да помагат за да се върна на работа.

Ще следя и аз, моето на 3.3 години, но още не мога да се навия...

При нас беше трудно решение за 2ро, т.к. първото ми е много недоносено и от страх, и по медицински показания отлагахме дълго. И въпреки втора отново проблеменна бременост не съм съжалила и за един ден, че имаме две. Трудно ни е, гледаме си ги сами, но много се разбират и се занимават, когато са заедно. На 9 и половина и малко малко над 5 г. са , като малкото постоянно имитира голямото, сега е на вълна да учи и да пише домашни Ще видим след няколко години.

Големият е почти на 18 год,а малкият е на 5 год.Изключително трудно се навих на второ  и сега вече осъзнавам че е било по-добре да бях си останала с едно само.Свободолюбив човек и егоист съм ,а сега ми е много тегаво ,отново градини ,болести ,инати  и т.н. ,на 43 год.съм но се чувствам на 50 

 
 Ние сме на 3години и 7м.Чудя се от доста време .. По принцип искам да са две ,но отговорноста и всичко се променя .. Аз съм на 25.

Мен основно ме спират бременността и раждането. И разбира се всичко след тях - ангажимента, безсънните нощи, притесненията, болестите, стоенето вкъщи още поне 3 години...абе колкото повече мисля и се отказвам сякаш...Но затова ще следя та дано се вдъхновя...
Аз също винаги съм искала да са 2, но след като родих размислих. Дълго време не исках и да си помисля за второ, а от около година се замислям, но умирам от страх...

Хората казват, че колкота повече пораства първото, толкова повече идеята за второ се отдалечава.

Разликата между моите е 7,4г. (каката е почти на 18, а синът ми на 10).
Щерката още в детската градина (към 3годишна може би) започна да ни "навива" за бебе. Много искаше брат, след това сестра, а накрая компромисен вариант - близнаци (момче и момиче).
Ние я послушахме и "работихме", но резултат - не. Стана, но след няколко години.
Много плака милата когато на ФМ разбра, че бебето ще е момче. В пред пубертета каката реши, че брат ѝ е най-досадното нещо на света Грижи се за него (ако се налага), но това не е от най-любимите занимания.

И аз съм го чувала това, но наблюденията ми са точно обратните. Повечето хора около мен имат деца с голяма разлика. Дори и тук в тази тема до момента се наблюдава това. По - скоро съм забелязала, че хората имат или деца с много малка разлика (до 2 години) или с над 8 - 9 години. Не знам на какво се дължи. Явно който е сигурен, че иска две деца действа веднага, а тези, които се колебаят им отнема много време да се решат. Разбира се понякога стават изненади или пък поради здравословен проблем второто дете може да се забави, но не и в масата от случаи.

Аз исках децата ми да са с по-голяма разлика. Е, може би не чак 9г. Исках поне 6-7г, но някои промени в живота ни, ни накараха още малко да изчакаме. И не съжалявам за голямата разлика. Имах нужда след майчинството да поработя известно време и да се почувствам отново човек, да имам време за себе си преди отново да се отдам на бебета.

Бебка стана случайно. Уплаших се..финанси, отношения със съпруга, с по - голямото дете, отговорности.
Роди се малката принцеса и за сега е кротко бебе(а и да не бъде занапред това нищо няма да промени от любовта ми към нея), със съпруга ми сме в много по - добри отношения, отколкото, когато се роди първото дете(млади и заблудени родители), каката е влюбена в сестра си(4г без 2м разлика), усеща се как умилително й говори и мисли за нея, още от сега я пази(вниманието си го изисква, но аз правя всичко по силите си то да не липсва и на двете, като се опитвам да съчетавам нуждите им, така че да удовлетворя и двете, не винаги се получава, живота е непредсказуем, но повечето пъти за сега става). Относно финансите и преди, и сега си има и по - добри, и по - трудни моменти, отново се стараем нищо да не им липсва в рамките на разума.
Отговорностите са повече, страховете също, времето още по - малко, но си заслужава, плюс това станах по - организирана от първия път. Разделих вниманието си върху двете деца, така че осъзнах, че първото съм започнала да задушавам, губеше самостоятелност на моменти. Любовта, обаче не се разделя. Аз бих описала любовта си към тях като към една обща, сякаш те двете са един и същи човек, но на различни възрасти, не знам дали ме разбирате.

Сега, ако ме питате нищо не бих променила, второто дете запълни някаква липса в семейството, която не съм знаела, че съществува. Да са ми живи и здрави и двете прекрасни момичета, незаменима и неописуема е тази любов!

Накарахте ме да се замисля..Много благодаря

Не се реших
Първите 2 г., докато още важаха препоръките да се изчака след секциото, когато някой споменеше за 2-ро, казвах - да, да, има време, но като минаха, въобще не можах да си го представя, нито имах желание.
Но аз като цяло никога не съм си представяла, че бих родила много деца, затова и се чувствам добре с едно, ти, ако искаш повече, планирай и действай.
Виждам, че си доста млада - работа, образование? Ако си отметнала тези неща, 4 г. е добра разлика. Ако не си, изкарай си дипломата и започни хубава работа, за да имаш майчинство като хората и тогава следващото.

Здравей. Имам две деца - на 8г и почти 5г. Разликата им е 3,9г., но дойдоха при мен през 9м (осиновени са). Татко нямаме, помага ни възрастната ми майка. Мисля, че се справям добре. Момиче и момче, близки са си, търсят се. Не минава и без дрязги, че се и поступват. Пет минути по-късно пак са заедно. Аз съм на 46г.
Единствено дете съм и поради тази причина винаги съм искала 3 деца (голямо семейство), но останах с две. За мен е добре, за децата ми също. Не растат в лукс, налага се да делят внимание и ресурс, но и не са лишени от нищо.

Моите са с 8г и 4м разлика.Каката е на 20,а малчо на 12г.Винаги съм твърдяла,че искам най-малко две деца,но доста трудно се реших за второто.Може би защото си я гледахме сами с таткото или защото я родих на 18г. не знам.Но майчинството с второто не го усетих.Толкова бързо минаха тия 2 години нищо, че синчето беше по -ревливо и по- палаво дете от кака си.Голямата разлика е голям плюс за родителите,но минус за децата.Каката много ми е помагала в отглеждането на малкия,но и беше интересен до към 3 му година.Имаше период в който се гонеха като котка и мишка,сега са в период голяма любов,но се виждат рядко защото щерката е студентка в друг град.

Привет и от мен! Винаги съм искала две деца...Роди се каката и не исках да чуя за второ докато не стана на 2г. Тогава много искахме с ММ, но не се получи. Така няколко години в опити и един спонтанен аборт зад гърба ми. 5 месеца след аборта ми закъсня, но реших да не ходя на док. веднага( с първата бременност бях с близнаци, но док. не разбра и от чести прегледи едното падна). Направих няколко теста-все +. В разговор с ММ му казах, че мога и трето да отгледам стига да съм здрава...И отивам след месец на преглед...Изненада! Близнаци! Супер се зарадвахме! Децата са с 4 години разлика и не съжалявам въобще. Аз съм на 30 години с три деца-супер се чувствам! Сами с моя мъж си ги гледаме и ни е супер. За миг не съм съжалила, че имам три деца. Не отричам, че не ни е било трудно, но няма как. Да са живи и здрави всички. Сега каката е на 7г. , а малките ще станат на три Лека вечер на всички!

Моите са с 23 месеца разлика — на 4 месеца и на две години. Голямата не ходи на градина и си ги гледам сам—сама. Честно казано много ми е трудно. Малката е много спокойно бебе засега, но голямата е много буйно и енергично дете, доста време й посвещавам. Готвя всеки ден, с чистенето се опитвам да се справям. Веднъж седмично идва свекърва ми и ми помага малко. Общо взето нямам почти никакво свободно време, въпреки че съм доста организирана. Чувствам се уморена, но и много щастлива. Винаги съм мечтала за три—четири деца и скоро ще започваме опити за трето. Искам да са с малка разлика и да растат заедно. Общо взето много зависи дали човек има помощ от някого, дали е организиран, дали е енергичен и най—вече какви приоритети има. За мен децата и семейството са на първо място.

P.S. Редактирам (допълвам) си поста. Преди да стана майка имах куп хобита, учех, спортувах 4 пъти седмично в продължение на години, имах наистина перфектно тяло. Е, вече нямам изобщо време за толкова спорт, нито за хобита, но съм преценила че повече искам да съм майка. Тоест доста ми се промени начина на живот, но съм абсолютно ок с това. Не съжалявам за безгрижните години, които са ми зад гърба, обожавам си дъщеричките и даже искам още 😍 Пък като отраснат, ще има време и за хобита, здраве да е. За мен децата са наистина най-голямото богатство. Обаче всеки преценява за себе си от какво е готов и от какво не е да се откаже.

Скоро ще се ражда второто момиченце . Искам да могат да си играят и да си имат детска компания вкъщи . Решихме след една непланирана бременност и спонтанен аборт от нея просто да видя дали и този път ще се получат добре нещата . Разликата ще е две години .

Аз съм едно дете и винаги съм си мислела, че някой ден ще имам три деца. Имам едно, да ми е жино и здраво и Господ да ни го пази. Преди да се роди мислех, че ще искам  веднага и второ. Да, ама май не искам. Не знам, нямам потребност от още деца, но ако моето някой ден ме упрекне,  че заради мен си няма братче или сестриче...не ми е чужда и  идеята да осиновим  детенце. Ще видим, живот и здраве само да  е. 

И аз съм в размисли. Синът ни е на 10 (ще навърши 11 през юли). Не ми е минавала изобщо мисълта за второ дете, нямах потребност. А и съм много страхлива - това бременност, раждане ужас. Страх голям! Синът ни става все по-самостоятвлен, излиза сам, ходи на тренировки сам, ние все повече оставаме сами и се замислям. Притеснява ме и възрастта ни ( ще навършя 35, а мъжа ми 42). Не сме стари да кажеш, ама..... 🤨 Не знам. Хем искам, хем нещо ме спира. Мъжът ми притеснения няма.. Все се чуди какво толкова го мисля. 😂

Ние не сме го мислили много, защото искахме второ дете и решихме, че по-малката разлика ни устройва повече, отколкото по-голямата. Още когато дъщеря ни беше бебе, вече планирахме кога ще имаме второ. Неусетно мина и втората ми бременност и съвсем скоро се роди второто ни дете с разлика 2г. и 6м. от първото. Как ще е занапред с две малки деца не знам, но се радвам, че ще си растат заедно. Не мога, обаче, да не кажа, че и ММ ми помага, тъй като неговата професия позволява да има повече време за нас. Важно си е една майка да знае, че има помощ от някого, най-вече при повече от едно дете.

Винаги съм искала 3 деца и още когато се роди синът ми си замечтах за 2-ро.Знаех, че ще е трудно,него го чакахме почти 3 години.Реших все пак да отрасте мъничко и когато стана на 3 и половина с ММ решихме, че е време вече.След като не се получи за около година и нещо отидохме при инвитро специалист и от там се почна ходенето по мъките и голямото чакане.Той вече е почти на 11,аз два пъти успях да забременея,но все още сме си само тримата.Надявам се скоро да ми се случат нещата и се надявам на близнаци,т.к. времето ме притиска(почти на 36 съм) и нямам много време да ги направя 3.А защо 3-ами аз израстнах в подобно семейство и беше наистина прекрасно.Да не говорим, че от втория брак на баща ми имам още 2 сестри и 2 братя и винаги,когато съм ходила при тях се чувствах чудесно.Обичам децата , мъжът ми също и смятам, че ще сме прекрасни родители на още няколко мъничета.

Елислава, искрено ти го пожелавам! Когато човек има толкова голямо желание, трябва нещата да се случат. Аз вече чакам трето като разликата между най—голямото и най—малкото ще е точно три години. Е, ще е доста трудно със сигурност, но ще се справим някак.

Елислава, пожелавам ти в най-скоро време да се сбъдне мечтата ти.

Анастасия, честито. Страхотно е да четем за такива смели майки като теб, защото в днешно време малко хора се решават на 3 деца, още по-рядко с такава малка разлика. Лека бременност!

Аз имам приятелка,която в момента чака 4-то.Има две момичета-на почти 11 и на 7 и момченце ,което ще направи 2 горе-долу,когато се роди новото бебе.Много им се радвам на нея и мъжът и(те също имат две загуби).И благодаря за пожеланията ви.

Елислава пожелавам ти искрено да ти се случи!

Happy_mommy, моите уважения и пожелания за здраво и щастливо семейство! Много се кефя на хора като теб, аз имам две, но ми е трудно, мечтая някога и три да са, но май не съм чак толкова оправна, всъщност може би след повечко години.

На 33г родих първото хлапенце, а на 40г второто, което вече е на 10м Обичам децата, не е лесно, голямо предизвикателство са.. понякога си мисля и за още едно, но не знам - грижите, търпението, а и нуждата от помощник не са за подценяване Имам си две момчета, с таткото стават три в семейството, едно момиченце за цвят би било добре   Големият ми син обожава малкия, много е щастлив, че е батко!!! Искрите в очите на двете ни деца ни правят истински щастливи Тя възрастовата граница на майките доста дръпна напред, лично мен не ме притеснява това, но призовавам по-младите от мен да не отлагат твърде дълго щастието (дай Боже). В крайна сметка, който както и когато се чувства готов

Здравейте!И аз доста късно се реших на второ дете(просто смених мъжа:heart:) и вече два месеца опити не става.След два дена ставам на 41 и не знам дали не ми е минало времето вече.

Поздравите ти май са насочени към Анастасия. Тя е мамата, бременна с трето.

 Иначе, и аз по едно време си мислех за три деца, но едва ли ще се реша. Бременността и бебешкия период са ми малко досадни и уморителни, честно казано. Евентуално бих се навила, ако разполагам с детегледачка да ми помага. И чистачка отвреме навреме.

Имам по-голям брат и си ми е много хубаво да го имам в живота си. Това ло беше силен мотиватор за второ. После според мен зависи дали си на подходяща възраст и дали е удачно да отсъстваш от работа за второ майчинство в този момент.

Следя публикацията с цел, а именно да ме навиете да имам второ дете Не че не искам, напротив. Откакто ми се роди детенце все се притеснявам за нещо (това дали е опасно, онова дали е опасно), а и този бебешки период . Иначе си мечтая за две дечица. Със сигурност с две е по-хубаво, но и по-трудно. Но тъй като моето детенце е още малко имам още време да помисля. 

Недей да го мислиш много, стреляй направо. Първите години ще е трудно, но ще растат заедно, близки по възраст, а ти ще минеш бързо бебешкия период. Ако чакаш много, може да ти мине желанието да почваш всичко отначало.

Аз чакам второ дете в 11г.с. съм, а първото е момиче на 3 и половина Ще са с 4г разлика. Аз съм 1 дете в семейството и затова съм искала винаги да имам 2 деца. Не исках да са породени, нито пък и с много голяма разлика от сорта на 7-8години.